Пациентите ще продължат да получават лекарства, фармацевтите ще продължат да

Пациентите ще продължат да получават медикаменти, фармацевтите ще продължат да ги отпускат поради подписаното съглашение, което удължава остарелия контракт. Това сподели ръководителят на Национална аптечна камара Антон Вълев в предаването „ Денят стартира с Георги Любенов " по Българска национална телевизия.

По думите му в границите на договорния развой са реализирани съглашения, които в допълнение да подобрят успеваемостта на Националната здравноинформационна система, която към този момент ще реализира голяма част от настоящия надзор, който досега осъществяваха лекарите и пациентите при отпущането на медикаменти - дали рецептата е издадена в точния момент, дали не са изписани повече от допустимите медикаменти. „ Когато лекарят влезе в системата, няма да може да ви издаде рецепта, която не издава на истината. По същия метод сътрудника фармацевт няма да може да обработи рецепта, в случай че има някакви спънки тя да бъде обработена ", разясни Вълев.

По думите му при зародилия проблем казусът не е бил предлагането на генерици на изписаното от лекаря лекарство по НЗОК, а дали рецептата да се извърши напълно, или пациентът може да откри изчезналите в една аптека артикули в друга.

Необходима прогенерична политика, безапелационен бе Вълев. „ Нека да оставим пациента в диалог с способния експерт по медикаментите дали ще купи А или Б съгласно джоба си.

Председателят на Национална аптечна камара разяснява, че казусът с дефицита на избрани лекарства в аптечната мрежа съществува от години. „ Проблемът не е с съответните търговски имена, които ги няма сега, а с цялостната политика по достъпа на медикаменти в страната. В България ние години наред сме фокусирали съществуването на медикаменти и лекарствоснабдяването сме го трансформирали в комерсиална активност. Парадигмата е напълно неверна, това е нещо, което би трябвало да се смени ", безапелационен бе той.

Големият проблем на опазването на здравето в България е това, че липсва профилактика. „ И на равнище лекари, и на равнище аптеки би трябвало да се обърнем към това ние да вършим профилактика. Част от това съставлява концепцията, че аптекарят и аптеката не са търговци, тяхната задача не е да продадат колкото се може повече медикаменти, а да насочим цялостната идея към това, че ролята на фармацевта е да защищава популацията от свръхупотреба на медикаменти.

В този смисъл противодействието сред лекаря и пациента е естествено, то е обикновено - лекарят постоянно би желал да изпише повече медикаменти, с цел да се застрахова, а работата на фармацевта е да не ги даде, с цел да резервира пациента. Когато това се схване като парадигма, ще се каже, че аптеките са преотстъпена държавна активност, те би трябвало да се лицензират на фармацевтите и автоматизирано дава отговор за какво цените на медикаментите да вземем за пример би трябвало да са закрепени, идентични за цялата страна ", съобщи Вълев и добави, че ефикасната надценка, с която работят аптеките сега, е към 8%.

Въвеждането на електронното досие и здравна рецепта съгласно Вълев ще ускори контрола по веригата.

Съветникът на министъра на опазването на здравето Аркади Шарков от своя страна също съобщи, че е била реализирана добра колаборация сред НЗОК и Българския фармацевтичен съюз и пациентите могат да бъдат спокойни, че ще получават медикаментите си по Каса както досега.

Той разяснява, че един от причините на НЗОК пациентът да закупува всички медикаменти от рецептата, а не част от тях, е това да не отпада от лечението. „ Отпадането от терапия също е проблематичен детайл на опазването на здравето в България. От една страна пациенти отпадат заради неспособност да си заплатят част от медикаментите или просто тъй като не желаят да одобряват медикаменти, което в някои случаи води до дълготрайни последици. Този детайл на неотпадане от терапия също е извънредно значимо да бъде в следствие заложен, само че със тласъци, а не със отговорности от страна на институциите ", разяснява Шарков.

Той уточни, че политиката във връзка с подмяна на лекарствени артикули е в ресора на Министерството на здравеопазването. „ Към момента настроенията по-скоро са против сходен вид подмяна. Отговорността за лекуването на пациента се носи от лекуващия доктор и той преценя дали съответният лекарствен артикул дава отговор на положението на пациента. Ролята на фармацевта е да извърши това, което е предписано от страна на лекаря ", уточни Шарков.

Той уточни, че България има индустриална фармацевтична промишленост, която задоволява базовите потребности на популацията и разтърсванията на фармацевтичния пазар не се усещат толкоз мощно. Лекарствените артикули у нас са на едни от най-ниските цени в Европа, добави още Шарков. „ Когато приказваме за Данък добавена стойност, тук приказваме и за механизми, с които страната има опция в бъдеще време да контролира този пазар. Но тук има и друга страна на нещата - сега се чака един огромен недостиг в приходната част на бюджета в резултат на понижени приходи, включително и на Данък добавена стойност. Тук е въпросът дали Министерство на финансите би се съгласило да бъде гласувано сходен вид политическо деяние и да намалеят част от постъпленията там ", добави съветникът на здравния министър.