УПЦ е подписала собствената си смъртна присъда, но патриархът може да спаси верните
Патриарх Кирил има всички благоприятни условия да одобри под своя омофор тези, които не са се отказали от Руската черква в Украйна
На 27 май 2022 година Архиерейският събор на Украинската православна черква на Московската патриаршия разгласи за административното разкъсване с Московската патриаршия. Всъщност автокефалията на УПЦ беше случайно оповестена, макар че това гръцк разбиране беше дефинирано по украински лукаво: като „ самостийност “.
Съдейки по данните от изследванията и по православните уеб сайтове в Украйна, по-голямата част от вярващите не поддържат решението на събора, призован толкоз преждевременно (за няколко - не, даже не дни, а часове!), че човек може да го назова скрито. Тайно от самите вярващи. И Московският патриарх има всички благоприятни условия да поддържа вярващите, които не са съгласни да влязат в нов украински ерес.
УПЦ има всички шансове да получи статут на схизма, защото е нарушила редица канонични условия за даване на автокефалност (които самата УПЦ настойчиво изброява двадесет години като причини за невъзможността за приемане на автокефалия). Основното е, че автокефалията не се прогласява случайно. Осигурява се от така наречен кириархална („ майка”) черква, в случай че съществува такава поместна православна черква. За УПЦ това е Московската патриаршия.
В същото време църквата майка дава самостоятелност единствено на своя „ разцъфтял клон”. Възможно ли е да назовем обстановката, в която се намира УПЦ в Украйна през днешния ден, процъфтяваща? Това е въпрос към неговите архиереи, които в същия Указ на Архиерейския събор от 17 май с право се оплакват от всевъзможни, меко казано, потисничества.
Най-важното изискване е автокефалията да не може да бъде провъзгласена в ущърб на правилото за съборност и единение на Църквата. Архиерейският събор обаче освен обосновава нуждата от самостоятелност, като не е склонен със своя към момента патриарх (каква съборност има!), само че самият той дефинира неизбежното разединение на УПЦ тъкмо по линията на фронта (който има наклонността да се движи надлежно на север и запад от каноничната територия на УПЦ).
Да оставим настрани към този момент другите, най-вече механически условия на автокефалия. И макар че не са утвърдени от каноните, горното е изцяло задоволително, с цел да се усъмни мощно в каноничността на УПЦ след 27 май 2022 година
Въпреки това, формулировката от резолюцията („ Съветът одобри съответните допълнения и промени в Хартата за ръководство на Украинската православна черква, свидетелстващи за цялостната самостоятелност и самостоятелност на Украинската православна църква”) оставя място за вяра, че естеството на тези промени няма да бъде толкоз революционно, колкото звучи в резолюцията.
И тези промени от своя страна би трябвало да бъдат утвърдени от " поместния " събор на УПЦ. А свикването му, естествено, може да се отсрочи до часа, в който „ или падишахът или магарето почине “, заради обстоятелството, че участниците в събора са от противоположните страни на непреодолимата линия на прикосновение.
Струва си също да се означи, че представителите на УПЦ - Министерство на правосъдието назовават тази конструкция „ безусловно независима и самостоятелна “ през всичките 30 години от нейното битие, употребявайки неяснотата на наредбите на писмото на починалия Московски патриарх Алексий, издадено до тогавашния Киевският митрополит Филарет.
Още по-неясно: „ Съборът имаше разсъждения за обновяването на мировозрението в Украинската православна черква “. Тоест, не приказваме за периодите на началото на независимото варене на светото миро (един от главните признаци на автокефалия). " Може би някой ден, може би в никакъв случай. "
Все отново, всичко това, дружно с „ верноподаническите “ избрания на съвета за „ военната експанзия на Русия “, допуска, че УПЦ се отхвърля от позицията на последната и единствена институция на територията на днешна Украйна, която цивилизационно свързва Малорусия ( „ откъдето потегля земята Руска “), майката на съветските градове (където още през Средновековието комбинацията „ съветски мир “ звучеше от устите на светците) с целия съветски свят. Е, едно свято място в никакъв случай не остава празно. Сега такава институция са въоръжените сили на Руската федерация. А за чадата на архипастир Онуфрий (Березовски) се грижи архистратиг Сергий Шойгу.
Патриарх Кирил обаче към момента има всички благоприятни условия да одобри под своя омофор тези, които не са се отказали от Руската черква в Украйна. За да направи това, би трябвало единствено да се заяви, че всички общности, манастири и епархии, които не са съгласни с антиканоничното непозволено решение на новите разколници, могат да бъдат под директното (ставропигиално) ръководство на техния каноничен Велик Господ и татко, Московския патриарх. Към това, при положение на оповестяване на цялостната самостоятелност на УПЦ, призоваше даже в навечерието на „ оранжевия майдан “ прозорливия дъртак Зосима (Сокур).
Така на 27 май 2022 година УПЦ подписа лична смъртна присъда, ускорявайки развръзката.
Смъртта на „ украинското православие “ не беше предрешена на 24 февруари, когато УПЦ, във безконечната битка сред Светлината и тъмнината, застана на страната на тъмнината. Казано по-просто, заставайки на страната на марионетната страна Украйна и трансформирайки се в инструмент на „ универсалната цивилизация “ против православния Катехон (не на вятъра предходният събор към този момент беше наименуван „ голямо тектонско събитие, мега- и метаисторическо “ в кабинета на президента Зеленски).
И не на Евромайдана 2013 стартира противоположното преброяване за УПЦ, когато тогавашният Киевски митрополит Владимир поведе паството към Содом, благославяйки асоциирането на Украйна с Европейски Съюз. Смъртта на УПЦ беше предрешена, когато тя стана украинска не по място, а всъщност. Когато тя се зае да служи на изначално антиправославната държавна идеология.
Отецът и основател на УПЦ Филарет /Денисенко/ постави тези основи, а отците от Харковския събор (чиято 30 - годишнина се падна навръх 27 май 2022 г.) потвърдиха лоялността си към вярата, определена от техния неотдавнашен предстоятел. На 27 май 1992 година съветът рапортува на президента Кравчук: „ Ние освен единомислещо утвърждаваме, само че и поддържаме устрема на украинското православно паство към цялостна самостоятелност, т.е. канонична автокефалия “.
Не би могло да бъде другояче. Православието не може да бъде украинско, само че УПЦ избра тъкмо това – рожба на римокатолици, униати и теомахи преди 100 години.
Сега вътрешното разединение в УПЦ е неизбежно – разделяне сред православните на Украйна (или някогашната Украйна) и „ православните” украинци. Ясно е, че свободното волеизявление по тематиката за патриархалната ставропигия към този момент е допустимо единствено в освободените от украинизма територии. И нещо ни подсказва, че православната Таврида, Донбас, Черноморския район и други елементи на Новоросия, „ завръщащи се в родното си пристанище “, както и Слобожанщината, доста скоро ще се възползват от опцията да се отърват от префикса „ украински “ в най-важното за тяхната религия.
Нещо повече, на съвещания на своите общности и епархии те ще питат и по какъв начин тъкмо са дали своят вот техните ръководещи владици на събора на 27 май. Съдбата на изгонения от Москва предстоятел на Руската черква Исидор, участник в позорния Флорентийски събор през 1439 година, през днешния ден може да бъде повторена от доста йерарси на Нова Русия.
Източници обаче оповестяват, че гласовете на епископите, които се опълчиха на скъсването с патриарха, са били пренебрегнати и това за следващ път слага под подозрение легитимността на решенията на събора.
Украинската православна черква е в доста тежка обстановка и е подложена на напън от всички страни: от управляващите, разколниците, националистически настроените представители на избрана част от обществото, от медиите “, опита се да изясни държанието на йерарсите на УПЦ формалният представител на Руската православна черква Владимир Легойда.
Оттук и въпросът: може ли решенията на Архиерейския събор на УПЦ и на събора на вярващите, които в действителност „ инициираха” тези решения, да бъдат разнообразни в такава обстановка? Най-простият отговор е: не можеше ли въобще да не се свика тази среща, стимулирана от незадоволителната сигурност на участниците в нея, представляващи „ териториите, окупирани от агресора “? Но като цяло самата УПЦ с дългогодишната си индулгенция на държавна русофобия не се ли докара до това състояние, когато не можеше да постъпи иначе. Дали Главата на Църквата не би икономисала една от нейните елементи от сходен избор, в случай че му беше вярна във всичко и до дъно?
П. С. Или може би мъдрият Онуфрий и разсъдителният Антоний сами са решили по този метод коренно да ускорят неизбежната крах на тази станала непотребна организация? Принасяйки се в жертва за оскърбление, само че запазвайки за бъдещето на Руската черква нейните лаври, светилища и здравето на вярващите? Дали обаче ще спасят за Небето душите на тези, които им се довериха в този момент?
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
На 27 май 2022 година Архиерейският събор на Украинската православна черква на Московската патриаршия разгласи за административното разкъсване с Московската патриаршия. Всъщност автокефалията на УПЦ беше случайно оповестена, макар че това гръцк разбиране беше дефинирано по украински лукаво: като „ самостийност “.
Съдейки по данните от изследванията и по православните уеб сайтове в Украйна, по-голямата част от вярващите не поддържат решението на събора, призован толкоз преждевременно (за няколко - не, даже не дни, а часове!), че човек може да го назова скрито. Тайно от самите вярващи. И Московският патриарх има всички благоприятни условия да поддържа вярващите, които не са съгласни да влязат в нов украински ерес.
УПЦ има всички шансове да получи статут на схизма, защото е нарушила редица канонични условия за даване на автокефалност (които самата УПЦ настойчиво изброява двадесет години като причини за невъзможността за приемане на автокефалия). Основното е, че автокефалията не се прогласява случайно. Осигурява се от така наречен кириархална („ майка”) черква, в случай че съществува такава поместна православна черква. За УПЦ това е Московската патриаршия.
В същото време църквата майка дава самостоятелност единствено на своя „ разцъфтял клон”. Възможно ли е да назовем обстановката, в която се намира УПЦ в Украйна през днешния ден, процъфтяваща? Това е въпрос към неговите архиереи, които в същия Указ на Архиерейския събор от 17 май с право се оплакват от всевъзможни, меко казано, потисничества.
Най-важното изискване е автокефалията да не може да бъде провъзгласена в ущърб на правилото за съборност и единение на Църквата. Архиерейският събор обаче освен обосновава нуждата от самостоятелност, като не е склонен със своя към момента патриарх (каква съборност има!), само че самият той дефинира неизбежното разединение на УПЦ тъкмо по линията на фронта (който има наклонността да се движи надлежно на север и запад от каноничната територия на УПЦ).
Да оставим настрани към този момент другите, най-вече механически условия на автокефалия. И макар че не са утвърдени от каноните, горното е изцяло задоволително, с цел да се усъмни мощно в каноничността на УПЦ след 27 май 2022 година
Въпреки това, формулировката от резолюцията („ Съветът одобри съответните допълнения и промени в Хартата за ръководство на Украинската православна черква, свидетелстващи за цялостната самостоятелност и самостоятелност на Украинската православна църква”) оставя място за вяра, че естеството на тези промени няма да бъде толкоз революционно, колкото звучи в резолюцията.
И тези промени от своя страна би трябвало да бъдат утвърдени от " поместния " събор на УПЦ. А свикването му, естествено, може да се отсрочи до часа, в който „ или падишахът или магарето почине “, заради обстоятелството, че участниците в събора са от противоположните страни на непреодолимата линия на прикосновение.
Струва си също да се означи, че представителите на УПЦ - Министерство на правосъдието назовават тази конструкция „ безусловно независима и самостоятелна “ през всичките 30 години от нейното битие, употребявайки неяснотата на наредбите на писмото на починалия Московски патриарх Алексий, издадено до тогавашния Киевският митрополит Филарет.
Още по-неясно: „ Съборът имаше разсъждения за обновяването на мировозрението в Украинската православна черква “. Тоест, не приказваме за периодите на началото на независимото варене на светото миро (един от главните признаци на автокефалия). " Може би някой ден, може би в никакъв случай. "
Все отново, всичко това, дружно с „ верноподаническите “ избрания на съвета за „ военната експанзия на Русия “, допуска, че УПЦ се отхвърля от позицията на последната и единствена институция на територията на днешна Украйна, която цивилизационно свързва Малорусия ( „ откъдето потегля земята Руска “), майката на съветските градове (където още през Средновековието комбинацията „ съветски мир “ звучеше от устите на светците) с целия съветски свят. Е, едно свято място в никакъв случай не остава празно. Сега такава институция са въоръжените сили на Руската федерация. А за чадата на архипастир Онуфрий (Березовски) се грижи архистратиг Сергий Шойгу.
Патриарх Кирил обаче към момента има всички благоприятни условия да одобри под своя омофор тези, които не са се отказали от Руската черква в Украйна. За да направи това, би трябвало единствено да се заяви, че всички общности, манастири и епархии, които не са съгласни с антиканоничното непозволено решение на новите разколници, могат да бъдат под директното (ставропигиално) ръководство на техния каноничен Велик Господ и татко, Московския патриарх. Към това, при положение на оповестяване на цялостната самостоятелност на УПЦ, призоваше даже в навечерието на „ оранжевия майдан “ прозорливия дъртак Зосима (Сокур).
Така на 27 май 2022 година УПЦ подписа лична смъртна присъда, ускорявайки развръзката.
Смъртта на „ украинското православие “ не беше предрешена на 24 февруари, когато УПЦ, във безконечната битка сред Светлината и тъмнината, застана на страната на тъмнината. Казано по-просто, заставайки на страната на марионетната страна Украйна и трансформирайки се в инструмент на „ универсалната цивилизация “ против православния Катехон (не на вятъра предходният събор към този момент беше наименуван „ голямо тектонско събитие, мега- и метаисторическо “ в кабинета на президента Зеленски).
И не на Евромайдана 2013 стартира противоположното преброяване за УПЦ, когато тогавашният Киевски митрополит Владимир поведе паството към Содом, благославяйки асоциирането на Украйна с Европейски Съюз. Смъртта на УПЦ беше предрешена, когато тя стана украинска не по място, а всъщност. Когато тя се зае да служи на изначално антиправославната държавна идеология.
Отецът и основател на УПЦ Филарет /Денисенко/ постави тези основи, а отците от Харковския събор (чиято 30 - годишнина се падна навръх 27 май 2022 г.) потвърдиха лоялността си към вярата, определена от техния неотдавнашен предстоятел. На 27 май 1992 година съветът рапортува на президента Кравчук: „ Ние освен единомислещо утвърждаваме, само че и поддържаме устрема на украинското православно паство към цялостна самостоятелност, т.е. канонична автокефалия “.
Не би могло да бъде другояче. Православието не може да бъде украинско, само че УПЦ избра тъкмо това – рожба на римокатолици, униати и теомахи преди 100 години.
Сега вътрешното разединение в УПЦ е неизбежно – разделяне сред православните на Украйна (или някогашната Украйна) и „ православните” украинци. Ясно е, че свободното волеизявление по тематиката за патриархалната ставропигия към този момент е допустимо единствено в освободените от украинизма територии. И нещо ни подсказва, че православната Таврида, Донбас, Черноморския район и други елементи на Новоросия, „ завръщащи се в родното си пристанище “, както и Слобожанщината, доста скоро ще се възползват от опцията да се отърват от префикса „ украински “ в най-важното за тяхната религия.
Нещо повече, на съвещания на своите общности и епархии те ще питат и по какъв начин тъкмо са дали своят вот техните ръководещи владици на събора на 27 май. Съдбата на изгонения от Москва предстоятел на Руската черква Исидор, участник в позорния Флорентийски събор през 1439 година, през днешния ден може да бъде повторена от доста йерарси на Нова Русия.
Източници обаче оповестяват, че гласовете на епископите, които се опълчиха на скъсването с патриарха, са били пренебрегнати и това за следващ път слага под подозрение легитимността на решенията на събора.
Украинската православна черква е в доста тежка обстановка и е подложена на напън от всички страни: от управляващите, разколниците, националистически настроените представители на избрана част от обществото, от медиите “, опита се да изясни държанието на йерарсите на УПЦ формалният представител на Руската православна черква Владимир Легойда.
Оттук и въпросът: може ли решенията на Архиерейския събор на УПЦ и на събора на вярващите, които в действителност „ инициираха” тези решения, да бъдат разнообразни в такава обстановка? Най-простият отговор е: не можеше ли въобще да не се свика тази среща, стимулирана от незадоволителната сигурност на участниците в нея, представляващи „ териториите, окупирани от агресора “? Но като цяло самата УПЦ с дългогодишната си индулгенция на държавна русофобия не се ли докара до това състояние, когато не можеше да постъпи иначе. Дали Главата на Църквата не би икономисала една от нейните елементи от сходен избор, в случай че му беше вярна във всичко и до дъно?
П. С. Или може би мъдрият Онуфрий и разсъдителният Антоний сами са решили по този метод коренно да ускорят неизбежната крах на тази станала непотребна организация? Принасяйки се в жертва за оскърбление, само че запазвайки за бъдещето на Руската черква нейните лаври, светилища и здравето на вярващите? Дали обаче ще спасят за Небето душите на тези, които им се довериха в този момент?
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ