За дебюта на Антъни Хопкинс и ината на едно кино да си отиде в историята
Първата роля в киното на огромния Антъни Хопкинс е във кино лентата " Лъвът през зимата ". Заснет през 1968 година по едноименната пиеса на Джеймс Голдман, филмът е дело на режисьора Антъни Харви. Ако Антъни Хопкинс прави първи стъпки в огромното кино с този филм, то другите звезди са безспорни- Питър О`Тул и Катрин Хепбърн.
20 години по-късно филмът " Лъвът през зимата " е плануван в програмата на най- огромното и посещавано кино " Комсомол " в Пловдив, само че копието се оказва развалено.
Това излиза наяве от разлистване на разхвърляните във фоайето архивни папки.
Кой знае още какво може да излезе от тях, в случай че не лежаха измежду локви от следващия дъжд, отпадъци и даже следи от физиологични потребности в близост.
Макар и името на киното да бе заменено с комфортно подобаващото " Космос " малко след 1989-та, това не умилостиви нито хода на историята, нито въображението на локалните управи от този момент насам. Киното почина . По време на закона Лучников, ще рече в края на 90-те, площадът пред него бе върнат на реститути и се осея с краткотрайни постройки. Така на мира, закрито от погледа на минувачите, киното продължи да умира. Ударите нанасяше промяната на властта и на неговото стопанисване, промяната на технологиите, взривът на видеото, след това интернет, след това моловете.
Сгради като кино " Космос " има във всеки огромен град на страната. Че и не толкоз огромен. Киното беше всеобщото изкуство, само че няма по какъв начин да върнеш отново опашките за билети, времето им мина. А оттук насетне?
В Пловдив особено това кино се трансформира в едно камъче, което си подритваха през годините мнозина. Като топка, която отиваше ту в една врата, ту в друга. Но все нямаше гол. Спорадично въодушевени младоци, склонни да презрат забележимата съсипия, правеха там фотоизложби и всякакви хепънинги, което нормално се популяризираше като велика проба изкуство, само че най-после всичко се изчерпваше с някоя друга метла и опънати въженца там, където може да се стъпи.
А залата на кино " Космос " си я бива. Голяма, просторна, с комфортни седалки, със сцена. Както в Пловдив нямаме подобаваща зала за редица събития, по този начин тя си стои заспала и като пещерата на Аладин единствено чака някой да я отвори. Една от изгодите от хепънингите е, че отваряха прозорците на прожекционната кабина и оттова можеше да се види залата.
През април беше оповестена социална поръчка за киното . През юни завърши седемгодишна правосъдна борба за площада, общината заплати на реститутите и сега отстранява краткотрайните постройки. Какво ще стане оттук насетне, обаче, не е е доста ясно. Вградено в самото сърце на гъстонаселения център на Пловдив, киното преди години имаше своя шир, който откриваше фасадата му. Дали това ще остане или там ще има многоетажен паркинг, който напълно ще го скрие, може да се гадае.
А, и още нещо. Кино " Космос " е един от основните обекти в кандидатурата на община Пловдив за Европейска столица на културата. Само дето годината на столицата към този момент преполови, а би трябвало да си Индиана Джоунс, въоръжен с мокри кърпички, с цел да се осмелиш да влезеш вътре.
Не че няма какво да видиш, доста дори е забавно.
И тъжно. По земята се търкалят железни кутии, цялостни с филми. Тук таме филмовата лента е пропълзяла, като че ли се пробва да избяга. Взех си малко за спомен. 24 фрагмента в секунда. Не улучих нито Питър О`Тул, нито Антъни Хопкинс. Някакъв неизвестен артист го возят в кола. Жалко.
20 години по-късно филмът " Лъвът през зимата " е плануван в програмата на най- огромното и посещавано кино " Комсомол " в Пловдив, само че копието се оказва развалено.
Това излиза наяве от разлистване на разхвърляните във фоайето архивни папки.
Кой знае още какво може да излезе от тях, в случай че не лежаха измежду локви от следващия дъжд, отпадъци и даже следи от физиологични потребности в близост.
Макар и името на киното да бе заменено с комфортно подобаващото " Космос " малко след 1989-та, това не умилостиви нито хода на историята, нито въображението на локалните управи от този момент насам. Киното почина . По време на закона Лучников, ще рече в края на 90-те, площадът пред него бе върнат на реститути и се осея с краткотрайни постройки. Така на мира, закрито от погледа на минувачите, киното продължи да умира. Ударите нанасяше промяната на властта и на неговото стопанисване, промяната на технологиите, взривът на видеото, след това интернет, след това моловете.
Сгради като кино " Космос " има във всеки огромен град на страната. Че и не толкоз огромен. Киното беше всеобщото изкуство, само че няма по какъв начин да върнеш отново опашките за билети, времето им мина. А оттук насетне?
В Пловдив особено това кино се трансформира в едно камъче, което си подритваха през годините мнозина. Като топка, която отиваше ту в една врата, ту в друга. Но все нямаше гол. Спорадично въодушевени младоци, склонни да презрат забележимата съсипия, правеха там фотоизложби и всякакви хепънинги, което нормално се популяризираше като велика проба изкуство, само че най-после всичко се изчерпваше с някоя друга метла и опънати въженца там, където може да се стъпи.
А залата на кино " Космос " си я бива. Голяма, просторна, с комфортни седалки, със сцена. Както в Пловдив нямаме подобаваща зала за редица събития, по този начин тя си стои заспала и като пещерата на Аладин единствено чака някой да я отвори. Една от изгодите от хепънингите е, че отваряха прозорците на прожекционната кабина и оттова можеше да се види залата.
През април беше оповестена социална поръчка за киното . През юни завърши седемгодишна правосъдна борба за площада, общината заплати на реститутите и сега отстранява краткотрайните постройки. Какво ще стане оттук насетне, обаче, не е е доста ясно. Вградено в самото сърце на гъстонаселения център на Пловдив, киното преди години имаше своя шир, който откриваше фасадата му. Дали това ще остане или там ще има многоетажен паркинг, който напълно ще го скрие, може да се гадае.
А, и още нещо. Кино " Космос " е един от основните обекти в кандидатурата на община Пловдив за Европейска столица на културата. Само дето годината на столицата към този момент преполови, а би трябвало да си Индиана Джоунс, въоръжен с мокри кърпички, с цел да се осмелиш да влезеш вътре.
Не че няма какво да видиш, доста дори е забавно.
И тъжно. По земята се търкалят железни кутии, цялостни с филми. Тук таме филмовата лента е пропълзяла, като че ли се пробва да избяга. Взех си малко за спомен. 24 фрагмента в секунда. Не улучих нито Питър О`Тул, нито Антъни Хопкинс. Някакъв неизвестен артист го возят в кола. Жалко.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ