Петдесет години и една пандемия - предисторията на дистанционната работа
Първите запалянковци, които са опитали с отдалечена работа, са се появили преди повече от половин век. Техният опит се оказва извънредно скъп в рискови условия.
На 17 юли 1963 година Джак Нилс седеше в коридора на Пентагона няколко часа, отпивайки чаша след чаша неприятно кафе, в очакване на среща, която в последна сметка не се състоя. Нилс, академик от военновъздушните сили на Съединени американски щати, се втурна към Вашингтон от вкъщи си в Лос Анджелис, откакто беше незабавно извикан предходния ден, с цел да даде брифинг за създаването на нови разследващи спътници. Докато седеше там, през мозъка му минаха същите мисли, които споходиха милиони други бели якички а доста години по-късно: „ Мога да съм по-продуктивен, работейки от у дома. “
„ Трябваше да се кача на лошотия аероплан, да прекарам една безсънна нощ, по-късно да пропилея един ден и по-късно да се върна “, спомня си в този момент 89-годишният Нилс. Главнокомандващият на Аерокосмическата корпорация през днешния ден употребява система за видеонаблюдение за врзка с Пентагона, само че Нийлс не е имал този разкош. Затова той взема решение да направи нещо по въпроса.
„ Обикновено хората в Лос Анджелис пътуват до работа в офис ситуиран някъде в центъра, само че какво ще стане, в случай че чиновниците не би трябвало да се качват в кола и да пътуват всеки ден, единствено с цел да стигнат до работа?, запитал се Нилс. „ Помогнах на НАСА да изпрати човек на Луната, тъй че за какво да не мога да направя нещо и за ужасните тапи в Лос Анджелис? И си помислих: в случай че работите от у дома, тогава няма потребност да пътувате до работа. " Така стартира първият в света огромен хибриден работен опит.
Кой постоянно дърпа щепсела?
Още в ония времена Нилс назовава тази идея „ отчасти отдалечена работа “. Тя комбинира работни дни в офиса и вкъщи. Благодарение на пандемията милиони днешни служащи минаха къс курс на образование тъкмо за този тип работа: единствено в Обединеното кралство близо 30% от чиновниците са работили отдалечено през 2020 година по отношение на 12,4% през 2019 година, съгласно Служба за национална статистика.
А през днешния ден, целият свят обръща съществено внивание на практиката, която Нилс и неговите съвременници залагат при започване на 70-те години. Почти половин век по-късно тяхната идея става мейнстрийм. Проучване на Future Forum, проучвателен консорциум на Slack, сподели, че до ноември 2021 година броят на работещите по света, употребяващи хибриден модел, е повишен до 56%, спрямо 46% през май 2021 година
Доскоро, да се даде на хората избор по какъв начин и къде желаят да работят изглеждаше обезсърчаваща вероятност за ръководителите на огромния бизнес. Когато Нийлс за първи път предложил да се тества модел на хибридна работа, шефовете на неговата Aerospace Corporation го отрязали: „ Забравете. Ние сме инженери, работим с метал, не ни интересуват настроенията “, спомня си той. Това обаче не охладило ентусиазма му. Той показал концепцията си на някогашен собствен сътрудник от Университета на Южна Калифорния и незабавно му предложили работа там като шеф по създаване на интердисциплинарни стратегии, координиращ екип от учени от разнообразни промишлености за проучване на концепцията за хибридна работа. „ Никой не разбираше какво значи това, което беше ужасно, тъй като можех да върша каквото си желая! “, споделя, смеейки се Нилс.
През 1973 година, с безплатна помощ от Националния теоретичен фонд, той събира група учени от разнообразни промишлености, с цел да ревизират дали работата на повърхностен работен ден ще е ефикасна и най-много по какъв начин ще се отрази на продуктивността и ентусиазма на работещите. В изследването взели участие чиновници на националната застрахователна компания, които няколко дни в седмицата работели от у дома, а в други няколко дни пътували до особено основан за опита офис с рейс, с велосипед или добирайки се пешком до него. В края на всеки ден резултатите от тяхната работа постъпвали в миникомпютър, а по-късно през нощта всички данни се прехвърляли в основния компютър в центъра на града.
Резултатите в границите на 9 месеца били зашеметяващи: текучеството на чиновниците паднало от 35% до нула, продуктивността се усили с 1%, а компанията почнала да икономисва от образование, оперативни разноски и отпуск по болест.
Слуховете за плана се разнесли и други учени също почнали да провеждат сходни опити с национални предприятия. Независимо от безспорните преимущества, доказвани с резултати, концепцията постоянно се натъквала на един и същи препъникамък - работодателите. Често пъти фирмите се включвали в изследователските стратегии, внедрявали каквото е належащо и когато продуктивността започвала да пораства, а оперативните разноски да падат, новият основен изпълнителен шеф " дърпал щепсела ". „ Това беше изключително правилно за висшите ръководители, които бяха възпитани в индустриалната ера и просто отказваха да възприемат компютърните данни “, споделя Нилс.
Длъжни ли сме да сме дружно?
Със сигурност ще е належащо доста повече от отдръпването на всички офис мастодонти, с цел да се решат всички проблеми с организацията на хибридната работа през 2022 година Това включва и безкрайни работни дни, и баналната неучтивост, и манията за срещи в Zoom, и новите групи от токсични хора. Все още неразбираемият термин „ хибриден график “ може да значи работа най-вече в офиса или тъкмо противоположното - появяване в него единствено един път на тримесечие. В някои компании комбинацията може даже да се дефинира за всеки обособен чиновник. Всеки има свое пояснение.
Освен разбирането на смисъла на хибридната работа, някои компании не са склонни да влагат в адаптиране на своите бизнес практики. Според скорошно изследване на Work Foundation и Chartered Management Institute (CMI), две трети от мениджърите (65%) в Обединеното кралство не са минали образование по какъв начин да ръководят отдалечена работна мощ. И до момента в който 79% от международните компании имат намерение да ползват хибридна работа, умерено или всеобщо, съгласно данни, събрани от колоса за професионални услуги EY, единствено 40% в действителност са съобщили на чиновниците си за тези проекти. Въпреки минусите, чиновниците са почитатели на концепцията за преход от този вид: 68% от ангажираните в области, свързани с мисловен труд по света декларират в анкета на Future Forum, че биха предпочели хибридна работа. И защото този модел става все по-популярен, коства си да си напомним, че пътят към триумфа към този момент е бил проправен преди десетилетия.
Нилс предлага да поискате от управлението да оцени резултатите, а не процесите, даже в случай че вашият управител към момента не е стигнал до такова просветление. „ Очертайте какво ще вършиме, до момента в който работите от у дома и какви резултати могат да чакат, бъдете съответни във връзка с график и числа “, поучава той. „ Скоро ще им покажете, че ще работите по-добре от преди, тъй като няма " да ти дишат във врата " от самото начало. “
Дейвид Флеминг, който е работил с Нилс по програмата за отдалечена работа, твърди, че не би трябвало да се чака хибридната скица да се наложи за една нощ. Най-важната част от работата на Флеминг е била провеждането на разнообразни образования за чиновници и мениджъри за отдалечена работа. Той открил, че разликата сред положителния управител и положителния отдалечен управител е единствено образование.
Той също по този начин основава и група за ръководство на отдалечената работа, ръководена от човек, който съгласно самия Флеминг вижда този хибриден работен график не като пробен режим, а като нещо, което ще понижи потребността от високи здания и ще смекчи въздействието върху околната среда от пътуването до работното място. Въпреки че това е обезсърчаваща задача за множеството, главният принцип надвива: наемането на експерт по хибридна работа на лидерска позиция прави прехода към тоза модел и нужните опити по-ефективни за всички.
Универсалните подходи би трябвало да бъдат изоставени и мениджърите би трябвало да възнамеряват опцията чиновниците да употребяват работното пространство по разнообразни способи. „ Ентусиазираните хора, които обичат да бъдат в обкръжението на другите, ще желаят да прекъсват работните процеси на останали, с цел да си кажат думата “, изяснява Флеминг. „ Така беше и със самият мен, просто се пробвах да наваксам. “ И не очаквайте клюките в офиса да отшумят с повишаването на хибридните работни места. „ Открихме, че тези, които работят отчасти отдалечено, знаят повече злословия от тези, които работят напълно в офиса, просто тъй като са били по-активни в разгадаването на протичащото се “, споделя Нийлс. „ Те станаха същински шпиони. “, добавя шеговито той.
Няма гаранция, че принуждаването на всички да прекарват времето си дружно е добра концепция. В началото на програмата софтуерна компания със чиновници, разпръснати по целия свят, решила да организира годишното си празненство в Денвър. „ Веднага щом всички тези хора се срещнаха лице в лице, те осъзнаха, че се ненавиждат един различен “, споделя Нилс. " Те просто не можеха да се схванат и първата среща беше последна за тях. Няма гаранция, че ще харесате сътрудниците си, даже в случай че към този момент работите с тях. ”, добавя той
„ За тези, които са се сблъскали с насилствената отдалечена работа ненадейно преди две години, най-трудната част е да намерят точния баланс сред времето в офиса и работата от у дома “, отбелязва Нилс. Той има вяра, че продуктивността ще остане същата, до момента в който броят на дните, през които хората работят в офиса, ще се усили. „ Както споделяме през последните 30 години, " кабинките " би трябвало да изчезнат и офисът би трябвало да бъде място, където можете да взаимодействате един с различен. “
Промяната движи развиването
Да, навлизането ни в този тип работа стартира ненадейно и при неподходящи условия, само че това не би трябвало да се трансформира в съществено трудности. Академик Джоан Прат, чийто интерес към работата от у дома поражда с появяването на персоналния компютър на IBM през 1981 година, потвърди със личния си образец, че прекосяването в " спешен режим " не е злополука. Земетресението през 1989 година, което овреди съществено моста над залива на моста Сан Франциско-Оукланд Бей, попречи на група чиновници да стигнат до офиса.
„ Тогава си помислих: „ Боже мой, ето го – късмет да видя по какъв начин в действителност е допустимо да се работи отдалечено “, споделя Прат. „ Интервюирах чиновници преди сриването на моста и след възобновяване му и повече от половината продължиха да работят от у дома. Останалите се върнаха, тъй като не разполагаха с нужната технология, с цел да продължат да работят вкъщи. Или просто планът завърши и те минаха към нещо друго, т.е. никой не спря да работи поради самият модел. "
Прат, към която работи прахосмукачки, до момента в който организира настоятелен срещи в Zoom от вкъщи си, се смее: „ Това е хубостта на хибридната работа. “ Тя има вяра, че този метод обогатява житейския опит. „ Хората непрестанно се трансформират и гъвкавостта ще разреши имоделът на работа да се промени ", споделя Прат. „ Трябва да ценим качеството на живот, а освен качеството на работа, и макар че хибридната работа не е идеалното решение, тя е еластичен метод да живеем в бъдеще. “
Благодарение на новаторския си метод Нилс, Флеминг и Прат са пътували по света, съветвайки държавни управления и политици по отношение на използването на потребни и устойчиви модели на отдалечена работа, до момента в който ги изживяват сами. И на всяка крачка те срещали опозиция от управлението на компанията. И въпреки да са разочаровани, че са били нужни 50 години — и една пандемия — хибридната работа да получи вниманието, което заслужава, те гледат с оптимизъм на такива съмнения. „ Често, когато се опасяваме от нещо и по-късно забележим другата страна на монетата, това става задоволително “, споделя Флеминг. „ Трябва да почитаме опасенията, изразени от бизнеса, и последователно те ще се разсеят. “
Източник:
На 17 юли 1963 година Джак Нилс седеше в коридора на Пентагона няколко часа, отпивайки чаша след чаша неприятно кафе, в очакване на среща, която в последна сметка не се състоя. Нилс, академик от военновъздушните сили на Съединени американски щати, се втурна към Вашингтон от вкъщи си в Лос Анджелис, откакто беше незабавно извикан предходния ден, с цел да даде брифинг за създаването на нови разследващи спътници. Докато седеше там, през мозъка му минаха същите мисли, които споходиха милиони други бели якички а доста години по-късно: „ Мога да съм по-продуктивен, работейки от у дома. “
„ Трябваше да се кача на лошотия аероплан, да прекарам една безсънна нощ, по-късно да пропилея един ден и по-късно да се върна “, спомня си в този момент 89-годишният Нилс. Главнокомандващият на Аерокосмическата корпорация през днешния ден употребява система за видеонаблюдение за врзка с Пентагона, само че Нийлс не е имал този разкош. Затова той взема решение да направи нещо по въпроса.
„ Обикновено хората в Лос Анджелис пътуват до работа в офис ситуиран някъде в центъра, само че какво ще стане, в случай че чиновниците не би трябвало да се качват в кола и да пътуват всеки ден, единствено с цел да стигнат до работа?, запитал се Нилс. „ Помогнах на НАСА да изпрати човек на Луната, тъй че за какво да не мога да направя нещо и за ужасните тапи в Лос Анджелис? И си помислих: в случай че работите от у дома, тогава няма потребност да пътувате до работа. " Така стартира първият в света огромен хибриден работен опит.
Кой постоянно дърпа щепсела?
Още в ония времена Нилс назовава тази идея „ отчасти отдалечена работа “. Тя комбинира работни дни в офиса и вкъщи. Благодарение на пандемията милиони днешни служащи минаха къс курс на образование тъкмо за този тип работа: единствено в Обединеното кралство близо 30% от чиновниците са работили отдалечено през 2020 година по отношение на 12,4% през 2019 година, съгласно Служба за национална статистика.
А през днешния ден, целият свят обръща съществено внивание на практиката, която Нилс и неговите съвременници залагат при започване на 70-те години. Почти половин век по-късно тяхната идея става мейнстрийм. Проучване на Future Forum, проучвателен консорциум на Slack, сподели, че до ноември 2021 година броят на работещите по света, употребяващи хибриден модел, е повишен до 56%, спрямо 46% през май 2021 година
Доскоро, да се даде на хората избор по какъв начин и къде желаят да работят изглеждаше обезсърчаваща вероятност за ръководителите на огромния бизнес. Когато Нийлс за първи път предложил да се тества модел на хибридна работа, шефовете на неговата Aerospace Corporation го отрязали: „ Забравете. Ние сме инженери, работим с метал, не ни интересуват настроенията “, спомня си той. Това обаче не охладило ентусиазма му. Той показал концепцията си на някогашен собствен сътрудник от Университета на Южна Калифорния и незабавно му предложили работа там като шеф по създаване на интердисциплинарни стратегии, координиращ екип от учени от разнообразни промишлености за проучване на концепцията за хибридна работа. „ Никой не разбираше какво значи това, което беше ужасно, тъй като можех да върша каквото си желая! “, споделя, смеейки се Нилс.
През 1973 година, с безплатна помощ от Националния теоретичен фонд, той събира група учени от разнообразни промишлености, с цел да ревизират дали работата на повърхностен работен ден ще е ефикасна и най-много по какъв начин ще се отрази на продуктивността и ентусиазма на работещите. В изследването взели участие чиновници на националната застрахователна компания, които няколко дни в седмицата работели от у дома, а в други няколко дни пътували до особено основан за опита офис с рейс, с велосипед или добирайки се пешком до него. В края на всеки ден резултатите от тяхната работа постъпвали в миникомпютър, а по-късно през нощта всички данни се прехвърляли в основния компютър в центъра на града.
Резултатите в границите на 9 месеца били зашеметяващи: текучеството на чиновниците паднало от 35% до нула, продуктивността се усили с 1%, а компанията почнала да икономисва от образование, оперативни разноски и отпуск по болест.
Слуховете за плана се разнесли и други учени също почнали да провеждат сходни опити с национални предприятия. Независимо от безспорните преимущества, доказвани с резултати, концепцията постоянно се натъквала на един и същи препъникамък - работодателите. Често пъти фирмите се включвали в изследователските стратегии, внедрявали каквото е належащо и когато продуктивността започвала да пораства, а оперативните разноски да падат, новият основен изпълнителен шеф " дърпал щепсела ". „ Това беше изключително правилно за висшите ръководители, които бяха възпитани в индустриалната ера и просто отказваха да възприемат компютърните данни “, споделя Нилс.
Длъжни ли сме да сме дружно?
Със сигурност ще е належащо доста повече от отдръпването на всички офис мастодонти, с цел да се решат всички проблеми с организацията на хибридната работа през 2022 година Това включва и безкрайни работни дни, и баналната неучтивост, и манията за срещи в Zoom, и новите групи от токсични хора. Все още неразбираемият термин „ хибриден график “ може да значи работа най-вече в офиса или тъкмо противоположното - появяване в него единствено един път на тримесечие. В някои компании комбинацията може даже да се дефинира за всеки обособен чиновник. Всеки има свое пояснение.
Освен разбирането на смисъла на хибридната работа, някои компании не са склонни да влагат в адаптиране на своите бизнес практики. Според скорошно изследване на Work Foundation и Chartered Management Institute (CMI), две трети от мениджърите (65%) в Обединеното кралство не са минали образование по какъв начин да ръководят отдалечена работна мощ. И до момента в който 79% от международните компании имат намерение да ползват хибридна работа, умерено или всеобщо, съгласно данни, събрани от колоса за професионални услуги EY, единствено 40% в действителност са съобщили на чиновниците си за тези проекти. Въпреки минусите, чиновниците са почитатели на концепцията за преход от този вид: 68% от ангажираните в области, свързани с мисловен труд по света декларират в анкета на Future Forum, че биха предпочели хибридна работа. И защото този модел става все по-популярен, коства си да си напомним, че пътят към триумфа към този момент е бил проправен преди десетилетия.
Нилс предлага да поискате от управлението да оцени резултатите, а не процесите, даже в случай че вашият управител към момента не е стигнал до такова просветление. „ Очертайте какво ще вършиме, до момента в който работите от у дома и какви резултати могат да чакат, бъдете съответни във връзка с график и числа “, поучава той. „ Скоро ще им покажете, че ще работите по-добре от преди, тъй като няма " да ти дишат във врата " от самото начало. “
Дейвид Флеминг, който е работил с Нилс по програмата за отдалечена работа, твърди, че не би трябвало да се чака хибридната скица да се наложи за една нощ. Най-важната част от работата на Флеминг е била провеждането на разнообразни образования за чиновници и мениджъри за отдалечена работа. Той открил, че разликата сред положителния управител и положителния отдалечен управител е единствено образование.
Той също по този начин основава и група за ръководство на отдалечената работа, ръководена от човек, който съгласно самия Флеминг вижда този хибриден работен график не като пробен режим, а като нещо, което ще понижи потребността от високи здания и ще смекчи въздействието върху околната среда от пътуването до работното място. Въпреки че това е обезсърчаваща задача за множеството, главният принцип надвива: наемането на експерт по хибридна работа на лидерска позиция прави прехода към тоза модел и нужните опити по-ефективни за всички.
Универсалните подходи би трябвало да бъдат изоставени и мениджърите би трябвало да възнамеряват опцията чиновниците да употребяват работното пространство по разнообразни способи. „ Ентусиазираните хора, които обичат да бъдат в обкръжението на другите, ще желаят да прекъсват работните процеси на останали, с цел да си кажат думата “, изяснява Флеминг. „ Така беше и със самият мен, просто се пробвах да наваксам. “ И не очаквайте клюките в офиса да отшумят с повишаването на хибридните работни места. „ Открихме, че тези, които работят отчасти отдалечено, знаят повече злословия от тези, които работят напълно в офиса, просто тъй като са били по-активни в разгадаването на протичащото се “, споделя Нийлс. „ Те станаха същински шпиони. “, добавя шеговито той.
Няма гаранция, че принуждаването на всички да прекарват времето си дружно е добра концепция. В началото на програмата софтуерна компания със чиновници, разпръснати по целия свят, решила да организира годишното си празненство в Денвър. „ Веднага щом всички тези хора се срещнаха лице в лице, те осъзнаха, че се ненавиждат един различен “, споделя Нилс. " Те просто не можеха да се схванат и първата среща беше последна за тях. Няма гаранция, че ще харесате сътрудниците си, даже в случай че към този момент работите с тях. ”, добавя той
„ За тези, които са се сблъскали с насилствената отдалечена работа ненадейно преди две години, най-трудната част е да намерят точния баланс сред времето в офиса и работата от у дома “, отбелязва Нилс. Той има вяра, че продуктивността ще остане същата, до момента в който броят на дните, през които хората работят в офиса, ще се усили. „ Както споделяме през последните 30 години, " кабинките " би трябвало да изчезнат и офисът би трябвало да бъде място, където можете да взаимодействате един с различен. “
Промяната движи развиването
Да, навлизането ни в този тип работа стартира ненадейно и при неподходящи условия, само че това не би трябвало да се трансформира в съществено трудности. Академик Джоан Прат, чийто интерес към работата от у дома поражда с появяването на персоналния компютър на IBM през 1981 година, потвърди със личния си образец, че прекосяването в " спешен режим " не е злополука. Земетресението през 1989 година, което овреди съществено моста над залива на моста Сан Франциско-Оукланд Бей, попречи на група чиновници да стигнат до офиса.
„ Тогава си помислих: „ Боже мой, ето го – късмет да видя по какъв начин в действителност е допустимо да се работи отдалечено “, споделя Прат. „ Интервюирах чиновници преди сриването на моста и след възобновяване му и повече от половината продължиха да работят от у дома. Останалите се върнаха, тъй като не разполагаха с нужната технология, с цел да продължат да работят вкъщи. Или просто планът завърши и те минаха към нещо друго, т.е. никой не спря да работи поради самият модел. "
Прат, към която работи прахосмукачки, до момента в който организира настоятелен срещи в Zoom от вкъщи си, се смее: „ Това е хубостта на хибридната работа. “ Тя има вяра, че този метод обогатява житейския опит. „ Хората непрестанно се трансформират и гъвкавостта ще разреши имоделът на работа да се промени ", споделя Прат. „ Трябва да ценим качеството на живот, а освен качеството на работа, и макар че хибридната работа не е идеалното решение, тя е еластичен метод да живеем в бъдеще. “
Благодарение на новаторския си метод Нилс, Флеминг и Прат са пътували по света, съветвайки държавни управления и политици по отношение на използването на потребни и устойчиви модели на отдалечена работа, до момента в който ги изживяват сами. И на всяка крачка те срещали опозиция от управлението на компанията. И въпреки да са разочаровани, че са били нужни 50 години — и една пандемия — хибридната работа да получи вниманието, което заслужава, те гледат с оптимизъм на такива съмнения. „ Често, когато се опасяваме от нещо и по-късно забележим другата страна на монетата, това става задоволително “, споделя Флеминг. „ Трябва да почитаме опасенията, изразени от бизнеса, и последователно те ще се разсеят. “
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ