Пъстър парламент и ниска избирателна активност очаква Медиана
Пъстър парламент и ниска изборна интензивност чака на вота на 2 октомври социологическата организация " Медиана ".
Това демонстрират резултатите от ново изследване на публичното мнение за политическите настройки месец преди изборите.
Допитването е извършено посредством изявление със 1008 пълнолетни лица в интервала 30 август - 04 септември 2022 година
Така излиза наяве, че от гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % декларират, че твърдо ще гласоподават още веднъж. Същевременно не се следи активизация измежду тези, които преди не гласоподаваха. Може да се чака, че пред урните на тези избори ще застанат към 2,2 милиона гласоподаватели.
Избори на 2 октомври и длъжностен министър председател Гълъб Донев
Весела Лечева, Явор Гечев, Димитър Стоянов, Велислав Минеков, Атанас Пеканов са в кабинета
Прагът за прекосяване на 4%-та преграда ще падне доста - до към 85 - 88 хиляди гласоподаватели. Това дава добра опция на по-малките партии да се борят за попадане в Народното събрание. Като цяло, това ще даде на всички партии по-голяма " тежест " в процентно отношение (при релативно невисок брой действителни избиратели).
Същевременно ниската изборна интензивност в страната ще увеличи мощно тежестта на гласовете от чужбина.
Има огромна възможност в идващия парламент да има към този момент 8 или даже 9 партии - всички, които бяха до момента плюс " Български напредък " и " Изправи се България ".
ГЕРБ господства като води с близо 6 % пред " Продължаваме промяната ".
Три партии (БСП, Движение за права и свободи и " Възраждане " ) се борят за трето, четвърто и пето място с на практика изравнени позиции. Въпреки, че " ИТН " бележи забележителен отлив на гласоподаватели, към този момент те несъмнено резервират опциите си за посланичество в Народното събрание.
" Демократична България " и " Български Възход " също са устойчиво над 4 %-ната преграда за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова към този момент е близо, само че под чертата за влизане в Народното събрание, като резервира шансове да бъде деветата партия в новия парламент.
Резултатите от изборите ще се дефинират не толкоз от предизборната политическа борба сред партиите, а от икономическите разтърсвания в обществото.
Наблюдава се извънредно засилена тревога във връзка с персоналното материално богатство, вероятностите пред страната и страхове за идната зима и непосредственото бъдеще.
Близо 70 % от запитаните споделят, че в последната година материалното състояние на тяхното семейство се е влошило , като имат опасения, че това е единствено началото. Също толкоз чакат, че в идващите месеци ситуацията им ще става още по-лошо (а 9 % се притесняват, че могат да изпаднат в последна мизерия). 40% от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в идните месеци, като единствено 20 % са уверени, че ще могат да се оправят безпроблемно с тези си разноски.
Доминиращите публични настроения се ориентират в посока : " Стига с тези наказания и контра наказания " (42%); Украйна и Запада също имат отговорност за войната (38%); " Не е в този момент врeмето да влизаме в Еврозоната " (58%); Газ да купуваме от този, който ни го предлага по-евтино (64%).
В основата на всичко това не е някаква геополитическа преориентация, отвод от Европа и тежнения към азиатски авторитаризъм (както постоянно се тиражира), а ужасът от инфлационния потрес и страхът за бъдещето.
Наблюдава се доста разминаване в тези оценки сред заможните и бедните обществени групи.
Това демонстрират резултатите от ново изследване на публичното мнение за политическите настройки месец преди изборите.
Допитването е извършено посредством изявление със 1008 пълнолетни лица в интервала 30 август - 04 септември 2022 година
Така излиза наяве, че от гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % декларират, че твърдо ще гласоподават още веднъж. Същевременно не се следи активизация измежду тези, които преди не гласоподаваха. Може да се чака, че пред урните на тези избори ще застанат към 2,2 милиона гласоподаватели.
Избори на 2 октомври и длъжностен министър председател Гълъб Донев
Весела Лечева, Явор Гечев, Димитър Стоянов, Велислав Минеков, Атанас Пеканов са в кабинета
Прагът за прекосяване на 4%-та преграда ще падне доста - до към 85 - 88 хиляди гласоподаватели. Това дава добра опция на по-малките партии да се борят за попадане в Народното събрание. Като цяло, това ще даде на всички партии по-голяма " тежест " в процентно отношение (при релативно невисок брой действителни избиратели).
Същевременно ниската изборна интензивност в страната ще увеличи мощно тежестта на гласовете от чужбина.
Има огромна възможност в идващия парламент да има към този момент 8 или даже 9 партии - всички, които бяха до момента плюс " Български напредък " и " Изправи се България ".
ГЕРБ господства като води с близо 6 % пред " Продължаваме промяната ".
Три партии (БСП, Движение за права и свободи и " Възраждане " ) се борят за трето, четвърто и пето място с на практика изравнени позиции. Въпреки, че " ИТН " бележи забележителен отлив на гласоподаватели, към този момент те несъмнено резервират опциите си за посланичество в Народното събрание.
" Демократична България " и " Български Възход " също са устойчиво над 4 %-ната преграда за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова към този момент е близо, само че под чертата за влизане в Народното събрание, като резервира шансове да бъде деветата партия в новия парламент.
Резултатите от изборите ще се дефинират не толкоз от предизборната политическа борба сред партиите, а от икономическите разтърсвания в обществото.
Наблюдава се извънредно засилена тревога във връзка с персоналното материално богатство, вероятностите пред страната и страхове за идната зима и непосредственото бъдеще.
Близо 70 % от запитаните споделят, че в последната година материалното състояние на тяхното семейство се е влошило , като имат опасения, че това е единствено началото. Също толкоз чакат, че в идващите месеци ситуацията им ще става още по-лошо (а 9 % се притесняват, че могат да изпаднат в последна мизерия). 40% от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в идните месеци, като единствено 20 % са уверени, че ще могат да се оправят безпроблемно с тези си разноски.
Доминиращите публични настроения се ориентират в посока : " Стига с тези наказания и контра наказания " (42%); Украйна и Запада също имат отговорност за войната (38%); " Не е в този момент врeмето да влизаме в Еврозоната " (58%); Газ да купуваме от този, който ни го предлага по-евтино (64%).
В основата на всичко това не е някаква геополитическа преориентация, отвод от Европа и тежнения към азиатски авторитаризъм (както постоянно се тиражира), а ужасът от инфлационния потрес и страхът за бъдещето.
Наблюдава се доста разминаване в тези оценки сред заможните и бедните обществени групи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ