Първите генетично редактирани деца вече са факт, те са родени

Първите генетично редактирани деца към този момент са факт, те са родени в Китай в края на 2018 година Близнаците Лулу и Нана имат необикновен ген – прочут като CCR5 – модифициран по време на ембрионалното им развиване. Целта е била да ги създадат (и техните потомци) устойчиви на ХИВ. Според някои учени това ще бъде образец за възстановяване на индивида.

Въпреки че има още дълъг път, преди технологията да е безвредна, този образец демонстрира, че е допустимо да се редактират гени, които ще продължат да се наследяват от генерации на генерации в продължение на епохи. Все още обаче не може да се каже какъв резултат ще имат тези генетични промени върху цялостното здраве на близнаците през целия им живот. Потенциалните нежелани промени в други гени са сериозна граница, която лимитира потреблението на технологията за редактиране на гени сега – само че дали тази граница ще участва и ще продължава да стопира учените и в бъдеще?

Тъй като все по-малко се ограничаваме от това, което е научно постижимо в региона на редактирането на гени за възстановяване на човешки качества, ние разчитаме по-силно на етични, а не на на практика граници на нашите дейности. Всъщност казусът с Лулу и Нана може би в никакъв случай не би се случил, в случай че и научните, и етичните граници бяха по-твърдо открити и приложени.

Но с цел да реши тези граници, експертната общественост се нуждае от значима поддръжка: публичното мнение. Без гласа на хората е малко евентуално да се съблюдават наредбите и рестриктивните мерки. В най-лошия сюжет неналичието на съгласувани регулации може да значи появяването на рискови черни пазари за генетични усъвършенствания. Те са свързани с проблемите на сигурността и капитала. Междувременно специалистите приканиха за краткотрайна интернационална възбрана на потреблението на технологии за редактиране на ген, до момента в който не бъде открит необятен публичен консенсус по тематиката.

Какъв би трябвало да бъде този необятен консенсус? Настоящите насоки във Англия теоретично са в интерес на редактирането на гени в бъдеще за задачите на лекуването, освен това единствено в случай че са изпълнени избрани условия във връзка с сигурността и желанията за редактиране. Това включва елиминиране на неволните промени в други гени вследствие на генетични усъвършенствания и че редакциите обслужват благосъстоянието на хората, които вземат участие в процеса. Но когато става въпрос за възстановяване, етичните граници са по-трудни за установяване, защото хората имат разнообразни възгледи за това какво е най-хубавото за тях и за обществото.

Едно нещо, което би трябвало да се вземе поради при технология като тази за редактиране на гени е, че тя визира повече хора, а освен индивида, чиито гени са били редактирани. В някои случаи хората с редактирани гени могат да бъдат незаслужено по-добри от тези, които не са подобрили гените си.

Например, в случай че беше допустимо да се подобрят гените с цел да се реализира симетрията на лицето или да се направи човек по-уверен, това може да значи, че тези хора са по-добре сложени при търсенето на работа на конкурентен пазар спрямо другите, които не са редактирали своите гени. Бъдещите генерации също ще наследят и носят тези усъвършенствания в своята ДНК. В тези етични алтернативи, с цел да може един човек да завоюва, доста хора би трябвало (често неволно) да изгубят.

Изненадващо, полето на стопанската система може да обезпечи един потребен метод на мислене посредством етиката на генетичното рационализиране. В стопанската система преимущество, което е от изгода единствено за един човек, тъй като го прави релативно по-добър в дадена област от всички останали, постоянно се назовава „ позиционно “ богатство. Позиционните преимущества разчитат, че в дадена област други хора биха били по-лоши от индивида с редактираните гени. Типичен образец за позиционно преимущество, обвързвано с усъвършенстване, е височината на индивида. Доказано е, че изключително за мъжете, по-високият растеж е обвързван с по-добри резултати в живота – като да вземем за пример по-висок годишен приход.

Но да си по-висок не е положително единствено по себе си. Например високите хора би трябвало да ядат повече храна, те заемат повече място и може да са по-предразположени към остеоартрити и други здравословни положения по-късно в живота. Ако на всички беше възложен достъп до усъвършенствания на височината, всевъзможни стопански преимущества, които човек може да получи от по-високите си растеж, или към този момент няма да съществуват, тъй като всички останали също биха били по-високи, или биха могли да доведат до други дефекти, свързани с височината.

Това обаче не е по този начин при всички характерности. Предимствата, които могат да допринесат за положителното както на обособения човек, по този начин и на другите хора, се споделя че са „ групова изгода “. Пример за това може да е имунизацията против грип. Ако човек предприеме ограничения, с цел да се защищити от болест от инфекциозно заболяване (или, може би, в бъдеще, като редактира гените си, с цел да ги направи ваксинирани против избрана инфекциозна болест), този човек също носи изгода за останалата част от обществото, като не популяризира болест към другите. Ако всички получат имунна отбрана против грип или покачват имунитета си, обществото се възползва още повече посредством понижената тежест от заболявания.

Отмяната на възбраната единствено за усъвършенствания, които обезпечават групова полза, може да бъде по-морално обоснована от разрешаването на тези намеси, които биха донесли единствено позиционни преимущества за даден субект. В противоположен случай, в случай че позволим на всеки да се стреми към усъвършенствания, които създават позиционни преимущества, може да има дребна изгода за подобряването на обособения човек, и никаква за всички останали, откакто се вземат поради разноските на останалата част от обществото, както при образеца с височината. Но може да има изгоди за обществото по-общо, в случай че осигурим достъп до усъвършенствания, които основават или поддържат преимущества носещи групова изгода, като да вземем за пример усъвършенствания на имунната система.

И специалистите, и обществото към момента би трябвало да решат какво съставлява етичното потребление на редактирането на гени за възстановяване и какви усъвършенствания могат да се вършат или за обособения човек, или за обществото – или и за двете страни. Това е може би един от методите да се реши дали и по какъв начин би трябвало да се разреши генетичното възстановяване на индивида в бъдеще.

Статия на Тес Джонсън, лекар по философия от Оксфордския университет, оповестена в списание The Conversation.