Институт за пътна безопасност: Пътищата ни убиват!
Пътищата ни убиват! Грешни планове. Липса на асфалт. Липса на знаци и маркировка. Липса на поддръжка.И в това време – безчет “пътни специалисти ”, които се появяват по малките екрани, само че не носят никаква експертиза.
За това предизвестиха от Института за пътна сигурност.
Проучване на Института за пътна сигурност демонстрира, че от началото на годината в националните медии са показани като пътни специалисти 34 души. Но нито един от тях не е пътен инженер, нито има действителна експертиза в планиране, сигурност или поддръжка на пътната инфраструктура.
Тогава какви са тези “експерти ”?
• Лобисти на политически ползи, представящи се за “независими гласове ”, до момента в който в действителност обслужват партийни позиции.
• Лобисти на строителни компании, които пазят порочни модели за пътно строителство и безотчетно харчене на обществени средства.
• Лобисти на адвокатски кръгове, употребяващи произшествия по пътищата за персонална полза и въздействие.
• Лобисти на лични бизнеси и НПО-та, които нямат действително присъединяване в подобряването на системата, само че черпят дивиденти от “експертния ” си статут.
Това не е експертиза – това е политически лобизъм под маската на подготвеност.
Защо няма закон за лобизма?
Лобизмът не е закононарушение, когато е законово регламентиран. В естествените страни той е инструмент за бистрота – знаеш кой пази какъв интерес и за какво. Но в България думата “лобизъм ” се възприема напълно отрицателно – и неслучайно: тя се е трансформирала в синоним на задкулисие, корупция и обслужване на частни ползи на гърба на обществото. През годините неведнъж са внасяни планове за закон за лобизма – от Съюз на демократичните сили, Българска социалистическа партия, ГЕРБ и други партии. Нито един не е признат.Защо? Защото няма политическа воля за бистрота. Защото подобен закон би означавал:
• Регистри на лобисти,
• Проследими връзки сред политици и стопански играчи,
• Отчетност кой въздейства върху решенията за публични поръчки и пътни планове.
Точно това не желаят ръководещите.
Затова обосновано можем да заключим:
Политиците ни убиват по пътищата. Не тъй като нямат информация, а тъй като я заменят с комфортна агитация. Те употребяват “експерти ”, с цел да отклоняват вниманието, да манипулират публичното мнение и да прикриват личната си отговорност. И не, не пътят убива. Убива бездействието. Убива корупцията. Убива лъжата. Убива подправеният “експерт ”.