Дойчо Веле: Северна Македония има проблем с Европа. И с България
Първо беше Гърция, в този момент България блокира пътя на Северна Македония към Европейски Съюз. Ситуацията наподобява безнадеждна: даже Скопие да промени конституцията си, няма гаранции, че София няма да изиска още нещо, написа Томас Брай в коментар за " Дойче веле ".
Северна Македония има проблем с Европа. Първо Гърция пречеше на началото на договарянията, настоявайки за смяна в името на страната, което най-накрая се случи след две години дебати. Така през 2020 Северна Македония влезе в НАТО. Вече дълго време обаче България се опълчва на присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз. Желанията на София засягат македонската история и език, за който България твърди, че е акцент на българския.
Големият проблем обаче е признаването на българското малцинство в конституцията на Северна Македония. София обаче отхвърля да направи същото за македонското малцинство в България. Сърбия също има проблеми със Северна Македония поради решението на Скопие да признае независимостта на Косово.
И макар всички окуражаващи речи на западни политици Северна Македония си остава пешка в ръцете на интернационалната политика. Никой не е чакал по-дълго от Скопие за начало на договарянията за присъединение към Европейски Съюз.
Конституционните промени
По-рано този месец македонският парламент прекара няколко дни в полемики за настояването на България да бъде прието българското малцинство в конституцията. Опозицията отхвърля да одобри това, тъй че нужното квалифицирано болшинство (две трети от депутатите) не може да бъде реализирано. Опозиционните партии настояват, че казусът не е в конституцията, а в желанието на България да принуди Северна Македония да пренапише учебниците си по история и да се усъмни в езика, националната си еднаквост и историята си. В последна сметка София желае по някакъв метод да господства над Скопие. Решението на македонския парламент беше отсрочено.
Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски е даже по-краен. " Такива насилствени промени в конституцията не могат да се вършат ", споделя той пред белградския вестник " Политика ". Неговото предложение е за референдум, в който македонците да решат дали желаят да се прави смяна в конституцията. В същото време известният онлайн портал " А1он " написа, че държавното управление може на доктрина да отсрочи гласуването в Народното събрание до края на мандата си през лятото на 2024. Вероятно държавното управление се надява до тогава да успее да откри изчезналите осем депутати от опозицията за нужното болшинство от две трети. Какво биха могли да получат тези депутати в подмяна, не е ясно.
Хората са разочаровани
Вътрешнополитическите проблеми на Северна Македония блокират значимите промени и разочароват огромна част от жителите. Вестник " Вечер " неотдавна акцентира, че смяната на конституцията за регистриране на българското малцинство надалеч не е най-важният проблем за решение. " Най-важно за националния интерес е страната да има мощна стопанска система, по-малко корупция, положително опазване на здравето и правосъдие ". Но вместо да се занимават с тези проблеми държавното управление и опозицията се упрекват взаимно, че са разрушили страната с корупция, цензура на медиите и надзор над правосъдната система.
В последна сметка у хората в Северна Македония остава чувството за цялостен застой и беззащитност. Повечето разясняват локалната политика с омерзение. Освен това съвсем никой няма положително мнение за Европейския съюз и не чака нищо положително от Брюксел. Който може, си търси работа в чужбина. Емигриралите са голямо количество - популацията е намаляло с 10 % в последните години и в този момент е едвам 1,8 милиона.
Не се вижда решение
Но за какво огромната част от партиите в България се опълчват на Северна Македония? Това се дължи ненапълно и на комплицираната политическа обстановка в страната. В последните години се организираха пет парламентарни вота. След последните избори се образува коалиция сред двете най-големи враждуващи партии, която обаче надалеч не е постоянна.
Сериозните разделения сред ГЕРБ и ПП-ДБ изискват някакъв общ народен проблем, който да ги сплоти. Явно това е Северна Македония. Вече имаше казус. Кирил Петков искаше да стопли връзките на София със Скопие по време на своя мандат преди година и половина, само че това беше спряно от останалите партии в тогавашната коалиция и от президента Румен Радев.
Въпреки че огромна част от задграничните историци са на страната на Северна Македония, Европейският съюз желае да наложи на Скопие смяната в конституцията в интерес на българските претенции. При визитата си в Скопие специфичният делегат на Съединени американски щати на Балканите Габриел Ескобар увери, че България няма да предявява повече искания, в случай че смяната в конституцията стане действителност.
Въпреки това няма изгледи тази обстановка да се позволи в близко бъдеще. Дори в случай че Северна Македония остави настрани вътрешните си проблеми и направи желаните промени в конституцията, не е ясно дали България фактически няма да изиска и още нещо. Това единствено би тласнало Северна Македония към още по-голяма рецесия. А вероятно би лишило на Европейския съюз и дребния му останал престиж в района. Резултатът би бил ново рисково напрежение в тази част на Европа.
