Либийската авантюра на Ердоган
Първоначалният контингент от към 650 индивида е отпътувал от Сирия за Либия в седмицата сред Коледа и Нова година, а други към 1350 души – при започване на януари.
© Reuters Стратегията на Ердоган за Либия явно включва изпращане на паравоенни сили, които до момента водиха война в Сирия. " Ако се наложи, ще дадем урок на военачалник Хафтар. " С това предизвестие на турския президент Реджеп Таийп Ероган приключиха във вторник несполучливите дипломатически совалки за прекъсване на огъня сред двете враждуващи фракции в раздираната от деветгодишна революция " провалена " северноафриканска страна Либия. В момента спорът е една от най-големите закани за сигурността на Европа. От една страна, някогашната джамахирия* на полк. Муамар Кадафи е главен портал за незаконните мигранти от Близкия изток и Африка през Средиземно море, а от друга – в борбата за нея се сблъскват ползите на разнопосочни районни фактори като Франция, Италия, Русия, Турция, Египет, Катар и ОАЕ, и то в извънредно комплицирана настройка.
На масата за договарянията в съветската столица Москва трябваше да седнат Файез ел Сарадж, оглавяващ публично приетото от Организация на обединените нации държавно управление на националното единодушие (ПНС) в столицата Триполи и ген. Халифа Хафтар, командващ Либийската национална войска (ЛНА), лоялна на различния парламент в източнолибийския град Тобрук. Гаранти за реализиране на краткотраен мир бяха турският президент Реджеп Ердоган и съветският му сътрудник Владимир Путин, които са импровизирано забъркани в спора със свои хибридни военни формирования и се пробват да парцелират въздействието си в района. До сделка обаче по този начин и не се стигна. Ген. Хафтар напусна диалозите, без да постави подписа си, с аргумента, че съглашението не планува период за разпускане на ислямистките паравоенни елементи, лоялни на режима в Триполи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Битката за Триполи
Формалният мотив за организирането на незабавната среща в Москва беше внезапната ескалация на напрежението през последните три седмици и най-много поръчката за директна военна интервенция на Турция в либийския спор. Причината: столицата Триполи и държавното управление на Файез ел Сарадж са обсадени от към 9 месеца и сега към този момент са съвсем обкръжени от силите на Хафтар. Наскоро генералът разгласи, че войските му се готвят за съдбоносен взлом, откакто превзеха Сирт – третия по величина град в страната и отечество на починалия деспот Муамар Кадафи. Източнолибийската коалиция също по този начин управлява по-голямата част от страната, в това число множеството уреди за рандеман на нефт.
На процедура всичко наподобява по този начин, като че ли рухването на Триполи е въпрос на време, в случай че държавното управление на ПНС не получи външна поддръжка. Тя обаче сега може да пристигна само от Турция след последователното разграничаване на Катар - другия покровител на формалния режим, както и неспособността на формалния съдружник Италия да се замеси директно в бойните дейности. Зад Хафтар пък косвено седят Русия (със свои наемници от частната военна компания " Вагнер " ), прилежащ Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ), осигуряващи авиационна поддръжка и изненадващо... Франция, хибридно сблъскваща се със своя съдружник в Европейски Съюз и НАТО Италия. На страната на генерала се бият също по този начин и наемници от Чад и Судан.
Затова на 26 декември м.г. турският президент Ероган, който до момента поддържаше публично приетата от Организация на обединените нации власт единствено косвено, изненадващо разгласи, че ще изпрати в Либия собствен боен контингент. Според него Анкара е получила публична покана за това от държавното управление на Файез ел Сарадж. Което обаче на процедура няма различен избор, в случай че желае да оцелее. " Под ръководството на Ердоган Турция фрапантно промени тактиката си в Близкия изток. Следвайки образеца на Съединени американски щати в Ирак и на Русия в Сирия, тя реши, че е по-добре първо да стреля и след това да договаря. Русия влезе в Сирия по молба на президента Башар Асад и остана дълготрайно. Сега Ердоган приема молбата на Ал Сарадж за военна помощ ", разяснява по този мотив Кирил Захаров от филиала на " Карнеги център " в Москва.
Турските " зелени човечета "
След като получи официално утвърждение за интервенцията от турския парламент обаче, се оказа, че тактиката на Ердоган явно е по-сложна. Според информация на английския вестник " Гардиън ", доказана от три самостоятелни източника в разнообразни страни, Анкара сега пребазира в Либия не военнослужещи от постоянната войска, а сирийски паравоенни елементи от последната непревзета опозиционна провинция Идлиб.
Първоначалният контингент от към 650 души е напуснал Сирия в седмицата сред Коледа и Нова година, а още към 1350 души – при започване на януари. Според " Гардиън " въпросните ветерани от войната против Башар Асад са сключили половингодишни контракти като наемници с държавното управление в Триполи и ще получават по $2000 месечно. Властта в Анкара от своя страна се е заела да им даде турско поданство след края на интервенцията, да поеме здравното обслужване на ранените, както и да репатрира телата на убитите в Сирия, с което да се опита да замаскира наличието на ислямистки милиции на либийска земя. По този метод сякаш Ердоган се пробва да приспособява за свои цели челния опит от хибридните интервенции на Русия в Крим, Източна Украйна и Сирия. Така, в случай че тактиката му проработи, той няма да бъде заставен да заплаща висока политическа цена, тъй като турски бойци умират зад граница, защитавайки съмнителни дела и ползи.
" Ръководството на Турция няма различен вид, с изключение на да избере страната на Ал Сарадж поради историческите му връзки с организацията " Мюсюлмански братя ". От друга страна, Русия няма по какъв начин да не поддържа всемирски настроения ген. Хафтар, който се е обучавал в Съюз на съветските социалистически републики и приказва съветски ", разяснява в този подтекст Кирил Захаров. И прибавя, че за Русия постигането на някакво единодушие с Турция до известна степен ще подсигурява, че Съединени американски щати няма да се месят интензивно в либийския спор. " Това ще улесни и договарянията с Ердоган във връзка неуредените въпроси в Сирия ", обобщава той.
Какво печели Ердоган
За Турция либийската военна случка има напълно съответни политически и стратегически измерения. На първо място това е достъпът до петролните находища в северноафриканската страна, която до рухването на Муамар Кадафи е номер едно в Африка по находища на петрол. Притиснатото до стената публично държавно управление на Файез ел Сарадж също по този начин очевидно е изтъргувало военната поддръжка на Анкара в подмяна на подписа си под извънредно противоречивото съглашение за морските пространства в Източното Средиземноморие. Документът незабавно провокира гневна реакция от страна на Гърция, която прозря в него следващата порция териториални искания към нейната акватория и свободното мореплаване в Средиземноморието. В отговор Атина даже изгони посланика на Либия в страната. Договорът сред Либия и Турция ядоса също по този начин държавните управления на Кипър, Израел и Египет, тъй като отваря вратите за разработка на потребни изкопаеми в противоречиви зони от средиземноморския шелф. Също по този начин то може да попречи на построяването на морски газопровод в района, свързващ Гърция, Кипър, Израел и Египет и заобикалящ Турция. За Ердоган обаче всичко това е огромна победа както във вътрешнополитически проект, по този начин и от гледна точна на устрема към енергийна самостоятелност на страната.
Военната интервенция в Либия обаче крие и съществени опасности за турския президент и на доктрина може да обтегне връзките му с всички прилежащи страни. В очите на мнозина въпросният хазартен ход евентуално ще се изтълкува като следващото доказателство за турските имперски и неоосманистки упоритости. Особено в подтекста на изказванията на Ердоган, че Турция отива в Либия да пази " своите братя " и даже че в страната има " един милион наследници на турци " от времето на Османската империя, които са подложени на " етническо пречистване ". Това е нова радикална националпопулистка реторика, която набира скорост и може да послужи като опрощение за все по-агресивно държание на режима в Анкара във връзка с районите, които тя припознава като стратегически значими.
---------
*Джамахирията е форма на държавно ръководство, изобретена от починалия деспот Муамар Кадафи. Най-общо се превежда като " ръководство на масите " посредством национални конгреси и комитети
© Reuters Стратегията на Ердоган за Либия явно включва изпращане на паравоенни сили, които до момента водиха война в Сирия. " Ако се наложи, ще дадем урок на военачалник Хафтар. " С това предизвестие на турския президент Реджеп Таийп Ероган приключиха във вторник несполучливите дипломатически совалки за прекъсване на огъня сред двете враждуващи фракции в раздираната от деветгодишна революция " провалена " северноафриканска страна Либия. В момента спорът е една от най-големите закани за сигурността на Европа. От една страна, някогашната джамахирия* на полк. Муамар Кадафи е главен портал за незаконните мигранти от Близкия изток и Африка през Средиземно море, а от друга – в борбата за нея се сблъскват ползите на разнопосочни районни фактори като Франция, Италия, Русия, Турция, Египет, Катар и ОАЕ, и то в извънредно комплицирана настройка.
На масата за договарянията в съветската столица Москва трябваше да седнат Файез ел Сарадж, оглавяващ публично приетото от Организация на обединените нации държавно управление на националното единодушие (ПНС) в столицата Триполи и ген. Халифа Хафтар, командващ Либийската национална войска (ЛНА), лоялна на различния парламент в източнолибийския град Тобрук. Гаранти за реализиране на краткотраен мир бяха турският президент Реджеп Ердоган и съветският му сътрудник Владимир Путин, които са импровизирано забъркани в спора със свои хибридни военни формирования и се пробват да парцелират въздействието си в района. До сделка обаче по този начин и не се стигна. Ген. Хафтар напусна диалозите, без да постави подписа си, с аргумента, че съглашението не планува период за разпускане на ислямистките паравоенни елементи, лоялни на режима в Триполи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Битката за Триполи
Формалният мотив за организирането на незабавната среща в Москва беше внезапната ескалация на напрежението през последните три седмици и най-много поръчката за директна военна интервенция на Турция в либийския спор. Причината: столицата Триполи и държавното управление на Файез ел Сарадж са обсадени от към 9 месеца и сега към този момент са съвсем обкръжени от силите на Хафтар. Наскоро генералът разгласи, че войските му се готвят за съдбоносен взлом, откакто превзеха Сирт – третия по величина град в страната и отечество на починалия деспот Муамар Кадафи. Източнолибийската коалиция също по този начин управлява по-голямата част от страната, в това число множеството уреди за рандеман на нефт.
На процедура всичко наподобява по този начин, като че ли рухването на Триполи е въпрос на време, в случай че държавното управление на ПНС не получи външна поддръжка. Тя обаче сега може да пристигна само от Турция след последователното разграничаване на Катар - другия покровител на формалния режим, както и неспособността на формалния съдружник Италия да се замеси директно в бойните дейности. Зад Хафтар пък косвено седят Русия (със свои наемници от частната военна компания " Вагнер " ), прилежащ Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ), осигуряващи авиационна поддръжка и изненадващо... Франция, хибридно сблъскваща се със своя съдружник в Европейски Съюз и НАТО Италия. На страната на генерала се бият също по този начин и наемници от Чад и Судан.
Затова на 26 декември м.г. турският президент Ероган, който до момента поддържаше публично приетата от Организация на обединените нации власт единствено косвено, изненадващо разгласи, че ще изпрати в Либия собствен боен контингент. Според него Анкара е получила публична покана за това от държавното управление на Файез ел Сарадж. Което обаче на процедура няма различен избор, в случай че желае да оцелее. " Под ръководството на Ердоган Турция фрапантно промени тактиката си в Близкия изток. Следвайки образеца на Съединени американски щати в Ирак и на Русия в Сирия, тя реши, че е по-добре първо да стреля и след това да договаря. Русия влезе в Сирия по молба на президента Башар Асад и остана дълготрайно. Сега Ердоган приема молбата на Ал Сарадж за военна помощ ", разяснява по този мотив Кирил Захаров от филиала на " Карнеги център " в Москва.
Турските " зелени човечета "
След като получи официално утвърждение за интервенцията от турския парламент обаче, се оказа, че тактиката на Ердоган явно е по-сложна. Според информация на английския вестник " Гардиън ", доказана от три самостоятелни източника в разнообразни страни, Анкара сега пребазира в Либия не военнослужещи от постоянната войска, а сирийски паравоенни елементи от последната непревзета опозиционна провинция Идлиб.
Първоначалният контингент от към 650 души е напуснал Сирия в седмицата сред Коледа и Нова година, а още към 1350 души – при започване на януари. Според " Гардиън " въпросните ветерани от войната против Башар Асад са сключили половингодишни контракти като наемници с държавното управление в Триполи и ще получават по $2000 месечно. Властта в Анкара от своя страна се е заела да им даде турско поданство след края на интервенцията, да поеме здравното обслужване на ранените, както и да репатрира телата на убитите в Сирия, с което да се опита да замаскира наличието на ислямистки милиции на либийска земя. По този метод сякаш Ердоган се пробва да приспособява за свои цели челния опит от хибридните интервенции на Русия в Крим, Източна Украйна и Сирия. Така, в случай че тактиката му проработи, той няма да бъде заставен да заплаща висока политическа цена, тъй като турски бойци умират зад граница, защитавайки съмнителни дела и ползи.
" Ръководството на Турция няма различен вид, с изключение на да избере страната на Ал Сарадж поради историческите му връзки с организацията " Мюсюлмански братя ". От друга страна, Русия няма по какъв начин да не поддържа всемирски настроения ген. Хафтар, който се е обучавал в Съюз на съветските социалистически републики и приказва съветски ", разяснява в този подтекст Кирил Захаров. И прибавя, че за Русия постигането на някакво единодушие с Турция до известна степен ще подсигурява, че Съединени американски щати няма да се месят интензивно в либийския спор. " Това ще улесни и договарянията с Ердоган във връзка неуредените въпроси в Сирия ", обобщава той.
Какво печели Ердоган
За Турция либийската военна случка има напълно съответни политически и стратегически измерения. На първо място това е достъпът до петролните находища в северноафриканската страна, която до рухването на Муамар Кадафи е номер едно в Африка по находища на петрол. Притиснатото до стената публично държавно управление на Файез ел Сарадж също по този начин очевидно е изтъргувало военната поддръжка на Анкара в подмяна на подписа си под извънредно противоречивото съглашение за морските пространства в Източното Средиземноморие. Документът незабавно провокира гневна реакция от страна на Гърция, която прозря в него следващата порция териториални искания към нейната акватория и свободното мореплаване в Средиземноморието. В отговор Атина даже изгони посланика на Либия в страната. Договорът сред Либия и Турция ядоса също по този начин държавните управления на Кипър, Израел и Египет, тъй като отваря вратите за разработка на потребни изкопаеми в противоречиви зони от средиземноморския шелф. Също по този начин то може да попречи на построяването на морски газопровод в района, свързващ Гърция, Кипър, Израел и Египет и заобикалящ Турция. За Ердоган обаче всичко това е огромна победа както във вътрешнополитически проект, по този начин и от гледна точна на устрема към енергийна самостоятелност на страната.
Военната интервенция в Либия обаче крие и съществени опасности за турския президент и на доктрина може да обтегне връзките му с всички прилежащи страни. В очите на мнозина въпросният хазартен ход евентуално ще се изтълкува като следващото доказателство за турските имперски и неоосманистки упоритости. Особено в подтекста на изказванията на Ердоган, че Турция отива в Либия да пази " своите братя " и даже че в страната има " един милион наследници на турци " от времето на Османската империя, които са подложени на " етническо пречистване ". Това е нова радикална националпопулистка реторика, която набира скорост и може да послужи като опрощение за все по-агресивно държание на режима в Анкара във връзка с районите, които тя припознава като стратегически значими.
---------
*Джамахирията е форма на държавно ръководство, изобретена от починалия деспот Муамар Кадафи. Най-общо се превежда като " ръководство на масите " посредством национални конгреси и комитети
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ