Комплект от 62 диска събира всички записи на пианиста Маурицио Полини и дава пълен поглед върху кариерата му
Първоначално изработен в 2016 година с цел да отпразнува 75-ия му рожден ден, обновеният комплект включва новосъздадени творби от последните му години. Сега пакетът сплотява 62 CD-та, Blu-ray и няколко DVD-та.
Четирите му наградени осъществявания от състезанието „ Шопен “ през 1960 година се разгласяват за първи път на CD и потвърждават, че изключителната изясненост и харизма участват в неговите осъществявания още през цялото време.
И в случай че някои меломани са очаквали да продължи с творби на Шопен, те евентуално са били сюрпризирани от първия му дългосвирещ албум за Deutsche Grammophon от 1972 година: „ Три пиеси от „ Петрушка ” на Стравински и Соната за пиано № 7 на Прокофиев. Това е самоуверено за млад пианист, който се захваща с сложни творби и ги извършва с впечатляваща скорост и акуратност, разяснява „ Ню Йорк таймс “.
Дебютът му в звукозаписите е на равнището на историческите „ Голдберг вариации “ от Бах на Глен Гулд от 1955 година
Маурицио Полини провокира неспокойствие с успеха си на Международния конкурс за пианисти „ Шопен “ през 1960 година Ставайки най-младият победител на състезанието на едвам 18 години и първият италианец с премията, той става любим в света на музиката. Впечатлението се ускорява, когато по-късно той се отдръпва от сцената и прекарва 18 месеца под управлението на мистериозния Артуро Бенедети Микеланджели.
Има обаче главен въпрос за Полини, който разделя мненията на публиката по време на цялата му кариера – неговата техника, която от време на време наподобява свръхчовешка. Това става явно още след успеха му в състезанието, когато Артур Рубинщайн отбелязва, че „ механически той към този момент свири по-добре от нас, членовете на журито “.
Когато го питат за този коментар в документален филм от 2014 година, скромният Полини подценява похвалите, настоявайки, че това е метод на Рубинщайн да се заяжда с сътрудниците си. Независимо дали е правилно, когато Полини стартира да изнася концерти и да записва, излиза наяве, че е кадърен да свири даже най-трудния репертоар с точност и рафинирана техника, с които малко на брой, в случай че въобще някой, могат да се конкурират, показва „ Ню Йорк таймс “.
За многочислените му почитатели този революционен метод слага началото на нова форма на благозвучност, в която техниката служи на композитора и нотите, а не на шоуто. „ Чисти, справедливи тълкования, без украси и пресиления даже в най-романтичния репертоар “, написа списание „ Тайм “ през 1980 година
Неговите критици, по-малко на брой, само че постоянно настоятелни, го считат за леден и безчувствен. Според тях той слага нотите на верните места, само че прочувствено остава неподвижен – ярка, модернистична конструкция, в която светлините са включени, само че никой не е вътре.
Вероятно и двете страни имат съображение. В най-хубавите си мигове, техниката и интелектът на Полини могат да разкрият нови аспекти на познатата музика. При гибелта му през 2024 година, исландският пианист Викинг Олафсон показа във Facebook: „ С Полини нещата в никакъв случай не бяха елементарни, само че доста от нас станаха по-добри слушатели и реализатори. “
Полини безспорно трансформира пианизма, предефинирайки освен упованията на идващите генерации, само че и това, което слушателите търсят и ценят в едно осъществяване.
Вероятно Полини не би се съгласил с сходно велико достижение. В края на документалния филм от 2014 година интервюиращият допуска, че пианистът е нещо като артистичен мисионер. Полини се усмихва невярващо и се разсмява: „ Абсолютно не! “, споделя той закачливо. „ Правил съм всичко за лично наслаждение. Баста! “
