Сред куклите е заспала мравка. О, вятър, не събаряй куклите.

Сред куклите е заспала мравка. О, вятър, не събаряй куклите. Отпуснала е сънена главица върху глината. До нея сянката й също спи за малко. Питам се по какъв начин ли стопира плачът, в случай че стопира. Защо да стопира?... Хубав ли беше сънят ти? Не. И моят също. Треперещ филиз трева в Слънчевата система...

Той дефинира себе си като сардоничен. Но единствено един сантиментален и доста любящ внук може да вгради своята 97-годишна баба в пиеса, и да изживее фантазията си с нея. Въпреки нелицеприятните и даже ужасни наслоения от предишното. Спасението–решение са споделя подигравка – тип културен и доста сложен комизъм, както споделя той. И тук-там, този комизъм с най-хубавите мостри в жанра. И с парадокса...

„ Кучето ни Орех падна от балкона на четвъртия етаж, само че, до момента в който падаше, друго куче – някакъв тип дакел, излетя нагоре, а притежателят крещеше изпод „ Внимавай, хапе! “. Ласло Гьондьор гази и мачка с дръзновение несъгласията в живота и в изкуството. И от тази комбинация на стандартната хубост с траш естетиката се получава автентичен „ документален “ спектакъл.

4 мин. Трагичен жп случай: Влак блъсна служащи край Горни Дъбник (ВИДЕО И СНИМКИ) 3 мин. Социално подкрепяне: 618 000 уязвими българи получават сапун и тоалетна хартия 3 мин. Катастрофа до столичен мол на бул. „ Черни връх “ (СНИМКИ) 2 мин. Силна детонация и пожар в мол в Румъния: Има доста ранени (ВИДЕО) 3 мин. Сезонът на пожарите: Най-честата причина за тях е човешка немарливост 2 мин. Излязоха оценките от матурите 4 мин. Трагичен жп случай: Влак блъсна служащи край Горни Дъбник (ВИДЕО И СНИМКИ) 3 мин. Социално подкрепяне: 618 000 уязвими българи получават сапун и тоалетна хартия 3 мин. Катастрофа до столичен мол на бул. „ Черни връх “ (СНИМКИ) 2 мин. Силна детонация и пожар в мол в Румъния: Има доста ранени (ВИДЕО) 3 мин. Сезонът на пожарите: Най-честата причина за тях е човешка немарливост 2 мин. Излязоха оценките от матурите

В София унгарският актьор показа своя театър Living the dream with grandma, преведен като „ Моят прочут живот с баба “ за програмата „ Световен спектакъл в София “ (2024). Представлението е създавано в продължение на един месец, в разгара на една от вълните на пандемията, в Будапеща. Тогава артистът се мести при своята баба и документира времето, прекарано с нея.

Ева Катона оцелява по време на Холокоста и се радва на възхищението и любовта на своето фамилията и другари, които я трансформират в самобитен блян. Апартаментът се трансформира в сцена, тя – в актриса и „ любим на публиката “, животът с Ласло – в паметно запечатване на любовта.

Ласло Гьондьор е режисьор, драматург, сценичен и кино артист. Завършва приложна стопанска система в Будапеща, а по-късно учи актьорско майсторство, танц и постановка в Съединени американски щати, Индонезия и Унгария. От 2014 година до момента е изиграл десетки функции в театъра. Първият му сценичен театър, неодадаистката опера BajuSS, е номиниран за премията на Асоциацията на унгарските театрални критици (2018) – за най-хубав музикално-развлекателен театър. През 2020 година печели премията Staféta – стратегия за поддръжка на изгряващи маджарски театрални актьори. В момента живее в Амстердам, където приключва магистърска стратегия по интернационална драматургия.

Не знам дали желая да ставам драматург, само че мисля, че ще ми е потребно да развия умения за създаване на личен план, споделя Ласло. А той, планът, към този момент е реалност и премиерата му ще е през септември на фестивал в Грац. Все още не е решил дали по-късно ще се върне в Будапеща.„ Много актьори, изключително в самостоятелната сфера, в действителност страдат от политиката на Орбан. Хората в действителност чакат края на този режим. И тогава мисля, че бих се върнал по-щастлив, в сравнение с в този момент “, споделя още той.

Снимка: Даниел Димитров

Ласло Гьондьор – за Виктор Орбан и семейство Мейзга, за траш естетиката и за Дева Мария, която свети до портрета на Ленин. И още: Дразни ли се, когато публиката не схваща иронията му. Защо отиде да учи спектакъл в Индонезия. Случвало ли се е, до момента в който играе, нещо да го хване за гърлото и да не може да продължи...

Ако човек не схваща маджарски, единственото, което ще схване от представлението, са имената на Виктор Орбан и семейство Мейзга...

- Това е сложен език (Смее се – бел. а.). Унгария е доста повече от Виктор Орбан и семейство Мейзга, само че аз виждам, че тези две неща са свързани. Мисля, че анимацията „ Семейство Мейзга “ е най-сладката и най-умната част от годините на социализма, и аз персонално я обичам. И, в случай че светът най-малко малко приличаше на семейство Мейзга, в този момент нямаше да има потребност да се оплакваме от нищо, тъй като това би бил  един чудноват свят.

От другата страна, имаме Виктор Орбан, на който безусловно не съм почитател и изобщо не го одобрявам, както и унгарската политическа левица, тъй като те също имаха свои политически закононарушения. Системата на Орбан за мен е безусловно неприемлива. В същото време, тя в действителност е обвързвана по някакъв метод със социализма, тъй като е като артикул на това общество. Общество, което в действителност чака мощен водач и би трябвало да се оправя с комплекса за непълноценност и потребностите на тази фигура. Този тип фашистка бащинска фигура, Виктор Орбан, който в действителност дава на хората някакъв тип социализъм или тази доста мощна лидерска фигура, която им липсва. Така че, Мейзга и Орбан, по някакъв метод,  са свързани, само че всичко е доста по-сложно. Едно е несъмнено, страната на Виктор Орбан за мен не е добра за живеене.

Представяте ли си Орбан като част от анимацията „ Семейство Мейзга “?

- Да, безусловно – като една злонамерена и дяволска фигура.

Над 20 индивида стоят зад спектакъла, който представихте в София. Създава се чувството, че играете в изискванията на домашния уют и ние, феновете, сме дружно с Вас, вкъщи. Представяхте ли си го по различен метод или това беше концепцията през цялото време?

- Не, не. Точно това беше задачата. Това е апартаментът на баба ми, в който се реалокирах, и прекарах цялостен месец, и там бяха основани всички тези видео материали. Исках публиката също да се движи с мен по време на представлението – в това уютно, домашно място, и да усеща разтуха... И просто да успее да забави малко темпото – каквото е това на баба ми. Тя живее в доста друго време и по доста друг метод. Исках да доближа хората и да ги върна към това възприятие...

Имахте ли други разновидности за име на представлението, с изключение на Living the dream with grandma (Изживяване на фантазията с баба)?

- Да, това е британската версия, в която има игра на думи, само че на маджарски звучи малко по-различно. Идеята е, че съм имал сън, в който виждам моята баба. Сънувам я, а това идва от страха, че тя ще почине. Нещо като боязън в съня... И аз би трябвало да запиша всичките й истории, и да прекараме време с нея, преди да си отиде. Това е нещо като същински сън.

Снимка: Даниел Димитров

Другото значение на маджарски може да се схваща като сънуване на едно и също място, като спане в същия апартамент, което демонстрира, че пребивавам дружно с баба си през този един месец.

Дразните ли се, когато публиката не схваща иронията?

- Много добър въпрос. Мисля си, че не би трябвало да се нервирам. И кардинално не се нервирам, тъй като демонстрирам схващане. Но има един миг, в който усещам, че ме хваща гняв, че иронията ми не се схваща...

Иронията, несъмнено, е тип културен и доста сложен комизъм. Особено, когато отидеш в друга страна. Хуморът в Living the Dream with Grandma e основан особено за унгарската аудитория. И мисля, че хората там схващат иронията, само че когато отидем в чужбина, не можем да чакаме същото… Тогава се чувствам, че се нервирам, само че по-скоро поради себе си. Би било толкоз хубаво, в случай че всички схващат този тип подигравка...

Защо включихте тази интерактивна част – играта с публиката?  

- Защото в този миг от представлението към този момент има някакво чувство за характера на баба. Мисля, че е хубаво да направя публиката съпричастна на тази палавост, която имахме с баба ми. Сякаш играехме дребни глупави игри... Стори ми се, че ще е много забавно да играеш с човек, който не участва физически там. А аз съм нещо като медиатор, който се е постарал публиката и баба да играят дружно. Сякаш, с цел да изпитам това, което претърпях в действителност в живота си.

Какво е траш хармония?

- (Тежка въздишка – бел. а.) Не съм подготвен да дам съответно определение (Смее се – бел. а.). Но мога да кажа какво значи съгласно мен. Преди това обаче, би трябвало малко да си помисля... Това е, когато осъзнаваш, че общоприетото високо качество липсва, само че все пак се забавляваш, и това ти носи естетическа или артистична наслада. Това е като да изпитваш приятност от комедия на ужасите. Важно е да сме наясно, че това е нещо, което използваме, с цел да създадем нещо доста по-добро – като хармония или качество. Това е насладата за мен...

Чувствате ли се жертва на тези хармония или сте част от нея?

- Отново доста добър въпрос за размисъл. Мисля, че има заплаха да си жертва. Тъй като има граници, които те затварят в избрана област на себеизразяването.

Снимка: Даниел Димитров

Никога не съм мислил, че съм жертва, само че поглеждайки обратно към предишното си, разбирам,  че това беше метод да се мисли тъкмо в тази посока. Това беше наклонност... Тук има проблем и със самочувствието – като че ли някой те кара да създаваш отпадък, а не нещо красиво и положително. Може би, тъй като е по-лесно да го направиш по този начин, в сравнение с да си жертва, която не се осмелява да опита нещо предизвикателно, тъй като не провокира себе си. Аз изглеждах тъкмо по този начин при започване на моята театрална кариера. Но с това зрелище направих пробив. Опитах се да основа нещо друго, в което смесих стандартната хубост с траш естетиката.

Да, всеки може да желае да бъде жертва. Сега, в този случай, аз не се усещам жертва и мисля, че в днешно време съм по-наясно, че в действителност би трябвало да опитам и друга хармония, без да съм жертва. Но заплахата постоянно съществува...

Арфа, на която свирите, в коя от всички тези направления отива?

- Арфата е въплъщение на античната европейска просвета. Тя е знак и икона на стандартната хубост, за която загатнах. Това е един доста обичаен инструмент с неприпозната, универсална хубост. Исках да има един подобен детайл до този траш комизъм. Това е несъгласие, само че, в това време, има смисъл, когато са сложени едно до друго. Вярно е, че баба ми доста харесва арфа. Но в тази ситуация това е по-скоро опълчване на противоречащи си естетически детайли.

Каква е тази история с иконата на Дева Мария, която свети до портрета на Ленин?

- Да, история има... Това е една сцена от моето детство, ситуирана на лавицата с книги у баба. Малка, 3-сантиметрова скулптура на Ленин от слонова кост показваше същинската комунистическа еднаквост на баба ми и дядо ми – само че по-скоро във метафизичен смисъл, а не в политически. И като същински марксисти, до Ленин бяха сложили електрическа крушка. Тя  беше доста специфична, тъй като вътре в нея имаше Дева Мария. Крушката беше майтапчийски подарък. И в действителност, до ден сегашен Ленин е пред очите ми, а до него светещата Дева Мария.

Случвало ли се е, до момента в който играете, нещо да Ви хване за гърлото и да не можете да продължите?

- Да да... Случвало се е най-малко десетина пъти, или повече... Става доста изненадващо това допиране. Тогава като че ли не мога да продължа, и би трябвало да спра за няколко секунди. Но от време на време просто нищо не се случва. Мисля си за сюжета и играя...

А какво Ви води да учите в Индонезия?

- В началото на моята кариера желаех да усвоя изцяло друг метод към театъра и да отида на различен континент. Затова се възползвах от опцията за културна стипендия. Мислех си, че към момента съм млад, свободен, мобилен, и най-нормалното нещо е да се гмурна в непознати води.

Снимка: Даниел Димитров

Там учих танц, тъй като танцът е нещо като основа на физическия спектакъл. Всъщност, там, в Индонезия, беше същинската начална точка на този план за баба. Там работих с Teater Garasi. Това е доста забавна компания за актуален физически спектакъл в Джакарта.

Има ли дума, която Ви дефинира най-добре като човек?

(Замисля се – бел. а.). Сардоничен.

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича...? “

(Замисля се – бел. а.). Може би, да върша изкуство с другари.

Унгарският режисьор, сценарист и артист оглави интернационалното жури на „ София филм фест “ (2024)