Галъп интернешенъл: Година след началото на мандата си Радев запазва високия си рейтинг
Първите дванайсет месеца на президента Радев демонстрират устойчиви равнища на доверие от към 60 на 100 и на съмнение - към и под 30 %, съгласно " Галъп интернешънъл ". Това е най-благоприятната като публично доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам, разясняват социолозите в свое проучване, оповестено в четвъртък.
Институцията завърши годината с 56 на 100 доверие и 29 на 100 съмнение, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната, означават от " Галъп ".
Данните са от ежемесечното премерване на доверието в институцията, в самостоятелни национално представителни проучвания от 1992 година насам, известни като Политически и стопански показател на " Галъп интернешънъл ".
Социолозите съпоставят Радев с неговите прародители и означават.
Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите нива на доверие при президента Петър Стоянов, разясняват от " Галъп ".
Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи равнища, само че с непрекъснат спад.
Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от към 50%. Това бе и единственият президент, в който доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат " Първанов “ пък стартира с по-висок заем на доверие, само че и с бърз спад, показват социолозите.
Те вършат уточнението, че автоматизираното сравнение на отдалечени исторически интервали не е до дъно правилен метод и да вземем за пример началото на мандата " Стоянов " е било във времена с много по-голям идеологически градус и амплитуди в публичното мнение.
След избора на нов президент през есента на 2016 година доверието стартира да се покачва - както всекидневно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите изобщо, означават те.
Първите месеци на 2017 година затвърдиха наклонността на подсилване на доверието. След това равнищата на доверие в президентската институция стопираха растежа и навлязоха в интервал на стабилизация към и под 60 на 100 позитивни оценки и към и под 30 на 100 негативни, демонстрират данните.
Спирането на растежа може да се дължи ненапълно и на напреженията сред президента и представители на ГЕРБ през годината, само че по-вероятно е да става дума за постигане на естествени вероятни " тавани " на поддръжка, разясняват от " Галъп ".
Президентската институция се свързва най-много с личността на президента, само че ненапълно - и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има равнища на доверие към една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности сред 50 на 100 и 60 на 100.Това я подрежда измежду политиците със относително положителни стойности на доверие, показват от " Галъп ".
Институцията завърши годината с 56 на 100 доверие и 29 на 100 съмнение, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната, означават от " Галъп ".
Данните са от ежемесечното премерване на доверието в институцията, в самостоятелни национално представителни проучвания от 1992 година насам, известни като Политически и стопански показател на " Галъп интернешънъл ".
Социолозите съпоставят Радев с неговите прародители и означават.
Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите нива на доверие при президента Петър Стоянов, разясняват от " Галъп ".
Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи равнища, само че с непрекъснат спад.
Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от към 50%. Това бе и единственият президент, в който доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат " Първанов “ пък стартира с по-висок заем на доверие, само че и с бърз спад, показват социолозите.
Те вършат уточнението, че автоматизираното сравнение на отдалечени исторически интервали не е до дъно правилен метод и да вземем за пример началото на мандата " Стоянов " е било във времена с много по-голям идеологически градус и амплитуди в публичното мнение.
След избора на нов президент през есента на 2016 година доверието стартира да се покачва - както всекидневно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите изобщо, означават те.
Първите месеци на 2017 година затвърдиха наклонността на подсилване на доверието. След това равнищата на доверие в президентската институция стопираха растежа и навлязоха в интервал на стабилизация към и под 60 на 100 позитивни оценки и към и под 30 на 100 негативни, демонстрират данните.
Спирането на растежа може да се дължи ненапълно и на напреженията сред президента и представители на ГЕРБ през годината, само че по-вероятно е да става дума за постигане на естествени вероятни " тавани " на поддръжка, разясняват от " Галъп ".
Президентската институция се свързва най-много с личността на президента, само че ненапълно - и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има равнища на доверие към една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности сред 50 на 100 и 60 на 100.Това я подрежда измежду политиците със относително положителни стойности на доверие, показват от " Галъп ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ