За телевизията в две изречения и много заглавия
Първо изречение:
Доскоро бяхме разграничени на сини и червени и таман посвикнахме, разноцветни съседи взеха да си пият дружно ракията и не щеш ли желаят отново да ни разделят. Може на българи и турци, а в случай че това не е задоволително – на националисти и предатели, или пък на либерали и консерватори. Важното е да има ново прегрупиране на силите, нови съюзи и нови вражди, нови окови и нови рани. Важното е да няма ден покой и до момента в който водим тези пунически войни, кукловодите да си оплетат кошниците, да укрият награбеното, да сключат нови покупко-продажби, да заемат нови постове, да натрупат нови благосъстояния и тогава над нас ще бъдат шепата богаташи с добре познати лица, а бойците от всички фронтове ще се срещнем с празни джобове и ще пием по едно менте.
Оклеветената, оплюта, унизена пред целия свят България ще гледа онемяла и нека тогава си спомним първия състав на Народното събрание, на който толкоз се присмивахме, тъй като в него не седяха аристократично облечени мъже и дами, подстригани, парфюмирани, изразяващи се възпитано, излъчващи познание и приемливост, а вместо това гледахме една комбинация от брадати дисиденти, с маратонки и бели чорапи, застарели интелектуалци, попаднали в непозната за тях среда.
Бивши политици от буржоазния интервал, наподобяващи повече на строители, каквито някои от тях са и били, ексцентрични научни служащи, паркиращи велосипедите си пред Народното събрание и прескачащи банките като ограда, смутени номенклатурчици и висши военни с разтърсено самочувствие. Смеехме им се и вярвахме, че идващият парламент ще бъде по-представителен, без да имаме визия, че това е елитът на нацията, а по-нататък ще става по-зле. (по остарели изявления на създателя от 2003 г.)
Само заглавия:
И доживяхме да ни занимават през днешния ден от телевизионния екран и другите медии: „ Гласят Екатерина Захариева за евродепутат “ – издигат ли я или я отдалечават?; „ ГЕРБ издига Фандъкова за нов мандат “ – а тя съгласна ли е и не припомня ли това последните президентски избори? „ Край с „ Господари на ефира “ – разумна последица от подправения пердах над репортера Върбанов, само че мъката ще продължи по-дълго; „ Милен Цветков се върна към месарството “ – не му е за първи път, добре че си има аварийно занятие, само че за какво мълчи колегията?; „ Патриотична „ Ферма “, скандалджийски „ ВИП Брадър “, а Българска национална телевизия стана по-дръзка и красива “ – всичко е казано.
„ Виктор Николаев на успокоителни “ – оцеляването си има цена; „ Тайният живот на Десислава Радева “ — едно изявление и нови неприятности; „ Владко Живков остана безприютен “ — номенклатурата пожертва семейство Живкови; „ Станишев сподели дома си за Коледа “ — добър ход, вместо да се криеш; „ Андрей Пантев: Защо чакаме от Станишев да пази българските ползи “ — интелигентен е професорът; „ Баневи в смут — изкарват Коледа в пандиза, имали резервации за Дубай “ — тези не престават да се изживяват като божества; „ Николай Банев се оплака от килията, била с турска тоалетна. “—това към този момент е тъжна проза; „ Ветко и Маринела в уеб страницата на Интерпол “ — не е доста прелестно преживяване.
„ Албена Вулева: Напускам България вечно! “—жив да не бях, по какъв начин ще го изживея?; „ Шоуто с прасетата отива в дома за остарели хора “ — е, там може и да го харесат.
„ Русия трансферира самолети в Крим, стартира ли война? “ — това към този момент е съществено, ужасно дори!
Второ изречение:
Днес онеправданите излизат на улицата, не с цел да търсят правата си, а отмъщение. Не желаят да им сочат пътя, а виновниците и с това наподобяват на бойци — връщащи се от фронта кални и мръсни, изпратени там да се бият за някаква неразбираема идея, а в този момент побеснели, въшлясали, отрекли се от своите командири, потеглят след първия призовал ги лидер избавител, с цел да излеят гнева си против гешефтарите.
Онези търгаши, уреждащи живота си за тяхна сметка и заслепението им е толкоз мощно, че не схващат по какъв начин ги хвърлят в друга война, в друга борба, която не е тяхна. А това към този момент е краят на епохата, наречена преход. Възможно е това да са страховете от предишното, които добре знаем — опасяваме се от каквото и да било свободно мнение, от каквато и да е рецензия, която може да засегне новите „ безпогрешни “ управници, тъй като можем да бъдем упрекнати, окаляни, омърсени. Можем да останем без работа, тъй като един или различен негодник би могъл да ни разгласи, че сме с нечисто минало и това може да го направи всяко синче на някогашната номенклатура, събудило се ненадейно демократ и да взема решение ориста ни.
От боязън вършим водосвети във връзка и без мотив да не ни обвинят, че не сме религиозни. С една дума опасяваме се да бъдем свободни жители, макар че през днешния ден въпросът не е народна власт или комунизъм, въпросът е независимост или боязън, а то си е съвсем едно и също, нали по време на тоталитарния режим изнервените хора в трамваите и автобусите се обръщаха един към различен по този начин: „ Ти знаеш ли кой съм аз? “, като имаха пред тип, че питащият е или отрядник или има родственици някакви. След смяната въпросът бе извърнат: „ Аз те знам кой си! “, а хората си бяха същите. Днес обаче те нищо не си споделят, тъй като тези, които ненавиждат, не се возят в публичния превоз.
Нищо ново за Нова година
Телевизиите оферират за новогодишната нощ най-хубавото, с което разполагат. „ Стани богат “ по Българска национална телевизия. Филмов маратон по Нова ТВ. „ Шоуто на Слави “ и „ Комиците “ по БТВ. А аз си бленувам за нещо ново. Например приветствието на президента да е в различен час, а не когато всички са възбудени. „ Българската коледа “ да не се употребява за пиар, а да се прави от хората през цялата година, като тв шоуто е венец на общите старания и се предава от всички малките екрани.
Доскоро бяхме разграничени на сини и червени и таман посвикнахме, разноцветни съседи взеха да си пият дружно ракията и не щеш ли желаят отново да ни разделят. Може на българи и турци, а в случай че това не е задоволително – на националисти и предатели, или пък на либерали и консерватори. Важното е да има ново прегрупиране на силите, нови съюзи и нови вражди, нови окови и нови рани. Важното е да няма ден покой и до момента в който водим тези пунически войни, кукловодите да си оплетат кошниците, да укрият награбеното, да сключат нови покупко-продажби, да заемат нови постове, да натрупат нови благосъстояния и тогава над нас ще бъдат шепата богаташи с добре познати лица, а бойците от всички фронтове ще се срещнем с празни джобове и ще пием по едно менте.
Оклеветената, оплюта, унизена пред целия свят България ще гледа онемяла и нека тогава си спомним първия състав на Народното събрание, на който толкоз се присмивахме, тъй като в него не седяха аристократично облечени мъже и дами, подстригани, парфюмирани, изразяващи се възпитано, излъчващи познание и приемливост, а вместо това гледахме една комбинация от брадати дисиденти, с маратонки и бели чорапи, застарели интелектуалци, попаднали в непозната за тях среда.
Бивши политици от буржоазния интервал, наподобяващи повече на строители, каквито някои от тях са и били, ексцентрични научни служащи, паркиращи велосипедите си пред Народното събрание и прескачащи банките като ограда, смутени номенклатурчици и висши военни с разтърсено самочувствие. Смеехме им се и вярвахме, че идващият парламент ще бъде по-представителен, без да имаме визия, че това е елитът на нацията, а по-нататък ще става по-зле. (по остарели изявления на създателя от 2003 г.)
Само заглавия:
И доживяхме да ни занимават през днешния ден от телевизионния екран и другите медии: „ Гласят Екатерина Захариева за евродепутат “ – издигат ли я или я отдалечават?; „ ГЕРБ издига Фандъкова за нов мандат “ – а тя съгласна ли е и не припомня ли това последните президентски избори? „ Край с „ Господари на ефира “ – разумна последица от подправения пердах над репортера Върбанов, само че мъката ще продължи по-дълго; „ Милен Цветков се върна към месарството “ – не му е за първи път, добре че си има аварийно занятие, само че за какво мълчи колегията?; „ Патриотична „ Ферма “, скандалджийски „ ВИП Брадър “, а Българска национална телевизия стана по-дръзка и красива “ – всичко е казано.
„ Виктор Николаев на успокоителни “ – оцеляването си има цена; „ Тайният живот на Десислава Радева “ — едно изявление и нови неприятности; „ Владко Живков остана безприютен “ — номенклатурата пожертва семейство Живкови; „ Станишев сподели дома си за Коледа “ — добър ход, вместо да се криеш; „ Андрей Пантев: Защо чакаме от Станишев да пази българските ползи “ — интелигентен е професорът; „ Баневи в смут — изкарват Коледа в пандиза, имали резервации за Дубай “ — тези не престават да се изживяват като божества; „ Николай Банев се оплака от килията, била с турска тоалетна. “—това към този момент е тъжна проза; „ Ветко и Маринела в уеб страницата на Интерпол “ — не е доста прелестно преживяване.
„ Албена Вулева: Напускам България вечно! “—жив да не бях, по какъв начин ще го изживея?; „ Шоуто с прасетата отива в дома за остарели хора “ — е, там може и да го харесат.
„ Русия трансферира самолети в Крим, стартира ли война? “ — това към този момент е съществено, ужасно дори!
Второ изречение:
Днес онеправданите излизат на улицата, не с цел да търсят правата си, а отмъщение. Не желаят да им сочат пътя, а виновниците и с това наподобяват на бойци — връщащи се от фронта кални и мръсни, изпратени там да се бият за някаква неразбираема идея, а в този момент побеснели, въшлясали, отрекли се от своите командири, потеглят след първия призовал ги лидер избавител, с цел да излеят гнева си против гешефтарите.
Онези търгаши, уреждащи живота си за тяхна сметка и заслепението им е толкоз мощно, че не схващат по какъв начин ги хвърлят в друга война, в друга борба, която не е тяхна. А това към този момент е краят на епохата, наречена преход. Възможно е това да са страховете от предишното, които добре знаем — опасяваме се от каквото и да било свободно мнение, от каквато и да е рецензия, която може да засегне новите „ безпогрешни “ управници, тъй като можем да бъдем упрекнати, окаляни, омърсени. Можем да останем без работа, тъй като един или различен негодник би могъл да ни разгласи, че сме с нечисто минало и това може да го направи всяко синче на някогашната номенклатура, събудило се ненадейно демократ и да взема решение ориста ни.
От боязън вършим водосвети във връзка и без мотив да не ни обвинят, че не сме религиозни. С една дума опасяваме се да бъдем свободни жители, макар че през днешния ден въпросът не е народна власт или комунизъм, въпросът е независимост или боязън, а то си е съвсем едно и също, нали по време на тоталитарния режим изнервените хора в трамваите и автобусите се обръщаха един към различен по този начин: „ Ти знаеш ли кой съм аз? “, като имаха пред тип, че питащият е или отрядник или има родственици някакви. След смяната въпросът бе извърнат: „ Аз те знам кой си! “, а хората си бяха същите. Днес обаче те нищо не си споделят, тъй като тези, които ненавиждат, не се возят в публичния превоз.
Нищо ново за Нова година
Телевизиите оферират за новогодишната нощ най-хубавото, с което разполагат. „ Стани богат “ по Българска национална телевизия. Филмов маратон по Нова ТВ. „ Шоуто на Слави “ и „ Комиците “ по БТВ. А аз си бленувам за нещо ново. Например приветствието на президента да е в различен час, а не когато всички са възбудени. „ Българската коледа “ да не се употребява за пиар, а да се прави от хората през цялата година, като тв шоуто е венец на общите старания и се предава от всички малките екрани.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ