Една легенда на 40! Пау Гасол: Аз съм лейкър до края на живота си
Пау Гасол не е просто следващият баскетболист. За Испания той е знак и едан от най-обичаните фигури в обществото. Със старта на пандемията той и Рафаел Надал започнаха самодейността за набиране на средства, като още на втората седмица сумата доближи 10 милиона евро. През годините именитият баскетболист е взел участие в редица събития с благотворителна цел, сътвори и лична фондация, неотдавна откри и академия. Днес исполинът става на 40, само че не мисли да стопира с обичания спорт. Ето част от изявлението му за американската теливизия CBS.
- Пау, към този момент си на 40, само че наподобява към момента имаш предпочитание да продължиш. Пандемията ще ти помогне ли това да се случи?
- Преди да стартира всичко това и да се стовари върху нас, упоритостта ми бе да играя на олимпиадата през лятото и по-късно щях да взема решение дали спирам и да се насоча към по-големи неща в живота си, или да продължа за още една година, според от това по какъв начин се усещам. За да извърша фантазията си и да играя на пета олимпиада в Токио през 2021-а, ще би трябвало да остана на паркета. Така че - работя за осъществяване на задачата си. Ще бъде ужасно да завърша кариерата си в НБА с екипа на ЛА Лейкърс, само че ползата би трябвало да е и от двете страни, ще би трябвало да напаснем пъзела. Искам да оказа помощ в разнообразни аспекти, както на терена, по този начин и отвън него. В последните години влязох повече в ролята на наставник, давам препоръки на младите, за което се гордея. Ако Лейкърс считат, че това е нещо, което ги устройва, то тогава може и да се получат нещата.
- Имало ли е към този момент диалози в тази посока?
- Контакти е имало, само че не по тази тематика. След нещастието с Коби и Джиджи и още седем пасажери доста постоянно говорихме, само че това бе по този начин, тъй като съм част от фамилията на Лейкърс. Нищо оттатък това не е било мотив за диалози. Лейкърс имат страховит тим, най-хубава статистика на Запад и имат действителен късмет да завоюват купата в конференцията, като се концентрират върху това. Аз оставам огромен почитател на този тим, усещам го като част от себе си, тъй че проследявам деликатно съвсем всеки мач, само че все още нищо повече - аз съм лейкър до края на живота си. За мен ЛА е дом. Оценявам любовта и признанието, което получавам всякога, когато съм там.
- Преминаваме през тежка рецесия сега. Какво би споделил на хората?
- Времената са тежки, само че би трябвало да се обединим, макар че сме принудени да съблюдаваме някаква отдалеченост. Заедно сме във всичко това. Човек не може да управлява това, което му се случва в живота, само че може да управлява метода си на реакция. Мисля, че това е най-важното, да реагираме като хора, като персони. Тепърва ще има още доста проблеми, които да съпътстват ковид, само че не считам, че би трябвало да се тормозим за това, което не е в наши ръце. Трябва да продължим да имаме вяра, най-много в личните си сили.
- Какво научи за себе си в тази рецесия и за нас като хора?
- Смятам, че се видя, че можем да бъдем солидарни, да се обединим. Няма по какъв начин да се оправим с това поединично. Не може да бъдем егоисти, с цел да го победим. Научих, че хората схващат какъв брой значими и значими са здравните ни специалисти, медиците, докторите и хората, които слагат себе си пред заболяването. Знам, че мнозина са го съзнавали, само че когато забележим хората да поддържат тази система, нещата се трансформират.
- Разкажи за фондацията, която създадохте с брат ти Марк...
- Изградихме я още през 2013-а. Тя е ориентирана против насилието на деца по света. Честно казано, пандемията усили работата ни и я направи още по-важна, тъй като доста деца биват унизени вкъщи в този момент, когато няма къде да отидат. Истината е, че всекидневно доставяме храна на 4000 деца по света. Опитваме се да вършим нещата по верен метод. Майка ми и татко ми са медицински лица и сме израснали с този нюх. Аз самият желаех да стана доктор, изкарах една година в университета в Барселона, преди да реша дефинитивно, че ще играя баскетбол. Но спортът ми оказа помощ и в тази посока, давайки ми опция да науча, че тимът е това, което може да победи, без значение каква е посоката. Изключително скъпо е да даваме късмет на децата по целия свят да осъществят фантазиите си. Искам, когато се обърна един ден обратно, да съм благополучен, че съм съумял да допринеса на оптимално доста хора да живеят обикновено. Знам какъв брой доста деца минават през тежки интервали и желаеме да улесним животите им. Като спортисти за нас това е по-лесно, тъй като гласът ни се чува. Можем да докоснем всеки един по вълшебен метод. И би трябвало да го вършим.
- Пандемията отприщи и още една друга вълна - расизма в Съединени американски щати. Убийството на Джордж Флойд още веднъж ни накара да погледнем и в тази посока. Сблъсквал ли си се с този проблем?
- Честно казано, за пръв път се сблъсках с него точно в Съединени американски щати. Бях млад, когато дойдох в Мемфис, единствено на 21 години, само че доста бързо разбрах какво значи сегрегация. Говорим за град, в който чернокожите и белите са доста разграничени. Сегрегацията съществува из цялата страна, само че е доста мощна като чувство точно в южните щати. Виждал съм расистко отношение, то съществува. Трябва да използваме този миг, който разсъни хората по света, с цел да покажем, че това не е редно и не може да продължава. Това, което ме тормози най-вече, нещо, което и Грег Попович сподели, е, че някои считат, че служителят на реда просто си е правил работата - поставяйки коляното си на врата на Флойд, с цел да спре той да диша. Той е считал, че пагонът го брани. Това не може да продължава. Недопустимо е и ни кара да усещаме гняв - нулева приемливост към расизма.
" Тема Спорт "
- Пау, към този момент си на 40, само че наподобява към момента имаш предпочитание да продължиш. Пандемията ще ти помогне ли това да се случи?
- Преди да стартира всичко това и да се стовари върху нас, упоритостта ми бе да играя на олимпиадата през лятото и по-късно щях да взема решение дали спирам и да се насоча към по-големи неща в живота си, или да продължа за още една година, според от това по какъв начин се усещам. За да извърша фантазията си и да играя на пета олимпиада в Токио през 2021-а, ще би трябвало да остана на паркета. Така че - работя за осъществяване на задачата си. Ще бъде ужасно да завърша кариерата си в НБА с екипа на ЛА Лейкърс, само че ползата би трябвало да е и от двете страни, ще би трябвало да напаснем пъзела. Искам да оказа помощ в разнообразни аспекти, както на терена, по този начин и отвън него. В последните години влязох повече в ролята на наставник, давам препоръки на младите, за което се гордея. Ако Лейкърс считат, че това е нещо, което ги устройва, то тогава може и да се получат нещата.
- Имало ли е към този момент диалози в тази посока?
- Контакти е имало, само че не по тази тематика. След нещастието с Коби и Джиджи и още седем пасажери доста постоянно говорихме, само че това бе по този начин, тъй като съм част от фамилията на Лейкърс. Нищо оттатък това не е било мотив за диалози. Лейкърс имат страховит тим, най-хубава статистика на Запад и имат действителен късмет да завоюват купата в конференцията, като се концентрират върху това. Аз оставам огромен почитател на този тим, усещам го като част от себе си, тъй че проследявам деликатно съвсем всеки мач, само че все още нищо повече - аз съм лейкър до края на живота си. За мен ЛА е дом. Оценявам любовта и признанието, което получавам всякога, когато съм там.
- Преминаваме през тежка рецесия сега. Какво би споделил на хората?
- Времената са тежки, само че би трябвало да се обединим, макар че сме принудени да съблюдаваме някаква отдалеченост. Заедно сме във всичко това. Човек не може да управлява това, което му се случва в живота, само че може да управлява метода си на реакция. Мисля, че това е най-важното, да реагираме като хора, като персони. Тепърва ще има още доста проблеми, които да съпътстват ковид, само че не считам, че би трябвало да се тормозим за това, което не е в наши ръце. Трябва да продължим да имаме вяра, най-много в личните си сили.
- Какво научи за себе си в тази рецесия и за нас като хора?
- Смятам, че се видя, че можем да бъдем солидарни, да се обединим. Няма по какъв начин да се оправим с това поединично. Не може да бъдем егоисти, с цел да го победим. Научих, че хората схващат какъв брой значими и значими са здравните ни специалисти, медиците, докторите и хората, които слагат себе си пред заболяването. Знам, че мнозина са го съзнавали, само че когато забележим хората да поддържат тази система, нещата се трансформират.
- Разкажи за фондацията, която създадохте с брат ти Марк...
- Изградихме я още през 2013-а. Тя е ориентирана против насилието на деца по света. Честно казано, пандемията усили работата ни и я направи още по-важна, тъй като доста деца биват унизени вкъщи в този момент, когато няма къде да отидат. Истината е, че всекидневно доставяме храна на 4000 деца по света. Опитваме се да вършим нещата по верен метод. Майка ми и татко ми са медицински лица и сме израснали с този нюх. Аз самият желаех да стана доктор, изкарах една година в университета в Барселона, преди да реша дефинитивно, че ще играя баскетбол. Но спортът ми оказа помощ и в тази посока, давайки ми опция да науча, че тимът е това, което може да победи, без значение каква е посоката. Изключително скъпо е да даваме късмет на децата по целия свят да осъществят фантазиите си. Искам, когато се обърна един ден обратно, да съм благополучен, че съм съумял да допринеса на оптимално доста хора да живеят обикновено. Знам какъв брой доста деца минават през тежки интервали и желаеме да улесним животите им. Като спортисти за нас това е по-лесно, тъй като гласът ни се чува. Можем да докоснем всеки един по вълшебен метод. И би трябвало да го вършим.
- Пандемията отприщи и още една друга вълна - расизма в Съединени американски щати. Убийството на Джордж Флойд още веднъж ни накара да погледнем и в тази посока. Сблъсквал ли си се с този проблем?
- Честно казано, за пръв път се сблъсках с него точно в Съединени американски щати. Бях млад, когато дойдох в Мемфис, единствено на 21 години, само че доста бързо разбрах какво значи сегрегация. Говорим за град, в който чернокожите и белите са доста разграничени. Сегрегацията съществува из цялата страна, само че е доста мощна като чувство точно в южните щати. Виждал съм расистко отношение, то съществува. Трябва да използваме този миг, който разсъни хората по света, с цел да покажем, че това не е редно и не може да продължава. Това, което ме тормози най-вече, нещо, което и Грег Попович сподели, е, че някои считат, че служителят на реда просто си е правил работата - поставяйки коляното си на врата на Флойд, с цел да спре той да диша. Той е считал, че пагонът го брани. Това не може да продължава. Недопустимо е и ни кара да усещаме гняв - нулева приемливост към расизма.
" Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ