Вратар запази психиката на „соколите“ преди битката за Варна
Първата загуба на Спартак през новата акция, позволена с 1:2 от Левски в София, е допустима. Най-малко, тъй като предвид на показаното на терена провалянето на „ соколите “ можеше и да е по-тежко.
Основната заслуга обаче Спартак да не се срине и да резервира душeвността и самочувствието си преди борбата за Варна е на Максим Ковальов.
С чудеса от смелост на вратата той за следващ път по безапелационен метод сподели за какво е един от най-хубавите на своя пост в групата на майсторите. Веднъж му оказа помощ и Шанде. Бразилецът се върна надълбоко в отбрана и попречи на излезлия самичък против Ковальов Марин Петков да го преодолее.
Важно е обаче да се означи, че сега с този неизграден към момента тим, в който са доста млади и неопитни играчи, Спартак доста мъчно би се противопоставял сполучливо на най-хубавите у нас. Да не кажа, че е непостижима задача.
Други са мачовете, в които „ соколите “ би трябвало да търсят точки, с цел да резервират възможностите си живи за осъществяване на единствената си цел през този сезон.
Колективните неточности обаче в отбранителен проект на Спартак бяха явни и от тях е наложително да се извлекат поучения. Визирам както играта на отбраната, която за първи път бе в подобен тип, по този начин и на халфовете. Варненци не успяваха да затварят в точния момент подстъпите към вратата си и оставяха доста празни пространства. Включително и по фланговете, както и при първия гол след корнер.
Това позволяваше на Левски несмущаван да разиграва топката и да излиза с лекост на голови позиции. И, в случай че не бяха високомерието на домакините в завършващата фаза и блестящите изяви на Ковальов, резултатът сигурно щеше да набъбне след почивката.
Ахилесова пета на Спартак през първото полувреме се оказа левия фланг, в който капитана Деян Лозев не се усещаше удобно, а и хората пред него не му помагаха да лимитира пробивите на „ сините “.
Неслучайно оттова непокрития Сула подаде за втория гол, въпреки че по-късно и Петрашило закъсня да противодейства на Рупанов, преди тарана да насочи топката в мрежата.
На почивката Гьоко Хаджиевски реагира и реалокира Лозев на типичната му позиция отдясно, а Дамян Йорданов заигра ляв бек. Прекроена бе и офанзивата. Тя бе поведена от влезлия Колако Джонсън, зад който мина Бернардо Коуто, а по двете крила нападнаха другата промяна Даниел Иванов и Шанде.
Ефект от тези промени обаче не се видя. Или не се видя до 86-ата минута, когато Даниел Иванов изригна с осъществяване, близо до съвършеното, с което понижи резултата. По този метод синът на Иван Кирилов направи завладяващи последните минути с първото си попадение за Спартак и в елита. За непълен поврат обаче нямаше време, нито пък „ соколите “ разполагаха с сили и благоприятни условия.
Бих желал също да обърна внимание и на обстановката в 20-ата минута. Тогава при 0:1 Дамян Йорданов завоюва чисто единоборство с Фабио Лима до тъча и дружно с Коуто излизаха двама на един.
Тук обаче неизвестно за какво съдията отсъди фиктивен фаул на Дамян и спря евентуалната голова офанзива на спартаклии. Коментаторът на мача също не беше склонен с решението на Васил Минев, но се помъчи внимателно да замаже гафа с думите: Не съм уверен, че дейностите на Дамян Йорданов не бяха съгласно разпоредбите.
Аз обаче пиша всичко това не, с цел да омаловажа успеха на Левски, която е безусловно заслужена. Пиша го, защото считам, че и в тънки моменти в мачовете като този, е в полза на футбола реферите да са справедливи, а не да се преценяват с имената на тимовете. В противоположен случай подозренията, че страха и преднамереността не са напуснали родните арбитри, няма да изчезнат.
