Изложба показва първия препис на История славянобългарска, направен от Софроний Врачански
Първият котленски дубликат на " История славянобългарска " на Софроний Врачански и още 25 преписа могат да бъдат видени в специфична галерия на Националната библиотека. С тази книжовна съкровищница библиотеката отбелязва три значими мотива - денят та техните патрони Св. Св. Кирил и Методий, техния професионален празник и 300 години от рождението на отец Паисий Хилендарски. А историците означават още по-дълбока връзка - отец Паисий е първият, който написа българска история и бележи началото на културния ни живот с делото на Светите братя.
Първият дубликат на " История славянобългарска " - изписан и подвързан от йерей Стойко Владиславов, останал в историята като Софроний Врачански. Преписът е отворен на най-важната глава - началото на българската духовна история, която стартира с делото на светите братя.
Паисий Хилендарски е първият български литератор, който в всемирски текст вмества глава и част за Кирил и Методий и тяхното значение за българския народ, изяснява доктор Бояна Минчева - отдел " Ръкописи и старопечатни книги ".
И както е показал е показал Паисий, по този начин е и до през днешния ден. А преписите демонстрират голямото въздействие, което има дребната му книжица. Въпреки че печатното слово към този момент съществува, историята дълго се преписва на ръка.
До края на 19 век се основават ръкописи по правилата на ръкописната традиция, освен като архивни материали, само че и направени като ръкопис, споделя доцент Елена Узунова - отдел " Ръкописи и старопечатни книги ".
Чрез ръкописите, словата на Паисий минават през сърцето и след това през мозъка. Докоснали, само че и оформили огромните ни книжовници. И освен Софроний. Бил е на 16 години, когато Петко Славейков взема решение да направи първия си дубликат, след това и втори.
Тези двете книги са доста значими, защото той дотогава е имал предпочитание да става духовник, да се отдаде на духовна кариера само че споделя откакто направих тези преписи Паисиевата история разсея калугерската мъгла от моя юношески мозък и аз взех решение да се отдам на светско обучение и на попрището на учителя, споделя проф. Вера Бонева - историк.
Още при започване на 19-ти век историята стартира да се приписва освен от свещеници и монаси, а и от учители и възпитаници и даже представители на така наречен трето съсловие, споделя проф. Маргарет Димитрова - Факултет по славянски филологии, СУ.
От всичките 50 съхранени преписа на историята, 26 са в Националната библиотека, където се пазят като светини.
Първият дубликат на " История славянобългарска " - изписан и подвързан от йерей Стойко Владиславов, останал в историята като Софроний Врачански. Преписът е отворен на най-важната глава - началото на българската духовна история, която стартира с делото на светите братя.
Паисий Хилендарски е първият български литератор, който в всемирски текст вмества глава и част за Кирил и Методий и тяхното значение за българския народ, изяснява доктор Бояна Минчева - отдел " Ръкописи и старопечатни книги ".
И както е показал е показал Паисий, по този начин е и до през днешния ден. А преписите демонстрират голямото въздействие, което има дребната му книжица. Въпреки че печатното слово към този момент съществува, историята дълго се преписва на ръка.
До края на 19 век се основават ръкописи по правилата на ръкописната традиция, освен като архивни материали, само че и направени като ръкопис, споделя доцент Елена Узунова - отдел " Ръкописи и старопечатни книги ".
Чрез ръкописите, словата на Паисий минават през сърцето и след това през мозъка. Докоснали, само че и оформили огромните ни книжовници. И освен Софроний. Бил е на 16 години, когато Петко Славейков взема решение да направи първия си дубликат, след това и втори.
Тези двете книги са доста значими, защото той дотогава е имал предпочитание да става духовник, да се отдаде на духовна кариера само че споделя откакто направих тези преписи Паисиевата история разсея калугерската мъгла от моя юношески мозък и аз взех решение да се отдам на светско обучение и на попрището на учителя, споделя проф. Вера Бонева - историк.
Още при започване на 19-ти век историята стартира да се приписва освен от свещеници и монаси, а и от учители и възпитаници и даже представители на така наречен трето съсловие, споделя проф. Маргарет Димитрова - Факултет по славянски филологии, СУ.
От всичките 50 съхранени преписа на историята, 26 са в Националната библиотека, където се пазят като светини.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ