Пациентите с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) не могат да получат

Пациентите с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) не могат да получат диагноза, тъй като у нас болестта липсва. Ранното диагностициране би помогнало на доста хора да не стигат до терминалния му етап (диализа).

Близо 30% от пациентите, приети в болница по разнообразни диагнози, демонстрират данни за съществуване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Това сочат резултатите от плана „ Здрави ли са бъбреците ти? ", проведен от Асоциация на пациентите с бъбречни болести (АПБЗ) и Българска болнична асоциация (ББА) с поддръжката на Българска нефрологична асоциация и Дружество на кардиолозите в България.

Проектът беше извършен за ранно разкриване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). На повече от 2 500 пациенти, приети в болница в кардиологични и ендокринологични отделения на 7 огромни лечебни заведения у нас*, бяха изследвани бъбречните индикатори креатинин и албуминурия. Пациентите получиха осведомителни материали за ХБЗ и консултация с нефролог.

„ Тези резултати демонстрират, че са нужни ограничения, които да обезпечат диагностика на ХБЗ. Голяма крачка беше въвеждането на двата съществени бъбречни теста**. За да може да се слага диагноза, обаче, е нужно шифроване на болестта! У нас това заболяване липсва! ", показа Христина Николова, Председател на АПБЗ.

„ Резултатите от акцията ясно акцентират нуждата от скрининг на едно от най-разпространените и недиагностицирани болести у нас, каквото е хроничното бъбречно заболяване ", добави адв. Свилена Димитрова, ръководител на ББА. Тя прочете и приветствен адрес от министъра на опазването на здравето доцент доктор Силви Кирилов, адресиран до Асоциацията на пациентите с бъбречни болести и Българска болнична асоциация. По думите на министъра планът „ Здрави ли са бъбреците ти? " е извънредно скъп образец за предварителна защита, осведоменост и грижа, ориентирани към едни от най-уязвимите групи пациенти.

„ За БЛС е чест да бъде хазаин на това събитие, с цел да покажем дружно, че против хроничното бъбречно заболяване има оръжие и че може да не се стига до най-големите затруднения - хемодиализата, която с изключение на всичко е и голямо перо в бюджета за опазване на здравето ", съобщи доктор Николай Брънзалов, ръководител на Български лекарски съюз.

Проектът на АПБЗ и ББА си сложи за цел да усъвършенства диагностиката на ХБЗ. В момента 9 от 10 души с ХБЗ, нямат сложена диагноза. При тях болестта се открива късно, води до инвалидизация и до преждевременна гибел. За да може ХБЗ да се диагностицира е нужна смяна в регулативната рамка:

- въвеждане на кодове за ХБЗ посредством осъвременяване на класификацията МКБ-10;

- диспансерно наблюдаване на ранните стадии на ХБЗ от ОПЛ със наложителна консултация с нефролог по разказан логаритъм.

Доц. доктор Любомир Киров, ръководител на Национално съдружие на общопрактикуващите лекари в България, даде за образец Румъния, в която са подхванати промени, които обезпечават ранна диагностика и достъп до лекуване на пациентите с ХБЗ.

За хроничното бъбречно заболяване:

Хроничното бъбрено заболяване (ХБЗ) е обвързвано с прогресивна загуба на бъбречната функционалност. То минава през 6 стадия. С придвижване на стадиите доста нараства рискът от хронична бъбречна непълнота, при която са нужни диализа или бъбречна трансплантация. С придвижване на ХБЗ доста нараства и рискът от гибел по сърдечносъдова причина. Голяма част от пациентите с ХБЗ умират от сърце преди да стигнат до бъбречна непълнота. Най-висок риск за развиване на ХБЗ имат хората със захарен диабет и/или артериална хипертония (АХ).

Обикновено пациентите не могат да усетят дали бъбреците им са заболели. ХБЗ протича без признаци в първите стадии. Затова е належащо, пациентите в риск (с диабет, високо кръвно, затлъстяване, сърдечносъдови болести и други) да изследват постоянно положението на бъбречната си функционалност. Ако ХБЗ бъде намерено и лекувано в точния момент, прогресията му може да бъде забавена, а първите стадии на ХБЗ могат да бъдат обратими.

Хроничното бъбречно заболяване у нас:

Сериозен проблем е, че у нас към момента се употребява термина от предишното „ Хронична бъбречна непълнота (ХБН) ", който отразява единствено последния терминален етап на ХБЗ. ХБЗ минава през 6 стадия, а хроничната бъбречна непълнота е последният стадий, при който пациентите имат потребност от диализа, с цел да живеят. У нас хронично бъбречно заболяване напълно липсва в номенклатурната база (няма МКБ кодове) и пациентите няма по какъв начин да получат правилна и навременна диагноза. Диагностицирането на болестта в по-ранните стадии би помогнало на хората да не стигат до терминалния му етап.

*В плана се включиха следните лечебни заведения: УМБАЛ „ Медика Русе ", МБАЛ „ Света София ", „ Аджибадем Сити Клиник - УМБАЛ Токуда " в София, УМБАЛ „ Света Марина " във Варна, МБАЛ „ Уни Хоспитал " в Панагюрище и УМБАЛ „ Каспела " в Пловдив.

**скорост на гломерулна дестилация (eGFR) и съответствие албумин креатинин (UACR)