Израснаха първите растения, отгледани в лунна почва. Но не беше лесно
Първите растения, отгледани в лунна почва, израснаха сполучливо. Това потвърждава, че една от значимите стъпки за бъдещата колонизация на земния сателит, е допустима. Ако си мислите обаче, че един ден Луната ще може да се трансформира в самобитен източник на храна за опустошената Земя, грешите – когато става дума за изобилие, лунният реголит се подрежда много под земните скали.
Продължителните лунни задачи ще имат обезверена потребност от свежа храна и те не биха желали да взимат земна почва със себе си. Ето за какво учените вземат решение да ревизират дали е допустимо да отгледаме растения в лунната. Мисиите „ Аполо “ обаче съумяват да доставят едвам 382 кг скали и NASA ги разпределя за проучване сред експертите с известна доза сдържаност, просто тъй като няма визия по кое време ще е идващия път, когато ще може да възобнови запасите.
Сега обаче – на фона на идните задачи „ Артемис “ – тези ограничавания стартират лека-полека да се облекчават. Сега, след отварянето на една от двете вакуумно запечатани проби, нов теоретичен труд, оповестен в, разгласи, че първото растение, отгледано в материал, донесен от Луната (макар и въздухът и водата да са били земни), е израснало сполучливо.
Проф. Анна-Лиса Пол отбелязва, че това не е първият път, в който земните растения се срещат с лунната почва. „ Растенията ни помогнаха да установим, че почвените проби, донесени от Луната, не крият патогени и други незнайни съставни елементи, които биха могли да навредят на земния живот. Тези растения обаче просто са били поръсени с лунен реголит – те не са отглеждани в него “, споделя Пол.
След като кандидатства три пъти в границите на 11 години, Пол и проф. Робърт Ферл получават едвам 12 грама от лунен материал, с който да работят. И по-специално – сипкав реголит, взет от повърхността от задачите „ Аполо “ 11, 12 и 17, и чийто частици са по-малки от 1 мм. Въпреки че материалът е подобаващ за развъждането на растения, количеството му е извънредно малко и изправя учените пред редица провокации.
Пол и Ферл засаждат семенца на Arabidopsis на четири обособени места (с почва, взета от разнообразни региони на Луната) и прибавят вода и разтвори, съдържащи питателни субстанции, които Луната не може да даде. Същевременно засаждат същия вид семена и в почва от негостоприемни кътчета на Земята, съдържаща материали, които имитират лунната и марсианската почва (във времето, в което експертите не са имали достъп до истинската).
Почти всички семенца поникват. „ Бяхме изумени. Не го чакахме. – споделя Пол. – Това ни демонстрира, че лунните почви не пречат на хормоните и сигналите, свързани с покълването. “ Разбира се, евентуалният напредък на растенията е стеснен, защото количеството почва е извънредно малко, само че мъниците са се справили с най-трудната задача – да поникнат.
От друга страна, значимо е да отбележим, че растенията, посадени в лунната почва, са израснали доста по-бавно и са достигнали по-малки размери от контролната група (въпреки лимитираното количество материал е било сходно). Отчетени са и други промени. „ На генетично равнище растенията прибягват до принадлежности, които кардинално им оказват помощ при оправянето на разнообразни стресови фактори – да вземем за пример соли и метали или оксидативен стрес. Съответно можем да заключим, че растенията възприемат лунната почва за стресова “, споделя Пол.
Не би следвало да се изненадваме от резултатите – в края на краищата, Луната несъмнено е „ наставница сурова “, както споделя Робърт Хайнлайн. Въпреки това е притеснително, че нейната почва е по-лоша даже и враждебните почви на Земята. И въпреки всичко, имаме мотиви и за вяра – не всички почви са еднообразно неприятни. Растенията израстват много по-лесно в пробите, взети от „ Аполо 17 “, в сравнение с от тези от „ Аполо 12 “. Последните пък са по-добри от тези, събрани наоколо до прословутия отпечатък от обувката на Армстронг.
Авторите приписват разликите на това доколко са били изложени пробите на слънчевия вятър. Според тях почвата на по-големи дълбочини евентуално ще е по-благоприятна за посевите. Освен това те се надяват, че развъждането на няколко генерации в една и съща почва ще ги промени по удобен метод – в края на краищата, точно това спомага за зараждането на нов живот на новосформираните вулканични острови.
Източник: IFLScience
