Великден е
Първоначално Великден бил предшестван от дву-тридневен пост, който станал една седмица – така наречен Страстна седмица, или Седмицата на Христовите премеждия. Впоследствие към поста на Страстната седмица бил прибавен 40-дневният пост по сходство на четиридесетте дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предопределен за "оглашените ", т.е. за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време до момента в който траела практиката на всеобщите кръщения на възрастни хора, тайнството се правило точно на Великден, когато изключително мощно било преживявано кръщението като съ-участие в доброволната гибел и възкресение на Господа. Затова Пасхалната литургия е извънредно кръщелна по своя темперамент.
След VI век почнало да доминира кръщението на деца и по тази причина всеобщото кръщаване на възрастни на Пасха последователно било изоставено. Именно тогава смисълът на св. Четиридесетница бил изменен – от катехизаторски интервал постът станал интервал на смирение за членовете на Църквата.
През IX век св. Четиридесетница към този момент дефинитивно била обединена със Страстната седмица и по този начин продължителността на Великия пост се нараснала.
Продължителността на Великия пост била друга и зависела от това, по какъв начин поместните църкви са гледали на включването на Страстната седмица към св. Четиридесетница и дали са смятали съботите и неделите, когато св. догми забранявали постенето, за част от нея.
В Константинополския правилник Страстната седмица не се смята за част от св. Четиридесетница, а съботите и неделите са включени в Постния интервал, макар че те не се явяват постни дни в цялостния смисъл на думата. Така съгласно Константинополския правилник св. Четиридесетница имала 6 седмици по 7 дни, т.е. 42 дни дълготрайност. Ако от нея се изключат Лазаровата събота и Цветница, продължителността на Великия пост става тъкмо 40 дни. Великата Четиридесетница съгласно този правилник стартира с Чистия понеделник от първата седмица на поста и завършва в петъка на шестата седмица, т.е. в навечерието на Цветница. Тропарите включени в Триода за този ден приказват за "изпълването на душеполезната Четиридесетница " и за упованието на "святата седмица на Страстите ".
Подобно е тълкуванието и на правилото в Апостолските постановления (текст от края на IV век), където се споделя:
"Извършвайте този пост преди пасхалния, като стартирате от втория ден (тоест, понеделник) и завършвайте в петък. След тези дни, като отпостите, започнете светата седмица на Пасхата като постите през нея със боязън и боязън ".
Не е инцидентно, че литургиите на Лазарова събота и Вход Господен в Йерусалим имат кръщелни детайли.
Според друга традиция, отразена в 29 канон на Шестия космополитен събор (681 г.), Страстната седмица била част от Четиридесетницата, където тя е наречена "последна седмица от четиридесетницата ".
Тази процедура е непокътната и от античните църкви, които се отделят от Православието след Четвъртия космополитен събор в Халкидон (451 г.) – Арменска, Коптска, Етиопска. Според тази традиция съботите и неделите като "непостни дни " не се включват в изчисляването на Четиридесетницата и по тази причина тези църкви постят 8 седмици по 5 дни, т.е. 40, само че постът при дохалкидонците стартира една седмица по-рано (когато при нас е Неделя Сиропустна. Според някои литургисти появяването на подготвителната Сирна седмица преди началото на Великия пост се явява плод на желанието да се съчетаят двете обичаи в Църквата.
Римокатолическата черква от античност включва Страстната седмица към св. Четиридесетница. Тя обаче посредством няколко свои събора анулира възбраната за пост в събота (64 апостолско правило). Тази процедура е наказана внезапно в 55 канон на Шестия космополитен събор. Затова Римокатолическата черква пресмята Великия пост по този начин: 6 седмици по 6 постни дни, прави 36 дни. Към тях се прибавят още 4. Затова там Великият пост стартира в сряда, така наречен Чиста сряда.
Постът през Страстната седмица е бил изключително непоколебим – "без вино и елей ", т.е. сухоежбина, като единствено на Велики Четвъртък, след св. Причастие, вярващите са употребявали поради духовния празник "елей ", т.е. растително масло. Към Великата събота се отнасяли с изключително внимание, защото това била единствената събота, която каноните постановявали като постен ден.
Постът на Велика събота продължава до среднощ, до настъпването на "Господния ден ", когато се афишира Възкресението Господне. Апостолските постановления дефинират: "Съботата продължава до пеенето на петлите, постът свършва с настъпването на първия ден след Събота, който е Възкресение ".
След VI век почнало да доминира кръщението на деца и по тази причина всеобщото кръщаване на възрастни на Пасха последователно било изоставено. Именно тогава смисълът на св. Четиридесетница бил изменен – от катехизаторски интервал постът станал интервал на смирение за членовете на Църквата.
През IX век св. Четиридесетница към този момент дефинитивно била обединена със Страстната седмица и по този начин продължителността на Великия пост се нараснала.
Продължителността на Великия пост била друга и зависела от това, по какъв начин поместните църкви са гледали на включването на Страстната седмица към св. Четиридесетница и дали са смятали съботите и неделите, когато св. догми забранявали постенето, за част от нея.
В Константинополския правилник Страстната седмица не се смята за част от св. Четиридесетница, а съботите и неделите са включени в Постния интервал, макар че те не се явяват постни дни в цялостния смисъл на думата. Така съгласно Константинополския правилник св. Четиридесетница имала 6 седмици по 7 дни, т.е. 42 дни дълготрайност. Ако от нея се изключат Лазаровата събота и Цветница, продължителността на Великия пост става тъкмо 40 дни. Великата Четиридесетница съгласно този правилник стартира с Чистия понеделник от първата седмица на поста и завършва в петъка на шестата седмица, т.е. в навечерието на Цветница. Тропарите включени в Триода за този ден приказват за "изпълването на душеполезната Четиридесетница " и за упованието на "святата седмица на Страстите ".
Подобно е тълкуванието и на правилото в Апостолските постановления (текст от края на IV век), където се споделя:
"Извършвайте този пост преди пасхалния, като стартирате от втория ден (тоест, понеделник) и завършвайте в петък. След тези дни, като отпостите, започнете светата седмица на Пасхата като постите през нея със боязън и боязън ".
Не е инцидентно, че литургиите на Лазарова събота и Вход Господен в Йерусалим имат кръщелни детайли.
Според друга традиция, отразена в 29 канон на Шестия космополитен събор (681 г.), Страстната седмица била част от Четиридесетницата, където тя е наречена "последна седмица от четиридесетницата ".
Тази процедура е непокътната и от античните църкви, които се отделят от Православието след Четвъртия космополитен събор в Халкидон (451 г.) – Арменска, Коптска, Етиопска. Според тази традиция съботите и неделите като "непостни дни " не се включват в изчисляването на Четиридесетницата и по тази причина тези църкви постят 8 седмици по 5 дни, т.е. 40, само че постът при дохалкидонците стартира една седмица по-рано (когато при нас е Неделя Сиропустна. Според някои литургисти появяването на подготвителната Сирна седмица преди началото на Великия пост се явява плод на желанието да се съчетаят двете обичаи в Църквата.
Римокатолическата черква от античност включва Страстната седмица към св. Четиридесетница. Тя обаче посредством няколко свои събора анулира възбраната за пост в събота (64 апостолско правило). Тази процедура е наказана внезапно в 55 канон на Шестия космополитен събор. Затова Римокатолическата черква пресмята Великия пост по този начин: 6 седмици по 6 постни дни, прави 36 дни. Към тях се прибавят още 4. Затова там Великият пост стартира в сряда, така наречен Чиста сряда.
Постът през Страстната седмица е бил изключително непоколебим – "без вино и елей ", т.е. сухоежбина, като единствено на Велики Четвъртък, след св. Причастие, вярващите са употребявали поради духовния празник "елей ", т.е. растително масло. Към Великата събота се отнасяли с изключително внимание, защото това била единствената събота, която каноните постановявали като постен ден.
Постът на Велика събота продължава до среднощ, до настъпването на "Господния ден ", когато се афишира Възкресението Господне. Апостолските постановления дефинират: "Съботата продължава до пеенето на петлите, постът свършва с настъпването на първия ден след Събота, който е Възкресение ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ