И след ограниченията ипотечното кредитиране не дава сигнали за охлаждане
Първите 30 дни след влизането в действие на новата ограничаваща рамка при ипотечните заеми няма сигнали за изстудяване на жилищното кредитиране. Данните на Българската национална банка (БНБ) демонстрират годишен растеж, който продължава да се форсира – до 26.5% през октомври – най-високият от 2008 година насам.
Все още доста ниските лихвени проценти и все по-високите цени на жилищата, които допускат по-голям размер на заема, водят и до нов пик при стойностния размер на жилищните заеми в банковата система – до 24.1 милиарда лева
Данните за октомври демонстрират, че това е най-силният месец от рекордния юни насам. Месечният растеж доближава 2.15% - по-висок по отношение на последните четири месеца. Увеличението на ипотечните портфейли за месеца е с 507.2 млн. лева, което е малко под юнския връх и е с близо 100 млн. лева над средномесечните равнища от началото на 2024 година
На процедура действително отпуснатото жилищно кредитиране е и по-високо, защото върху размера въздействие оказват и погашенията.
Според новата рамка на Българска народна банка вноската по заемите не трябва да надвишава 50% от прихода на кредитоискателя, финансирането не трябва да надвишава 85%, а срокът за погасяване – 30 години.
Двигатели за жилищното кредитиране продължава да бъдат растящите приходи и ниските лихви по ипотечните заеми, резултат от високата ликвидност на банките и конкуренцията посред им.
Статистиката демонстрира и опазване на ниското равнище на неприятните и преструктурирани ипотечни заеми от под 1% от всички жилищни заеми.
Банките продават проблематичните си заеми доста по-рано и по-често
Потребителските заеми в България надвишават 19 милиарда лева към края на октомври и порастват с обичайните за тази година към 200 млн. лева за месец. Годишният им растеж се резервира 15% за втори следващ месец – един от най-високите за последните пет години.
Все още доста ниските лихвени проценти и все по-високите цени на жилищата, които допускат по-голям размер на заема, водят и до нов пик при стойностния размер на жилищните заеми в банковата система – до 24.1 милиарда лева
Данните за октомври демонстрират, че това е най-силният месец от рекордния юни насам. Месечният растеж доближава 2.15% - по-висок по отношение на последните четири месеца. Увеличението на ипотечните портфейли за месеца е с 507.2 млн. лева, което е малко под юнския връх и е с близо 100 млн. лева над средномесечните равнища от началото на 2024 година
На процедура действително отпуснатото жилищно кредитиране е и по-високо, защото върху размера въздействие оказват и погашенията.
Според новата рамка на Българска народна банка вноската по заемите не трябва да надвишава 50% от прихода на кредитоискателя, финансирането не трябва да надвишава 85%, а срокът за погасяване – 30 години.
Двигатели за жилищното кредитиране продължава да бъдат растящите приходи и ниските лихви по ипотечните заеми, резултат от високата ликвидност на банките и конкуренцията посред им.
Статистиката демонстрира и опазване на ниското равнище на неприятните и преструктурирани ипотечни заеми от под 1% от всички жилищни заеми.
Банките продават проблематичните си заеми доста по-рано и по-често
Потребителските заеми в България надвишават 19 милиарда лева към края на октомври и порастват с обичайните за тази година към 200 млн. лева за месец. Годишният им растеж се резервира 15% за втори следващ месец – един от най-високите за последните пет години.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ




