Ядрена надпревара 2.0
Първият работен ден на новата година изненада света с рядко срещано събитие в областта на геополитиката, където градусът на напрежението непроменяемо ескалира през последните месеци и години. Петте водещи нуклеарни страни, които са и непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, на пръв взор ненадейно се договориха да положат повече старания за неразпространението на технологии за разработка на атомно оръжие и да предотвратят възможното му потребление във въоръжен спор. " Ядрена война не може да бъде извоювана и не би трябвало да бъде водена ", се споделя в взаимното изказване на Съединени американски щати, Русия, Китай, Англия и Франция от понеделник, което е директна отпратка към финалното официално съобщение от срещата на високо ниво в Женева от 1985 година сред американския президент Роналд Рейгън и руския му сътрудник Михаил Горбачов, отдадена на същия проблем в пика на студената война. " Тъй като потреблението им би имало дълготрайни последици, ние също по този начин удостоверяваме, че нуклеарните оръжия, до момента в който съществуват, би трябвало да служат единствено за отбранителни цели, за въздържане на експанзия и за попречване на война ", се споделя в изказването на водещите " публични " нуклеарни страни.
Договарянето на сходен взаимен документ, отдаден на фундаменталните проблеми на световната сигурност, е извънредно събитие за последните години, наситени с възходяща борба сред западните страни, от една страна, и Русия и Китай - от друга. В подтекста на ескалиращата обстановка по източната граница на Украйна и заканите на Пекин да причисли Тайван с военна мощ изказването дава някакви, въпреки и нежни гаранции, че възможна въоръжена борба няма бързо да ескалира в световна нуклеарна злополука. Според Ма Жаошу, зам.-министър на външните работи на Китай, страната му прецизно се придържа към политика, съгласно която в никакъв случай не би употребила атомно оръжие първа. Настоящият документ би могъл да помогне за увеличението на взаимното доверие и да " размени съревнованието сред водещите сили с съгласуваност и съдействие ", обобщава китайският посланик.
Атомното " дихание " на дракона
Не всички на Запад обаче одобряват неагресивните поръчки на Пекин за чиста монета. Всъщност точно военният напредък на Китай е факторът, който сега в най-голяма степен размества световния геостратегически пъзел във връзка с оръжията за всеобщо поразяване. В началото на ноември военното министерство на Съединени американски щати внезапно завиши прогнозите си за повишаването на китайския стратегически боеприпас през идващите години. Според отчета на Пентагона броят на китайските нуклеарни бойни глави може да нарасне до 700 през 2027 година и вероятно да надвиши 1000 през 2030 година Въпреки че е неколкократно по-малко от арсенала на Съединени американски щати, това е сериозна смяна спрямо миналогодишната прогноза на щатските военни, съгласно която Китай ще разполага с към 400 атомни заряда в края на актуалното десетилетие. И единствено за съпоставяне - сега Съединени американски щати има ресурс от 3750 бойни глави, от които 1389 са в подготвеност за бойно потребление, а Русия - към 6400, което е почти половината от стратегическия боеприпас на целия свят.
По-притеснителното сега обаче е, че Китай не просто усилва броя на своите нуклеарни заряди, само че и създава нови, авангардни технологии, които ще създадат изстрелването, засичането и прихващането им по-трудни. През лятото на предходната година режимът в Пекин е направил сполучлив тест на нов вид хиперзвукова ракетна система, която може да носи на борда си стратегически оръжия и е способна да нанесе неочакван удар по Съединени американски щати от южна посока, заобикаляйки по този метод огромна част от системите за ранно предизвестие на армията. Според обява във Financial Times тестването е било безспорна изненада за американското разузнаване, а главнокомандващият на въоръжените сили ген. Марк Мили го е определил като " близо до обстановката със Спутник " - непредвиденото изстрелване на първия руски спътник през 1957 година, който е проява на тогавашното предимство на Съюз на съветските социалистически републики над Съединени американски щати в галактическата област и евентуалното й потребление за военни цели.
Реклама
Наименованието на въпросната технология, тествана от Китай, е Fractional orbital bombardment system или FOBS. При нея нуклеарният заряд в началото се изстрелва по балистична крива като обичайната междуконтинентална ракета, само че по-късно за малко попада в постоянна орбита и най-после навлиза назад в атмосферата, без да е направил цялостна обиколка към Земята. За разлика от балистичните ракети, които следват предвидима параболична траектория над Северния полюс, системите от вида FOBS остават в орбита задоволително дълго, тъй че да могат да маневрират и да доближат задачата си от най-различни и изненадващи посоки - да вземем за пример обикаляйки планетата и минавайки над Южния полюс. И защото най-мощните американски радари със стратегическо предопределение са с закрепена позиция и сканират в тъкмо избрана посока, въпросният вид ракети имат капацитет за нанасяне на неочакван удар с атомно оръжие. Защото с колкото по-малко време разполага атакуваната страна, толкоз по-малък е шансът нейните системи за противобалистична защита да сработят дейно. Един от минусите на системата е, че има доста по-малък потребен товар и надлежно може да носи доста по-малки нуклеарни заряди. Според някои военни експерти също по този начин изненадващият резултат от FOBS дейно може да бъде реализиран и благодарение на ракети, изстрелвани от атомни подводници.
Добре забравено " остаряло "
На процедура концепцията FOBS не е нова. Тя е създадена от Съюз на съветските социалистически републики още в края на 60-те години на предишния век. През 1969 година Москва разполага първите сходни " отчасти орбитални " нуклеарни ракети в отговор на американската противоракетна система Safeguard, утвърдена от президента Ричард Никсън през същата година. По това време водачите на Съединени американски щати са изцяло наясно, че с разполагането на противоракетна защита (ПРО) рискуват да предизвикат ескалация на конкуренцията във въоръжаването. По принцип стратегическото въздържане работи, когато и двете страни в евентуалния нуклеарен спор одобряват, че нито една от двете страни не може да завоюва и че взаимното заличаване е обезпечено. Разполагането на ПРО обаче е сигнал, че една от страните може би има вяра, че има късмет да завоюва и би рискувала да нанесе първи удар. При това състояние обаче съперникът е предизвикан да стартира създаването на по-добри нападателни оръжия, които могат да пробият балистичната отбрана и да са способни да извършат така наречен втори ответен удар. Както наподобява, сега сякаш ставаме очевидци на сходно развиване на обстановката.
За да укротят конкуренцията в нуклеарното въоръжаване, през 1972 година Москва и Вашингтон подписват контракт за ограничаване на системите за противоракетна защита, а 1975 година конгресът на Съединени американски щати гласоподава да деактивира Safeguard. Осем години по-късно, след подписването на стратегическия контракт SALT 2, Съюз на съветските социалистически републики смъква от въоръжение своите FOBS ракети. Две десетилетия по-късно, през 2002 година президентът Джордж Буш-младши обаче сякаш не помни уроците на историята и едностранно изтегля Съединени американски щати от контракта за възбрана на ПРО. От тогава до в този момент Пентагонът влага стотици милиарди в създаването на все по-сложни противоракетни системи от вида на AEGIS. Поне на доктрина те могат да прихванат ниско и по-бавно летящи балистични ракети, стига да не бъдат изстреляни в огромни количества. Това е задоволително за въздържане на дребни нуклеарни страни, само че не и суперсили от калибъра на Русия или Китай. По принцип Съединени американски щати са разположили сходни системи в Аляска, Източна Европа и на борда на бойни кораби, с цел да обезпечат отбрана против евентуални удари от страна на Иран или Северна Корея. На процедура обаче същите ПРО съоръжения, ситуирани на други места, на доктрина биха могли в някаква степен да понижат успеваемостта на съветския и китайския нуклеарен боеприпас като възпиращ фактор против дейностите на американските стратегически сили. И това предизвика страховете на Русия, а в съответния случай - и на Китай, които се хвърлят да създават нови хиперзвукови системи за нанасяне на стратегически ответен удар. Предстои да забележим дали взаимното изказване на формалните нуклеарни страни от началото на тази седмица е било просто фиктивен акт на учтивост или начало на същински договаряния за преформулиране на договорите за стратегическо въздържане в нов, многостранен формат, отговарящ на действителностите на XXI век.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Момчил Милев
Договарянето на сходен взаимен документ, отдаден на фундаменталните проблеми на световната сигурност, е извънредно събитие за последните години, наситени с възходяща борба сред западните страни, от една страна, и Русия и Китай - от друга. В подтекста на ескалиращата обстановка по източната граница на Украйна и заканите на Пекин да причисли Тайван с военна мощ изказването дава някакви, въпреки и нежни гаранции, че възможна въоръжена борба няма бързо да ескалира в световна нуклеарна злополука. Според Ма Жаошу, зам.-министър на външните работи на Китай, страната му прецизно се придържа към политика, съгласно която в никакъв случай не би употребила атомно оръжие първа. Настоящият документ би могъл да помогне за увеличението на взаимното доверие и да " размени съревнованието сред водещите сили с съгласуваност и съдействие ", обобщава китайският посланик.
Атомното " дихание " на дракона
Не всички на Запад обаче одобряват неагресивните поръчки на Пекин за чиста монета. Всъщност точно военният напредък на Китай е факторът, който сега в най-голяма степен размества световния геостратегически пъзел във връзка с оръжията за всеобщо поразяване. В началото на ноември военното министерство на Съединени американски щати внезапно завиши прогнозите си за повишаването на китайския стратегически боеприпас през идващите години. Според отчета на Пентагона броят на китайските нуклеарни бойни глави може да нарасне до 700 през 2027 година и вероятно да надвиши 1000 през 2030 година Въпреки че е неколкократно по-малко от арсенала на Съединени американски щати, това е сериозна смяна спрямо миналогодишната прогноза на щатските военни, съгласно която Китай ще разполага с към 400 атомни заряда в края на актуалното десетилетие. И единствено за съпоставяне - сега Съединени американски щати има ресурс от 3750 бойни глави, от които 1389 са в подготвеност за бойно потребление, а Русия - към 6400, което е почти половината от стратегическия боеприпас на целия свят.
По-притеснителното сега обаче е, че Китай не просто усилва броя на своите нуклеарни заряди, само че и създава нови, авангардни технологии, които ще създадат изстрелването, засичането и прихващането им по-трудни. През лятото на предходната година режимът в Пекин е направил сполучлив тест на нов вид хиперзвукова ракетна система, която може да носи на борда си стратегически оръжия и е способна да нанесе неочакван удар по Съединени американски щати от южна посока, заобикаляйки по този метод огромна част от системите за ранно предизвестие на армията. Според обява във Financial Times тестването е било безспорна изненада за американското разузнаване, а главнокомандващият на въоръжените сили ген. Марк Мили го е определил като " близо до обстановката със Спутник " - непредвиденото изстрелване на първия руски спътник през 1957 година, който е проява на тогавашното предимство на Съюз на съветските социалистически републики над Съединени американски щати в галактическата област и евентуалното й потребление за военни цели.
Реклама
Наименованието на въпросната технология, тествана от Китай, е Fractional orbital bombardment system или FOBS. При нея нуклеарният заряд в началото се изстрелва по балистична крива като обичайната междуконтинентална ракета, само че по-късно за малко попада в постоянна орбита и най-после навлиза назад в атмосферата, без да е направил цялостна обиколка към Земята. За разлика от балистичните ракети, които следват предвидима параболична траектория над Северния полюс, системите от вида FOBS остават в орбита задоволително дълго, тъй че да могат да маневрират и да доближат задачата си от най-различни и изненадващи посоки - да вземем за пример обикаляйки планетата и минавайки над Южния полюс. И защото най-мощните американски радари със стратегическо предопределение са с закрепена позиция и сканират в тъкмо избрана посока, въпросният вид ракети имат капацитет за нанасяне на неочакван удар с атомно оръжие. Защото с колкото по-малко време разполага атакуваната страна, толкоз по-малък е шансът нейните системи за противобалистична защита да сработят дейно. Един от минусите на системата е, че има доста по-малък потребен товар и надлежно може да носи доста по-малки нуклеарни заряди. Според някои военни експерти също по този начин изненадващият резултат от FOBS дейно може да бъде реализиран и благодарение на ракети, изстрелвани от атомни подводници.
Добре забравено " остаряло "
На процедура концепцията FOBS не е нова. Тя е създадена от Съюз на съветските социалистически републики още в края на 60-те години на предишния век. През 1969 година Москва разполага първите сходни " отчасти орбитални " нуклеарни ракети в отговор на американската противоракетна система Safeguard, утвърдена от президента Ричард Никсън през същата година. По това време водачите на Съединени американски щати са изцяло наясно, че с разполагането на противоракетна защита (ПРО) рискуват да предизвикат ескалация на конкуренцията във въоръжаването. По принцип стратегическото въздържане работи, когато и двете страни в евентуалния нуклеарен спор одобряват, че нито една от двете страни не може да завоюва и че взаимното заличаване е обезпечено. Разполагането на ПРО обаче е сигнал, че една от страните може би има вяра, че има късмет да завоюва и би рискувала да нанесе първи удар. При това състояние обаче съперникът е предизвикан да стартира създаването на по-добри нападателни оръжия, които могат да пробият балистичната отбрана и да са способни да извършат така наречен втори ответен удар. Както наподобява, сега сякаш ставаме очевидци на сходно развиване на обстановката.
За да укротят конкуренцията в нуклеарното въоръжаване, през 1972 година Москва и Вашингтон подписват контракт за ограничаване на системите за противоракетна защита, а 1975 година конгресът на Съединени американски щати гласоподава да деактивира Safeguard. Осем години по-късно, след подписването на стратегическия контракт SALT 2, Съюз на съветските социалистически републики смъква от въоръжение своите FOBS ракети. Две десетилетия по-късно, през 2002 година президентът Джордж Буш-младши обаче сякаш не помни уроците на историята и едностранно изтегля Съединени американски щати от контракта за възбрана на ПРО. От тогава до в този момент Пентагонът влага стотици милиарди в създаването на все по-сложни противоракетни системи от вида на AEGIS. Поне на доктрина те могат да прихванат ниско и по-бавно летящи балистични ракети, стига да не бъдат изстреляни в огромни количества. Това е задоволително за въздържане на дребни нуклеарни страни, само че не и суперсили от калибъра на Русия или Китай. По принцип Съединени американски щати са разположили сходни системи в Аляска, Източна Европа и на борда на бойни кораби, с цел да обезпечат отбрана против евентуални удари от страна на Иран или Северна Корея. На процедура обаче същите ПРО съоръжения, ситуирани на други места, на доктрина биха могли в някаква степен да понижат успеваемостта на съветския и китайския нуклеарен боеприпас като възпиращ фактор против дейностите на американските стратегически сили. И това предизвика страховете на Русия, а в съответния случай - и на Китай, които се хвърлят да създават нови хиперзвукови системи за нанасяне на стратегически ответен удар. Предстои да забележим дали взаимното изказване на формалните нуклеарни страни от началото на тази седмица е било просто фиктивен акт на учтивост или начало на същински договаряния за преформулиране на договорите за стратегическо въздържане в нов, многостранен формат, отговарящ на действителностите на XXI век.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Момчил Милев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ