„Ела в“: Първото плаване на българския кораб Св. св. Кирил и Методий до Антарктика
Първото корабоплаване на българския боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " до Антарктика в предаването на Живко Константинов " Ела в " по Euronews Bulgaria. Представяме ви всички епизоди досега.
Една фантазия е на път да се трансформира в действителност. Мечтата на доайена на Българския антарктически институт, антарктик номер едно на България – професор Христо Пимпирев.
Притежаването на научноизследователски транспортен съд е исторически миг за България, защото за първи път страната ни ще има личен транспорт до ледения континент. С това се поставя завършек на антарктическото стопаджийство. Заради неналичието на личен транспорт до момента българските полярници пътуваха на стоп, като разчитаха на непозната помощ. Но по какъв начин се стигна до тук?
Датата е 27 декември, 2022 година. Стефановден. Българският боен научноизследователски транспортен съд „ Св. Св. Кирил и Методий “ се готви да отплава от морската ни гара във Варна.
Корабът е дълъг 67 метра и половина, необятен е близо 17 метра. Към момента „ Св. св. Кирил и Методий “ е най-големият български транспортен съд, присъединен към военноморския флот на страната. Капитан на кораба е капитан II сан Николай Данаилов. Екипажът се състои от 26 души, измежду които трима курсанти от Висшето военноморско учебно заведение.
Капитан на кораба е капитан II сан Николай Данаилов. Екипажът е от 26 души, измежду които трима курсанти от Висшето военноморско учебно заведение. Плаването ще продължи към 4 месеца, като 40 дни ще отнеме достигането до остров Ливингстън, където се намира българската база „ Св. Климент Охридски “.
„ Св. св. Кирил и Методий “ е издигнат като помощен транспортен съд през 1984-та година в доковете на корабостроителницата във Флекефьор, Норвегия. По-късно е добит от съветска компания. Преоборудван е с концепцията да бъде употребен за строителството на газопровода „ Южен поток “. С години стои на пристан на пристанището във Варна. През 2021-ва, няколко години след прекратяването на плана „ Южен поток “, съветският притежател на кораба го продава посредством социална поръчка на консорциума „ Българска антарктическа база „ Св. Климент Охридски и научноизследователски транспортен съд “, в който вземат участие Висшето военноморско учебно заведение във Варна, Софийският университет и Българският антарктически институт. На публична гала във Варна на 27 юли 2021-ва кръстница на кораба става номинираната за " Оскар " българска актриса - Мария Бакалова.
След тържественото изпращане на първия ни полярен транспортен съд следва тежка работа и дълъг път за екипажа. Първата спирка на кораба е край Босфора за зареждане на гориво.
Следва прекосяването през Мраморно море към Дарданелите. След това цялостен напред към Егейско море. След това корабоплаване във водите на Йонийско море и Средиземно море. А след към 10 дни корабът доближава и първото пристанище, където ще дебаркира, това в Картахена, Испания. Тук българският транспортен съд ще натовари и материали за испанската полярна база „ Хуан Карлос I “, която се намира в съседство на остров Ливингстън.
От Картахена корабът се насочва към Гибралтарския пролив, а след него навлиза и в Атлантическия океан към идната насочна точка по пътя –Мар дел Плата в Аржентина. На 22 януари „ Св. св. Кирил и Методий “ пресича екватора, като по този метод става първият боен научноизследователски транспортен съд в историята на българското мореплаване, минал през нулевия паралел.
Докато корабът прекосява Атлантика на летище София се събира идната група от полярни откриватели, логистици, строители, доктор и публицисти. От летище София те поемат към аржентинската столица Буенос Айрес, а по-късно до едно от най-големите пристанища в Аржентина – Мар дел Плата.
Там групата ще се качи на кораба, с цел да продължи плаването към остров Ливингстън. Всички са нямат самообладание за тръгнат към далечния юг. Багажите са стегнати. Бидоните са цялостни с инсталация, техника, хранителни запаси, облекла. И постоянно притеглят погледите на останалите пасажери, които се чудят да не би инцидентно някой да е помъкнал киселото зеле към края на света.
На летище София огромната група антарктици изпраща ръководителят на 31-та българска антарктическа експедиция професор Христо Пимпирев. Предстои полет до Рим, а оттова задокеански 14-часов полет до аржентинската столица Буенос Айрес. За градът на чистия въздух ще отделя особено внимание напълно скоро и ще ви опиша за забележителностите му в детайли в няколко епизода. А в този момент се качваме на рейса, тъй като ни престои 6-7 часа път до най-големия морски курорт Мар дел Плата. Идеята е да изпреварим кораба и да го посрещнем при влизане в пристанището. Докато чакаме се насочваме на обиколка на града, с цел да го разгледаме. Гледайте третата част на поредицата, отдадена на пътуването на кораба " Св. св. Кирил и Методий " до Антарктика!
След 39 дни на корабоплаване българският научноизследователски транспортен съд дебаркира на пристанището в най-големия морски курорт Мар дел плата в Аржентина. Това е втора междинна спирка на кораба по пътя му към полярната ни база на остров Ливингстън, Антарктика.
„ Св. св. Кирил и Методий “ посрещнаха военнослужещи от Военноморските сили на Аржентина, флотилен адмирал проф. Боян Медникаров – шеф на Висшето военноморско учебно заведение „ Никола Вапцаров “ във Варна, Стоян Михайлов, дипломат на България в Аржентина, както и контраадмирал Марсело Тарапов, общоприет шеф на образованието и подготовката на Военноморските сили на Аржентина и участник в 12 полярни експедиции до Антарктида. На пристанището корабът зареди вода и гориво. Хранителни артикули и хранителни запаси. А на него се качиха всички научни откриватели, логистици и строители, измежду които и нашият екип.
Време е да потеглим към открития океан. Посоката е ясна – право към остров Ливингстън, Антарктика. Предстоят ни десетина дни без грам земя в близост. Само океанът, вълните, вятърът и ние. Гледайте четвъртата част на поредицата, отдадена на пътуването на кораба " Св. св. Кирил и Методий " до Антарктика!
От сърцето на кораба „ Св. св. Кирил и Методий “ непосредствено се качваме няколко палуби по-нагоре, с цел да стигнем до основния мозък. Там, където се раждат командите.
Изобразителното изкуство губи може би един добър художник, само че пък за сметка на това морското дело печели един огромен експерт - капитан II сан Николай Данаилов - пълководец на кораба. Извървява дълъг път, с цел да може малко по малко да стигне до капитанското звание. Или тъкмо 20 години старателен труд, с цел да застане отпред на транспортен съд. Началникът на Висшето военноморско учебно заведение във Варна флотски адмирал Боян Медникаров насочва предложение към капитан Данаилов да стане пълководец на военния научноизследователски транспортен съд. Точно 30 секунди мислене лишават на Данаилов да одобри предизвикването да стане капитан на „ Св. св. Кирил и Методий “.
Първите два дни на българския антарктически транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ в открития океан, ми се сториха, все едно е предходна цяла година. Така ме беше тръшнала морската болест, че нито можех да стана, нито да хапна или пийна нещо. Само тези, които ги е хващала тази неприятна болест знаят какво е чувството.
Но добре, че бяха хапчетата срещу нея, че бързо се изпари нахалницата. Още съм зашеметен, само че няма време за маене, тъй като през днешния ден на мен и оператора ми се пада достойнството да бъдем дежурни в кухнята и да оказваме помощ на основния готвач Владимир Петров. Часът е 5 и 30 сутринта. Столовата се измива прилежно, с цел да може да изсъхне, а ние и бързаме да подготвим закуската за близо 60 души. Слагам ръкавиците и се понечвам за работа.
Българският антарктически транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ е оборудван с всичко належащо за оказване на незабавна здравна помощ при възможни съществени произшествия. А докторът е квалифициран да реагира при всевъзможни обстановки и условия. Негова съществена задача е да се грижи за персоналния състав на научноизследователския транспортен съд.
Едно писмо в точния миг отваря вратите, с цел да се сбъдне фантазията на корабния доктор да стигне до остров Ливингстън. Доктор Петко Гинев се включва в доста други действия, с цел да оказва помощ на екипажа. Но пък постоянно идва моментът, в който може да остане самичък със себе си и да се отдаде на обичаните си занимания. Освен всичко това, лекар Гинев обича да снима с камера и дрон. Всички тези красиви фрагменти отвисоко, на които се наслаждавате по време на епизодите, са негово дело, за което му благодарим откровено. Следващата цел на лекар Гинев ще бъде ограничението на пътешествията и заниманията за сметка на практиката в специалността му.
На котлона къкрят кюфтета в доматен сос. Зелената салата е нарязана и овкусена. Десертът е круша. А порциите за обяда към този момент са на паса и чакат гладните. Докато екипажът и антарктиците си хапват стартира приготвянето на вечерята.
Докато подготвяме идващото хранене пипвам началник Петров на тясно и го подпитвам за специалността, която упражнява към този момент 25 години. За през днешния ден е планувано още едно обучение, което е предопределено за всички от екипажа и пасажерите на борда. При звуков сигнал всички би трябвало да сложим избавителните жилетки, да вземем избавителните костюми и по най-бързия метод да се качим на най-горната палуба, където е сборният пункт, подготвени за спомагателни указания. Командирът на кораба прави поименна инспекция всички ли са изпълнили командата. Абсолютно същото обучение изненадващо направихме и през една от нощите, когато изненадващо чухме образователния сигнал за евакуация и трябваше още веднъж да се качим на най-горната палуба за инспекция. Всичко това са прави за да се подсигурява, че всеки на борда знае по какъв начин да реагира в обстановка на същинска евакуация. Командирът ни дава информация за изискванията в протока Дрейк.
За през днешния ден е планувано още едно обучение, което е предопределено за всички от екипажа и пасажерите на борда. При звуков сигнал всички би трябвало да сложим избавителните жилетки, да вземем избавителните костюми и по най-бързия метод да се качим на най-горната палуба, където е сборният пункт, подготвени за спомагателни указания.
Командирът на кораба прави поименна инспекция всички ли са изпълнили командата. Абсолютно същото обучение изненадващо направихме и през една от нощите, когато изненадващо чухме образователния сигнал за евакуация и трябваше още веднъж да се качим на най-горната палуба за инспекция. Всичко това са прави за да се подсигурява, че всеки на борда знае по какъв начин да реагира в обстановка на същинска евакуация. Командирът ни дава информация за изискванията в протока Дрейк.
Една фантазия е на път да се трансформира в действителност. Мечтата на доайена на Българския антарктически институт, антарктик номер едно на България – професор Христо Пимпирев.
Притежаването на научноизследователски транспортен съд е исторически миг за България, защото за първи път страната ни ще има личен транспорт до ледения континент. С това се поставя завършек на антарктическото стопаджийство. Заради неналичието на личен транспорт до момента българските полярници пътуваха на стоп, като разчитаха на непозната помощ. Но по какъв начин се стигна до тук?
Датата е 27 декември, 2022 година. Стефановден. Българският боен научноизследователски транспортен съд „ Св. Св. Кирил и Методий “ се готви да отплава от морската ни гара във Варна.
Корабът е дълъг 67 метра и половина, необятен е близо 17 метра. Към момента „ Св. св. Кирил и Методий “ е най-големият български транспортен съд, присъединен към военноморския флот на страната. Капитан на кораба е капитан II сан Николай Данаилов. Екипажът се състои от 26 души, измежду които трима курсанти от Висшето военноморско учебно заведение.
Капитан на кораба е капитан II сан Николай Данаилов. Екипажът е от 26 души, измежду които трима курсанти от Висшето военноморско учебно заведение. Плаването ще продължи към 4 месеца, като 40 дни ще отнеме достигането до остров Ливингстън, където се намира българската база „ Св. Климент Охридски “.
„ Св. св. Кирил и Методий “ е издигнат като помощен транспортен съд през 1984-та година в доковете на корабостроителницата във Флекефьор, Норвегия. По-късно е добит от съветска компания. Преоборудван е с концепцията да бъде употребен за строителството на газопровода „ Южен поток “. С години стои на пристан на пристанището във Варна. През 2021-ва, няколко години след прекратяването на плана „ Южен поток “, съветският притежател на кораба го продава посредством социална поръчка на консорциума „ Българска антарктическа база „ Св. Климент Охридски и научноизследователски транспортен съд “, в който вземат участие Висшето военноморско учебно заведение във Варна, Софийският университет и Българският антарктически институт. На публична гала във Варна на 27 юли 2021-ва кръстница на кораба става номинираната за " Оскар " българска актриса - Мария Бакалова.
След тържественото изпращане на първия ни полярен транспортен съд следва тежка работа и дълъг път за екипажа. Първата спирка на кораба е край Босфора за зареждане на гориво.
Следва прекосяването през Мраморно море към Дарданелите. След това цялостен напред към Егейско море. След това корабоплаване във водите на Йонийско море и Средиземно море. А след към 10 дни корабът доближава и първото пристанище, където ще дебаркира, това в Картахена, Испания. Тук българският транспортен съд ще натовари и материали за испанската полярна база „ Хуан Карлос I “, която се намира в съседство на остров Ливингстън.
От Картахена корабът се насочва към Гибралтарския пролив, а след него навлиза и в Атлантическия океан към идната насочна точка по пътя –Мар дел Плата в Аржентина. На 22 януари „ Св. св. Кирил и Методий “ пресича екватора, като по този метод става първият боен научноизследователски транспортен съд в историята на българското мореплаване, минал през нулевия паралел.
Докато корабът прекосява Атлантика на летище София се събира идната група от полярни откриватели, логистици, строители, доктор и публицисти. От летище София те поемат към аржентинската столица Буенос Айрес, а по-късно до едно от най-големите пристанища в Аржентина – Мар дел Плата.
Там групата ще се качи на кораба, с цел да продължи плаването към остров Ливингстън. Всички са нямат самообладание за тръгнат към далечния юг. Багажите са стегнати. Бидоните са цялостни с инсталация, техника, хранителни запаси, облекла. И постоянно притеглят погледите на останалите пасажери, които се чудят да не би инцидентно някой да е помъкнал киселото зеле към края на света.
На летище София огромната група антарктици изпраща ръководителят на 31-та българска антарктическа експедиция професор Христо Пимпирев. Предстои полет до Рим, а оттова задокеански 14-часов полет до аржентинската столица Буенос Айрес. За градът на чистия въздух ще отделя особено внимание напълно скоро и ще ви опиша за забележителностите му в детайли в няколко епизода. А в този момент се качваме на рейса, тъй като ни престои 6-7 часа път до най-големия морски курорт Мар дел Плата. Идеята е да изпреварим кораба и да го посрещнем при влизане в пристанището. Докато чакаме се насочваме на обиколка на града, с цел да го разгледаме. Гледайте третата част на поредицата, отдадена на пътуването на кораба " Св. св. Кирил и Методий " до Антарктика!
След 39 дни на корабоплаване българският научноизследователски транспортен съд дебаркира на пристанището в най-големия морски курорт Мар дел плата в Аржентина. Това е втора междинна спирка на кораба по пътя му към полярната ни база на остров Ливингстън, Антарктика.
„ Св. св. Кирил и Методий “ посрещнаха военнослужещи от Военноморските сили на Аржентина, флотилен адмирал проф. Боян Медникаров – шеф на Висшето военноморско учебно заведение „ Никола Вапцаров “ във Варна, Стоян Михайлов, дипломат на България в Аржентина, както и контраадмирал Марсело Тарапов, общоприет шеф на образованието и подготовката на Военноморските сили на Аржентина и участник в 12 полярни експедиции до Антарктида. На пристанището корабът зареди вода и гориво. Хранителни артикули и хранителни запаси. А на него се качиха всички научни откриватели, логистици и строители, измежду които и нашият екип.
Време е да потеглим към открития океан. Посоката е ясна – право към остров Ливингстън, Антарктика. Предстоят ни десетина дни без грам земя в близост. Само океанът, вълните, вятърът и ние. Гледайте четвъртата част на поредицата, отдадена на пътуването на кораба " Св. св. Кирил и Методий " до Антарктика!
От сърцето на кораба „ Св. св. Кирил и Методий “ непосредствено се качваме няколко палуби по-нагоре, с цел да стигнем до основния мозък. Там, където се раждат командите.
Изобразителното изкуство губи може би един добър художник, само че пък за сметка на това морското дело печели един огромен експерт - капитан II сан Николай Данаилов - пълководец на кораба. Извървява дълъг път, с цел да може малко по малко да стигне до капитанското звание. Или тъкмо 20 години старателен труд, с цел да застане отпред на транспортен съд. Началникът на Висшето военноморско учебно заведение във Варна флотски адмирал Боян Медникаров насочва предложение към капитан Данаилов да стане пълководец на военния научноизследователски транспортен съд. Точно 30 секунди мислене лишават на Данаилов да одобри предизвикването да стане капитан на „ Св. св. Кирил и Методий “.
Първите два дни на българския антарктически транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ в открития океан, ми се сториха, все едно е предходна цяла година. Така ме беше тръшнала морската болест, че нито можех да стана, нито да хапна или пийна нещо. Само тези, които ги е хващала тази неприятна болест знаят какво е чувството.
Но добре, че бяха хапчетата срещу нея, че бързо се изпари нахалницата. Още съм зашеметен, само че няма време за маене, тъй като през днешния ден на мен и оператора ми се пада достойнството да бъдем дежурни в кухнята и да оказваме помощ на основния готвач Владимир Петров. Часът е 5 и 30 сутринта. Столовата се измива прилежно, с цел да може да изсъхне, а ние и бързаме да подготвим закуската за близо 60 души. Слагам ръкавиците и се понечвам за работа.
Българският антарктически транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ е оборудван с всичко належащо за оказване на незабавна здравна помощ при възможни съществени произшествия. А докторът е квалифициран да реагира при всевъзможни обстановки и условия. Негова съществена задача е да се грижи за персоналния състав на научноизследователския транспортен съд.
Едно писмо в точния миг отваря вратите, с цел да се сбъдне фантазията на корабния доктор да стигне до остров Ливингстън. Доктор Петко Гинев се включва в доста други действия, с цел да оказва помощ на екипажа. Но пък постоянно идва моментът, в който може да остане самичък със себе си и да се отдаде на обичаните си занимания. Освен всичко това, лекар Гинев обича да снима с камера и дрон. Всички тези красиви фрагменти отвисоко, на които се наслаждавате по време на епизодите, са негово дело, за което му благодарим откровено. Следващата цел на лекар Гинев ще бъде ограничението на пътешествията и заниманията за сметка на практиката в специалността му.
На котлона къкрят кюфтета в доматен сос. Зелената салата е нарязана и овкусена. Десертът е круша. А порциите за обяда към този момент са на паса и чакат гладните. Докато екипажът и антарктиците си хапват стартира приготвянето на вечерята.
Докато подготвяме идващото хранене пипвам началник Петров на тясно и го подпитвам за специалността, която упражнява към този момент 25 години. За през днешния ден е планувано още едно обучение, което е предопределено за всички от екипажа и пасажерите на борда. При звуков сигнал всички би трябвало да сложим избавителните жилетки, да вземем избавителните костюми и по най-бързия метод да се качим на най-горната палуба, където е сборният пункт, подготвени за спомагателни указания. Командирът на кораба прави поименна инспекция всички ли са изпълнили командата. Абсолютно същото обучение изненадващо направихме и през една от нощите, когато изненадващо чухме образователния сигнал за евакуация и трябваше още веднъж да се качим на най-горната палуба за инспекция. Всичко това са прави за да се подсигурява, че всеки на борда знае по какъв начин да реагира в обстановка на същинска евакуация. Командирът ни дава информация за изискванията в протока Дрейк.
За през днешния ден е планувано още едно обучение, което е предопределено за всички от екипажа и пасажерите на борда. При звуков сигнал всички би трябвало да сложим избавителните жилетки, да вземем избавителните костюми и по най-бързия метод да се качим на най-горната палуба, където е сборният пункт, подготвени за спомагателни указания.
Командирът на кораба прави поименна инспекция всички ли са изпълнили командата. Абсолютно същото обучение изненадващо направихме и през една от нощите, когато изненадващо чухме образователния сигнал за евакуация и трябваше още веднъж да се качим на най-горната палуба за инспекция. Всичко това са прави за да се подсигурява, че всеки на борда знае по какъв начин да реагира в обстановка на същинска евакуация. Командирът ни дава информация за изискванията в протока Дрейк.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ