Първите обществени допитвания в Родопите датират от 1924 г., когато

Първите публични допитвания в Родопите датират от 1924 година, когато локалното население, изключително дамите, възроптали гневно против пивниците, които наричали „ национални тровилници “.
В 10 смолянски села към 1924 година е въведен " изсъхнал режим " с локални референдуми. Инициатори са младежи от Родопите, които се сплотяват във въздържателни сдружения и стартират акция за битка против алкохолизма, именуван от тях „ национално злополучие “.
Причина да се сплотяват във въздържателни сдружения е, че младежите се чувствали ощетени. Върху тях падала цялата работа, когато бащата пие и не носи изгода за фамилията, а щета. Оттам се зараждат тези хрумвания измежду младежите за самоограничение. Те организират шествия със флагове като названията на противоалкохолните сдружения „ Съзнание “, „ Освобождение “ и други Младите настойчиво упорстват, провеждат подписки пред кметовете и се стига до осъществяване на референдуми.
Първо общоселски допитвания вършат в Славейно и в Левочево през 1924 година.
В Петково организират референдум през същата година, само че несполучлив, тъй като кръчмарите касират избора. И той бива разгласен за недействителен.
През идната година е разгласен вториреферендум в Петково. Тогава обаче подготовката е по-сериозна. В селото идва свещеник Харитон от Пловдив. Той изнася поредност лекции и беседи. Църквата доста интензивно се включва в пропаганда на популацията срещу алкохолизма и тютюнопушенето.
Резултатите от второто допитване в Петково са 137 гласа са " за " затваряне на кръчмите, 53 са " срещу ". Десет години кръчмите в по-големите села са затворени. През 1934 година Министерството на финансите отново позволява отварянето им.
Находките за тези допитвания бяха открити в Държавния списък на Смолян наскоро, когато стана настояща тематиката за осъществяване на референдуми и за детайлности за тях заяви шефът му Зоя Начева.
Тогава тя изясни, че основатели били младежите, а учителите и свещениците им помагали с беседи и поуки.
Младежите пращали до всяко семейство документално послание с молба да не употребяват алкохол даже по време на именните дни, молили възрастните да честват християнските празници без алкохол.
Даже две сватби стават през това време без капка алкохол, единствено с плодови питиета.
" В този край, където поминъка на популацията се добива с най-упорит труд, алкохолизма прави застрашителни завоевания, обаче будните планинци откриват жестока битка против това национално злополучие. Преди две години след дълга битка се закриха кръчмите в огромните села Карлуково, Чокманово, Левочево. На 25 т.м. се създаде референдум за закриване кръчмите и питейните заведения в огромното с. Петково - пазарен център с 9 кръчми, където алкохолизма бе пуснал дълбоки корени, само че и тука разсъдъка победи: Три четвърти от гласоподавателите посредством гласа си туриха ключ на националните тровилници - кръчмите. Подета е битка и в другите околни села. Хвала на борците " - по този начин е написал в тези години В. Чинков от Петково.
Референдумът в Славейно бил плануван при започване на 1925 година Много от дамите там станали дейни агитаторки. Този ден е разказан по този начин:
" Студен януарски ден - 4.І.1925 год. Селяните се натрупат пред изборните урни. Към тях отиват и дами. Днес и те желаят да дадат своето мнение за унищожаване отровите, които последователно, само че несъмнено убиват индивида, погубват хиляди генерации и доста нации.
Надвечер. Урните са отворени и бюлетините преброени. Около 80 на 100 дали своят вот срещу кръчмите. Сияят дамите, сияят мъжете, сияят трезвениците! А кръчмите гъмжат ли, гъмжат! Техните жители отишли да се напият за финален път. Виното и ракията се леят като вода, като че ли посетителите желаят да изпият всичкото останало. Пият, пеят, псуват и люто се канят на трезвениците! Една кръчмарка желала да остави децата си и да ги хранят въздържателите.Постепенно духовете се успокояват, а пиянствуващите вразумяват! Славейно даде първия образец в Среднородопието за умереност. "
Референдуми за оповестяване на „ изсъхнал режим “ са провеждани в няколко смоляски села - Левочево, Арда, Чокманово, Горно Дерекьой (Момчиловци), Петково, Широка лъка, Хвойна и в Павелско.
Има и пояснение за какво бедствието е придобило такива застрашителни размери - гурбетлъкът. Стефан Барбов от Левочево го разказва: " Поради 8-10 месечниия гурбетлик на левочевци, когато се връщат в село на летен курорт или на зимна отмора, се събирали в кръчмите да се питат кой по какъв начин прекарал гурбетлъка и добър ли е бил гечинмека (поминъка), имали ли са работа постоянно и отсега нататък имат ли подготвена работа. При тоя сърдечен диалог те се почерпвали, като се редували и повтаряли до напиване. Това ставало в Левочево, Елидже, Ксанти и други И по тоя метод старите ставали алкохолици, около тех и младите замязяли на бащите си. На гурбет бащите си имали загадка да се одбиват в кръчмата за почивка да пие 1-2 шишенца, само че напълват пахурът и занасят в одаята да почерпи и тайфата и остарели и млади за одмора и за хайрлик. От този алкохол доста пъти ставали счепкване, бахтаници, побоища и други и други това било и на гурбет, и в левочевските кръчми и на хорото дори и по сватбите " (Правописът е непокътнат - б. р.).
В Левочево кръчмите били затворени 14 години. " Народът беше привикнал и при потребност за алкохол отиваха и купуваха от прилежащите села. Тоя референдум щеше да трае още доста години. Но тогавашното държавно управление решило да назначава и по селата външни кметове сякаш по обучение. През 1937 год. беше назначен за кмет в Левочево Христо Лечев от София и той не по малко пияч от левочевци. Като кмет на Левочево позволи публично от началото на 1938 год. да земат кръчмарите патент и да си отворят кръчмите ", е написал Барбов.