Павел Вежинов е роден е на 9 ноември, преди 101

Павел Вежинов е роден е на 9 ноември, преди 101 години. Класик на българската литература, създател на белетристика, книги за деца, кино сюжети и научно-фантастични творби. През есента на 1944 година взе участие във войната против нацистка Германия като сътрудник и основен редактор на вестник „ Фронтовак “, и въплътява усещанията си от живота на българската войска в поредност от творби. През 50-те и 60-те години издава голям брой престъпни романи и повести. Автор е на няколко фантастични описа и на две повести - „ Белият гущер “ и „ Бариерата “ и романа „ Гибелта на Аякс “. „ Бариерата “ се счита за едно от най-хубавите творби на българската фантастика. През 1963 година е напечатан сборникът разкази „ Момчето с цигулката “, който бележи нов, по-различен стадий в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. В романа " Нощем с белите коне " са синтезирани размислите на създателя за човешкото съществуване, проблемите на личността и тезите за „ първоначалността на живота “.

Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, дори бездумието. Но в този момент става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я считат за доверчивост, за незряло мислене, за робуване на химери. А в действителност, това е, може би, костната система на човешката добродетелност.

...това е индивидът - мислех си аз. - Човекът, омесен от тиня, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая примес вероятно ще остане безконечна.

Истината е, че Съдбата нито бърка, нито подрежда картите - тя единствено ги раздава.

В основата на всяка саморазруха стои самоизмамата.

Дори пъкълът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата апатия.

Всяко създание, с цел да израсне задоволително мощно, би трябвало да бъде малко самотно.

Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се опасяват от самотата повече, в сравнение с от гибелта.

Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават оскъдни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и собствен облик, стават като индивида, който ги носи. Има мръсни пари, има оскъдни пари, има жалки пари. А има и пари, които не костват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.

Паметта не е независимост, както си мислим... Паметта е вериги!

Единственото избавление против неумолимостта на ориста е да се върви против нея. Така най-малко на човек му остава шансът на инцидентното разминаване.

Ще пристигна време и ще схванеш, че знанието не е всичко. А от време на време дори може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото.

Истинският академик би трябвало да напредва по-солидно и постепенно. Трябва по-малко да има вяра и повече да се съмнява. И по-добре е мъничко да заеква, в сравнение с да приказва напълно безпрепятствено и хубаво.

Ум е необходим единствено на тоя, който не има всички благоприятни условия. Нужен му е, с цел да подбере една от вероятностите като най-възможна истина... А за какво е нужно това на природата?... Тя си ревизира всички благоприятни условия и тогава взима решение.

Обикновено така става в живота, човек налита като кьорав единствено върху бедите.

Не е правилно, че движимостите убиват хората. Всъщност човек загрозява движимостите със своята лакомия за владеене.

Човек може да излъже себе си, да излъже различен. Но няма по какъв начин да излъже ориста. Та ориста по тази причина е орис.

Всъщност всичко е схващане и всичко е подсъзнание, зависи каква врата ще отвориш.

Снимки ~ предоставени на уеб страницата от дъщерята на Павел Вежинов - Павлина Делчева-Вежинова