Първите 100 дни на правителството на Кирил Петков са повод

Първите 100 дни на държавното управление на Кирил Петков са мотив за равносметка какво съумя да свърши то, възползва ли се от заема на доверие и до каква степен невижданите рецесии – общи за България и за света, се отразиха на работата и на рейтинга му.
Епицентър.бг. се обърна за коментар по тези въпроси към социолози и политолози. Предлагаме ви мнението на политолога Борислав Ангелов.

- Каква е Вашата оценка за 100-те дни на държавното управление? Получи ли новата власт обичайния толеранс?

- Правителството на четворната коалиция не получи 100 дни на толеранс. То мъчно би могло и да ги получи с оглед някои настройки, настроения, упования в обществото, както и от дейностите на опозицията. Президентът преди повече от месец направи изказване, че се чакат резултати от държавното управление.

Институционалната среда в битката против корупцията също не е в негова изгода. Има и външнополитически напън от съдружници да се даде непременно зелена светлина на Република Северна Македония за започване на договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Много бързо беше забравено в каква обстановка беше образувано това държавно управление, откакто преди този момент бяхме очевидци на два краткотрайни безплодни Народното събрание. В страната с изключение на пандемията със здравната рецесия към този момент се усещаше енергийната, скокът на цените и инфлацията също бяха на терен. И като капак се появи военната инвазия на Русия в Украйна, която в допълнение оказва въздействие, сложи държавното управление пред нови провокации, неизвестности и опасения. На фона на всичко това можем да кажем, че съдружното държавно управление се стреми да си прави работата колкото може при създалата се обстановка на пандемия, голям брой рецесии и война. Винаги може по-добре, само че в такава конюнктура мъчно можем да чакаме за 100 дни чудеса.

- Кои са мощните и кои слабите страни на кабинета „ Петков “?

- Силата на държавното управление е в неговата коалиционност. Това че е съдружно от четири разнообразни обединения му дава опция да се намират решения въз основата на консенсус, на търсене на единодушие, баланс и диалогичност. Предпазва го от внезапни завои. Има късмет да бъде чут гласът на разсъдъка и опита в сложни моменти. От друга страна това е и проблем, когато се изискват бързи решения и ясно носене на отговорност. Липсата на политически опит и институционално мислене измежду огромна част от ръководещото болшинство е може би най-видното едва звено.

Очакванията са такива, че нямат време да се учат в придвижване и да залагат на метода „ проба-грешка “, корпоративното ръководство е едно, а ръководството на една страна напълно друго нещо. То е надалеч по-сложно и отговорно. Добре би било да се понижат медийните изяви по чувствителни тематики и такива, които водят до повече въпроси, а не отговори и оферти на решения. Живеем във време, където дори не е целесъобразно да се тества по какъв начин ще реагира обществото с едно или друго желание.

- Очаквате ли усилване на опозиционните офанзиви след финала на 100-те дни?

- Не съм видял да са спирали офанзивите на опозицията нито за момент. В случая обаче би трябвало да имаме поради, че не става въпрос за хомогенна съпротива. ГЕРБ си има своята игра, търси бърз реванш и от тука предварителни избори, залагат на непрестанен напън върху държавното управление. Ще се опита да се възползва от всеки един миг да не насочва вниманието към себе си и нейното ръководство.
Движение за права и свободи следва своя линия на държание от много време и преследва свои цели. Те са и елементарно предвидими. Имаме ли въпрос засягащ евроатлантическата принадлежност на страната те гласоподават „ за “.

„ Възраждане “ пък са съпротива освен на държавното управление, само че и на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Извън Народното събрание имаме значително субекти, съществуващи или идни да се основат, които чакат своя момент да припомнят за себе си и за намиране на своето място на политическата сцена. Любопитното е, че сега никой не играе ролята на градивна съпротива. Освен в случай че не е маска, зад която се крие желанието да заеме мястото на някой в ръководещата коалиция.

- На фона на войната предварителни избори наподобяват като политическа случка. Все отново какво би могло да ги провокира? Социален трус? Опозиционен или „ другарски “ огън?

- Само това ни остава сега да вършим и предварителни избори! Много бързо забравихме трите вота предходната година, което не се води на никое място като симптом за непоклатимост и резистентност. Предстоят да се вземат решения, които може да се окажат съдбоносни и предопределящи бъдещето на страната, нейната сигурност. В подобен миг ни е належащо търсене на единодушие и консенсус, а не налагане на едно решение въз основата на математическия общ брой, който няма по какъв начин да скрие разделянето освен измежду политическите партии, само че и в обществото. Предсрочни избори по-скоро може да бъдат провокирани от струпване на непреодолими различия вътре в обединението, тук попада и „ приятелския огън “, в сравнение с от дейности на опозицията. В този ред на мисли е добре решенията на държавното управление да минават преди всичко през призмата на България и националните ни ползи, на второ ЕС/Европа, на трето НАТО и по-късно на всеки различен. Ние имаме неприятния табиет да променяме тази класификация с цел да угодим на някого или да следваме мощния на деня, без значение в какво опаковка ще го облечем. Така не се основава почитание и почит, а се оставя усещане, че си мощно подвластен, едни тип обект, а не индивид.