Патриарх Неофит с Рождественско послание
Патриарх Неофит насочи патриаршеското и синодално Рождественско обръщение, което гласи:
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
Ангелското благовестие отеква през днешния ден из цялата Вселена, възвестявайки откриването на великата загадка на благочестието: „ Бог се яви в плът “ (1 Тим. 3:16). Роди се Спасител, Който е Христос Господ (Лука. 2:11), а с Неговото Рождество изгря „ същинската светлина, която просветява всеки човек, приближаващ на света “ (Йоан. 1:9). Изгря „ Слънцето на правдата “ (Мал. 4:2) и за човечеството настъпи нова ера: ера на светлина и нова вяра, ера на благоволението и благодатта (2 Тим. 1:9) – ера, в която ние към този момент не сме сами, тъй като „ с нас е Бог “ (Ис. 8:10; Мат. 1:23).
Благовестието на небожителите през днешния ден звучи и на всички места към нас: в нашите домове и в нашите храмове. То изпълва душите и сърцата ни, съгрявайки ги с онази най-истинна и чиста наслада, която може да ни дарува само съзнанието и чувството за Божието наличие. Пребъдвайки в това наличие, възродени от „ Словото на живота “ (1 Йоан. 1:1), ние към този момент не сме заложници на врага на човешкото избавление, тъй като с раждането на Христа, с Неговото Възкресение и славно Възнесение пристигна и ново раждане на индивидите, което е раждане за Царството Божие и безконечния живот.
Това ангелско благовестие, прозвучало за пръв път в нощта на Рождеството, остава непрекъснат апел и към всички индивиди – на всички места и във всички времена: да популяризираме Бога, да пазим Неговия мир (св. Йоан. 14:27), да имаме богатства воля едни към други, с цел да бъдем почтени и признателни за Неговата неизменима обич и благосклонност към нас.
Да Го популяризираме поради Неговото неизказано великолепие, поради чудото и тайнството на Творението, поради Неговата отеческа грижа към нас макар упорството ни в греховете и нашата непризнателност. Да Го популяризираме, тъй като славата прилича Нему, а не на индивиди.
Да желаем, да търсим и високо да ценим мира, който Господ донесе на земята с раждането Си като човек, и да не забравяме, че въпреки и враждуващи със своя Бог и Творец през цялото време на съществуването ни, „ бидейки врагове, се помирихме с Бога посредством гибелта на Сина Му “ (Рим. 5:10). Защото това сдобряване беше по Негова, а не по наша самодейност и тъй като с него Той ни възвърне в нашето богосиновство и ни оказа помощ да изпълним високото предопределение, с което ни беше сътворил – нашето богоподобие.
Да благоволим едни към други – по този начин, както Сам Той пръв благоволи към нас, като поради нас и нашето избавление, в най-висша изява на Своята божествена, жертвена обич „ … отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Йоан. 3:16). И в това снизхождение да се уподобим на Него, Който едничък е мил (Мат. 19:17; Марк. 10:18), „ мил и към неблагодарните, и към злите “ (Лука. 6:35). Защото Той се въплъти и стана човек не за малко на брой определени, а поради всички нас, и оставя и в този момент „ Своето слънце да грее над неприятни и положителни, и праща дъжд на праведни и неправедни “ (Мат. 5:45).
Днес, когато нашият свят продължава да бъде разкъсван от междуособни битки и несъгласия, когато благоволението сред хората от ден на ден отстъпва пред враждата и непоносимостта към другия, когато военните спорове като средство за разрешаване на разногласията ни освен не понижават, само че възприемат все по-застрашителни размери и унищожават милиони човешки ориси, ние още веднъж имаме една единствена същинска вяра и тя е нашата религия и упованието ни в Божията доброта и Божията всеопрощаваща обич. Тази обич, която накара Самия Бог да схване човешката природа, да влезе в нашия свят и да живее измежду нас като човек; която Го докара до Кръста и разпятието, страданията и гибелта, и даже до бездната на пъкъла, с цел да извърши по този начин нашето възмездие и избавление.
Като имаме пред очи това безгранично Божие примирение, тази непознаваща лимит Негова обич, дано Му подражаваме, като търсим Неговата, а не нашата истина, изпълнявайки Неговите свети заповеди. Да бъдем добротворци и миротворци, да благоволим един към различен – даже и към враговете си. Да не разрешаваме на пристрастеностите и гнева да владеят над нас, само че да ценим и почитаме всеки човешки живот. Във всекиго да търсим и да откриваме не собствен зложелател и съперник, а наш ближен – също като всички останали сътворен по Божи облик и сходство и извикан от нашия Небесен Отец за богоуподобяване и безконечен живот.
В тези наши старания да подражаваме на любовта на Бога към индивида, най-верен наш сателит и консултант е Неговата Пресвета Майка, родила Богочовека, Господа и Спасителя наш Иисус Христос, Който пристигна, с цел да имаме живот и да го имаме „ в обилие “ (Йоан. 10:10).
На Него, Който е нашето избавление и нашата единствена същинска вяра, „ да бъде популярност в църквата посредством Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин “ (Еф. 3: 21).
Божията всеопрощаваща обич и Неговата велика благосклонност да бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
Всесърдечно поздравяваме с празника на Христовото Рождество всички правилни рожби на светата ни Църква – в рамките на Родината и надалеч от нея, с благопожелания за мир и наслада в Господа!
В началото на Богослужението тази вечер Мелнишкият свещеник Герасим прочете и друго патриаршеско слово:
Патриарх Неофит: Нека отворим сърцата си за страдащите и да покажем, че нашето християнство е живо и действено
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
Ангелското благовестие отеква през днешния ден из цялата Вселена, възвестявайки откриването на великата загадка на благочестието: „ Бог се яви в плът “ (1 Тим. 3:16). Роди се Спасител, Който е Христос Господ (Лука. 2:11), а с Неговото Рождество изгря „ същинската светлина, която просветява всеки човек, приближаващ на света “ (Йоан. 1:9). Изгря „ Слънцето на правдата “ (Мал. 4:2) и за човечеството настъпи нова ера: ера на светлина и нова вяра, ера на благоволението и благодатта (2 Тим. 1:9) – ера, в която ние към този момент не сме сами, тъй като „ с нас е Бог “ (Ис. 8:10; Мат. 1:23).
Благовестието на небожителите през днешния ден звучи и на всички места към нас: в нашите домове и в нашите храмове. То изпълва душите и сърцата ни, съгрявайки ги с онази най-истинна и чиста наслада, която може да ни дарува само съзнанието и чувството за Божието наличие. Пребъдвайки в това наличие, възродени от „ Словото на живота “ (1 Йоан. 1:1), ние към този момент не сме заложници на врага на човешкото избавление, тъй като с раждането на Христа, с Неговото Възкресение и славно Възнесение пристигна и ново раждане на индивидите, което е раждане за Царството Божие и безконечния живот.
Това ангелско благовестие, прозвучало за пръв път в нощта на Рождеството, остава непрекъснат апел и към всички индивиди – на всички места и във всички времена: да популяризираме Бога, да пазим Неговия мир (св. Йоан. 14:27), да имаме богатства воля едни към други, с цел да бъдем почтени и признателни за Неговата неизменима обич и благосклонност към нас.
Да Го популяризираме поради Неговото неизказано великолепие, поради чудото и тайнството на Творението, поради Неговата отеческа грижа към нас макар упорството ни в греховете и нашата непризнателност. Да Го популяризираме, тъй като славата прилича Нему, а не на индивиди.
Да желаем, да търсим и високо да ценим мира, който Господ донесе на земята с раждането Си като човек, и да не забравяме, че въпреки и враждуващи със своя Бог и Творец през цялото време на съществуването ни, „ бидейки врагове, се помирихме с Бога посредством гибелта на Сина Му “ (Рим. 5:10). Защото това сдобряване беше по Негова, а не по наша самодейност и тъй като с него Той ни възвърне в нашето богосиновство и ни оказа помощ да изпълним високото предопределение, с което ни беше сътворил – нашето богоподобие.
Да благоволим едни към други – по този начин, както Сам Той пръв благоволи към нас, като поради нас и нашето избавление, в най-висша изява на Своята божествена, жертвена обич „ … отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Йоан. 3:16). И в това снизхождение да се уподобим на Него, Който едничък е мил (Мат. 19:17; Марк. 10:18), „ мил и към неблагодарните, и към злите “ (Лука. 6:35). Защото Той се въплъти и стана човек не за малко на брой определени, а поради всички нас, и оставя и в този момент „ Своето слънце да грее над неприятни и положителни, и праща дъжд на праведни и неправедни “ (Мат. 5:45).
Днес, когато нашият свят продължава да бъде разкъсван от междуособни битки и несъгласия, когато благоволението сред хората от ден на ден отстъпва пред враждата и непоносимостта към другия, когато военните спорове като средство за разрешаване на разногласията ни освен не понижават, само че възприемат все по-застрашителни размери и унищожават милиони човешки ориси, ние още веднъж имаме една единствена същинска вяра и тя е нашата религия и упованието ни в Божията доброта и Божията всеопрощаваща обич. Тази обич, която накара Самия Бог да схване човешката природа, да влезе в нашия свят и да живее измежду нас като човек; която Го докара до Кръста и разпятието, страданията и гибелта, и даже до бездната на пъкъла, с цел да извърши по този начин нашето възмездие и избавление.
Като имаме пред очи това безгранично Божие примирение, тази непознаваща лимит Негова обич, дано Му подражаваме, като търсим Неговата, а не нашата истина, изпълнявайки Неговите свети заповеди. Да бъдем добротворци и миротворци, да благоволим един към различен – даже и към враговете си. Да не разрешаваме на пристрастеностите и гнева да владеят над нас, само че да ценим и почитаме всеки човешки живот. Във всекиго да търсим и да откриваме не собствен зложелател и съперник, а наш ближен – също като всички останали сътворен по Божи облик и сходство и извикан от нашия Небесен Отец за богоуподобяване и безконечен живот.
В тези наши старания да подражаваме на любовта на Бога към индивида, най-верен наш сателит и консултант е Неговата Пресвета Майка, родила Богочовека, Господа и Спасителя наш Иисус Христос, Който пристигна, с цел да имаме живот и да го имаме „ в обилие “ (Йоан. 10:10).
На Него, Който е нашето избавление и нашата единствена същинска вяра, „ да бъде популярност в църквата посредством Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин “ (Еф. 3: 21).
Божията всеопрощаваща обич и Неговата велика благосклонност да бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
Всесърдечно поздравяваме с празника на Христовото Рождество всички правилни рожби на светата ни Църква – в рамките на Родината и надалеч от нея, с благопожелания за мир и наслада в Господа!
В началото на Богослужението тази вечер Мелнишкият свещеник Герасим прочете и друго патриаршеско слово:
Патриарх Неофит: Нека отворим сърцата си за страдащите и да покажем, че нашето християнство е живо и действено
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ