Лекарства „на ръба” – антибиотиците
Първият в историята антибиотик е пеницилинът. Той е открит през 1928 година от британския академик Александър Флеминг. През 1942 година сходните на него лекарства се сплотяват под общото име антибиотици. Антибиотик безусловно от старогръцки значи „ против живото ” и се имат поради тези субстанции или съединения, които потискат или унищожават живите патогенни организми в тялото – бактериите.
Оттогава до момента антибиотиците имат бурно развиване, радват се на неотслабващ интерес и научни разработки, които с изключение на изолирането на нови субстанции, целят и понижаване на страничните резултати и понижаване на неизбежната резистенстност към даден антибиотик. Антибиотиците даже минават „ на мода ” пред 80те години, като революционно и надали не лекуване панацея. И до през днешния ден едни и същи типове антибиотици лекуват същите заболявания – туберколоза, бронхопневмония, сифилис, диария, гонорея, респираторни болести, гнойна ангина, Лаймска болест, които са с бактериален извършител, някои от тях – смъртоносни, и не могат да се повлияят от какъвто и да е медикамент.
И въпреки това да е по този начин и медицината доста да напредва в разработките си, антибиотиците остават медикаменти, обект за заблуди, погрешно определяне, неинформираност и лековерие от страна на лекари и пациенти, както и постоянно на неприемливо лековерие в изписването и приема и. Те с право са медикаменти „ на ръба ” на изгодата.
Какво би трябвало да знаем за антибиотиците, преди да посегнем към тях, даже и към този момент с рецептата в ръка?
• Антибиотиците се разделят на два типа, съгласно действието си – широкоспектърни, които могат да унищожат голям брой бактериални култури и тясноспектърни – чувствителни са към грам негативните или грам позитивните бактерии. Следователно – не всеки антибиотик е подобаващ за всяка бактерия, даже широкоспектърните, както постоянно се счита. Затова:
• Антибиограмата е наложителна. Това е проучване с посявка на секрет от мястото, където може да бъде открита „ обвинената ” бактерия – гърлото, ушите, урината, изпражненията. То ще изолира тъкмо типа на бактерията и ще даде няколко типа антибиотик, които да уцелят точно нея. Всеки един антибиотик без такова проучване е изстрел в тъмното и води до голословен риск.
• Антибиотиците имат голям брой странични резултати, някои от които извънредно рискови за здравето – диария, гадене, бъбречна непълнота, нетърпимост към светлината, понижаване на белите кръвни телца, които са воините на имунитета, жълтеница. За тях би трябвало да сме готови и да вземем ограничения, в случай че се постанова.
• Никога да не си изписваме антибиотик по лично убеждение. Дори и всяка зима да страдаме от зачервено гърло, първият път пред време лекарят да ни е изписал избран антибиотик, това не значи без консултация да го одобряваме при същите признаци. Бактериите се видоизменят, организмът е в непрекъсната динамичност и нито един случай не е подобен на различен.
• Антибиотикът е повсеместен палач в средата на бактерията. Убивайки нея, той убива и по- сензитивната локална „ флора и фауна ”. В множеството случаи това води до дисбактериоза в червата и стомаха, кандидоза ( влагалището ), където равновесието на бактериите е от извънредно значение. Затова да вземаме в допълнение пробиотици, които да компенсират съществуването на „ положителните ” бактерии в организма.
• При приема на антибиотици методът, дозата и всичко, което е написано на листовката, е от особена значимост. Обикновено те се изписват по този начин, че да свършат до последното хапче. Ако ви е останало, значи нещо сте объркали в приема. Лечението не трябва да свършва по- рано или да трае повече от предписаното, изключително без консултация с лекаря, който го е изписал, тук точно дозата е лекарството.
• Антибиотиците натоварват извънредно доста черния дроб и бъбреците. Затова приемът на доста течности, богати на витамини и на средства за общо подсилване на тези два „ преработвателни ” органа е от изключително значение за здравето им след лекуването. В тази връзка алкохолът и антибиотиците са класическа неприятна композиция. Приемът на какъвто и да алкохол води от просто неефективност на антибиотика до бъбречни нарушавания, шокови положения и антибиотикът не може да бъде обработен, а попаднал другаде в интензивно положения, той може да има напълно друг резултат.
• Никога да не стопираме да се грижим за имунитета си. С приемът на антибиотик имунната отбрана внезапно пада. В резултат, откакто лекуването е минало, сме още по- податливи на инфекции, в сравнение с преди него. Така се стига до циничен кръг, изключително в ранна детска възраст и доста деца, най- към този момент от поколението на „ стилните антибиотици ”, страдат постоянно и като възрастни от банални инфекции. Допълнителното усилване с естествени имуностимулатори – пчелни артикули, коластра, билки като енихацея, и каквото оказва помощ съгласно вас, е повече от целесъобразен.
Може би най- необятната илюзия в целия свят е убеждението, че антибиотиците лекуват вируси.
Това е изрично погрешно и по тази причина е нужно да се откри с акуратност, дали недоволствата са с вирусен или с бактериален генезис. Една болест, като да вземем за пример пневмонията може да е с вирусен и с бактериален генезис – в единия случай антибиотикът няма да помогне, в другия ще помогне. Вирусите не се повлияват от антибиотици, те нямат „ жив ” генезис и са напълно разнообразни патогени. И битката с тази сякаш лесна за доказване илюзия, въобще не е лесна. Свидетели сме на годишни грипни варианти с екзотични имена, за които лекари всеобщо изписват антибиотици, а пациентите всеобщо ги одобряват и по този начин в реалност стават податливи на каквито и да е болести, в това число върлуващия в дадения миг грип.
Неслучайно даже меркантилната Световна здравна организация предизвести през последния зимен сезон, лекари да спрат да изписват с лека ръка антибиотици, тъй като напълно скоро ще се окаже по този начин, че и най- безобидни инфекции няма да могат да се лекуват с антибиотици. Тъй като бактериите покачват устойчивостта си към нормалните антибиотици, тази тяхна резистентност при положение на една даже и лека следоперативна зараза може да докара до съдбовен край.
Антибиотиците остават извънредно спорни лекарства, към които би трябвало да прибягваме единствено в краен случай, когато използването им в действителност е наложителна, изключително ще се отнася до децата.
Оттогава до момента антибиотиците имат бурно развиване, радват се на неотслабващ интерес и научни разработки, които с изключение на изолирането на нови субстанции, целят и понижаване на страничните резултати и понижаване на неизбежната резистенстност към даден антибиотик. Антибиотиците даже минават „ на мода ” пред 80те години, като революционно и надали не лекуване панацея. И до през днешния ден едни и същи типове антибиотици лекуват същите заболявания – туберколоза, бронхопневмония, сифилис, диария, гонорея, респираторни болести, гнойна ангина, Лаймска болест, които са с бактериален извършител, някои от тях – смъртоносни, и не могат да се повлияят от какъвто и да е медикамент.
И въпреки това да е по този начин и медицината доста да напредва в разработките си, антибиотиците остават медикаменти, обект за заблуди, погрешно определяне, неинформираност и лековерие от страна на лекари и пациенти, както и постоянно на неприемливо лековерие в изписването и приема и. Те с право са медикаменти „ на ръба ” на изгодата.
Какво би трябвало да знаем за антибиотиците, преди да посегнем към тях, даже и към този момент с рецептата в ръка?
• Антибиотиците се разделят на два типа, съгласно действието си – широкоспектърни, които могат да унищожат голям брой бактериални култури и тясноспектърни – чувствителни са към грам негативните или грам позитивните бактерии. Следователно – не всеки антибиотик е подобаващ за всяка бактерия, даже широкоспектърните, както постоянно се счита. Затова:
• Антибиограмата е наложителна. Това е проучване с посявка на секрет от мястото, където може да бъде открита „ обвинената ” бактерия – гърлото, ушите, урината, изпражненията. То ще изолира тъкмо типа на бактерията и ще даде няколко типа антибиотик, които да уцелят точно нея. Всеки един антибиотик без такова проучване е изстрел в тъмното и води до голословен риск.
• Антибиотиците имат голям брой странични резултати, някои от които извънредно рискови за здравето – диария, гадене, бъбречна непълнота, нетърпимост към светлината, понижаване на белите кръвни телца, които са воините на имунитета, жълтеница. За тях би трябвало да сме готови и да вземем ограничения, в случай че се постанова.
• Никога да не си изписваме антибиотик по лично убеждение. Дори и всяка зима да страдаме от зачервено гърло, първият път пред време лекарят да ни е изписал избран антибиотик, това не значи без консултация да го одобряваме при същите признаци. Бактериите се видоизменят, организмът е в непрекъсната динамичност и нито един случай не е подобен на различен.
• Антибиотикът е повсеместен палач в средата на бактерията. Убивайки нея, той убива и по- сензитивната локална „ флора и фауна ”. В множеството случаи това води до дисбактериоза в червата и стомаха, кандидоза ( влагалището ), където равновесието на бактериите е от извънредно значение. Затова да вземаме в допълнение пробиотици, които да компенсират съществуването на „ положителните ” бактерии в организма.
• При приема на антибиотици методът, дозата и всичко, което е написано на листовката, е от особена значимост. Обикновено те се изписват по този начин, че да свършат до последното хапче. Ако ви е останало, значи нещо сте объркали в приема. Лечението не трябва да свършва по- рано или да трае повече от предписаното, изключително без консултация с лекаря, който го е изписал, тук точно дозата е лекарството.
• Антибиотиците натоварват извънредно доста черния дроб и бъбреците. Затова приемът на доста течности, богати на витамини и на средства за общо подсилване на тези два „ преработвателни ” органа е от изключително значение за здравето им след лекуването. В тази връзка алкохолът и антибиотиците са класическа неприятна композиция. Приемът на какъвто и да алкохол води от просто неефективност на антибиотика до бъбречни нарушавания, шокови положения и антибиотикът не може да бъде обработен, а попаднал другаде в интензивно положения, той може да има напълно друг резултат.
• Никога да не стопираме да се грижим за имунитета си. С приемът на антибиотик имунната отбрана внезапно пада. В резултат, откакто лекуването е минало, сме още по- податливи на инфекции, в сравнение с преди него. Така се стига до циничен кръг, изключително в ранна детска възраст и доста деца, най- към този момент от поколението на „ стилните антибиотици ”, страдат постоянно и като възрастни от банални инфекции. Допълнителното усилване с естествени имуностимулатори – пчелни артикули, коластра, билки като енихацея, и каквото оказва помощ съгласно вас, е повече от целесъобразен.
Може би най- необятната илюзия в целия свят е убеждението, че антибиотиците лекуват вируси.
Това е изрично погрешно и по тази причина е нужно да се откри с акуратност, дали недоволствата са с вирусен или с бактериален генезис. Една болест, като да вземем за пример пневмонията може да е с вирусен и с бактериален генезис – в единия случай антибиотикът няма да помогне, в другия ще помогне. Вирусите не се повлияват от антибиотици, те нямат „ жив ” генезис и са напълно разнообразни патогени. И битката с тази сякаш лесна за доказване илюзия, въобще не е лесна. Свидетели сме на годишни грипни варианти с екзотични имена, за които лекари всеобщо изписват антибиотици, а пациентите всеобщо ги одобряват и по този начин в реалност стават податливи на каквито и да е болести, в това число върлуващия в дадения миг грип.
Неслучайно даже меркантилната Световна здравна организация предизвести през последния зимен сезон, лекари да спрат да изписват с лека ръка антибиотици, тъй като напълно скоро ще се окаже по този начин, че и най- безобидни инфекции няма да могат да се лекуват с антибиотици. Тъй като бактериите покачват устойчивостта си към нормалните антибиотици, тази тяхна резистентност при положение на една даже и лека следоперативна зараза може да докара до съдбовен край.
Антибиотиците остават извънредно спорни лекарства, към които би трябвало да прибягваме единствено в краен случай, когато използването им в действителност е наложителна, изключително ще се отнася до децата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ