Справка в историята: Кога 3 март става национален празник
Първите празнувания стартират в края на 19 век
Първите празнувания на 3 март стартират в края на 19 век. След това празникът е отричан, забравян и връщан назад. Най-активно у нас се отбелязва след 1978 година Национален празник става при започване на Прехода.
Първото празнуване на Освобождението е във Велико Търново, година след неговото оповестяване. Там е отслужен молебен за починалите български и съветски воини.
„ Първоначално той е признат като Ден на възкачването на престола на съветския император Александър Втори, защото след Освобождението е повдигнат в статут на избавител на България, както е записано в протокола на Учредителното заседание ”, изясни проф. дин Милко Палангурски, историк във Великотърновския университет.
Едва шест години по-късно, след Съединението на България, празникът се отбелязва с по-малко почести поради обтегнатите ни връзки с Русия. Княз Фердинанд даже пропуща част от честванията. След признаването на княза от Великите сили, българо-руските връзки са обновени, 3 март се чества с почести в цялата страна.
„ Градовете в цялото княжество са били богато декорирани, на всички места е имало молебени, на които са участвали съвсем всички жители ”, написа във вестник „ Мир ”.
След това още веднъж има спиране в празненствата при Първата международна война, когато България и Русия водят стълкновение една против друга. През 1925 година Демократическата партия още веднъж връща 3 март като народен празник.
„ След 9 септември е изваден от празничния календар, тъй като е обвързван с императорската царска власт, а не с новата концепция на Комунистическата империя. С други думи той е разгласен за фашистки. След това за националистически, за царски празник и по този начин нататък ”, разясни проф. Палангурски.
За 100-годишнината от Освобождението, през 1978 година, в София още веднъж има огромни празнувания. Денят става народен празник по предложение на президента на България след отстраняването на Тодор Живков - Петър Младенов.
30 години по-късно към момента има спор за датата и тържествата.
Първите празнувания на 3 март стартират в края на 19 век. След това празникът е отричан, забравян и връщан назад. Най-активно у нас се отбелязва след 1978 година Национален празник става при започване на Прехода.
Първото празнуване на Освобождението е във Велико Търново, година след неговото оповестяване. Там е отслужен молебен за починалите български и съветски воини.
„ Първоначално той е признат като Ден на възкачването на престола на съветския император Александър Втори, защото след Освобождението е повдигнат в статут на избавител на България, както е записано в протокола на Учредителното заседание ”, изясни проф. дин Милко Палангурски, историк във Великотърновския университет.
Едва шест години по-късно, след Съединението на България, празникът се отбелязва с по-малко почести поради обтегнатите ни връзки с Русия. Княз Фердинанд даже пропуща част от честванията. След признаването на княза от Великите сили, българо-руските връзки са обновени, 3 март се чества с почести в цялата страна.
„ Градовете в цялото княжество са били богато декорирани, на всички места е имало молебени, на които са участвали съвсем всички жители ”, написа във вестник „ Мир ”.
След това още веднъж има спиране в празненствата при Първата международна война, когато България и Русия водят стълкновение една против друга. През 1925 година Демократическата партия още веднъж връща 3 март като народен празник.
„ След 9 септември е изваден от празничния календар, тъй като е обвързван с императорската царска власт, а не с новата концепция на Комунистическата империя. С други думи той е разгласен за фашистки. След това за националистически, за царски празник и по този начин нататък ”, разясни проф. Палангурски.
За 100-годишнината от Освобождението, през 1978 година, в София още веднъж има огромни празнувания. Денят става народен празник по предложение на президента на България след отстраняването на Тодор Живков - Петър Младенов.
30 години по-късно към момента има спор за датата и тържествата.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ