Да признаем греховете си и да измолим прошка от Господ, призова в неделната си проповед в Търговище отец Славчо Проданов
В неделната си проповед в Търговище, отец Славчо Проданов прикани посетителите на църквата да признаят своите грехове и да просят амнистия от Господ. Той, като архиерейски наместник на Търговищка духовна околия, водеше службата в храм „ Св. Йоан Рилски “ и в проповедта си подсети за притчата за фарисея и митаря, която акцентира значимостта на смирението и чистата религия.
Ставрофорен иконом Славчо Проданов започва своята проповед, изтъквайки, че всеки влиза в храма с друго въодушевление. Той означи, че някои влизат с религия и страхопочитание, до момента в който други идват, забравяйки, че са пред Бога, а трети просто с цел да следят храма като исторически обект. Има и хора, които желаят да се покажат пред тези, които се молят и стремят към по-висша нематериалност.
В подтекста на това свещеникът загатна притчата за фарисея и митаря. Той описа по какъв начин двама души влезнали в храма да се помолят – единият бил митар, а другият – велзевул. Фарисеят застанал на видно място и почнал молитвата си с: „ Господи, благодаря Ти, че не съм като останалите – крадци, убийци, прелюбодейци. Два пъти в седмицата давам десятък от всичко, което получавам, и не съм като този митар. “
В същото време митарят стоял откъм гърба, с наведена глава, удряйки се в гърдите, и молел Господа за амнистия. Отец Славчо Проданов посочи, че митарят е бил шеф на митарите, какъвто през днешния ден е началникът на данъчните служби. В предишното митарите освен събирали налози за страната, само че и присвоявали част от тях за себе си, само че митарят осъзнал грешките си и просел Божията благосклонност.
Продължавайки с коментара си за притчата, свещеникът означи, че фарисеят всекидневно посещавал храма и се молел с непрекъснати самохвални слова, само че неговата молитва остава незабелязана от Бога, защото била плод на самоусещане и блаженство. Затова Спасителят приключва притчата с предизвестието: „ Внимавайте, тъй като всеки, който се възвишава, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат. “
В обръщението си към присъстващите в храма, свещеникът подчертава на обстоятелството, че всички ние сме неверни. Но когато влезем в храма, е належащо да се изповядаме и да се обърнем към Господ Иисус Христос, сходно на митаря, с откровени молби за амнистия.
