„Пухтящият дявол“
Първите сполучливи локомотиви са издигнати от корнуолския откривател Ричард Тревитик. През 1801 година той основава първия пътен локомотив с парен мотор и потенциал 8 пасажера. Наречен е „ Пухтящият демон “, като наименованието му идва от присъщия тон „ пуф - паф “, който се чува при изпускането на отпадъчната пара.
Първият му тест е на Бъдни вечер същата година, когато неговия братовчед Андрю Вивиан кара колата от улица Фор в Камборн, през Камборн Хил и стръмния Бийкън Хил, до село Крейн. Там той стопира, с цел да може да се види със фамилията си.
Освен „ Пухтящият демон “, Тревитик прави през 1802 година и втори модел - „ The London Steam Carriage “. Той я тества в Лондон същата година, като я кара сред кварталите Холбърн и Падингтън.
Идеята на великия откривател поражда през 1802 година, когато следи работата по релсов път от желязната мина Мърдър Тидфил до Кардиф в Южен Уелс. Предлага я в диалог със притежателя на мината - Самюъл Хъмфри, само че той не му има вяра, защото познава единствено парни машини под ниско налягане. Хваща се на бас, че няма да стане, само че Тревитик, след няколко месеца твърдоглав труд на 15 февруари 1804 година приключва локомотива.
Хъмфри е толкоз сюрпризиран, че прави договорка с железаря Ричард Кроуши, че машината ще издържи маса от най-малко 10 т, минавайки по железницата сред Пенъдарен и Аберкънон, дистанцията сред които е 16 км.-->
Локомотивът е наименуван „ Invicta “ или „ Pen-Y-Darren Locomotive “ (тъй като началната точка на първото му пътешестване била Пенъдарен). Първото му публично пътешестване е на 21 февруари 1804 година по железницата „ Мърдър Тидфил “ сред Пенъдарен и Аберкънон (около 16 км), като той се показва доста по-добре от предстоящото. Към него са прикрепени 2 вагона с 10 тона желязо. Освен това във вагоните има още 70 индивида, което прави обща маса почти 24 тона. 16-километровото разстояние е изминато за 4 часа и 5 минути. Локомотивът прави три пътувания, преди да бъде зарязан.
През 1808 г.Ричард Тревитик прави трети модел на локомотив, наименуван „ Catch Me Who Can “ („ Хвани ме, в случай че можеш “). Той развива невероятната за времето си скорост от 30 км/ч. Представен е на специфична гала в Chadwick Building във Блумсбъри, Лондон, наречена „ Trevithick's steam circus “, проведена на кръгла писта там.
Първият комерсиален триумф на парен локомотив е зъбчатият локомотив на Матю Мъри - Саламанка, издигнат за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 година Това е последвано през 1813 година от Пуфтящия Били, издигнат от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам - първият сполучлив локомотив, работещ единствено от сцепление. Пуфтящият Били е изложен в Музея на науката в Лондон, най-старият локомотив в съществуването.
През 1814 година Джордж Стивънсън, въодушевен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава шефа на мина Килингуорт, където работи, да му разреши да построи парно задвижвана машина. Той построява Блюхер, един от първите сполучливи локомотиви със сцепление на фланцови колела.
През 1825 година той построява Локомоушън за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата обществена линия с пара. През 1829 година той построява Ракета, която е вписана в и печели Рейнхил изпитванията. Този триумф довежда до основаването на сдружението на Стивънсън, като авансово известните му локомотиви, употребявани във Англия, Съединените щати и огромна част от Европа.
Първият му тест е на Бъдни вечер същата година, когато неговия братовчед Андрю Вивиан кара колата от улица Фор в Камборн, през Камборн Хил и стръмния Бийкън Хил, до село Крейн. Там той стопира, с цел да може да се види със фамилията си.
Освен „ Пухтящият демон “, Тревитик прави през 1802 година и втори модел - „ The London Steam Carriage “. Той я тества в Лондон същата година, като я кара сред кварталите Холбърн и Падингтън.
Идеята на великия откривател поражда през 1802 година, когато следи работата по релсов път от желязната мина Мърдър Тидфил до Кардиф в Южен Уелс. Предлага я в диалог със притежателя на мината - Самюъл Хъмфри, само че той не му има вяра, защото познава единствено парни машини под ниско налягане. Хваща се на бас, че няма да стане, само че Тревитик, след няколко месеца твърдоглав труд на 15 февруари 1804 година приключва локомотива.
Хъмфри е толкоз сюрпризиран, че прави договорка с железаря Ричард Кроуши, че машината ще издържи маса от най-малко 10 т, минавайки по железницата сред Пенъдарен и Аберкънон, дистанцията сред които е 16 км.-->
Локомотивът е наименуван „ Invicta “ или „ Pen-Y-Darren Locomotive “ (тъй като началната точка на първото му пътешестване била Пенъдарен). Първото му публично пътешестване е на 21 февруари 1804 година по железницата „ Мърдър Тидфил “ сред Пенъдарен и Аберкънон (около 16 км), като той се показва доста по-добре от предстоящото. Към него са прикрепени 2 вагона с 10 тона желязо. Освен това във вагоните има още 70 индивида, което прави обща маса почти 24 тона. 16-километровото разстояние е изминато за 4 часа и 5 минути. Локомотивът прави три пътувания, преди да бъде зарязан.
През 1808 г.Ричард Тревитик прави трети модел на локомотив, наименуван „ Catch Me Who Can “ („ Хвани ме, в случай че можеш “). Той развива невероятната за времето си скорост от 30 км/ч. Представен е на специфична гала в Chadwick Building във Блумсбъри, Лондон, наречена „ Trevithick's steam circus “, проведена на кръгла писта там.
Първият комерсиален триумф на парен локомотив е зъбчатият локомотив на Матю Мъри - Саламанка, издигнат за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 година Това е последвано през 1813 година от Пуфтящия Били, издигнат от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам - първият сполучлив локомотив, работещ единствено от сцепление. Пуфтящият Били е изложен в Музея на науката в Лондон, най-старият локомотив в съществуването.
През 1814 година Джордж Стивънсън, въодушевен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава шефа на мина Килингуорт, където работи, да му разреши да построи парно задвижвана машина. Той построява Блюхер, един от първите сполучливи локомотиви със сцепление на фланцови колела.
През 1825 година той построява Локомоушън за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата обществена линия с пара. През 1829 година той построява Ракета, която е вписана в и печели Рейнхил изпитванията. Този триумф довежда до основаването на сдружението на Стивънсън, като авансово известните му локомотиви, употребявани във Англия, Съединените щати и огромна част от Европа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ