В сянката на миналото
Първата загуба на „ Левски “ вкъщи през този сезон е реалност. „ Берое “ пристигна, игра и победи на „ Георги Аспарухов “. Резултатът е 2:1, само че можеше да бъде даже по-смущаващ. Това към този момент не е вест. Старозагорци се трансформират в призрачен сън на столичния отбор. В последните 15 турнирни срещи „ зелените “ са спечелили седем пъти против „ Левски “, три пъти са приключили с нулеви равенства, а в пет случая „ сините “ са излизали краен победител като два от тях датират от сезон 2012/13. И още малко статистика – в последните пет дуела „ Берое “ е позволил едвам една загуба от този противник.
А зад неуспеха на „ Левски “ напролет тягостно стои сянката на предишното. Много от основните герои в „ синьо “ са неясно сходство на това, което са били през годините. И то на най-невралгичните постове.
Да вземем Божидар Митрев. Вратарят и капитан на тима към този момент е на 31 години. Но времената, в които печелеше титли на „ Герена “ и се радваше на любовта на почитателите наподобяват надалеч зад тила му. Игралият в групите на Шампионската лига пазач в този момент е винен къде с право, къде не за някои от головете. Но е реалност, че на него се гледа с съмнение. А това единствено подсказва какъв брой надалеч се намира „ Левски “ от истината. През годините тимът постоянно е имал постоянен футболист на тази позиция. Груба неточност позволи и управлението, като не му обезпечи мощен съперник. Неговият съотборник Николай Кръстев сгреши съдбовно против „ Етър “ и не съумя да се възползва от шанса. Преди това същото стори и Александър Любенов, различен кадър на школата, при загубата от „ Ботев “ с 1:2 в Пловдив.
Случаят с Митрев не е изолиран. Същото важи и за други негови съотборници. Жорди Гомес – първият огромен удар на Спас Русев като притежател на клуба, разочарова с представянето си освен против „ Берое “, само че и в огромна част от мачовете му у нас. Испанецът провокира еуфория с идването си в София, само че това си остава и едно от дребното му дейности, събудили позитивни усеща у последователите на тима. Сред почитателите даже се надига огромно неодобрение против него и те избират да видят в игра Васил Панайотов вместо носителя на ФА Къп с „ Уигън “. Ако не беше името на гърба му, никой нямаше да знае, че е умел футболист с богата визитка, а не следващият директно преминаващ през „ Герена “ бродяга. С една дума – единствено триумфите в предишното държат Гомес още на терена.
Сходни, само че с една концепция по-положителни, са усещанията за Габриел Обертан. Въпреки че не игра против „ Берое “, французинът лежи на остарели лаври, свързани с престоя му в „ Манчестър Юнайтед “ и „ Нюкасъл “. Само клиповете в интернет подсказват, че той е бил име на Острова. От него се чака доста, само че „ Левски “ получава малко. Привличането му трябваше да донесе в допълнение качество в играта, само че това е прекомерно противоречиво да се удостовери. Факт е – единственото, което направи досега офанзивният състезател, е да способства за т.н „ лъскава, само че гнила ябълка “, като каквото оприличи клуба някогашният шеф Асен Букарев.
Дори Роман Прохазка не е това, което беше. И над него сякаш тегне сянката на предишното. Бъдещето на словака на „ Герена “ наподобява нестабилно, а такава е и играта му през последните месеци. И не става въпрос за изпуснатата дузпа. Халфът наподобява се умори от несполучливите опити да завоюва отличие в България. Вече пети сезон е капо на „ Герена “, а най-големият му триумф е, че се задържа в тима макар непрестанните чистки.
Все отново той си остава един от дребното водачи в съблекалнята, каквито сега липсват.
И с цел да внесем доза екзотичност, към тези имена умерено може да се причисли и Ривалдиньо. Бразилецът няма мощно минало за разлика от своите съотборници, само че е свързван с името на своя татко – легендата Ривалдо.
Нападателят даде да се разбере, че желае да бъде запомнен на „ Герена “ със своите дейности, само че към днешна дата качествата му остават загадка. 22-годишният състезател влиза най-вече като запаса, само че това не носи нужния подтик. Може би Ривалдиньо още е в режим на акомодация, а може бе е притеглен като част от маркетинговата тактика на клуба?
И след всички тези изводи е хубаво да се спомене и Делио Роси. Италианецът също се употребява с защита поради своето минало. Водилият „ Лацио “ и „ Фиорентина “ експерт не съумява да промени образа на „ Левски “. Нещо повече – пробва се да подмени ДНК-то на клуба. И от красивия и нападателен тим, който почитателите са привикнали да гледат през годините, наставникът постанова удобен и даже на моменти отегчителен жанр. „ Левски “ няма визия даже против противници като „ Витоша “ (0:0) и „ Етър “ (1:1), което наподобява най-плашещо. Съмнително е към този момент дали Роси е точният човек, който може да извади играчите, а и „ Левски “ от тази мрачна сянка. Защото мачовете си минават, задачите се трансформират в провали, а годините в десетилетие.
А зад неуспеха на „ Левски “ напролет тягостно стои сянката на предишното. Много от основните герои в „ синьо “ са неясно сходство на това, което са били през годините. И то на най-невралгичните постове.
Да вземем Божидар Митрев. Вратарят и капитан на тима към този момент е на 31 години. Но времената, в които печелеше титли на „ Герена “ и се радваше на любовта на почитателите наподобяват надалеч зад тила му. Игралият в групите на Шампионската лига пазач в този момент е винен къде с право, къде не за някои от головете. Но е реалност, че на него се гледа с съмнение. А това единствено подсказва какъв брой надалеч се намира „ Левски “ от истината. През годините тимът постоянно е имал постоянен футболист на тази позиция. Груба неточност позволи и управлението, като не му обезпечи мощен съперник. Неговият съотборник Николай Кръстев сгреши съдбовно против „ Етър “ и не съумя да се възползва от шанса. Преди това същото стори и Александър Любенов, различен кадър на школата, при загубата от „ Ботев “ с 1:2 в Пловдив.
Случаят с Митрев не е изолиран. Същото важи и за други негови съотборници. Жорди Гомес – първият огромен удар на Спас Русев като притежател на клуба, разочарова с представянето си освен против „ Берое “, само че и в огромна част от мачовете му у нас. Испанецът провокира еуфория с идването си в София, само че това си остава и едно от дребното му дейности, събудили позитивни усеща у последователите на тима. Сред почитателите даже се надига огромно неодобрение против него и те избират да видят в игра Васил Панайотов вместо носителя на ФА Къп с „ Уигън “. Ако не беше името на гърба му, никой нямаше да знае, че е умел футболист с богата визитка, а не следващият директно преминаващ през „ Герена “ бродяга. С една дума – единствено триумфите в предишното държат Гомес още на терена.
Сходни, само че с една концепция по-положителни, са усещанията за Габриел Обертан. Въпреки че не игра против „ Берое “, французинът лежи на остарели лаври, свързани с престоя му в „ Манчестър Юнайтед “ и „ Нюкасъл “. Само клиповете в интернет подсказват, че той е бил име на Острова. От него се чака доста, само че „ Левски “ получава малко. Привличането му трябваше да донесе в допълнение качество в играта, само че това е прекомерно противоречиво да се удостовери. Факт е – единственото, което направи досега офанзивният състезател, е да способства за т.н „ лъскава, само че гнила ябълка “, като каквото оприличи клуба някогашният шеф Асен Букарев.
Дори Роман Прохазка не е това, което беше. И над него сякаш тегне сянката на предишното. Бъдещето на словака на „ Герена “ наподобява нестабилно, а такава е и играта му през последните месеци. И не става въпрос за изпуснатата дузпа. Халфът наподобява се умори от несполучливите опити да завоюва отличие в България. Вече пети сезон е капо на „ Герена “, а най-големият му триумф е, че се задържа в тима макар непрестанните чистки.
Все отново той си остава един от дребното водачи в съблекалнята, каквито сега липсват.
И с цел да внесем доза екзотичност, към тези имена умерено може да се причисли и Ривалдиньо. Бразилецът няма мощно минало за разлика от своите съотборници, само че е свързван с името на своя татко – легендата Ривалдо.
Нападателят даде да се разбере, че желае да бъде запомнен на „ Герена “ със своите дейности, само че към днешна дата качествата му остават загадка. 22-годишният състезател влиза най-вече като запаса, само че това не носи нужния подтик. Може би Ривалдиньо още е в режим на акомодация, а може бе е притеглен като част от маркетинговата тактика на клуба?
И след всички тези изводи е хубаво да се спомене и Делио Роси. Италианецът също се употребява с защита поради своето минало. Водилият „ Лацио “ и „ Фиорентина “ експерт не съумява да промени образа на „ Левски “. Нещо повече – пробва се да подмени ДНК-то на клуба. И от красивия и нападателен тим, който почитателите са привикнали да гледат през годините, наставникът постанова удобен и даже на моменти отегчителен жанр. „ Левски “ няма визия даже против противници като „ Витоша “ (0:0) и „ Етър “ (1:1), което наподобява най-плашещо. Съмнително е към този момент дали Роси е точният човек, който може да извади играчите, а и „ Левски “ от тази мрачна сянка. Защото мачовете си минават, задачите се трансформират в провали, а годините в десетилетие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ