Доц. Чолаков: 60% от населението у нас е носител на генна мутация за рак на панкреаса
„ Пътят на пациента с рак на панкреаса у нас не е добре обрисуван и това е проблем. И казусът е не толкоз в лутането на болния, колкото в попадането му на неуместно място “. Това сподели пред БНР доцент Олег Чолаков, шеф на Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия на УМБАЛ „ Лозенец “.
Лечебното заведение разкри първия у нас Панкреасен център с началник доцент Чолаков. Той е потвърден експерт с над 25-годишен опит в панкреасната хирургия, специализирал и работил в двата най-големи немски панкреасни центрове в Хайделберг и Бохум, както и в Панкреасния център в Берн, Швейцария. Негова е концепцията да се сътвори сходен център у нас.
„ Панкреасната хирургия се развива последна може би от висцералната хирургия. Това има своето пояснение - панкреасът е най-деликатният орган в корема. Хирургията на панкреаса е и най-сложната висцерална хирургия и е била с много проблематични резултати до края на предишния век. Създаваме този център, тъй като високоспециализираната медицина се прави във високоспециализирани центрове - такава е практиката в Европа и света. В сходни центрове има централизация на такива заболели и опитът е максимален, и резултатите са най-хубави. Така е в Западна Европа, Северна Америка, в Япония. А при рака на панкреаса един от най-големите проблеми е в немного положителните резултати като преживяемост “, сподели още доцент Чолаков.
По думите му, до момента в който е работил в УМБАЛСМ „ Пирогов “, също е имало, въпреки и импровизирано, център за лекуване на рак на панкреаса. „ Тогава имаше огромна вяра да се появи най-накрая таргетно лекуване при този тип онкологични болести. Ние бяхме част от американско клинично изследване за такава таргетна терапия. Тази американска компания беше събирала няколко години тъканни проби на пациенти от целия свят. Тогава се откри, че при 10% от тях има една разновидност, един ген, което прави допустимо да се направи такава прицелна, таргетна терапия. Тоест при 10 на 100 от популацията в целия свят носят такава разновидност за рак на панкреаса. Но в България, Севера Македония и Индия този % е 60 на 100. За жал този медикамент, който се тества тогава, не даде задоволително положителни резултати и не се наложи като терапия. Медицината продължава да търси пътища “, съобщи проф. Чолаков.
Той добави, че в България има още няколко места, където болните със болести на панкреаса се лекуват на доста високо равнище. „ Това е ВМА и школата на проф. Никола Владов, както и неговият възпитаник доцент Ивелин Такоров, доайенът на тази хирургия проф. Радослав Гайдарски и неговата школа в болница Токуда, също и проф. Александър Юлиянов в Стара Загора е един от огромните хирурзи, проф. Даниел Костов във ВМА във Варна “, сподели хирургът.
Той беше безапелационен, че болните, които биват диагностицирани с рак на панкреаса в Западна Европа и Северна Америка са в първи или втори клиничен етап, а у нас по изключение са в първи или втори, нормално са в трети етап. Едва при 10% от близо 1500 новооткрити пациенти с рак на панкреаса у нас годишно обаче може да се приложи интервенция и да се в профил туморът.
„ Големият проблем при рака на панкреаса е, че при него няма характерни признаци. Профилактиката в България съвсем не съществува. При хората с продължителен панкреатит, който рано или късно се изражда в рак на панкреаса, би могло да се прави по-често следене за злокачествени формирания, само че бих отправил молба и към техните гастроентеролози, да ги поучават да си вършат консултация и с хирург от Центровете за панкреас. Болните с продължителен панкреатит обаче, които са доста повече от пациентите с рак на панкреаса, не желаят да се оперират, тъй като ги е боязън. Това също усложнява казуса... ", добави още хирургът.
Той заяви, че у нас се вършат генетични проучвания за приемственост при рака на панкреса. Има такива обременени семейства, които към този момент са се изследвали посредством съвременни генетични разбори. Тези проучвания на Запад са част от здравните пакети, само че у нас не е по този начин. При хора с близки, които са имали с рак на панкреаса, също е добре да се създадат такива проучвания. Така сме откривали инцидентно и рак на панкреаса при такива пациенти, без признаци и без недоволства. Ноември месец оперирахме такава пациентка. Има връзка и сред заболяванията на панкреаса и жлъчните пътища “, разясни още доцент Чолаков.
Лечебното заведение разкри първия у нас Панкреасен център с началник доцент Чолаков. Той е потвърден експерт с над 25-годишен опит в панкреасната хирургия, специализирал и работил в двата най-големи немски панкреасни центрове в Хайделберг и Бохум, както и в Панкреасния център в Берн, Швейцария. Негова е концепцията да се сътвори сходен център у нас.
„ Панкреасната хирургия се развива последна може би от висцералната хирургия. Това има своето пояснение - панкреасът е най-деликатният орган в корема. Хирургията на панкреаса е и най-сложната висцерална хирургия и е била с много проблематични резултати до края на предишния век. Създаваме този център, тъй като високоспециализираната медицина се прави във високоспециализирани центрове - такава е практиката в Европа и света. В сходни центрове има централизация на такива заболели и опитът е максимален, и резултатите са най-хубави. Така е в Западна Европа, Северна Америка, в Япония. А при рака на панкреаса един от най-големите проблеми е в немного положителните резултати като преживяемост “, сподели още доцент Чолаков.
По думите му, до момента в който е работил в УМБАЛСМ „ Пирогов “, също е имало, въпреки и импровизирано, център за лекуване на рак на панкреаса. „ Тогава имаше огромна вяра да се появи най-накрая таргетно лекуване при този тип онкологични болести. Ние бяхме част от американско клинично изследване за такава таргетна терапия. Тази американска компания беше събирала няколко години тъканни проби на пациенти от целия свят. Тогава се откри, че при 10% от тях има една разновидност, един ген, което прави допустимо да се направи такава прицелна, таргетна терапия. Тоест при 10 на 100 от популацията в целия свят носят такава разновидност за рак на панкреаса. Но в България, Севера Македония и Индия този % е 60 на 100. За жал този медикамент, който се тества тогава, не даде задоволително положителни резултати и не се наложи като терапия. Медицината продължава да търси пътища “, съобщи проф. Чолаков.
Той добави, че в България има още няколко места, където болните със болести на панкреаса се лекуват на доста високо равнище. „ Това е ВМА и школата на проф. Никола Владов, както и неговият възпитаник доцент Ивелин Такоров, доайенът на тази хирургия проф. Радослав Гайдарски и неговата школа в болница Токуда, също и проф. Александър Юлиянов в Стара Загора е един от огромните хирурзи, проф. Даниел Костов във ВМА във Варна “, сподели хирургът.
Той беше безапелационен, че болните, които биват диагностицирани с рак на панкреаса в Западна Европа и Северна Америка са в първи или втори клиничен етап, а у нас по изключение са в първи или втори, нормално са в трети етап. Едва при 10% от близо 1500 новооткрити пациенти с рак на панкреаса у нас годишно обаче може да се приложи интервенция и да се в профил туморът.
„ Големият проблем при рака на панкреаса е, че при него няма характерни признаци. Профилактиката в България съвсем не съществува. При хората с продължителен панкреатит, който рано или късно се изражда в рак на панкреаса, би могло да се прави по-често следене за злокачествени формирания, само че бих отправил молба и към техните гастроентеролози, да ги поучават да си вършат консултация и с хирург от Центровете за панкреас. Болните с продължителен панкреатит обаче, които са доста повече от пациентите с рак на панкреаса, не желаят да се оперират, тъй като ги е боязън. Това също усложнява казуса... ", добави още хирургът.
Той заяви, че у нас се вършат генетични проучвания за приемственост при рака на панкреса. Има такива обременени семейства, които към този момент са се изследвали посредством съвременни генетични разбори. Тези проучвания на Запад са част от здравните пакети, само че у нас не е по този начин. При хора с близки, които са имали с рак на панкреаса, също е добре да се създадат такива проучвания. Така сме откривали инцидентно и рак на панкреаса при такива пациенти, без признаци и без недоволства. Ноември месец оперирахме такава пациентка. Има връзка и сред заболяванията на панкреаса и жлъчните пътища “, разясни още доцент Чолаков.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ