Магическият куршум на д-р Паул Ерлих
Паул Ерлих
Паул Ерлих, химик, имунолог, доктор, /1854 – 1915/
Произход: немец от Долна Силезия - Прусия, приблизително еврейско семейство
Образование: гимназия в Бреслау /Вроцлав/, медицина в Бреслау, Страсбург, Фрайбург и Лайпциг
Постижения: Основател на химиотерапията, измисля първото лекарство против сифилиса, основател на серума против дифтерия, изобретател на мастоцитите, доктрина за „ магическия патрон “ /лечебен метод/, доктрина за „ страничната верига “ /имунният отговор на клетките/
Признание: Нобелова премия за медицина /1908/
Немският институт „ Паул Ерлих “ е един от водещите по вирусология, имунология, химиотерапия, проучване и лекуване на редки болести. Наречен е на доктор Паул Ерлих , който при започване на 20 век съчетава проучвания в медицината, химията, биологията - и прави фантастични открития.
Общото сред зайците и химиотерапията е така нареченият „ вълшебен патрон “, принцип да се употребява лекарство, което целеустремено убива болестотворните микроорганизми, без да вреди на индивида. Поне това е базисната концепция на Ерлих, а първият му „ вълшебен патрон “ е лекарството против сифилис „ Салварсан “ .
Сифилисът е зараза, популяризирана главно по сексуален път. Смята се, че идва в Европа от Америка. Тук всички го назовават „ френска болест “, единствено французите - „ немска болест “, само че, по този начин или другояче, при започване на 20 век е инфектирано към 20 на 100 от популацията. Почти пет века, като цяло безрезултатно, за лекуването се употребява живак. Оттам и изразът, че срещата с Венера (римската богиня на любовта) наложително води и до среща с Меркурий (от англ. Mercury - живак).
Двадесетина години след откритието на Паул Ерлих обаче, нещата доста се усъвършенстват. „ Салварсан “ е прочут и като лекарство 606 - следващият номер на опита, с който Ерлих намира подобаващата композиция от химикали, основана на арсеник. 605 от опитните зайци умират, само че заек 606 оцелява. На идващия ден в сифилистичните му язви няма спирохети, а след две седмици са заздравели и самите язви. Сифилисът е надвит, само че напрежението към това лишава силите и разрушава здравето на Паул Ерлих.
Паул се ражда в Стрехлен, край Вроцлав , през 1854 година, в богато еврейско семейство. Той овреме има интерес към научните проучвания, само че на 10 години, в гимназията, не е най-блестящ възпитаник, с изключение на по математика и латински. Изкарва курс по естествени науки, след това е в Страсбург за три вдъхновяващи семестъра по медицина и се дипломира в Лайпциг.
Работи при братовчед си Карл Вайгерт , въвел анилиновите багрила в микроскопската техника. През микроскопа, от който мъчно се откъсва, Ерлих вижда, че багрилата проникват и оцветяват в друга степен другите кафези. Идеята засяда в главата му и е основа за докторската му дисертация, а след това и за всички открития.
Преди тях обаче, той е помощник на Теодор Фрерих , създател на пробната клинична медицина. Там работи в областта на хематологията, хистологията и цветната химия, а през 1882 година става професор. Когато Роберт Кох открива туберкулозния микроб, Ерлих му предлага технология за оцветяване, която се употребява и до през днешния ден.
В родния си град Паул се среща с младата Хедвиг Пинкъс и двамата се женят в синагога. За разлика от много свои сътрудници, които считат, че прекосяването към протестантизма ще им помогне в научната кариера, Ерлих не се отхвърля от еврейската вяра, въпреки да не я практикува доста старателно.
За разлика от това, в науката той се отличава с продуктивност и непримиримост. Ако е по следите на изобретение, не излиза от лабораторията с дни. И единствено за 6 години, сред 1879 и 1885 година, разгласява 37 научни публикации по клетъчна биология.
В края на 80-те Ерлих основава дребна частна изследователска лаборатория, а след това отива в берлинския „ Институт по инфекциозни заболявания “. Скоро той и сътрудниците му вършат голям пробив в създаването на ваксини против дифтерит и тетанус. Специално за него в Берлин е основан „ Институт за серумни проучвания и тествания “, който след това се мести във Франкфурт на Майн като „ Институт за пробна терапия “.
През 1897 година Паул Ерлих развива теорията за страничната верига, която води до пробив в серологията и имунологията, и за която през 1908 година получава Нобелова премия за физиология и медицина.
По-рано обаче, през 1901 година, държавното управление го подлага на критика, че доста надвишава бюджета за проучвания. Той подава оставка, а банкерско семейство му обезпечава финансиране на новите проучвания, изключително за лекарство против рака. Тогава се развива и концепцията за химиотерапията, обвързвана с теорията за „ магическия патрон “. Малко по-късно е открит „ Салварсан “, а след това и по-лесният за приложимост „ Неосалварсан “ .
Това обаче води до нещо като мини война. Консервативните кръгове считат, че сифилисът е божие наказване за грешен живот и не трябва да се бъркаме в небесните каузи, като го лекуваме. Заради гибелта на доста опитни животни и няколко индивида, други упрекват Ерлих, че стъпва върху трупове. Трети пък го атакуват, че „ прекомерно се е обогатил “ от лекарството, нападки с явен антисемитски звук.
Така здравето на Паул Ерлих е подкопано и през 1915 година той умира, без да види най-успешните години на фамозното си лекарство. Погребан е в еврейското гробище на Франкфурт на Майн, а през 1947 година „ Институтът за пробна терапия “ там получава почитаното в целия теоретичен свят име „ Паул Ерлих “.
Паул Ерлих, химик, имунолог, доктор, /1854 – 1915/
Произход: немец от Долна Силезия - Прусия, приблизително еврейско семейство
Образование: гимназия в Бреслау /Вроцлав/, медицина в Бреслау, Страсбург, Фрайбург и Лайпциг
Постижения: Основател на химиотерапията, измисля първото лекарство против сифилиса, основател на серума против дифтерия, изобретател на мастоцитите, доктрина за „ магическия патрон “ /лечебен метод/, доктрина за „ страничната верига “ /имунният отговор на клетките/
Признание: Нобелова премия за медицина /1908/
Немският институт „ Паул Ерлих “ е един от водещите по вирусология, имунология, химиотерапия, проучване и лекуване на редки болести. Наречен е на доктор Паул Ерлих , който при започване на 20 век съчетава проучвания в медицината, химията, биологията - и прави фантастични открития.
Общото сред зайците и химиотерапията е така нареченият „ вълшебен патрон “, принцип да се употребява лекарство, което целеустремено убива болестотворните микроорганизми, без да вреди на индивида. Поне това е базисната концепция на Ерлих, а първият му „ вълшебен патрон “ е лекарството против сифилис „ Салварсан “ .
Сифилисът е зараза, популяризирана главно по сексуален път. Смята се, че идва в Европа от Америка. Тук всички го назовават „ френска болест “, единствено французите - „ немска болест “, само че, по този начин или другояче, при започване на 20 век е инфектирано към 20 на 100 от популацията. Почти пет века, като цяло безрезултатно, за лекуването се употребява живак. Оттам и изразът, че срещата с Венера (римската богиня на любовта) наложително води и до среща с Меркурий (от англ. Mercury - живак).
Двадесетина години след откритието на Паул Ерлих обаче, нещата доста се усъвършенстват. „ Салварсан “ е прочут и като лекарство 606 - следващият номер на опита, с който Ерлих намира подобаващата композиция от химикали, основана на арсеник. 605 от опитните зайци умират, само че заек 606 оцелява. На идващия ден в сифилистичните му язви няма спирохети, а след две седмици са заздравели и самите язви. Сифилисът е надвит, само че напрежението към това лишава силите и разрушава здравето на Паул Ерлих.
Паул се ражда в Стрехлен, край Вроцлав , през 1854 година, в богато еврейско семейство. Той овреме има интерес към научните проучвания, само че на 10 години, в гимназията, не е най-блестящ възпитаник, с изключение на по математика и латински. Изкарва курс по естествени науки, след това е в Страсбург за три вдъхновяващи семестъра по медицина и се дипломира в Лайпциг.
Работи при братовчед си Карл Вайгерт , въвел анилиновите багрила в микроскопската техника. През микроскопа, от който мъчно се откъсва, Ерлих вижда, че багрилата проникват и оцветяват в друга степен другите кафези. Идеята засяда в главата му и е основа за докторската му дисертация, а след това и за всички открития.
Преди тях обаче, той е помощник на Теодор Фрерих , създател на пробната клинична медицина. Там работи в областта на хематологията, хистологията и цветната химия, а през 1882 година става професор. Когато Роберт Кох открива туберкулозния микроб, Ерлих му предлага технология за оцветяване, която се употребява и до през днешния ден.
В родния си град Паул се среща с младата Хедвиг Пинкъс и двамата се женят в синагога. За разлика от много свои сътрудници, които считат, че прекосяването към протестантизма ще им помогне в научната кариера, Ерлих не се отхвърля от еврейската вяра, въпреки да не я практикува доста старателно.
За разлика от това, в науката той се отличава с продуктивност и непримиримост. Ако е по следите на изобретение, не излиза от лабораторията с дни. И единствено за 6 години, сред 1879 и 1885 година, разгласява 37 научни публикации по клетъчна биология.
В края на 80-те Ерлих основава дребна частна изследователска лаборатория, а след това отива в берлинския „ Институт по инфекциозни заболявания “. Скоро той и сътрудниците му вършат голям пробив в създаването на ваксини против дифтерит и тетанус. Специално за него в Берлин е основан „ Институт за серумни проучвания и тествания “, който след това се мести във Франкфурт на Майн като „ Институт за пробна терапия “.
През 1897 година Паул Ерлих развива теорията за страничната верига, която води до пробив в серологията и имунологията, и за която през 1908 година получава Нобелова премия за физиология и медицина.
По-рано обаче, през 1901 година, държавното управление го подлага на критика, че доста надвишава бюджета за проучвания. Той подава оставка, а банкерско семейство му обезпечава финансиране на новите проучвания, изключително за лекарство против рака. Тогава се развива и концепцията за химиотерапията, обвързвана с теорията за „ магическия патрон “. Малко по-късно е открит „ Салварсан “, а след това и по-лесният за приложимост „ Неосалварсан “ .
Това обаче води до нещо като мини война. Консервативните кръгове считат, че сифилисът е божие наказване за грешен живот и не трябва да се бъркаме в небесните каузи, като го лекуваме. Заради гибелта на доста опитни животни и няколко индивида, други упрекват Ерлих, че стъпва върху трупове. Трети пък го атакуват, че „ прекомерно се е обогатил “ от лекарството, нападки с явен антисемитски звук.
Така здравето на Паул Ерлих е подкопано и през 1915 година той умира, без да види най-успешните години на фамозното си лекарство. Погребан е в еврейското гробище на Франкфурт на Майн, а през 1947 година „ Институтът за пробна терапия “ там получава почитаното в целия теоретичен свят име „ Паул Ерлих “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ