Мика Каурисмаки: Живеем във време на безумни диктатори, киното обединява
Първият му филм „ Лъжецът “ с присъединяване на по-малкия му брат Аки Каурисмаки е същинска сензация. След това Мика, Аки и група техни другари основават компания, която основава цяла поредност от забележителни нискобюджетни филми.
Пътят на двама братя в киното като че ли се разделя, само че те и до през днешния ден остават свързани – като знаково наличие и нова епоха във финландското кино, като два лъча, които събират в себе си цяла гама от жанрове в седмото изкуството, като създатели на Midnight Festival – който провеждат също дружно – към този момент 36 години, или даже като взаимни притежатели на питейни заведения и заведения за хранене.
Челният „ конфликт “ с Мика Каурисмаки е повече от впечатляващ – на пръв взор, той има лице за покер, само че това е единствено на пръв взор. Фино възприятие за комизъм, завладяващо и предразполагащо успокоение, истории от всички краища на света и филми, които сънуваш. Това е той.
На „ София филм фест “ (2021) Мика Каурисмаки показва „ Една спокойна нощ “ – филм, роден в пандемията, само че отдаден на пандемията в личните ни вродено пандемични души – изолирани, заболели и самообсебващи се.
Мика Каурисмаки – за мощните години на киното, за братските препоръки и тематики на диалог, за любовта и пътуванията, за най-големия му боязън, за цензурата и автоцензурата. Защо приема себе си за антрополог, а не за режисьор в чист тип, и за какво желае да прави единствено положителни филми.
В България сте единствено за 24 часа. Защо толкоз бързате, господин Каурисмаки?
- В момента фотографирам френско-германска копродукция и в този момент работим в Хамбург. През август бяхме във Финландия. Това е една трагична комедия, за един възрастен мъж, изгубил във Финландия колата си – форд конвой. Той не може да си откри нов конвой и по тази причина отива в Германия – да търси конвой, само че хората го схващат неправилно...
Покрай ескорта, намира в Германия брат си, с който не се е виждал от 50 години, защото са имали спор. И в действителност, това, че намира брат си е по-същественото от ескорта...
Подхващаме братската тематика. Кой е по-известен от двамата братя – Вие или Аки Каурисмаки?
- Зависи къде. Мисля, че във Финландия и двамата сме еднообразно познати. Може би моите филми са малко по-популярни там. Иначе, на международната фестивална сцена Аки е доста по-успешен. Неговите филми са доста по-харесвани и доста по-успешни от моите. Аз съм ориентиран по-скоро към публиката.
А в случай че би трябвало да отговорите на същия въпрос, само че с усмивка...
- С усмивка... (Замисля се – бел. а.). Аз съм доста по-популярен.
Например, в Бразилия аз съм доста по-известен, тъй като дълги години живях там. Но той пък е доста по-известен във Франция. В Германия сме равни
(Усмихва се – бел. а.).
Кой е най-хубавият професионален съвет, който сте получил от брат си, и кой е най-хубавият Ваш съвет към него?
- (Замисля се – бел. а.) Не помня в миналото да сме си давали препоръки като създатели. В началото работехме дружно, имахме обща кинокомпания и това ни направи по-силни. Помогна ни, тъй като киното е тежък бизнес, а това ни даде опция да създадем повече продукции.
В последните години изобщо не си приказваме за кино и за филми. Той живее в Португалия, аз до неотдавна живеех най-вече в Бразилия. Срещахме се лятото, когато се приберем във Финландия, само че не си приказваме за кино.
Снимка: Даниел Димитров
Ние, също така, имаме доста сходен усет за кино, харесваме едни и същи режисьори. Имаме един и същи взор към историята на киното. Въпреки че вършим разнообразни филми, имаме общ усет. Така че сред нас в никакъв случай не е имало напрежение във връзка с киното.
През последните години държим дружно питейни заведения и заведения за хранене. И когато се забележим, си приказваме за това, или за Midnight Festival, който организираме също дружно – към този момент 36 години. Това изисква много съгласуваност и много работа...
За Вас и Вашия брат споделят, че стартирате нова епоха във финландското кино. Коя за Вас е най-силната епоха в киното?
- (Замисля се – бел. а.) Киното има доста положителни, мощни и значими столетия, само че мисля, че 50-те години са един подобен интервал. Това е доста мощно време за киното по целия свят, в това число и във Финландия. Във Франция също – там се появява филм ноар и новата вълна, която стартира в края на 50-те години.
След това, с навлизането на малкия екран, киното сякаш се трансформира в нещо, което хората гледат единствено на телевизионния екран. В Италия през 50-те се появява неореализма. В Япония киното също е доста мощно по това време. Така че, бих споделил, че това е моята обичана ера в киното – с Мелвил и Куросава...
В една студия от 2010 година, отдадена на Вашето творчество, Пиетари Капа споделя, че Вашите филми са по-космополитни и по-комерсиални от тези на брат Ви...
- Аз съм снимал в доста и в най-различни страни. Бих споделил, че съм един любопитен човек и съм по-скоро антрополог, в сравнение с режисьор в чист тип. Докато Аки има една своя запазена марка и жанр, който повтаря във филмите си, както вършат и доста други известни създатели. Аз пътувам и върша разнообразни филми, върша и писмено кино, и най разнообразни жанрове. И това е огромната разлика сред нас двамата.
Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест
Възхищавам се на тези режисьори, които вършат артистично, художествено кино и имат един жанр, и постоянно се придържат към него. Но аз съм прекомерно припрян. Не бих могъл да се придържам към избран жанр.
Казвате, че сте антрополог, само че това не изключва ли нетърпението, за което говорите?...
- Може би, припрян не беше вярната дума. По-правилно е да кажа, че съм любопитен и желая да видя какво се случва на другите места по света.
В същата студия се споделя, че при Вас се следи наклонност да завършвате филмите си с хепиенд...
- Да, може и да има нещо такова. Но аз не бих споделил, че моите филми имат хепиенд, те са по-скоро с отворен край. Това разрешава на публиката да си мисли, че може би нещата ще завършат щастливо.
Искам да бъда положителен. Искам моят живот да приключи добре. Имам деца и бих желал техният живот също да е благополучен. Особено с напредването на възрастта, от ден на ден желая да върша позитивни филми, които сплотяват хората. Защото живеем във време на безумни диктатори, които разделят хората, насаждат негативизъм, в това число разделят своите лични нации. Затова желая моите филми да събират хората...
На „ София филм фест “ (2021) гостува бразилската режисьорка Юли Жербасе. Тя сподели, че няма самообладание президентът, който сега ръководи Бразилия, да се махне и да дойдат по-добри времена...
- Да, тъкмо по този начин е. Аз живях 30 години в Бразилия и нямам самообладание това страшилище да се махне оттова. Много одобрявам страната, само че я напуснах тъкмо затова – поради този човек. Там стана просто отвратително за живеене.
Пак споделям – обичам тази страна, децата ми израснаха там – те са и финландци, и бразилци. Моят дом към момента е в Бразилия.
Много хора първоначално поддържаха този президент, само че в този момент се разкайват. Корупцията е в големи размери. Струва ми се, че е невероятно този човек да продължава да бъде на власт. Но всичко е допустимо...
Невъзможно е там да откриеш некорумпиран политик. Системата е устроена по този начин, че, в случай че не си подкупен, няма по какъв начин да бъдеш политик. Повечето хора са почтени, само че политиците мислят единствено за това по какъв начин нещо да се открадне и да се облагодетелстват.
Между другото, същото се следи и в Съединените щати. Нацията е разграничена по един плашещ метод. И това е моят огромен боязън – че народите биват разделяни и поляризирани до степен, че към този момент не могат да си сътрудничат, не могат да работят дружно.А ние сме изправени пред големи провокации – като световното стопляне и доста други неща. Плашещо е, тъй като имаме едни егоистични, нарцистични диктатори, които разделят народите...
Но пък хубавото е, че изкуството може да сплотява народите, Вие самият също сте доказателство за това...
- Да, това е, което се пробвам да върша, както и доста мои сътрудници режисьори. Ние имаме вяра, че можем да допринесем най-малко мъничко за обединяването на хората. Човек би трябвало да има вяра в нещо – аз имам вяра в това, че филмите могат да събират и да сплотяват хората. И това важи за културата като цяло...
Цензурата в киното може ли да бъде от изгода от време на време?
- В киното има премного цензура. Цензурата се появява автоматизирано –заради механизмите на финансиране. От който и да получаваш финансиране –телевизия или нещо друго, всеки си има правила и желае да взе участие в процеса на основаване на кино лентата. Всичко минава през тяхното утвърждение.
Има и автоцензура. Пишейки сюжет, човек си дава сметка, че някои неща не трябва да участват в този сюжет. Просто тъй като този филм няма да получи финансиране. Така, че цензурата си я има...
Снимка: Даниел Димитров
Понякога тя фактически може да бъде позитивна. Защото, когато си направил явно слаб филм, е хубаво някой да те спре. Трябва да има спирачки, когато се опитваш да провокираш публиката по блудкав метод.
Например, финландската кино фондация, която финансира киното, има много ясни правила за това какви филми не се финансират – това са ленти които се държат фашизъм или порнография.
Миналата година, въпреки и отдалечено, бяхте в едно и също жури с Жан-Жак Ано. Имаше ли изненади при контакта Ви с него?
- Жан-Жак Ано участва единствено на финалната среща на журито. С другите членове имахме доста повече предварителни полемики за филмите.
(През 2020 година Мика Каурисмаки беше в журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри “, Жан-Жак Ано беше почетен ръководител – бел. а.)
Мисля, че когато той се появи, към този момент беше решил за себе си кои са неговите любимци. Така, че не сме имали доста разговор и диалози с него...
Пътувате сред Финландия и Бразилия от 90-те години. Не се ли уморихте, или просто за любовта граници няма...
- Ами да... Аз фактически пътувам доста и се изтощавам. Даже много се изтощавам... Наскоро си дадох сметка, че през 2014-15 година съм прелетял 60 пъти над Атлантическия океан. И се замислих, че това в действителност е прекомерно доста.
Понякога хвърча в едната и в другата посока – в рамките единствено на един ден. И то, с цел да се срещна с един човек. Слава Богу, в този момент със зуум и скайп е много по-лесно и това не се постанова. Пътувал съм задоволително доста и към този момент желая да си седнал съм у дома с децата си....
Пожелавам Ви го от сърце.
- Благодаря Ви. Единственото позитивно нещо на коронавирус е, че не може да се пътува... (Усмихва се – бел. а.).
Пътят на двама братя в киното като че ли се разделя, само че те и до през днешния ден остават свързани – като знаково наличие и нова епоха във финландското кино, като два лъча, които събират в себе си цяла гама от жанрове в седмото изкуството, като създатели на Midnight Festival – който провеждат също дружно – към този момент 36 години, или даже като взаимни притежатели на питейни заведения и заведения за хранене.
Челният „ конфликт “ с Мика Каурисмаки е повече от впечатляващ – на пръв взор, той има лице за покер, само че това е единствено на пръв взор. Фино възприятие за комизъм, завладяващо и предразполагащо успокоение, истории от всички краища на света и филми, които сънуваш. Това е той.
На „ София филм фест “ (2021) Мика Каурисмаки показва „ Една спокойна нощ “ – филм, роден в пандемията, само че отдаден на пандемията в личните ни вродено пандемични души – изолирани, заболели и самообсебващи се.
Мика Каурисмаки – за мощните години на киното, за братските препоръки и тематики на диалог, за любовта и пътуванията, за най-големия му боязън, за цензурата и автоцензурата. Защо приема себе си за антрополог, а не за режисьор в чист тип, и за какво желае да прави единствено положителни филми.
В България сте единствено за 24 часа. Защо толкоз бързате, господин Каурисмаки?
- В момента фотографирам френско-германска копродукция и в този момент работим в Хамбург. През август бяхме във Финландия. Това е една трагична комедия, за един възрастен мъж, изгубил във Финландия колата си – форд конвой. Той не може да си откри нов конвой и по тази причина отива в Германия – да търси конвой, само че хората го схващат неправилно...
Покрай ескорта, намира в Германия брат си, с който не се е виждал от 50 години, защото са имали спор. И в действителност, това, че намира брат си е по-същественото от ескорта...
Подхващаме братската тематика. Кой е по-известен от двамата братя – Вие или Аки Каурисмаки?
- Зависи къде. Мисля, че във Финландия и двамата сме еднообразно познати. Може би моите филми са малко по-популярни там. Иначе, на международната фестивална сцена Аки е доста по-успешен. Неговите филми са доста по-харесвани и доста по-успешни от моите. Аз съм ориентиран по-скоро към публиката.
А в случай че би трябвало да отговорите на същия въпрос, само че с усмивка...
- С усмивка... (Замисля се – бел. а.). Аз съм доста по-популярен.
Например, в Бразилия аз съм доста по-известен, тъй като дълги години живях там. Но той пък е доста по-известен във Франция. В Германия сме равни
(Усмихва се – бел. а.).
Кой е най-хубавият професионален съвет, който сте получил от брат си, и кой е най-хубавият Ваш съвет към него?
- (Замисля се – бел. а.) Не помня в миналото да сме си давали препоръки като създатели. В началото работехме дружно, имахме обща кинокомпания и това ни направи по-силни. Помогна ни, тъй като киното е тежък бизнес, а това ни даде опция да създадем повече продукции.
В последните години изобщо не си приказваме за кино и за филми. Той живее в Португалия, аз до неотдавна живеех най-вече в Бразилия. Срещахме се лятото, когато се приберем във Финландия, само че не си приказваме за кино.
Снимка: Даниел Димитров
Ние, също така, имаме доста сходен усет за кино, харесваме едни и същи режисьори. Имаме един и същи взор към историята на киното. Въпреки че вършим разнообразни филми, имаме общ усет. Така че сред нас в никакъв случай не е имало напрежение във връзка с киното.
През последните години държим дружно питейни заведения и заведения за хранене. И когато се забележим, си приказваме за това, или за Midnight Festival, който организираме също дружно – към този момент 36 години. Това изисква много съгласуваност и много работа...
За Вас и Вашия брат споделят, че стартирате нова епоха във финландското кино. Коя за Вас е най-силната епоха в киното?
- (Замисля се – бел. а.) Киното има доста положителни, мощни и значими столетия, само че мисля, че 50-те години са един подобен интервал. Това е доста мощно време за киното по целия свят, в това число и във Финландия. Във Франция също – там се появява филм ноар и новата вълна, която стартира в края на 50-те години.
След това, с навлизането на малкия екран, киното сякаш се трансформира в нещо, което хората гледат единствено на телевизионния екран. В Италия през 50-те се появява неореализма. В Япония киното също е доста мощно по това време. Така че, бих споделил, че това е моята обичана ера в киното – с Мелвил и Куросава...
В една студия от 2010 година, отдадена на Вашето творчество, Пиетари Капа споделя, че Вашите филми са по-космополитни и по-комерсиални от тези на брат Ви...
- Аз съм снимал в доста и в най-различни страни. Бих споделил, че съм един любопитен човек и съм по-скоро антрополог, в сравнение с режисьор в чист тип. Докато Аки има една своя запазена марка и жанр, който повтаря във филмите си, както вършат и доста други известни създатели. Аз пътувам и върша разнообразни филми, върша и писмено кино, и най разнообразни жанрове. И това е огромната разлика сред нас двамата.
Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест Снимка: София Филм Фест
Възхищавам се на тези режисьори, които вършат артистично, художествено кино и имат един жанр, и постоянно се придържат към него. Но аз съм прекомерно припрян. Не бих могъл да се придържам към избран жанр.
Казвате, че сте антрополог, само че това не изключва ли нетърпението, за което говорите?...
- Може би, припрян не беше вярната дума. По-правилно е да кажа, че съм любопитен и желая да видя какво се случва на другите места по света.
В същата студия се споделя, че при Вас се следи наклонност да завършвате филмите си с хепиенд...
- Да, може и да има нещо такова. Но аз не бих споделил, че моите филми имат хепиенд, те са по-скоро с отворен край. Това разрешава на публиката да си мисли, че може би нещата ще завършат щастливо.
Искам да бъда положителен. Искам моят живот да приключи добре. Имам деца и бих желал техният живот също да е благополучен. Особено с напредването на възрастта, от ден на ден желая да върша позитивни филми, които сплотяват хората. Защото живеем във време на безумни диктатори, които разделят хората, насаждат негативизъм, в това число разделят своите лични нации. Затова желая моите филми да събират хората...
На „ София филм фест “ (2021) гостува бразилската режисьорка Юли Жербасе. Тя сподели, че няма самообладание президентът, който сега ръководи Бразилия, да се махне и да дойдат по-добри времена...
- Да, тъкмо по този начин е. Аз живях 30 години в Бразилия и нямам самообладание това страшилище да се махне оттова. Много одобрявам страната, само че я напуснах тъкмо затова – поради този човек. Там стана просто отвратително за живеене.
Пак споделям – обичам тази страна, децата ми израснаха там – те са и финландци, и бразилци. Моят дом към момента е в Бразилия.
Много хора първоначално поддържаха този президент, само че в този момент се разкайват. Корупцията е в големи размери. Струва ми се, че е невероятно този човек да продължава да бъде на власт. Но всичко е допустимо...
Невъзможно е там да откриеш некорумпиран политик. Системата е устроена по този начин, че, в случай че не си подкупен, няма по какъв начин да бъдеш политик. Повечето хора са почтени, само че политиците мислят единствено за това по какъв начин нещо да се открадне и да се облагодетелстват.
Между другото, същото се следи и в Съединените щати. Нацията е разграничена по един плашещ метод. И това е моят огромен боязън – че народите биват разделяни и поляризирани до степен, че към този момент не могат да си сътрудничат, не могат да работят дружно.А ние сме изправени пред големи провокации – като световното стопляне и доста други неща. Плашещо е, тъй като имаме едни егоистични, нарцистични диктатори, които разделят народите...
Но пък хубавото е, че изкуството може да сплотява народите, Вие самият също сте доказателство за това...
- Да, това е, което се пробвам да върша, както и доста мои сътрудници режисьори. Ние имаме вяра, че можем да допринесем най-малко мъничко за обединяването на хората. Човек би трябвало да има вяра в нещо – аз имам вяра в това, че филмите могат да събират и да сплотяват хората. И това важи за културата като цяло...
Цензурата в киното може ли да бъде от изгода от време на време?
- В киното има премного цензура. Цензурата се появява автоматизирано –заради механизмите на финансиране. От който и да получаваш финансиране –телевизия или нещо друго, всеки си има правила и желае да взе участие в процеса на основаване на кино лентата. Всичко минава през тяхното утвърждение.
Има и автоцензура. Пишейки сюжет, човек си дава сметка, че някои неща не трябва да участват в този сюжет. Просто тъй като този филм няма да получи финансиране. Така, че цензурата си я има...
Снимка: Даниел Димитров
Понякога тя фактически може да бъде позитивна. Защото, когато си направил явно слаб филм, е хубаво някой да те спре. Трябва да има спирачки, когато се опитваш да провокираш публиката по блудкав метод.
Например, финландската кино фондация, която финансира киното, има много ясни правила за това какви филми не се финансират – това са ленти които се държат фашизъм или порнография.
Миналата година, въпреки и отдалечено, бяхте в едно и също жури с Жан-Жак Ано. Имаше ли изненади при контакта Ви с него?
- Жан-Жак Ано участва единствено на финалната среща на журито. С другите членове имахме доста повече предварителни полемики за филмите.
(През 2020 година Мика Каурисмаки беше в журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри “, Жан-Жак Ано беше почетен ръководител – бел. а.)
Мисля, че когато той се появи, към този момент беше решил за себе си кои са неговите любимци. Така, че не сме имали доста разговор и диалози с него...
Пътувате сред Финландия и Бразилия от 90-те години. Не се ли уморихте, или просто за любовта граници няма...
- Ами да... Аз фактически пътувам доста и се изтощавам. Даже много се изтощавам... Наскоро си дадох сметка, че през 2014-15 година съм прелетял 60 пъти над Атлантическия океан. И се замислих, че това в действителност е прекомерно доста.
Понякога хвърча в едната и в другата посока – в рамките единствено на един ден. И то, с цел да се срещна с един човек. Слава Богу, в този момент със зуум и скайп е много по-лесно и това не се постанова. Пътувал съм задоволително доста и към този момент желая да си седнал съм у дома с децата си....
Пожелавам Ви го от сърце.
- Благодаря Ви. Единственото позитивно нещо на коронавирус е, че не може да се пътува... (Усмихва се – бел. а.).
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ