Първо, нека разгледаме най-общо твърдението, че всичко си е наред

Първо, дано разгледаме най-общо изказванието, че " всичко си е наред " - изразена ноторно, само че не само в, от които излиза, че PISA е погрешно проучване, а българските възпитаници са си супер. Не съществува, несъмнено, методология за оценка на познания и умения, която да е безгрешна и да се радва на универсална поддръжка. Тази обаче е единствената, която се ползва в подобен широм обсег от страни с разнообразни просветителни системи и разрешава директно да вършим съпоставения сред тях. Твърденията, че водещите страни се нагаждат към метода на структуриране на PISA теста в името на интернационален авторитет не могат да бъдат изцяло оборени. Въпреки това обаче нежеланите резултати на българските възпитаници, сравними с страни с другояче доста по-ниско равнище на икономическо и обществено развиване остават. Обвиняването на външни фактори постоянно е най-лесният метод, само че в тази ситуация е изцяло неправилно.

Противоположната теза е, че в учебното обучение се следи някакъв нечуван разпад. Тя е също толкоз погрешна и почива най-много на низходящата наклонност в резултатите на българските възпитаници в трите категории на PISA. Спадът на резултатите обаче е забележим в редица от изследваните страни през 2022 година, а създателите на обявата го разказват като " невиждан ". В България можем да приказваме не толкоз за изострен, нов проблем със знанията и уменията на учениците, що се касае за продължителен подобен - изводите за страната са сходни от най-малко десетилетие. Също толкоз несъстоятелно е да се отдава прекомерно огромна тежест на пандемията, рестриктивните мерки и ученето от разстояние; те несъмнено имат своя резултат, съвсем универсално отрицателен, само че проблемите са надалеч по-системни и дълбоки от този еднократен потрес.

Сред самите резултати се натрапват няколко, които заслужават особено внимание. Единият е високият дял - към 50% и в трите тествани насоки (четене, математика, естествени науки) - на учениците, които не покриват минимума за функционална просветеност. Този резултат може да бъде подложен и в подтекста на зрелостните изпити, където почти 1/5 от учениците не съумяват да покрият минимума - на практика оценка " слаб 2 ", като при външното оценяване по математика след седми клас слабите оценки са даже с по-голям дял. В съпоставяне със стандартите на PISA българските изпити за следващ път се потвърждават като по-леки и " милостиви " по отношение на учениците - само че даже и по този начин те удостоверяват, че част от учениците стабилно не съумяват да добият даже най-базови познания и просветеност.

Обратно, делът на учениците с най-високо равнище на достижения варира в диапазона 1-3%. Това развенчава един резистентен мит, а точно че даже " всеобщото " обучение в България да не е изключително положително, въпреки всичко елитните учебни заведения държат доста високо равнище. Това би било правилно в случай че да вземем за пример 10% от учениците бяха в групата с най-хубави резултати, както е в страните - международни водачи, само че не виждаме и това. Буквално няколко учебни заведения в цялата страна дават отговор на най-високия стандарт, а останалите, въпреки и с обществен имидж на " елитни ", остават доста обратно.

Не по-малко значение има запазването на водещата значителност на фамилната среда и социално-икономическия статут на учениците за техните достижения. Иначе казано, учебното заведение в съвсем всички случаи се проваля във фундаменталната си функционалност да поправя неравенството във опциите и дават благоприятни условия за развиване на децата от небогати фамилии и изключително - с родители с ниско обучение, от неразвити региони и с лимитирани благоприятни условия.

Тези наблюдения, несъмнено, имат фундаментално значение за бъдещето на българската стопанска система. Всяка година приключва подбуденият випуск, от който половината възпитаници няма да могат да покрият минималната функционална просветеност. Това значително лимитира капацитета за напредък - добре образованите, и най-много умеещите да учат фрагменти са измежду най-важните условия на всички вложители, и до момента в който не подобрим работната си мощ множеството от тях ще продължат да ни заобикалят. Този извод важи с двойна мощ за страна като България с очебийно отрицателни демографски процеси, което значи, че способността на всеки един да се осъществя на работно място с висока добавена стойност е от основно значение. Не приказваме за някакъв икономически колапс - стопанската система на България от десетилетия се развива макар слабите резултати на учебното заведение. Говорим обаче за ампутиране на опцията за изпреварващ напредък и бързо догонване на средноевропейския стандарт на живот в обозримо бъдеще.

В този подтекст реакцията на Министерство на образованието е изключително притеснителна. Вместо да адресира фундаменталните проблеми, които класирането в PISA просто изважда нескрито, ден преди оповестяването на резултатите министърът заяви, че възнамерява да приготвя учениците особено за формата му, в опит да " хакне " системата и идващия път България да се класира по-напред. Тази мярка няма по какъв начин да докара до какъвто и да било логичен резултат, с изключение на да похарчи малко време на учениците и учителите за подготовка. Ако целим трайно усъвършенстване, фокусът не може да е върху този или оня тест - назад, учениците би трябвало да разполагат с базовите познания и умения, които да им разрешават да се оправят без значение от формата.

Какви ограничения са нужни вместо това? В началото на образователната година публикувахме за възстановяване на качеството на учебното обучение, и затова се стопираме по-кратко на най-важните насоки. Фокусът би трябвало да бъде подложен върху качеството, освен това на качеството на основополагащите насоки на образованието - просветеност, обсъждана като дарба да се схваща, интерпретира и употребява информация, и математиката. Наред е и обновяването на образователните стратегии и преформатирането им, тъй че да максимизират свободата на учителя и характерността на учениците. При самите учители също има потребност от смяна - освен на заплатите, само че и на подготовката и методите. Няма по какъв начин да пропуснем и ролята на семейството; както виждаме за следващ път, без неговото интензивно присъединяване задачата на учебното заведение става в пъти по-трудна. Реформата никога няма да е лесна, само че е наложителна, и безпределно закъсняла, тъй че най-добре да стартираме незабавно.

*Авторът е старши икономист в Института за пазарна стопанска система. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония, и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.

Коментарът е оповестен