В навечерието преди Никулден: непознатите поверия за Свети Никола
Първият празничнообреден комплекс на декември е формиран от три поредни дни: 4, 5, и 6-ти декември, споени в една свещена триада от светиите Варавара, Сава и Никола.
Дедите ни възприемали Варвара и Сава като две сестри на свети Никола, разнообразни по манталитет, само че длъжни да приготвят празника му. Пословична е играта на думи с имената на светците: „ Варвара вари, Сава пече, Никола посетители гощава. “
Като типично женски празници, Варвара и Сава са изпъстрени с разнообразни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали между тях коя първа ще раздаде своята погача из махалата. Според локалното вярване онази от тях, която успее да стори това на първо време, ще се омъжи първа през годината.
На Свети Сава девойките също ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото назад. Тогава сред баби и внучки се провеждал следния разговор:
– Не по този начин, чадо, обърни ситото! Че то, другояче кой ще те научи?
– Свекървата, – отговаряла девойката.
– Дай Боже да бъде по-добра от мен! – благославяла бабата.
Това обредно магическо деяние трябвало да помогне на момичето да се извърши желанието му и освен да се задоми скоро, само че и да влезе в положително и заможно семейство, да случи на добра свекърва.
„ Варвара вари, Сава пече, Никола посетители гощава “ повтаряли дедите ни и се подготвяли за един от най-големите фамилни празници в националния календар, съвместил стародавните вярвания с христянския канон.
Istock
Според националната легенда, когато Господ разпределял света сред шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и океаните:
Дял се падна на свети Никола
да си върви по море, по Дунав,
да си върви, гемии да крепи...
Така Свети Никола се уважава като настойник на водните дълбини, на моряците, на риболовците и като избавител на изпадналите в неволя корабокрушенци.
В коледарска ария от Карловско се пее за Свети Никола, който е отишъл в Черно море „ та избавил три гемии, три гемии, гемиджии, дето бяха потънали... “
В националното словесно творчество е позната и притчата за това по какъв начин един път Свети Никола излязъл в морето с приятели. Извила се стихия и лодката се продънила. Но той хванал една огромна риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в символ на признателност му сготвили един шаран. От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан, и то от риба с люспи.
Istock
Докато се почиства рибата, доста се внимава да не падат люспи на земята, с цел да не изпадне имането на къщата. Лошо предсказание е и в случай че някой настъпи рибя люспа.
Според традицията за Никулден се подготвя и ритуален самун, декориран с рибе изображение, лодка или различен знак, подобаващ на светеца.
Костите от главата на шарана имат формата на кръст и по тази причина се запазвали – за вълшебен дейности против заболявания, срещу „ неприятни очи “, да пазят дома от зло и още, и още... Все стародавни езически и христянски вярвания, преплетени в никулденската обредна процедура.
Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземния свят (мъртвите) на Арахангел Михаил, то междинната част, пространството сред земята и небето, е на Св. Никола. Затова толкоз огромно е и разнообразието на националните показа за Свети Николай Чудотвореца.
В словесното национално творчество един път го срещаме като хвъркат момък с изключителна физическа мощ. Светецът-юнак лети със златните си крила над морета и океани и пази нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари; влиза в люти борби със злосторни морски демони и избавя изпаднали в неволя мораплаватели.
В национална ария от Софийско се споделя по какъв начин Свети Никола съумял да надвие морска предател, „ Деница морска змеица “, която желала да потопи златния транспортен съд на светеца. С ловкост той съумял да хване юдата за „ лявото ухо " и да я закачи на „ дясната страна “ на своя транспортен съд.
В други случаи Свети Никола се разказва като беловлас дъртак, с дълга бяла брада, какъвто го виждаме и в христянската иконография. Дедите ни го почитали като настойник на зимния мраз и лед, на зимните вихрушки и стихии.
Една странджанска легенда ни показва по какъв начин свети Никола – настойникът на зимния мраз – е победил свръхестествените митични същества. Така в странджанско обяснявали произхода на трите поредни зимни празника, отдадени на Варвара, Сава и Никола.
Едно време, когато оръжието още не било намерено, змейовете и смоците живеели дружно с хората и се женели за тях. Веднъж един дракон си харесал мома от прилежащо село и решил да я вземе за жена.
Събрал змеят всичките си родственици – змейове, змеици, смоци и дребни змейчета, и тръгнал с годежари за момата. Но бащата на девойката не бил склонен да даде щерка си на змея и помолил Св. Димитър да му помогне. Светецът отказал. Тогава бащата се обърнал с молба към Свети Илия, само че и той отказал.
Накрая на бащиното страдалчество откликнал свети Никола. Светецът се разсърдил, разфучал и пуснал всичките стихии и вихрушки. Настанала страшна зима. Лед сковал земята и смоците годежари измръзнали от мраз по пътя. Единствено змеят-жених съумял да се добере до портата на момата.
Извикал „ вардък, Севдъх “ (пристигнах, любима), и умрял. Оттогава останали и трите национални празника – от „ вардък “ Варвара, от „ Севдъх “ Сава и Никола – спасителят.
Дедите ни приемали Свети Никола и за настойник на младите неомъжени девойки по този начин на Никулден в доста селища след обяд се играело хоро-сгледа, където родителите се спогаждали кой момък и коя мома да се вземат.
В някои региони Свети Никола приема функционалностите и на фамилен или фамилен покровител, стопан-пазител на дома, фамилията и парцела, на дух-покровител. В този случай обредното пиршество, отдадено на светеца, патрон на семейството, става постоянно вечерта. Но още от сутринта моми потеглят да калесват с бъклица и китка босилек роднините.
В Белослатинско се избира девойката да е радостна и закачлива. Домакините я посрещат с „ Честито, светаго “, а тя запява „ Никулице, Варварице, нарежи дърва, мели брашно, към дом се хвани! “, тъй като за вечерното тържество се канят единствено мъжете. Девойките, които канели мъжката рода, се назовават „ службари “.
Вечерта стартира мъжкото тържество с „ да ни е Свети Никола на помощ “ и с познатите ни дейности и благословии за здраве и благодат.
Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски традиции. Така в Странджанско да вземем за пример, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват заедно в дома на своя „ станеник “ и тържествено го канят да поеме обредната си роля на лидер на коледарската тайфа.
Когато Свети Никола се явява и патрон на селото, се коли и курбан – бик или теле – макар че са коледни пости, тъй като в тази ситуация жертвата се възприема като омилостивяване на светеца. Обредната софра с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се подрежда върху кърпи, послани на земята. Хлябовете се слагат един върху различен, а от горната страна им се оформя платен от варено жито. Тук към този момент участват всички – мъже, дами, остарели и млади.
И още: на този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали съгласно яденето, Заради което и остарялата българска сентенция гласи „ Да разпуснем на никулска дупка! “ Дупката била най-широка и при започване на колана... та да се издържи на многото служби и на многото трапези.
Автор: Дора Ангелова
Дедите ни възприемали Варвара и Сава като две сестри на свети Никола, разнообразни по манталитет, само че длъжни да приготвят празника му. Пословична е играта на думи с имената на светците: „ Варвара вари, Сава пече, Никола посетители гощава. “
Като типично женски празници, Варвара и Сава са изпъстрени с разнообразни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали между тях коя първа ще раздаде своята погача из махалата. Според локалното вярване онази от тях, която успее да стори това на първо време, ще се омъжи първа през годината.
На Свети Сава девойките също ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото назад. Тогава сред баби и внучки се провеждал следния разговор:
– Не по този начин, чадо, обърни ситото! Че то, другояче кой ще те научи?
– Свекървата, – отговаряла девойката.
– Дай Боже да бъде по-добра от мен! – благославяла бабата.
Това обредно магическо деяние трябвало да помогне на момичето да се извърши желанието му и освен да се задоми скоро, само че и да влезе в положително и заможно семейство, да случи на добра свекърва.
„ Варвара вари, Сава пече, Никола посетители гощава “ повтаряли дедите ни и се подготвяли за един от най-големите фамилни празници в националния календар, съвместил стародавните вярвания с христянския канон.
Istock Според националната легенда, когато Господ разпределял света сред шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и океаните:
Дял се падна на свети Никола
да си върви по море, по Дунав,
да си върви, гемии да крепи...
Така Свети Никола се уважава като настойник на водните дълбини, на моряците, на риболовците и като избавител на изпадналите в неволя корабокрушенци.
В коледарска ария от Карловско се пее за Свети Никола, който е отишъл в Черно море „ та избавил три гемии, три гемии, гемиджии, дето бяха потънали... “
В националното словесно творчество е позната и притчата за това по какъв начин един път Свети Никола излязъл в морето с приятели. Извила се стихия и лодката се продънила. Но той хванал една огромна риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в символ на признателност му сготвили един шаран. От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан, и то от риба с люспи.
Istock Докато се почиства рибата, доста се внимава да не падат люспи на земята, с цел да не изпадне имането на къщата. Лошо предсказание е и в случай че някой настъпи рибя люспа.
Според традицията за Никулден се подготвя и ритуален самун, декориран с рибе изображение, лодка или различен знак, подобаващ на светеца.
Костите от главата на шарана имат формата на кръст и по тази причина се запазвали – за вълшебен дейности против заболявания, срещу „ неприятни очи “, да пазят дома от зло и още, и още... Все стародавни езически и христянски вярвания, преплетени в никулденската обредна процедура.
Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземния свят (мъртвите) на Арахангел Михаил, то междинната част, пространството сред земята и небето, е на Св. Никола. Затова толкоз огромно е и разнообразието на националните показа за Свети Николай Чудотвореца.
В словесното национално творчество един път го срещаме като хвъркат момък с изключителна физическа мощ. Светецът-юнак лети със златните си крила над морета и океани и пази нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари; влиза в люти борби със злосторни морски демони и избавя изпаднали в неволя мораплаватели.
В национална ария от Софийско се споделя по какъв начин Свети Никола съумял да надвие морска предател, „ Деница морска змеица “, която желала да потопи златния транспортен съд на светеца. С ловкост той съумял да хване юдата за „ лявото ухо " и да я закачи на „ дясната страна “ на своя транспортен съд.
В други случаи Свети Никола се разказва като беловлас дъртак, с дълга бяла брада, какъвто го виждаме и в христянската иконография. Дедите ни го почитали като настойник на зимния мраз и лед, на зимните вихрушки и стихии.
Една странджанска легенда ни показва по какъв начин свети Никола – настойникът на зимния мраз – е победил свръхестествените митични същества. Така в странджанско обяснявали произхода на трите поредни зимни празника, отдадени на Варвара, Сава и Никола.
Едно време, когато оръжието още не било намерено, змейовете и смоците живеели дружно с хората и се женели за тях. Веднъж един дракон си харесал мома от прилежащо село и решил да я вземе за жена.
Събрал змеят всичките си родственици – змейове, змеици, смоци и дребни змейчета, и тръгнал с годежари за момата. Но бащата на девойката не бил склонен да даде щерка си на змея и помолил Св. Димитър да му помогне. Светецът отказал. Тогава бащата се обърнал с молба към Свети Илия, само че и той отказал.
Накрая на бащиното страдалчество откликнал свети Никола. Светецът се разсърдил, разфучал и пуснал всичките стихии и вихрушки. Настанала страшна зима. Лед сковал земята и смоците годежари измръзнали от мраз по пътя. Единствено змеят-жених съумял да се добере до портата на момата.
Извикал „ вардък, Севдъх “ (пристигнах, любима), и умрял. Оттогава останали и трите национални празника – от „ вардък “ Варвара, от „ Севдъх “ Сава и Никола – спасителят.
Дедите ни приемали Свети Никола и за настойник на младите неомъжени девойки по този начин на Никулден в доста селища след обяд се играело хоро-сгледа, където родителите се спогаждали кой момък и коя мома да се вземат.
В някои региони Свети Никола приема функционалностите и на фамилен или фамилен покровител, стопан-пазител на дома, фамилията и парцела, на дух-покровител. В този случай обредното пиршество, отдадено на светеца, патрон на семейството, става постоянно вечерта. Но още от сутринта моми потеглят да калесват с бъклица и китка босилек роднините.
В Белослатинско се избира девойката да е радостна и закачлива. Домакините я посрещат с „ Честито, светаго “, а тя запява „ Никулице, Варварице, нарежи дърва, мели брашно, към дом се хвани! “, тъй като за вечерното тържество се канят единствено мъжете. Девойките, които канели мъжката рода, се назовават „ службари “.
Вечерта стартира мъжкото тържество с „ да ни е Свети Никола на помощ “ и с познатите ни дейности и благословии за здраве и благодат.
Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски традиции. Така в Странджанско да вземем за пример, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват заедно в дома на своя „ станеник “ и тържествено го канят да поеме обредната си роля на лидер на коледарската тайфа.
Когато Свети Никола се явява и патрон на селото, се коли и курбан – бик или теле – макар че са коледни пости, тъй като в тази ситуация жертвата се възприема като омилостивяване на светеца. Обредната софра с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се подрежда върху кърпи, послани на земята. Хлябовете се слагат един върху различен, а от горната страна им се оформя платен от варено жито. Тук към този момент участват всички – мъже, дами, остарели и млади.
И още: на този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали съгласно яденето, Заради което и остарялата българска сентенция гласи „ Да разпуснем на никулска дупка! “ Дупката била най-широка и при започване на колана... та да се издържи на многото служби и на многото трапези.
Автор: Дора Ангелова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ