Как диаспората дълги години крепи привидностите на македонската икономика
" Първите холандски туристи за тази година дойдоха в Македония! " Това беше втората вест в обедната емисия на в миналото проправителствената ТВ Народоосвободителна въстаническа армия на 2 май - дата, на която политическата рецесия беше към момента във вихъра си. Втората вест беше, че държавното управление е нараснало заплатите на някои държавни чиновници. По малкия екран, близка до ВМРО-ДПМНЕ, рецесията оставаше на назад във времето.
Всъщност събитията в страната изненадаха и някои западни наблюдаващи, които гледаха на нея като на остров на стабилността за непознатия бизнес. Реформите в интервала 2006-2008 година в региона на данъчното законодателство (например въвеждането на плоския данък) и тактиката за привличане на вложения динамизираха стопанската система и докараха нови вложения. През декември 2014 година списание " Форбс " сложи Македония на 31-о място като дестинация, привлекателна за правене на бизнес. Година по-късно страната беше на 35-о място. Реклами, привличащи туристи и бизнесмени, се излъчваха всеки ден по Си Ен Ен, " Евронюз " и други огромни малките екрани - в избран миг се виждаха доста по-често от българските. Оптимизмът за македонската стопанска система се базираше и на на оценки на Световната банка, съгласно която брутният вътрешен артикул на страната е повишен с 3.8 на 100 през 2015 година, а за миналата година растежът е 2.4 на 100, с размер на Брутният вътрешен продукт към 10.9 милиарда $.
" И ние се зачудихме - оценките на бизнес климата още от 2008 година бяха изненадващо положителни " - споделя за " Дневник " Абдулменаф Беджети, заместник-ректор на Югоизточноевропейския университет, третия най-предпочитан в Македония. Той е и стопански министър сред май 1997 и ноември 1998 година, а по-късно става прочут в Македония с рецензиите си към икономическите политики на всички държавни управления и с честите препоръки, които дава онлайн и в телевизионни студиа. " Няколко пъти бяхме най-реформаторски в позитивен смисъл, а това не се усещаше в действителната стопанска система, в живота. Но то се базираше въз основата на усещания и на това съображение Македония беше топ модернизатор в Европа, а за една година - дори в света. "
Признава, че икономическите ограничения, въведени от първия кабинет на Никола Груевски, в първите 2 години, откакто идва на власт през 2006 година, оказват помощ на бизнес климата. " От 2009 година обаче влязохме в една случка и от този момент с едно изключение не сме имали повече от 2-3 % растеж. Той е в прочут смисъл импровизиран - в неразвита стопанска система като Македония, с невисок растеж, само че с капацитет, който не се употребява, се усеща правилото, че всяка стопанска система сама по себе си може да пораства по един два % от единствено себе си без особени старания. "
Потребление, подтиквано извън
В последните няколко години земеделието образува към 6% от брутния вътрешен артикул на страната, а получава дотации в размер сред 1 и 2% от него. " Когото и да питате, сме земеделска страна. Но делът на бранша в стопанската система е разочароващ, " споделя той. Години наред като мотор на стопанската система изпъква строителството, приблизително с по 15-16%, дружно със бранша на недвижимите парцели и търговията на дребно. Заедно те сформират към две трети от брутния артикул на страната. Делът на туризма е едноцифрен - в действителност Световният съвет за пътешестване и туризъм сложи на 164-о място от 185 дъжави по принос на бранша в стопанската система за предходната година.
Последните планове, сходно на предходни тримесечия и години, сочат като движеща мощ не вложенията или търговията, а потреблението. Беджети изяснява този феномен с голямата диаспора - стотици хиляди, напуснали страната в последните десетилетия, на доктрина като краткотрайни трудови мигранти, а на процедура устроили се в Западна Европа и другаде. " Диаспората в Македония престоява тук постоянно 2-3 пъти годишно и носи големи доходи, които се употребяват посредством ползване. Това е водещ фактор в растежа. Ако гледате 25 години обратно, ще видите същото. Но това не е устойчиво и не може да бъде - тази диаспора към този момент се интегрира в западните страни. Ако първите генерации носеха пари тук, новите няма да го вършат: те са си там, интегрират се, работят в други равнища на тези общества, да вземем за пример в Германия, Швейцария, Италия или скандинавските страни. Статистиката приказва за над 350 000 работещи краткотрайно - краткотрайно ли? (Някои) са си там от по 30-40 години. "
" Всички вървим на ски в България "
По време на Груевски се вкарва система на преференции за задгранични вложители и на създаване на стопански зони - отбивки за тях могат да се видят по пътищата от и до Скопие. Брутните вложения обаче са едвам към една пета от структурата на Брутният вътрешен продукт по дефинитивни данни от 2015 година (преките задгранични възлизат на не повече от няколко десетки милиона евро на месец) - надалеч от " чудото ", за което говореше Груевски. Причината: макар че системата е в действие от 10 години, съгласно Беджети казусът е, че моделът не стъпва на домашни вложения, нито на ползване, основано на домашното произвеждане - диаспората харчи парите си (по разнообразни оценки сред половин и два милиарда евро годишно) за артикули, които не са домашно произвеждане
" Проблемът с туризма пък не е единствено в макроикономическите знаци за ролята му, а и в нагледни образци, " споделя Беджети. " Цялата тази нелепост, че Македония е оазис на туризма, беше неправилна - та ние изгубихме конкурентните прерогативи, които имахме в бранша. Ето един образец. Попова шапка допреди 30 години беше значим ски курорт за цяла Югославия - страна от 20 милиона по това време. А през днешния ден и македонските скиори, условно казано, не вървят на ски. Толкова е запуснато. Всички ние от Македония вървим на ски в България. "
" А имаме превъзходен терен. През декември и януари такива терени, с каквито разполагаме ние, районът не може да ги сънува. А не се развива. В България сме доста удовлетворени и от цените, и от изискванията, и от услугите, които има в България. Аз персонално съм на 20 километра от Попова шапка, а вървя в България да карам. Това е безмислено. А ще изхарча там 1000-1500 евро за една седмица. Има ли по-лош образец за македонската стопанска система? А в случай че продължим, кой различен туризъм да развием? Езерен туризъм, при един два самолета с непознати туристи на месец? Държавата ги субсидира и основава повече разноски, в сравнение с изгоди. "
" Това беше част от пропагандата и пиара - необикновено добър пиар, по тази причина толкоз време ги държа на власт. Над 100 000 млади напуснаха Македония в последните 3-4 години, доста от тях с български паспорти. Мозъците напущат, а кое остава? Безработни, на които преди никой не им е обръщал внимание и в този момент могат да вземат по 200 евро, в случай че не работят. И това не се правеше единствено от Груевски, а и от съдружните му сътрудници. "
" Бедните ", които харчат доста
Човек, разходил се по улиците на Тетово, мъчно може да повярва на Беджети за другия стопански неуспех на Груевски, който обаче е просто наследен от предходни държавни управления - на въпроса дали албанците са пълноценно интегрирани в стопанската система на Македония той дава отговор малко и ясно: " Не ".
Северозападът е най-слабо развитият от осемте стопански планови района - има най-нисък показател на икономическо развиване. Въпреки това триетажните, нови, поддържани къщи в покрайнините и по пътя за Тетово са постоянно срещана панорама, а центърът на града е цялостен с първокласни коли с непознати номера. " Казвам го във всевъзможен смисъл, " изяснява Беджети. " Когато македонската стопанска система се приватизираше сред 1989 и 1994 година, албанците не станаха част от процеса. Една от аргументите - в държавните заводи те не бяха и 2 на 100 от трудещите се. Да вземе за образец Тетово, с обичайно албанско население. В един комбинат с 9000 служащи нямаше и 1000 албанци. При модела на разпределение на акции сред служащите албанците бяха изключени, тъй като бяха малко. Как да са служащи или мениджъри, като не са заети? Моделът беше систематичен, дискриминиращ, завещан от Югославия. Новият модел обаче също ги остави настрани. "
Фотогалерия: Македонският град с 80% албанско население, който крепи стопанската система >
" Така множеството албанци не бяха част от стопанската система. Всичко, което са постигнали, е въз основата на риска, който поемат; на уговорката им, на жизнеността им, на динамичността в чужбина и да влагат тук. И в случай че вие се движите в този момент в тази част - Тетово, Гостивар, Кичево - ще видите и няма да имате усещането, за което аз ви приказвам. Това би трябвало да е най-неразвитият край, тъй като северозападът получава минимум пари от страната. А ще видите хубави къщи, триетажни. Това обаче не е от Македония - заработено е в Германия за 50 години. Ако ви изтисква страната, самичък се учите. Това прави албанците по-добри бизнесмени. Налага им се да поемат опасности и да стартират собствен бизнес. Цялата работа на албанците в стопанската система е тяхна персонална и фамилна работа и всеотдайност. "
" Затова 90% от парите, които идват от чужбина, са от албанци - те са свързани прочувствено със фамилиите си. Ще видите, че 60 на 100 от регистрационните номера са немски, швейцарски, италиански. Не можете да се движите, блокиран е градът. Идват да харчат пари. Всички те са зъбчатото колело, което върти стопанската система. Всичко, което се създава в Централна и Югоизточна Македония, се използва в Западна. В обмен бюрата те въздействат на курса на денара, по тази причина той се купува доста по-евтино и продава доста по-скъпо. "
Ситуацията не се е подобрила в последните години, макар че в кабинета на Груевски имаше и албанска партия. " Албанската икономическа позиция в никакъв случай не е била по-лоша, " сподели Беджети. " Ако гледаме вложения, прехвърляния, субсидии, фискална децентрализация и икономическо-финансови права на една общественост като албанците - по всеки параметър има разлика. Можете да видите какъв брой взима община Тетово и какъв брой - община Битоля. Обсъждаме го с сътрудниците в Скопие и те споделят, че не е почтено да приказваме по този начин, в стопанската система няма албанци и македонци. Виждат цифрите обаче и сами признават, нямат научна опозиция. Пред числата и ангелите мълчат. "
Какво ще направи Заев
Беджети е внимателен за поръчките на новия кабинет - частично поради огромните упования, които постоянно биват съпроводени от " огромни разочарования ". Особено скептично гледа на обещания като " връщане на междинната класа " и " едно общество за всички ". " Това не може да се случи, в случай че като ребалансирате бюджета, дадете по-малко на албанците. Бюджетът е главен инструмент, с цел да вършиме общество за всички - с цел да се усещат идентични хората в Струмица и в Тетово. Но футболистите в Тетово вървят в Струмица да играят футбол, тъй като в Тетово няма стадион и пътуваме 250 км да играем. Имаме отбор в Шампионската лига, само че пътуваме. "
" Трудно е да се осъществят тези обещания и може би албанците ще се разочароват. От друга страна приказват за връщане на междинната класа. Но тя не се връща единствено от преразпределение и налози. Той е редовно слагане на икономическа конструкция, с цел да го върнеш - наемане, образование, подготовка. Има дълготраен резултат - който идва със забавяне. Трябват 30-40 години за този резултат, а ръководството е малко. Това не съответствува с политическите упования. Това важи и за интернационалната помощ, която идва със закъсняло прекачване на избрани резултати. Помощта от Европейския съюз идва след към година, а до момента в който се откри резултат в действителния живот, би трябвало още година. Така резултатите не съответстват с икономическия цикъл. "
За резултата от стопяването на политическия лед сред Скопие и София Беджети също е оптимист. " Досега не е имало кой знае каква причина за блокадата, било е единствено авариен проблем с задачата да се покаже някой национализъм. Новото съглашение обаче ще докара до комплементарност на стопанските системи на двете страни единствено в случай че можем да притеглим български вложения, които са минимум от всички, и противоположното - в случай че в България има вложения от Македония. И това да не се ограничи в продан на електрическа сила. Мисля, че тази ос изток-запад ще работи и със свързването на България и Албания. Ако в действителност стартира да се прави нещо по Коридор 8, може да се случат доста неща в македонската стопанска система - дребна и доста отворена, доста малко предпазена. Тези директни стопански връзки сред трите страни биха могли да доведат до оживление на пазара. "
Всъщност събитията в страната изненадаха и някои западни наблюдаващи, които гледаха на нея като на остров на стабилността за непознатия бизнес. Реформите в интервала 2006-2008 година в региона на данъчното законодателство (например въвеждането на плоския данък) и тактиката за привличане на вложения динамизираха стопанската система и докараха нови вложения. През декември 2014 година списание " Форбс " сложи Македония на 31-о място като дестинация, привлекателна за правене на бизнес. Година по-късно страната беше на 35-о място. Реклами, привличащи туристи и бизнесмени, се излъчваха всеки ден по Си Ен Ен, " Евронюз " и други огромни малките екрани - в избран миг се виждаха доста по-често от българските. Оптимизмът за македонската стопанска система се базираше и на на оценки на Световната банка, съгласно която брутният вътрешен артикул на страната е повишен с 3.8 на 100 през 2015 година, а за миналата година растежът е 2.4 на 100, с размер на Брутният вътрешен продукт към 10.9 милиарда $.
" И ние се зачудихме - оценките на бизнес климата още от 2008 година бяха изненадващо положителни " - споделя за " Дневник " Абдулменаф Беджети, заместник-ректор на Югоизточноевропейския университет, третия най-предпочитан в Македония. Той е и стопански министър сред май 1997 и ноември 1998 година, а по-късно става прочут в Македония с рецензиите си към икономическите политики на всички държавни управления и с честите препоръки, които дава онлайн и в телевизионни студиа. " Няколко пъти бяхме най-реформаторски в позитивен смисъл, а това не се усещаше в действителната стопанска система, в живота. Но то се базираше въз основата на усещания и на това съображение Македония беше топ модернизатор в Европа, а за една година - дори в света. "
Признава, че икономическите ограничения, въведени от първия кабинет на Никола Груевски, в първите 2 години, откакто идва на власт през 2006 година, оказват помощ на бизнес климата. " От 2009 година обаче влязохме в една случка и от този момент с едно изключение не сме имали повече от 2-3 % растеж. Той е в прочут смисъл импровизиран - в неразвита стопанска система като Македония, с невисок растеж, само че с капацитет, който не се употребява, се усеща правилото, че всяка стопанска система сама по себе си може да пораства по един два % от единствено себе си без особени старания. "
Потребление, подтиквано извън
В последните няколко години земеделието образува към 6% от брутния вътрешен артикул на страната, а получава дотации в размер сред 1 и 2% от него. " Когото и да питате, сме земеделска страна. Но делът на бранша в стопанската система е разочароващ, " споделя той. Години наред като мотор на стопанската система изпъква строителството, приблизително с по 15-16%, дружно със бранша на недвижимите парцели и търговията на дребно. Заедно те сформират към две трети от брутния артикул на страната. Делът на туризма е едноцифрен - в действителност Световният съвет за пътешестване и туризъм сложи на 164-о място от 185 дъжави по принос на бранша в стопанската система за предходната година.
Последните планове, сходно на предходни тримесечия и години, сочат като движеща мощ не вложенията или търговията, а потреблението. Беджети изяснява този феномен с голямата диаспора - стотици хиляди, напуснали страната в последните десетилетия, на доктрина като краткотрайни трудови мигранти, а на процедура устроили се в Западна Европа и другаде. " Диаспората в Македония престоява тук постоянно 2-3 пъти годишно и носи големи доходи, които се употребяват посредством ползване. Това е водещ фактор в растежа. Ако гледате 25 години обратно, ще видите същото. Но това не е устойчиво и не може да бъде - тази диаспора към този момент се интегрира в западните страни. Ако първите генерации носеха пари тук, новите няма да го вършат: те са си там, интегрират се, работят в други равнища на тези общества, да вземем за пример в Германия, Швейцария, Италия или скандинавските страни. Статистиката приказва за над 350 000 работещи краткотрайно - краткотрайно ли? (Някои) са си там от по 30-40 години. "
" Всички вървим на ски в България "
По време на Груевски се вкарва система на преференции за задгранични вложители и на създаване на стопански зони - отбивки за тях могат да се видят по пътищата от и до Скопие. Брутните вложения обаче са едвам към една пета от структурата на Брутният вътрешен продукт по дефинитивни данни от 2015 година (преките задгранични възлизат на не повече от няколко десетки милиона евро на месец) - надалеч от " чудото ", за което говореше Груевски. Причината: макар че системата е в действие от 10 години, съгласно Беджети казусът е, че моделът не стъпва на домашни вложения, нито на ползване, основано на домашното произвеждане - диаспората харчи парите си (по разнообразни оценки сред половин и два милиарда евро годишно) за артикули, които не са домашно произвеждане
" Проблемът с туризма пък не е единствено в макроикономическите знаци за ролята му, а и в нагледни образци, " споделя Беджети. " Цялата тази нелепост, че Македония е оазис на туризма, беше неправилна - та ние изгубихме конкурентните прерогативи, които имахме в бранша. Ето един образец. Попова шапка допреди 30 години беше значим ски курорт за цяла Югославия - страна от 20 милиона по това време. А през днешния ден и македонските скиори, условно казано, не вървят на ски. Толкова е запуснато. Всички ние от Македония вървим на ски в България. "
" А имаме превъзходен терен. През декември и януари такива терени, с каквито разполагаме ние, районът не може да ги сънува. А не се развива. В България сме доста удовлетворени и от цените, и от изискванията, и от услугите, които има в България. Аз персонално съм на 20 километра от Попова шапка, а вървя в България да карам. Това е безмислено. А ще изхарча там 1000-1500 евро за една седмица. Има ли по-лош образец за македонската стопанска система? А в случай че продължим, кой различен туризъм да развием? Езерен туризъм, при един два самолета с непознати туристи на месец? Държавата ги субсидира и основава повече разноски, в сравнение с изгоди. "
" Това беше част от пропагандата и пиара - необикновено добър пиар, по тази причина толкоз време ги държа на власт. Над 100 000 млади напуснаха Македония в последните 3-4 години, доста от тях с български паспорти. Мозъците напущат, а кое остава? Безработни, на които преди никой не им е обръщал внимание и в този момент могат да вземат по 200 евро, в случай че не работят. И това не се правеше единствено от Груевски, а и от съдружните му сътрудници. "
" Бедните ", които харчат доста
Човек, разходил се по улиците на Тетово, мъчно може да повярва на Беджети за другия стопански неуспех на Груевски, който обаче е просто наследен от предходни държавни управления - на въпроса дали албанците са пълноценно интегрирани в стопанската система на Македония той дава отговор малко и ясно: " Не ".
Северозападът е най-слабо развитият от осемте стопански планови района - има най-нисък показател на икономическо развиване. Въпреки това триетажните, нови, поддържани къщи в покрайнините и по пътя за Тетово са постоянно срещана панорама, а центърът на града е цялостен с първокласни коли с непознати номера. " Казвам го във всевъзможен смисъл, " изяснява Беджети. " Когато македонската стопанска система се приватизираше сред 1989 и 1994 година, албанците не станаха част от процеса. Една от аргументите - в държавните заводи те не бяха и 2 на 100 от трудещите се. Да вземе за образец Тетово, с обичайно албанско население. В един комбинат с 9000 служащи нямаше и 1000 албанци. При модела на разпределение на акции сред служащите албанците бяха изключени, тъй като бяха малко. Как да са служащи или мениджъри, като не са заети? Моделът беше систематичен, дискриминиращ, завещан от Югославия. Новият модел обаче също ги остави настрани. "
Фотогалерия: Македонският град с 80% албанско население, който крепи стопанската система >
" Така множеството албанци не бяха част от стопанската система. Всичко, което са постигнали, е въз основата на риска, който поемат; на уговорката им, на жизнеността им, на динамичността в чужбина и да влагат тук. И в случай че вие се движите в този момент в тази част - Тетово, Гостивар, Кичево - ще видите и няма да имате усещането, за което аз ви приказвам. Това би трябвало да е най-неразвитият край, тъй като северозападът получава минимум пари от страната. А ще видите хубави къщи, триетажни. Това обаче не е от Македония - заработено е в Германия за 50 години. Ако ви изтисква страната, самичък се учите. Това прави албанците по-добри бизнесмени. Налага им се да поемат опасности и да стартират собствен бизнес. Цялата работа на албанците в стопанската система е тяхна персонална и фамилна работа и всеотдайност. "
" Затова 90% от парите, които идват от чужбина, са от албанци - те са свързани прочувствено със фамилиите си. Ще видите, че 60 на 100 от регистрационните номера са немски, швейцарски, италиански. Не можете да се движите, блокиран е градът. Идват да харчат пари. Всички те са зъбчатото колело, което върти стопанската система. Всичко, което се създава в Централна и Югоизточна Македония, се използва в Западна. В обмен бюрата те въздействат на курса на денара, по тази причина той се купува доста по-евтино и продава доста по-скъпо. "
Ситуацията не се е подобрила в последните години, макар че в кабинета на Груевски имаше и албанска партия. " Албанската икономическа позиция в никакъв случай не е била по-лоша, " сподели Беджети. " Ако гледаме вложения, прехвърляния, субсидии, фискална децентрализация и икономическо-финансови права на една общественост като албанците - по всеки параметър има разлика. Можете да видите какъв брой взима община Тетово и какъв брой - община Битоля. Обсъждаме го с сътрудниците в Скопие и те споделят, че не е почтено да приказваме по този начин, в стопанската система няма албанци и македонци. Виждат цифрите обаче и сами признават, нямат научна опозиция. Пред числата и ангелите мълчат. "
Какво ще направи Заев
Беджети е внимателен за поръчките на новия кабинет - частично поради огромните упования, които постоянно биват съпроводени от " огромни разочарования ". Особено скептично гледа на обещания като " връщане на междинната класа " и " едно общество за всички ". " Това не може да се случи, в случай че като ребалансирате бюджета, дадете по-малко на албанците. Бюджетът е главен инструмент, с цел да вършиме общество за всички - с цел да се усещат идентични хората в Струмица и в Тетово. Но футболистите в Тетово вървят в Струмица да играят футбол, тъй като в Тетово няма стадион и пътуваме 250 км да играем. Имаме отбор в Шампионската лига, само че пътуваме. "
" Трудно е да се осъществят тези обещания и може би албанците ще се разочароват. От друга страна приказват за връщане на междинната класа. Но тя не се връща единствено от преразпределение и налози. Той е редовно слагане на икономическа конструкция, с цел да го върнеш - наемане, образование, подготовка. Има дълготраен резултат - който идва със забавяне. Трябват 30-40 години за този резултат, а ръководството е малко. Това не съответствува с политическите упования. Това важи и за интернационалната помощ, която идва със закъсняло прекачване на избрани резултати. Помощта от Европейския съюз идва след към година, а до момента в който се откри резултат в действителния живот, би трябвало още година. Така резултатите не съответстват с икономическия цикъл. "
За резултата от стопяването на политическия лед сред Скопие и София Беджети също е оптимист. " Досега не е имало кой знае каква причина за блокадата, било е единствено авариен проблем с задачата да се покаже някой национализъм. Новото съглашение обаче ще докара до комплементарност на стопанските системи на двете страни единствено в случай че можем да притеглим български вложения, които са минимум от всички, и противоположното - в случай че в България има вложения от Македония. И това да не се ограничи в продан на електрическа сила. Мисля, че тази ос изток-запад ще работи и със свързването на България и Албания. Ако в действителност стартира да се прави нещо по Коридор 8, може да се случат доста неща в македонската стопанска система - дребна и доста отворена, доста малко предпазена. Тези директни стопански връзки сред трите страни биха могли да доведат до оживление на пазара. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ