Павел Маринов: Сектор „Транспорт“ – стремително потъване, заради кризата
Павел Маринов е някогашен регионален шеф на Бургас, шеф на Институт за районни тактики и някогашен консултант на министъра на превоза 2006 – 2008 година
Г-н Маринов, по какъв начин ще се отрази рецесията в транспор тния бранш?
Както на всички места другаде – стремглаво поглъщане! Както се вижда, лекарите – епидемиолози, нямат еднообразно мнение за подхванатите ограничения за неразпространение на вируса, само че наложените ограничавания в напредването сигурно ще нанесат непоправима щета на стопанската система. Няма по какъв начин да се компенсира финансовия удар върху дребния бизнес, върху персоналните приходи на хората, няма да подмине и едрия капитал. Всички чакат страната да помогне, същата тази страна, за която към този момент три десетилетия някои политици внушават, че би трябвало да се отдръпна от всички действия и да понижи своето присъединяване в действителния бранш на стопанската система. Не единствено в сегашната рецесия виждаме, че страната към този момент няма задоволително запас и потенциал, с цел да осъществя съществени дейности за справяне с спешни обстановки, само че даже няма отработени подготвени сюжети за това.
Как ще се възвърне системата на превоза след рецесията?
Подходът би трябвало да бъде сложен – в процеса на възобновяване би трябвало да вземат участие всички – страната, общините и частния бизнес. Водеща роля би трябвало да има страната, това значи, че стопанската система би трябвало да има централно място в проекта за възобновяване й. Ако това не е по този начин, резултатът от рецесията ще докара единствено до преразпределение на собствеността в другите браншове на бизнеса, без това да помогне за запълване на белите петна, които неизбежно ще се появят на икономическата карта на България.
Ролята на превоза е основна в този развой. Транспортната система е кръвоносната система на стопанската система и тя би трябвало да действа съвършено, да бъде главния инструмент на страната в новите начинания, на национално и районно равнище. Незаменимостта на страната е безспорна в създаване на огромни индустриални обекти. Имам поради индустриални зони от сложен темперамент, с въвеждане на нови технологии за произвеждане, с най-малко 20 годишен небосвод на обмисляне. Планирането на активността и построяването на такива зони е комплициран развой, тъй като в него имат присъединяване доста фактори а един от най-важните е превоза, връзката, напредването. Това се отнася освен за централната европейска транспортна мрежа – тя към този момент е реалност и нейното създаване се финансира от Европейските фондове. Важна е идната крачка – създаване на локалната и районна транспортна система, която да разсъни локалната стопанска система. Ние към този момент сме изостанали в този развой. От 14 години в България няма нито един нов важен транспортен план, не сме довършили започнатите а други настоящи за далечната 2006 година даже не сме ги почнали.
Възстановяването след рецесията би трябвало да стартира посредством създаване на нови интегрирани индустриални обекти, в директна връзка с огромните транспортни обекти – пристанища, летища и ЖП възли. Имам поради освен логистични бази и хранилища, а произвеждане.
Държавата може да има водеща роля в процеса за сливане на Балканската транспортна система в единна логистична система, което ще постави нашия район на икономическата карта на Европа по различен метод.
Какви ограничения ще би трябвало да бъдат подхванати?
Няколко групи дейности – някои допълнения в текстовете на Закона за публичните поръчки, Закона за концесиите, Закона за държавната благосъстоятелност. Създаване на няколко нови новаторски подходи за структуриране и финансиране на стратегически обекти от национално и районно значение. Възможно е да се наложи и преструктуриране на някои звена на ръководство с цел да се реализира по-висока успеваемост на дейностите.
Важна е задачата – да се задейства стопанската система, да се запазят и усилят работните места, да се разшири хоризонта на обмисляне, както на бизнеса по този начин и в персоналния живот на всеки обособен човек.
Г-н Маринов, по какъв начин ще се отрази рецесията в транспор тния бранш?
Както на всички места другаде – стремглаво поглъщане! Както се вижда, лекарите – епидемиолози, нямат еднообразно мнение за подхванатите ограничения за неразпространение на вируса, само че наложените ограничавания в напредването сигурно ще нанесат непоправима щета на стопанската система. Няма по какъв начин да се компенсира финансовия удар върху дребния бизнес, върху персоналните приходи на хората, няма да подмине и едрия капитал. Всички чакат страната да помогне, същата тази страна, за която към този момент три десетилетия някои политици внушават, че би трябвало да се отдръпна от всички действия и да понижи своето присъединяване в действителния бранш на стопанската система. Не единствено в сегашната рецесия виждаме, че страната към този момент няма задоволително запас и потенциал, с цел да осъществя съществени дейности за справяне с спешни обстановки, само че даже няма отработени подготвени сюжети за това.
Как ще се възвърне системата на превоза след рецесията?
Подходът би трябвало да бъде сложен – в процеса на възобновяване би трябвало да вземат участие всички – страната, общините и частния бизнес. Водеща роля би трябвало да има страната, това значи, че стопанската система би трябвало да има централно място в проекта за възобновяване й. Ако това не е по този начин, резултатът от рецесията ще докара единствено до преразпределение на собствеността в другите браншове на бизнеса, без това да помогне за запълване на белите петна, които неизбежно ще се появят на икономическата карта на България.
Ролята на превоза е основна в този развой. Транспортната система е кръвоносната система на стопанската система и тя би трябвало да действа съвършено, да бъде главния инструмент на страната в новите начинания, на национално и районно равнище. Незаменимостта на страната е безспорна в създаване на огромни индустриални обекти. Имам поради индустриални зони от сложен темперамент, с въвеждане на нови технологии за произвеждане, с най-малко 20 годишен небосвод на обмисляне. Планирането на активността и построяването на такива зони е комплициран развой, тъй като в него имат присъединяване доста фактори а един от най-важните е превоза, връзката, напредването. Това се отнася освен за централната европейска транспортна мрежа – тя към този момент е реалност и нейното създаване се финансира от Европейските фондове. Важна е идната крачка – създаване на локалната и районна транспортна система, която да разсъни локалната стопанска система. Ние към този момент сме изостанали в този развой. От 14 години в България няма нито един нов важен транспортен план, не сме довършили започнатите а други настоящи за далечната 2006 година даже не сме ги почнали.
Възстановяването след рецесията би трябвало да стартира посредством създаване на нови интегрирани индустриални обекти, в директна връзка с огромните транспортни обекти – пристанища, летища и ЖП възли. Имам поради освен логистични бази и хранилища, а произвеждане.
Държавата може да има водеща роля в процеса за сливане на Балканската транспортна система в единна логистична система, което ще постави нашия район на икономическата карта на Европа по различен метод.
Какви ограничения ще би трябвало да бъдат подхванати?
Няколко групи дейности – някои допълнения в текстовете на Закона за публичните поръчки, Закона за концесиите, Закона за държавната благосъстоятелност. Създаване на няколко нови новаторски подходи за структуриране и финансиране на стратегически обекти от национално и районно значение. Възможно е да се наложи и преструктуриране на някои звена на ръководство с цел да се реализира по-висока успеваемост на дейностите.
Важна е задачата – да се задейства стопанската система, да се запазят и усилят работните места, да се разшири хоризонта на обмисляне, както на бизнеса по този начин и в персоналния живот на всеки обособен човек.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ