Сто дни като цяла вечност. Най-великото ниско доверие в историята на САЩ
Първите 100 дни от втория мандат на Доналд Тръмп изглеждаха като безкрайност. Това е по този начин, тъй като всеки ден се случваше по нещо, което беше застигано от нещо друго, още по-неочаквано и чудновато. Тръмп изиска Гренландия, Канада и Панама, разви другарски връзки с Русия, поведе митническа война с Китай, само че и със съдружниците си и какво ли още не. Най-спокойните часове за света бяха преди събуждането на Доналд Тръмп оттатък океана - по-късно наставаше блъсканица, граничеща на моменти с безпорядък.
Поради тази радикална безредица и очакване за сериозна смяна мнозина заговориха за " гражданска война " от закостенял вид, която ще постави завършек на следвоенния ред в целия свят. Задава се нещо ново, което не е ясно какво е тъкмо, само че несъмнено няма да е като предходното. Също по този начин не е ясно дали смяната - каквато и да е тя - ще е резултат от някакъв проект, или просто от пробен опортюнизъм. След първите 100 дни на Тръмп емпиричната поддръжка е по-скоро за тезата на пробния опортюнизъм, а не за някаква идеологическа гражданска война.
Резултатите от първите 100 дни за момента са по-скоро еднопосочно отрицателни - от стопанската система през вътрешната политика на Съединени американски щати до интернационалната политика. Нищо от бомбастичните хвалби на Тръмп до момента не се е осъществило - " златната ера " за тържищата или за потребителите се отсрочи, войната в Украйна не спря, линията Газа не е на път да се трансформира в курорт и така нататък Въпросът е по-скоро не дали от първите 100 дни има позитиви, а дали негативите, които се натрупаха, могат да се преглеждат като вложения в посока на бъдещи позитиви. Защитниците на Тръмп настояват второто. Опонентите му не са сигурни в капиталовия бонус от свършеното дотук.
Икономика
Американската стопанска система записва спад от 0,3 % от Брутният вътрешен продукт през първите месеци на годината. Този спад беше неочакван, тъй като пристигна на фона на мощна стопанска система от миналата година с доста ниски упования за криза. Тръмп съумя да вдигне тези упования до над 60 на 100 най-много посредством несигурността, която ръководството му сътвори. Инвеститори и консуматори най-вероятно са понижили интензивността си поради внезапните смени в икономическия курс.
Тарифи
Най-големият стопански потрес пристигна от коренно високите цени, които Тръмп стартира да постанова световно. От една страна това се оправдаваше като опит да се върне индустриалното произвеждане в Съединени американски щати, което обаче е комплициран и дълготраен развой. От друга страна Тръмп наподобява желае да употребява високите цени като преговорен коз против съперниците на Съединени американски щати. Той стартира да кани страни, в това число Китай, с цел да сключат нови покупко-продажби, от които Съединени американски щати може и да имат някаква краткотрайна полза. Но в случай че второто е водещото основание, разбъркванията в международния ред ще са по-скоро козметични и би трябвало да се гледат бранш по бранш. Нещо повече, световни играчи като Китай и Европейски Съюз имат доста мощни козове в комерсиално отношение и напълно не е предопределено, че след възможни договаряния всички позитиви ще са за Съединени американски щати. Много е евентуално транзакционните разноски и хаосът, който беше основан, да не бъдат обезщетени от възможните изгоди за този или оня състезател, откакто пушилката спадне.
Доларът и американските дългови бумаги
Агресивният метод на Тръмп сподели и рестриктивните мерки, с които той би трябвало да се преценява. Всъщност, хвалбите на американския президент за голямото му преговорно предимство по отношение на останалите не се оказаха напълно подплатени. Тръмп беше заставен да отсрочи въвеждането на високите мита за света с 90-дни, защото лихвите по държавните облигации на Съединени американски щати взеха да порастват заплашително, а и фондовите пазари бяха тръгнали внезапно надолу. Същевременно доларът спадна по стойност по отношение на други съществени валути, което беше проява, че светът не го вижда като изцяло несъмнено леговище. Тези два обстоятелството демонстрираха и рестриктивните мерки на Тръмп: неговият пробен опортюнизъм не може да си разреши Съединени американски щати да изгубят привилегирования си финансов статус. Ако го създадат, със задлъжнялост от над 120 % от Брутният вътрешен продукт те са в позиция, сходна с тази на Италия в Европа. Но за разлика от Италия дългът на Съединени американски щати се държи и от доста чужденци (основно японци и китайци).
Ограниченията в експериментализма на Тръмп се демонстрираха и когато той се опита да в профил или да подложи на напън Джеръм Пауъл, ръководителя на Федералния запас. Пазарите демонстрираха, че в случай че Тръмп политизира финансовата политика на Съединени американски щати, доверието в $ и най-много в способността на държавното управление да обслужва огромния си дълг ще ерозира трагично.
Про-бизнес политики и събаряне на налозите
Доналд Тръмп има огромен нереволюционен запас и той е в обичайните политики за Републиканската партия - събаряне на налозите, усъвършенстване на разноските на публичните институции, понижаване на регулациите за бизнеса. Мнозина гласоподаваха за Тръмп поради тези политики, надявайки се, че останалите му екстравагантни хрумвания ще са по-скоро преговорен инструмент за постигането на по-ниски налози и добра бизнес среда. През първите 100 дни тъкмо тези гласоподаватели са разочаровани, тъй като получиха прекомерно малко от значимото за тях. Основните изгоди пристигнаха като повече позволения за рандеман на горива и минерали, както и противоречивите политики на Илон Мъск с DOGE. Спестяването на разноски от сходни извършения ще е минимално, в случай че въобще се случи, и то е на цената на затваряне на знакови политики на Съединени американски щати по света, като USAID, " Свободна Европа " и други
Идеята на Тръмп за толкоз огромни доходи от митата, че да създадат допустимо коренно понижаване на налозите, е по-скоро заблуда. В последна сметка налозите ще бъдат понижени за сметка на увеличение на обществения дълг на Съединени американски щати, както стана в първия мандат на Тръмп.
Външна политика
Тръмп дава обещание да постави завършек на следвоенния интернационален ред, натрапен и поддържан от Съединени американски щати, само че не е ясно за какво желае да го направи и с какво ще го размени. Идеята, че Съединени американски щати не могат да си разрешат да го запазят, е подвеждаща. В последна сметка Съединени американски щати имат задоволително съдружници - Европа, Япония, Австралия, Южна Корея и така нататък, които с наслада биха взели участие по-активно в поддържането на реда. И други страни като Индия, Аржентина или Бразилия биха предпочели този ред пред безпорядък или нещо неразбираемо към БРИКС и други формати. И тук идва парадоксът: вместо да ускорява контактите със своите съдружници - действителни и евентуални - Тръмп в действителност се пробва по всякакъв начин да ги отчуждава, за сметка на връзки с Путин и лични сделки с кого ли не.
Най-необяснима е поддръжката на Тръмп и екипа му за крайнодясното в Европа. Единствената цел на сходно нещо е разпадането на Европейски Съюз и отслабването на Европа като цяло. Защо му е това на Тръмп в един свят, в който Европа е най-близкият му съдружник от всякаква позиция, остава тайнственост.
Има и отзиви, че Съединени американски щати са надскочили ресурсите си и би трябвало просто да се приберат в своите граници. Обикновено това не са доброжелатели на Съединени американски щати и техните очаквания са, че отдръпването на американците ще докара до завръщането на руснаци, китайци, турци или някой различен по техен усет. Проблемът е обаче, че Съединени американски щати не могат да си разрешат да се оттеглен от международната си роля без трагичен колапс на своята, а може би и на международната стопанска система.
Войната в Украйна
Тръмп може би в действителност желае да постави завършек на войната в Украйна. Същевременно обаче неприязънта му към Украйна и топлото му възприятие към Русия са необясними с стандартни причини. В последна сметка Тръмп няма културна обвързаност тъкмо към Русия и надали я разграничава в задоволителна степен от Украйна, с цел да диференцира отношението си. Русия сега съставлява нападателен диктаторски режим, който не е ясно с какво буди благосклонности у Тръмп. Ако това, което впечатлява американския президент е силата, в последна сметка съветският Голиат трета година води война с Украйна с изменчив триумф. Все едно Хитлер през 1942 година още да водеше борби дори не за Варшава, а за Краков. Така че и въодушевление по силата не може да изясни отношението на Тръмп.
Най-слабата доктрина е, че Тръмп притегля Русия на своя страна за възможна борба с Китай. Путин обаче не е човек, който взима решения въз основата на ласкателства и подхвърлени кокалчета. И тук има едно огромно неразбирателство - въпреки всичко за Путин Съединени американски щати си остават главен съперник и зложелател, с изключение на, несъмнено, в случай че Китай не нападне руснаците. Но подобен сюжет на хоризонта към този момент няма и връзките сред Китай и Русия са повече от стратегически близки. Толкова за теорията, че Тръмп е " Никсън наобратно ".
Близкият изток
Каквато и да е задачата на Тръмп в Близкия изток, към този момент той не е постигнал нищо значително. Безрезервната поддръжка на Съединени американски щати за дейностите на Израел в Газа ще сътвори спомагателни дълготрайни проблеми за американците в ислямския свят. При възможен удар против Иран бездействието на Русия може да е значимо за Съединени американски щати и Израел. Но даже да е по този начин, харизването на Украйна и отчуждаването на Турция, с цел да се получи някаква съветска поддръжка, наподобяват замяна на кон за кокошка.
Фойерверки
Завземането на Гренландия и Панама, проектите за преобразяване на Канада в 51-ви щат, извиването на ръцете на Зеленски за сключване на контракти за редки минерали, проектите за Ривиера в Газа и така нататък са все неща, които просто подриват доверието в Съединени американски щати в интернационален проект и нямат някакъв различен резултат.
Университети
Поведената борба против Харвард и други университети рискува да трансформира Съединени американски щати в случай че не в Русия, то в страна на селската партизанщина. В американската история е имало интервали, в които демокрацията им е работила тъкмо по този начин - сменя се властта и новите ръководещи стартират да уволняват всички на партийно-партизански принцип. Тревожното е, че към този момент единствено Харвард се опълчи на опитите на Тръмп да постанова партийните си възгледи посредством инструментите на страната. Ако Тръмп завоюва тази борба, то ще е краткотрайно - до другата администрация. А и американците надали желаят да се върнат във времената на " machine politics " отпреди свадите Уотъргейт. Но да забележим.
Консервативни полезности
През първите три месеца на главите на трансатлетите се изля доста и този " проблем " доби великански пропорции - като че ли не става дума за единични случаи. Бяха отстранени и опциите за идентифициране в някои публични документи по метод, друг от " мъж " и " жена ". Каквото и да стане на този фронт, Съединени американски щати надали ще трансфорат в хомофобска, женомразка и расистка тирания на болшинството. Първо, тъй като такова болшинство няма. Второ, тъй като има доста свободни щати, в които " консерваторите " няма да съумеят в налагането на политиките си. А другояче в кои спортове могат да вземат участие трансспортистите е забавен въпрос и той надали има един-единствен верен отговор. Но от това не следва, че светът се е запътил назад към 50-те години и възобновяване на доктрината " separate but equal ", т.е. на сегрегацията. А в случай че не става дума за узаконена хомофобия, сегрегация и женомразство, в какво тъкмо би се изразявала консервативната " гражданска война "?
***
Като се дръпне чертата, малко от хвалбите на Доналд Тръмп са подплатени с действителни резултати или даже с положителни трендове след първите му 100 дни в Белия дом. Това не значи, несъмнено, че хвалбите понижават - човек постоянно може да се похвали, че това са били най-прекрасните неприятни първи 100 дни в американската история. И това даже може да се окаже правилно.
Когато обаче става дума за пробен опортюнизъм, резултатите са от голяма значимост. Ако такива резултати като цяло няма, хората са разочаровани. И американците несъмнено са, в случай че имаме вяра на изследванията на публичното мнение - доверието към Тръмп е най-ниското доверие към президент след първите му 100 дни в околните десетилетия.
Може би най-великото ниско доверие в американската история.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Поради тази радикална безредица и очакване за сериозна смяна мнозина заговориха за " гражданска война " от закостенял вид, която ще постави завършек на следвоенния ред в целия свят. Задава се нещо ново, което не е ясно какво е тъкмо, само че несъмнено няма да е като предходното. Също по този начин не е ясно дали смяната - каквато и да е тя - ще е резултат от някакъв проект, или просто от пробен опортюнизъм. След първите 100 дни на Тръмп емпиричната поддръжка е по-скоро за тезата на пробния опортюнизъм, а не за някаква идеологическа гражданска война.
Резултатите от първите 100 дни за момента са по-скоро еднопосочно отрицателни - от стопанската система през вътрешната политика на Съединени американски щати до интернационалната политика. Нищо от бомбастичните хвалби на Тръмп до момента не се е осъществило - " златната ера " за тържищата или за потребителите се отсрочи, войната в Украйна не спря, линията Газа не е на път да се трансформира в курорт и така нататък Въпросът е по-скоро не дали от първите 100 дни има позитиви, а дали негативите, които се натрупаха, могат да се преглеждат като вложения в посока на бъдещи позитиви. Защитниците на Тръмп настояват второто. Опонентите му не са сигурни в капиталовия бонус от свършеното дотук.
Икономика
Американската стопанска система записва спад от 0,3 % от Брутният вътрешен продукт през първите месеци на годината. Този спад беше неочакван, тъй като пристигна на фона на мощна стопанска система от миналата година с доста ниски упования за криза. Тръмп съумя да вдигне тези упования до над 60 на 100 най-много посредством несигурността, която ръководството му сътвори. Инвеститори и консуматори най-вероятно са понижили интензивността си поради внезапните смени в икономическия курс.
Тарифи
Най-големият стопански потрес пристигна от коренно високите цени, които Тръмп стартира да постанова световно. От една страна това се оправдаваше като опит да се върне индустриалното произвеждане в Съединени американски щати, което обаче е комплициран и дълготраен развой. От друга страна Тръмп наподобява желае да употребява високите цени като преговорен коз против съперниците на Съединени американски щати. Той стартира да кани страни, в това число Китай, с цел да сключат нови покупко-продажби, от които Съединени американски щати може и да имат някаква краткотрайна полза. Но в случай че второто е водещото основание, разбъркванията в международния ред ще са по-скоро козметични и би трябвало да се гледат бранш по бранш. Нещо повече, световни играчи като Китай и Европейски Съюз имат доста мощни козове в комерсиално отношение и напълно не е предопределено, че след възможни договаряния всички позитиви ще са за Съединени американски щати. Много е евентуално транзакционните разноски и хаосът, който беше основан, да не бъдат обезщетени от възможните изгоди за този или оня състезател, откакто пушилката спадне.
Доларът и американските дългови бумаги
Агресивният метод на Тръмп сподели и рестриктивните мерки, с които той би трябвало да се преценява. Всъщност, хвалбите на американския президент за голямото му преговорно предимство по отношение на останалите не се оказаха напълно подплатени. Тръмп беше заставен да отсрочи въвеждането на високите мита за света с 90-дни, защото лихвите по държавните облигации на Съединени американски щати взеха да порастват заплашително, а и фондовите пазари бяха тръгнали внезапно надолу. Същевременно доларът спадна по стойност по отношение на други съществени валути, което беше проява, че светът не го вижда като изцяло несъмнено леговище. Тези два обстоятелството демонстрираха и рестриктивните мерки на Тръмп: неговият пробен опортюнизъм не може да си разреши Съединени американски щати да изгубят привилегирования си финансов статус. Ако го създадат, със задлъжнялост от над 120 % от Брутният вътрешен продукт те са в позиция, сходна с тази на Италия в Европа. Но за разлика от Италия дългът на Съединени американски щати се държи и от доста чужденци (основно японци и китайци).
Ограниченията в експериментализма на Тръмп се демонстрираха и когато той се опита да в профил или да подложи на напън Джеръм Пауъл, ръководителя на Федералния запас. Пазарите демонстрираха, че в случай че Тръмп политизира финансовата политика на Съединени американски щати, доверието в $ и най-много в способността на държавното управление да обслужва огромния си дълг ще ерозира трагично.
Про-бизнес политики и събаряне на налозите
Доналд Тръмп има огромен нереволюционен запас и той е в обичайните политики за Републиканската партия - събаряне на налозите, усъвършенстване на разноските на публичните институции, понижаване на регулациите за бизнеса. Мнозина гласоподаваха за Тръмп поради тези политики, надявайки се, че останалите му екстравагантни хрумвания ще са по-скоро преговорен инструмент за постигането на по-ниски налози и добра бизнес среда. През първите 100 дни тъкмо тези гласоподаватели са разочаровани, тъй като получиха прекомерно малко от значимото за тях. Основните изгоди пристигнаха като повече позволения за рандеман на горива и минерали, както и противоречивите политики на Илон Мъск с DOGE. Спестяването на разноски от сходни извършения ще е минимално, в случай че въобще се случи, и то е на цената на затваряне на знакови политики на Съединени американски щати по света, като USAID, " Свободна Европа " и други
Идеята на Тръмп за толкоз огромни доходи от митата, че да създадат допустимо коренно понижаване на налозите, е по-скоро заблуда. В последна сметка налозите ще бъдат понижени за сметка на увеличение на обществения дълг на Съединени американски щати, както стана в първия мандат на Тръмп.
Външна политика
Тръмп дава обещание да постави завършек на следвоенния интернационален ред, натрапен и поддържан от Съединени американски щати, само че не е ясно за какво желае да го направи и с какво ще го размени. Идеята, че Съединени американски щати не могат да си разрешат да го запазят, е подвеждаща. В последна сметка Съединени американски щати имат задоволително съдружници - Европа, Япония, Австралия, Южна Корея и така нататък, които с наслада биха взели участие по-активно в поддържането на реда. И други страни като Индия, Аржентина или Бразилия биха предпочели този ред пред безпорядък или нещо неразбираемо към БРИКС и други формати. И тук идва парадоксът: вместо да ускорява контактите със своите съдружници - действителни и евентуални - Тръмп в действителност се пробва по всякакъв начин да ги отчуждава, за сметка на връзки с Путин и лични сделки с кого ли не.
Най-необяснима е поддръжката на Тръмп и екипа му за крайнодясното в Европа. Единствената цел на сходно нещо е разпадането на Европейски Съюз и отслабването на Европа като цяло. Защо му е това на Тръмп в един свят, в който Европа е най-близкият му съдружник от всякаква позиция, остава тайнственост.
Има и отзиви, че Съединени американски щати са надскочили ресурсите си и би трябвало просто да се приберат в своите граници. Обикновено това не са доброжелатели на Съединени американски щати и техните очаквания са, че отдръпването на американците ще докара до завръщането на руснаци, китайци, турци или някой различен по техен усет. Проблемът е обаче, че Съединени американски щати не могат да си разрешат да се оттеглен от международната си роля без трагичен колапс на своята, а може би и на международната стопанска система.
Войната в Украйна
Тръмп може би в действителност желае да постави завършек на войната в Украйна. Същевременно обаче неприязънта му към Украйна и топлото му възприятие към Русия са необясними с стандартни причини. В последна сметка Тръмп няма културна обвързаност тъкмо към Русия и надали я разграничава в задоволителна степен от Украйна, с цел да диференцира отношението си. Русия сега съставлява нападателен диктаторски режим, който не е ясно с какво буди благосклонности у Тръмп. Ако това, което впечатлява американския президент е силата, в последна сметка съветският Голиат трета година води война с Украйна с изменчив триумф. Все едно Хитлер през 1942 година още да водеше борби дори не за Варшава, а за Краков. Така че и въодушевление по силата не може да изясни отношението на Тръмп.
Най-слабата доктрина е, че Тръмп притегля Русия на своя страна за възможна борба с Китай. Путин обаче не е човек, който взима решения въз основата на ласкателства и подхвърлени кокалчета. И тук има едно огромно неразбирателство - въпреки всичко за Путин Съединени американски щати си остават главен съперник и зложелател, с изключение на, несъмнено, в случай че Китай не нападне руснаците. Но подобен сюжет на хоризонта към този момент няма и връзките сред Китай и Русия са повече от стратегически близки. Толкова за теорията, че Тръмп е " Никсън наобратно ".
Близкият изток
Каквато и да е задачата на Тръмп в Близкия изток, към този момент той не е постигнал нищо значително. Безрезервната поддръжка на Съединени американски щати за дейностите на Израел в Газа ще сътвори спомагателни дълготрайни проблеми за американците в ислямския свят. При възможен удар против Иран бездействието на Русия може да е значимо за Съединени американски щати и Израел. Но даже да е по този начин, харизването на Украйна и отчуждаването на Турция, с цел да се получи някаква съветска поддръжка, наподобяват замяна на кон за кокошка.
Фойерверки
Завземането на Гренландия и Панама, проектите за преобразяване на Канада в 51-ви щат, извиването на ръцете на Зеленски за сключване на контракти за редки минерали, проектите за Ривиера в Газа и така нататък са все неща, които просто подриват доверието в Съединени американски щати в интернационален проект и нямат някакъв различен резултат.
Университети
Поведената борба против Харвард и други университети рискува да трансформира Съединени американски щати в случай че не в Русия, то в страна на селската партизанщина. В американската история е имало интервали, в които демокрацията им е работила тъкмо по този начин - сменя се властта и новите ръководещи стартират да уволняват всички на партийно-партизански принцип. Тревожното е, че към този момент единствено Харвард се опълчи на опитите на Тръмп да постанова партийните си възгледи посредством инструментите на страната. Ако Тръмп завоюва тази борба, то ще е краткотрайно - до другата администрация. А и американците надали желаят да се върнат във времената на " machine politics " отпреди свадите Уотъргейт. Но да забележим.
Консервативни полезности
През първите три месеца на главите на трансатлетите се изля доста и този " проблем " доби великански пропорции - като че ли не става дума за единични случаи. Бяха отстранени и опциите за идентифициране в някои публични документи по метод, друг от " мъж " и " жена ". Каквото и да стане на този фронт, Съединени американски щати надали ще трансфорат в хомофобска, женомразка и расистка тирания на болшинството. Първо, тъй като такова болшинство няма. Второ, тъй като има доста свободни щати, в които " консерваторите " няма да съумеят в налагането на политиките си. А другояче в кои спортове могат да вземат участие трансспортистите е забавен въпрос и той надали има един-единствен верен отговор. Но от това не следва, че светът се е запътил назад към 50-те години и възобновяване на доктрината " separate but equal ", т.е. на сегрегацията. А в случай че не става дума за узаконена хомофобия, сегрегация и женомразство, в какво тъкмо би се изразявала консервативната " гражданска война "?
***
Като се дръпне чертата, малко от хвалбите на Доналд Тръмп са подплатени с действителни резултати или даже с положителни трендове след първите му 100 дни в Белия дом. Това не значи, несъмнено, че хвалбите понижават - човек постоянно може да се похвали, че това са били най-прекрасните неприятни първи 100 дни в американската история. И това даже може да се окаже правилно.
Когато обаче става дума за пробен опортюнизъм, резултатите са от голяма значимост. Ако такива резултати като цяло няма, хората са разочаровани. И американците несъмнено са, в случай че имаме вяра на изследванията на публичното мнение - доверието към Тръмп е най-ниското доверие към президент след първите му 100 дни в околните десетилетия.
Може би най-великото ниско доверие в американската история.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ