Ние и операция Барбароса
Първо бойкотираме Фридрих I, след това Адолф Хитлер
На 22 юни 1941 година Вермахтът пресича руската граница с близо четири милиона бойци. Сред тях са румънски и финландски бойци, български няма
На 22 юни 1941 година стартира най-голямата военна интервенция в човешката история. Призори на новия ден Германия атакува Съветския съюз. Потомците на тевтонските рицари връхлитат наследниците на съветските витязи.
" Барбароса " е кодовото име на касапницата. В превод " Червенобрадия ", неин патрон е император Фридрих I. Той носи короната на Свещената римска империя, само че германците го имат за собствен, тъй като е с швабски корен. Нашите предшественици го срещат през далечната 1189 година.
Тогава императорът повежда Третия кръстоносен поход. Рицарите би трябвало да спасят от оскърбление Светите места под чалмата на египетския султан Саладин. Истинската цел обаче е огън, сеч и обир, каквито ще се повторят през 1941 година
На 11 май към 120 000 меча потеглят на поход. Маджарите ги одобряват с аплодисменти в земята си, мъчнотиите стартират оттатък границата с Византийската империя. Исак II Ангел дава клетва да подкрепя войните на Христа. На дело не прави нищо, тъй като знае, че пътьом ще разорят Константинопол.
По това време западните български лимити са под ромейска власт. Асен и Петър още не са ги включили към Българската страна. Пътят на кръстоносците е спъван от многочислени засади на локалното население, което ги посреща извънредно враждебно.
Драгоманският проход е запушен с камъни и дървета
Рицарите трескаво ги прескачат и бързат към Средец, тъй като им дават обещание, че там ще си починат, ще вземат хранителни запаси и движимости от първа нужда.
Челният отряд към този момент вижда крепостните стени и храма " Св. София ". Никъде обаче не се виждат хора, недоумяват тевтонците. Те намират градските врати необятно отворени и влизат в крепостта. Вътре е затишие, няма даже куче да ги залае!
Епископ Дитпол от Пасау свидетелства: " В Средец не намерихме съвсем никакъв човек, защото по заповед на браничевския шеф популацията в тази област бе избягало в планините и бе отнесло със себе си съестните припаси; там армията заради липса на вино начена доста да слабее. "
Средечани се отдръпват в гористите скатове на Витоша и Люлин. Маньовърът е по-страшен от въоръжената опозиция, тъй като обрича съперника на трудно безсилие. Това е първият протест във военната история.
Христовата армия влиза в Средец на съдбовния 13 август 1189 година " Тя била излъгана и подиграна. Разочарованието и негодуванието ѝ било огромно ", написа проф. Светозар Георгиев и прибавя: " Нямало какво да се прави в София и нямало за какво да се стои в нея. Още на другия ден, 14 август, армията на Фридрих Барбароса напуснала града и се настанила на лагер в полето. "
Поставени в невъзможност, кръстоносците потеглят към Филипопол и след няколко месеца в Тракия минават в Мала Азия. Тук гибелта застига императора. На 10 юни 1190 година той се удавя в река Салеф.
Червенобрадия обаче не е мъртъв
Такава е легендата, в която има вяра немският народ. Фридрих Барбароса спи в една пещера, опрял глава на каменна маса, а брадата му стига земята. Един ден ще се разсъни, с цел да върне остарялото имперско великолепие.
Това се случва по времето на Третия райх, когато Адолф Хитлер поставя ръка на Европа. Само Англия се съпротивлява, а Съветският съюз боде очите на фюрера. Море от нефт и планина от други естествени запаси ще освежат немската стопанска система. Безплатна работна ръка ще се труди за райха. Непокорният Албион ще бъде още повече изолиран.
Планът е начертан през ноември 1940 година и показан за утвърждение на Хитлер. На 18 декември под инструкция № 21 той саморъчно изписва: " Операция Барбароса ".
Нападението е планувано за 15 май 1941 година, като до есента " барбаросовци " би трябвало да стигнат линията от Архангелск до Волга. В същото време Хитлер търси съдружници.
На 27 септември 1940 година е подписан Тристранният пакт сред Германия, Италия и Япония. Ние незабавно сме поканени да влезем в него. Цар Борис III отхвърля, тъй като през Първата международна война се е нагледал на ужасии. " По-добре черен самун, в сравнение с черни забрадки! ", постоянно повтарял той.
С дата 22 октомври Борис праща на Хитлер писмо:
" Аз от сърце бих бил признателен на Ваше Превъзходителство, в случай че бихте благоволили да обсъдите още един път въпроса, дали е абсолютно належащо да се промени досегашната недвусмислена и невъзмутима политика на България, която до момента държи в шах нашите и вашите врагове. Това би имало за последица неотложно консумиране на нашите скромни сили, без значение от събитието, че цялостна готовност би довела до застой целия икономически живот и произвеждане в страната. "
Фюрерът желае среща за персонално пояснение
Тя е на 17 ноември в алпийската резиденция Бергхов. Часове ни дърпат за пешовете да влезем в пакта. Борис отбива офанзивите на Хитлер, външният министър Иван Попов спори с техния външен Рибентроп. Срещата е инфарктна, както я разказва царят пред своя поддръжник Любомир Лулчев:
" Накратко, косвено Хитлер го е запитал за какво не влезем в пакта и царят е развил чудесно тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, в сравнение с в случай че почне война невъоръжена, па дори и въоръжена, след толкоз нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе Добруджа. Хитлер му дал да разбере, че и той желае да резервира нашия народ и че не би желал да навлиза във война в тоя край, само че че в случай че му се наложи, може да мине през нас… "
Да мине като средновековния Барбароса!
В последна сметка, с цел да не ни окупират, влизаме в пакта на 1 март 1941 година В навечерието на интервенция " Барбароса " царят още веднъж е при фюрера. Продължава да го баламосва с турска и друга заплаха. Което е скрита форма на протест.
На 22 юни Вермахтът пресича руската граница с близо четири милиона бойци. Сред тях са румънски и финландски бойци, български няма. До края на войната не пращаме на Източния фронт наш войник. Напразно министър председателят Богдан Филов пропагандира царя:
" Говорих му дълготрайно и прекомерно настоятелно, че и ние към този момент би трябвало да вземем присъединяване в битката срещу болшевиките, въпреки и алегорично с един доброволчески отряд. Ние сме съвсем единствените в Европа, които не вземаме присъединяване в тази битка. "
На 22 юни 1941 година Вермахтът пресича руската граница с близо четири милиона бойци. Сред тях са румънски и финландски бойци, български няма
На 22 юни 1941 година стартира най-голямата военна интервенция в човешката история. Призори на новия ден Германия атакува Съветския съюз. Потомците на тевтонските рицари връхлитат наследниците на съветските витязи.
" Барбароса " е кодовото име на касапницата. В превод " Червенобрадия ", неин патрон е император Фридрих I. Той носи короната на Свещената римска империя, само че германците го имат за собствен, тъй като е с швабски корен. Нашите предшественици го срещат през далечната 1189 година.
Тогава императорът повежда Третия кръстоносен поход. Рицарите би трябвало да спасят от оскърбление Светите места под чалмата на египетския султан Саладин. Истинската цел обаче е огън, сеч и обир, каквито ще се повторят през 1941 година
На 11 май към 120 000 меча потеглят на поход. Маджарите ги одобряват с аплодисменти в земята си, мъчнотиите стартират оттатък границата с Византийската империя. Исак II Ангел дава клетва да подкрепя войните на Христа. На дело не прави нищо, тъй като знае, че пътьом ще разорят Константинопол.
По това време западните български лимити са под ромейска власт. Асен и Петър още не са ги включили към Българската страна. Пътят на кръстоносците е спъван от многочислени засади на локалното население, което ги посреща извънредно враждебно.
Драгоманският проход е запушен с камъни и дървета
Рицарите трескаво ги прескачат и бързат към Средец, тъй като им дават обещание, че там ще си починат, ще вземат хранителни запаси и движимости от първа нужда.
Челният отряд към този момент вижда крепостните стени и храма " Св. София ". Никъде обаче не се виждат хора, недоумяват тевтонците. Те намират градските врати необятно отворени и влизат в крепостта. Вътре е затишие, няма даже куче да ги залае!
Епископ Дитпол от Пасау свидетелства: " В Средец не намерихме съвсем никакъв човек, защото по заповед на браничевския шеф популацията в тази област бе избягало в планините и бе отнесло със себе си съестните припаси; там армията заради липса на вино начена доста да слабее. "
Средечани се отдръпват в гористите скатове на Витоша и Люлин. Маньовърът е по-страшен от въоръжената опозиция, тъй като обрича съперника на трудно безсилие. Това е първият протест във военната история.
Христовата армия влиза в Средец на съдбовния 13 август 1189 година " Тя била излъгана и подиграна. Разочарованието и негодуванието ѝ било огромно ", написа проф. Светозар Георгиев и прибавя: " Нямало какво да се прави в София и нямало за какво да се стои в нея. Още на другия ден, 14 август, армията на Фридрих Барбароса напуснала града и се настанила на лагер в полето. "
Поставени в невъзможност, кръстоносците потеглят към Филипопол и след няколко месеца в Тракия минават в Мала Азия. Тук гибелта застига императора. На 10 юни 1190 година той се удавя в река Салеф.
Червенобрадия обаче не е мъртъв
Такава е легендата, в която има вяра немският народ. Фридрих Барбароса спи в една пещера, опрял глава на каменна маса, а брадата му стига земята. Един ден ще се разсъни, с цел да върне остарялото имперско великолепие.
Това се случва по времето на Третия райх, когато Адолф Хитлер поставя ръка на Европа. Само Англия се съпротивлява, а Съветският съюз боде очите на фюрера. Море от нефт и планина от други естествени запаси ще освежат немската стопанска система. Безплатна работна ръка ще се труди за райха. Непокорният Албион ще бъде още повече изолиран.
Планът е начертан през ноември 1940 година и показан за утвърждение на Хитлер. На 18 декември под инструкция № 21 той саморъчно изписва: " Операция Барбароса ".
Нападението е планувано за 15 май 1941 година, като до есента " барбаросовци " би трябвало да стигнат линията от Архангелск до Волга. В същото време Хитлер търси съдружници.
На 27 септември 1940 година е подписан Тристранният пакт сред Германия, Италия и Япония. Ние незабавно сме поканени да влезем в него. Цар Борис III отхвърля, тъй като през Първата международна война се е нагледал на ужасии. " По-добре черен самун, в сравнение с черни забрадки! ", постоянно повтарял той.
С дата 22 октомври Борис праща на Хитлер писмо:
" Аз от сърце бих бил признателен на Ваше Превъзходителство, в случай че бихте благоволили да обсъдите още един път въпроса, дали е абсолютно належащо да се промени досегашната недвусмислена и невъзмутима политика на България, която до момента държи в шах нашите и вашите врагове. Това би имало за последица неотложно консумиране на нашите скромни сили, без значение от събитието, че цялостна готовност би довела до застой целия икономически живот и произвеждане в страната. "
Фюрерът желае среща за персонално пояснение
Тя е на 17 ноември в алпийската резиденция Бергхов. Часове ни дърпат за пешовете да влезем в пакта. Борис отбива офанзивите на Хитлер, външният министър Иван Попов спори с техния външен Рибентроп. Срещата е инфарктна, както я разказва царят пред своя поддръжник Любомир Лулчев:
" Накратко, косвено Хитлер го е запитал за какво не влезем в пакта и царят е развил чудесно тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, в сравнение с в случай че почне война невъоръжена, па дори и въоръжена, след толкоз нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе Добруджа. Хитлер му дал да разбере, че и той желае да резервира нашия народ и че не би желал да навлиза във война в тоя край, само че че в случай че му се наложи, може да мине през нас… "
Да мине като средновековния Барбароса!
В последна сметка, с цел да не ни окупират, влизаме в пакта на 1 март 1941 година В навечерието на интервенция " Барбароса " царят още веднъж е при фюрера. Продължава да го баламосва с турска и друга заплаха. Което е скрита форма на протест.
На 22 юни Вермахтът пресича руската граница с близо четири милиона бойци. Сред тях са румънски и финландски бойци, български няма. До края на войната не пращаме на Източния фронт наш войник. Напразно министър председателят Богдан Филов пропагандира царя:
" Говорих му дълготрайно и прекомерно настоятелно, че и ние към този момент би трябвало да вземем присъединяване в битката срещу болшевиките, въпреки и алегорично с един доброволчески отряд. Ние сме съвсем единствените в Европа, които не вземаме присъединяване в тази битка. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ