Първият и най-важен извод е, че българският съд е още

Първият и най-съществен извод е, че българският съд е още жив. Този финален, най-малко отчасти непринуден остров на самостоятелност в страната продължава да устоява на ударите и офанзивите, на които е подложен. Дори и неговото " профилирано " звено, основано (и нееднократно действало) като придатък на прокуратурата.
Слава богу, оказа се, че с помощта на съда (в случая - на един съответен съдия) в България към момента не е допустимо да те вкарат в пандиза за това, че обществено си изразил мнението си (за каквото бе упрекнат издателят на " Капитал " и " Дневник " Иво Прокопиев).
Потвърдено: скърпен развой, неуместни обвинявания
Затова пък човек може да бъде поръчан и упрекнат за всевъзможни измислици, с цел да бъде компрометиран и подложен на репресии. Решението на съда удостовери, че става дума за жестоко скърпен развой, за неуместни обвинявания, които нямат нищо общо с правораздаването. Както сподели различен от обвинените: " Не съм направил нито едно от посочените действия. Нещо повече - някои от тях не са се случвали, други не бих могъл да извърша даже на доктрина ". На всичко от горната страна обект на цялото дело е една от най-прозрачно извършените и най-изгодни като финансов и стопански резултат приватизационни покупко-продажби.
Това е от дълго време известната истина, напълно явна за всеки осведомен със случая. В българските условия обаче се изисква огромна храброст, с цел да се назове тази истина намерено под формата на правосъдно решение. Както го направи съдията, акцентирайки в претекстовете си, че " част от обвиняванията не съставляват закононарушения, а друга част от обвиняванията са за закононарушения, които не са осъществени ".
Смесени усеща
Тези претекстове са тежка неоправдателна присъда за прокуратурата. Присъствали в правосъдната зала споделят, че тяхното прочитане е провокирало смях и насмешки. Но да не бързаме с ликуването. Не единствено тъй като присъдата най-вероятно ще бъде обжалвана и всичко може да стартира изначало. Станалото поражда смесени усеща най-много поради това, че въпреки и изгубен от прокуратурата на първа инстанция, процесът извърши предназначението си: тормоз, заплашване и наставление.
Негова съществена цел беше издателят на две от дребното останали сериозни и качествени медии, от чиито следствия през годините обществото научи за куп злоупотреби на властимащите. Като аферата " КТБ " да вземем за пример. За да бъдат унищожени тези медии, към този момент години наред издателят им е подложен на всевъзможни форми на принуда. За задачата прокуратурата си трансферира топката с КПКОНПИ - другата институция-бухалка, разпоредила серия запори на негови фамилни и бизнес активи. Междувременно прокуратурата му повдигна и второ, не по-малко неуместно обвиняване по друго скалъпено за задачата дело. Тъй че тормозът ще продължи и след вчерашната оправдателна присъда.
Въпреки тази присъда, завършилият на първа инстанция развой извърши и другото си предопределение - да бъде вцепеняващ образец за сплашане и наставление на останалите самостоятелни медии, както и на всеки различен, дръзнал да се опълчи на властимащите.
Тънката граница
И въпреки всичко: дребната крачка, която делеше обвинените от пандиза, не беше направена. А тънката граница, оттатък която изчезват и последните фасадни останки на народна власт, правда и парламентарен ред, не беше прекрачена. Засега.
Заглавието е на редакцията
Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle