Опити за лечение на рак в САЩ с технологията CRISPR
Първият тест в Съединените щати на инструмента за редактиране на гени CRISPR при рак наподобява е безвреден, само че прекомерно рано е да се знае дали е ефикасен, оповестяват американски откриватели в списание Science.
„ Констатациите съставляват значим прогрес в лечебното приложение на генетичното редактиране и акцентират капацитета за ускорение на развиването на клетъчни лечения “, пишат Дженифър Дудна от Калифорнийския университет в Бъркли, която е пионер на техниката за редактиране на гени и нейната колежка Дженифър Хамилтън.
Подходът на CRISPR бързо се трансформира в желан способ за редактиране на гени в изследователските лаборатории заради лесната му приложимост спрямо по-старите техники и лекарите започнаха да го тестват за лекуване на редица болести.
CRISPR-Cas9, употребен в това изследване, работи като чифт молекулни ножици, които могат да насочват и отрязват елементи от генома и да ги заменят с нови сектори от ДНК.
CRISPR към този момент сподели заричане за редактиране на гените на пациенти с бета таласемия и сърповидноклетъчно заболяване в клинични изследвания.
В най-новото изследване доктор Едуард Щатмауер от Университета на Пенсилвания във Филаделфия и сътрудниците му, тестват технологията при трима пациенти с напреднал рак. Двама са имали многоброен миелом на кръвта, а един е бил диагностициран със сарком, който нападна съединителните тъкани.
Изследователите комбинирали потреблението на CRISPR с тип имунотерапия, при която учените събират Т-клетки от имунната система на пациента, препрограмират ги за офанзива на ракови кафези и ги вливат назад в пациента.
Инженеринговите лечения с Т-клетъчни, като CAR-T терапия (или химерна терапия с антигенен рецептор на Т клетки), могат да доведат до дълготрайна ремисия при пациенти с рак на кръвта. Но лекуването не работи при доста други типове рак, имунитетът може да намалее и те могат да причинят съществени странични резултати.
Щатмауер и негови сътрудници се пробваха да употребяват CRISPR за решение на някои от тези проблеми. Те взимат клетките на имунната система от кръвта на пациентите и използваха системата CRISPR-Cas9 за заличаване на гени от клетките, които могат да попречат на способността на имунната система да се бори с рака, и създават клетките да разпознават и нападат раковите кафези.
След това екипът влива тези кафези назад в пациентите и следи дали ще се развъждат. Досега откривателите не са виждали никакви токсични странични резултати. Инженерните Т-клетки стартират да порастват при всички пациенти и не престават до девет месеца след инфузията.
„ Досега не беше известно дали редактираните с технологията CRISPR-Cas9Т-клетки, ще бъдат толерирани и процъфтяващи, откакто бъдат върнати още веднъж в пациента “, написа Дудна. „ Големият въпрос, който остава без отговор от това изследване, е дали редактираните от CRISPR, инженерни Т кафези са ефикасни против напреднал рак. “
Пилотното изследване е предопределено за следене на сигурността при потреблението на тази технология. Що се отнася до ефикасността, ще са нужни по-големи изследвания, с цел да се тества. В края на тестването един пациент умира от напреднал рак, а другите двама са получавали и други лекувания.
Основно терзание при редактираните от CRISPR кафези е, че техниката е посочила, че основава някои не целени редакции в генома.
Съавторът на проучването доктор Карл Джун, имунолог от Университета в Пенсилвания, който е пионер на лечението с CAR-T кафези, декларира, че екипът е разкрил два не целени резултата.
Единият е рядка смяна в кода на ДНК, настъпила в 1 на 1000 от редактираните кафези. Другият е хромозомна транслокация, при която хромозома се прикрепя към неверна хромозома. Това се е случило в по-малко от 1,5 % от инфузираните кафези. Инфузираните кафези с тези непредвидени редакции не оцеляват, както и вярно редактираните гени, споделя той.
Въз основа на обещаващия профил на сигурност, Джун декларира, че е евентуално доста университетски центрове и компании да тестват техниката в спомагателни клинични изпитвания. „ Надяваме се да работим с търговски компании за възстановяване на технологията, само че към този миг няма твърди проекти “, споделя той.
