България през 2018 година: Изчезването на Боян Петров
Първата половина на месец май прикова погледа на всички към един от най-обичаните, почтени, целеустремени българи. Боян Петров е освен национална горделивост, а човек от международна големина, за който великият Меснер, първият човек, изкачил Еверест без О2, а след това и първият, покорил всички осемхилядници, постоянно говореше с огромно удивление.
Какво се случи с Боян Петров? На 7 май дамата до него Радослава Ненова разгласява пост в обществените мрежи, в който разгласи, че Боян е в неопределеност от няколко дни. Беше четвъртия ден, в който алпинистът към този момент липсваше - последно бе забелязан, устремявайки се към връх Шиша Пангма на 3 май - следващото предизвикателство в устрема му да изкачи всички 14 осемхилядници на планетата и да оформи така наречен Хималайска корона.
" Отлагах този пост, с цел да си представям още малко, че всичко е наред. Но историята постепенно плъзна по непознати уеб сайтове, а към този момент и във външно министерство. Боян е в неопределеност от дни, някъде по ската на връх Шиша Пангма. Със сигурност е направил опит да се качи на върха, тъй като палатката му е била на лагер 3. Времето внезапно се е влошило и другите момчета са слезли в базовия лагер. Те са се движили един ден след него...спасителна акция сега не е допустима. Най-рано на следващия ден ще тръгнат да го търсят. Държа непрекъсната връзка с тях по сателитния телефон ", написа тогава Радослава.
Малко по-късно просветна вяра - че Боян Петров се е обаждал от телефона си. Оказа се обаче, че това е бил негов сътрудник и той в действителност е оставил устройството в лагера.
Социалните мрежи реагираха бурно на изгубването на алпиниста, новинарските излъчвания се посветиха напълно на драмата с изкачването на Шиша Памгма, която в действителност никой не очакваше - той е най-ниският от всички осемхилядници. Планът на Боян бе да нападна него и Еверест, а до това да постави " Хималайската корона " - метафора за покоряването на 14-те осемхилядници, оставаше напълно малко. Всички мислеха, че след фамозните триумфи на най-трудните - К2, Канджендзьонга и най-фаталния Анапурна (41% от опитите там приключват с драматичен край), Боян ще се оправи с " джуджето " Шиша Пангма, както го назовават алпинистите. В този миг Actualno.com разгласява този текст, който бе всеобщо представен и препечават в обществените мрежи - всички очаквания бяха отправени към оцеляването на Боян, който откакто бе преборил рака на два пъти, бе пропадал в пролука при изкачването на различен връх, бе оживял след злополуката в Кресненското дефиле, още веднъж ще откри метод да изиграе гибелта и да победи над нея. А в книгата " Първите седем " Боян Петров постоянно споделя, че е един от най-внимателните алпинисти, че опитът го е научил в никакъв случай да не рискува. Беше се случвало да стигне на 50 метра от връх и да се върне поради неприятно време. И в алпинистките среди му се носеше славата на извънредно деликатен състезател - той постоянно споделяше, че каквото и да прави, постоянно пази 20% от силата си при положение на непредвидени условия.
На осми май шерпите не откриха Боян Петров в лагер 1. Това че палатката му бе открита празна и това, че стана ясно, че е оставил телефона си, провокира подозрения, че е рискувал прекомерно доста. Опитни алпинисти обаче споделиха, че това е нормална процедура - всеки грам се мери и в действителност е безвредно да си по-бърз и да качиш върха по-лесно, в сравнение с да се претрупаш с багаж, който да затрудни прехода в планината. Големият въпрос по-скоро бе дали Петров се е снабдил с задоволително инсулин. Въпреки всичко разказахме за задоволително случаи, в които алпинисти са оцелявали по знамение и всички се надяваха, че то ще се случи и с Боян.
С всеки идващ ден обаче вярата намаляваше. Алпинистът Марио Виелмо показа, че възможностите в действителност са много дребни. А се оказа, че времето на Шиша Пангма е извънредно и на няколко пъти избавителната интервенция бе отлагана.
Междувременно се стигна до невиждана дипломатическа обстановка, в която Китай се включи към издирването в Непал, макар обичайно обтегнати връзки сред двете страни. Бяха изпратени и хеликоптери.
Случи се и нещо изключително неприятно - първичната мощна поддръжка се раздвои по форумите. Чуха се безконечните български гласове, за които вярно е казвано, че в случай че има български пъкъл, той е подобен, в който всеки натиска другия в казана. Защо бил хукнал Боян по чукарите, заслужавал ориста си, с какво бил съдействал за страната и прочие чобански изявления.
Надеждите угаснаха, когато се оказа, че Боян не е открит и в последния лагер, най-близкия до върха. Бе открита негова екипировка, само че него го нямаше. Операцията бе прекъсната, а за Боян все по-често стартира да се приказва в минало време.
Стотици уважиха паметта на Петров в поход по обичания маршрут на алпиниста за тренировки и разходки - от " Княжево " до Копитото. А Радослава Ненова до последния миг резервира самообладение и някак си най-малко в обществена среда направи усещане на извънредно мощен човек, който намира воля да се оправи с нещастието и да резервира Боян Петров като легенда, а не да изпадне в черен печал. Затова и написахме ето този текст - особено за нея.
Това, което остана на светлия християнски празник Коледа, е да си спомним за огромните хрумвания на Петров, които въодушевяват мнозина, без значение към какви върхове - действителни или персонални - са се отправили. И в никакъв случай да не ги забравяме.
Какво се случи с Боян Петров? На 7 май дамата до него Радослава Ненова разгласява пост в обществените мрежи, в който разгласи, че Боян е в неопределеност от няколко дни. Беше четвъртия ден, в който алпинистът към този момент липсваше - последно бе забелязан, устремявайки се към връх Шиша Пангма на 3 май - следващото предизвикателство в устрема му да изкачи всички 14 осемхилядници на планетата и да оформи така наречен Хималайска корона.
" Отлагах този пост, с цел да си представям още малко, че всичко е наред. Но историята постепенно плъзна по непознати уеб сайтове, а към този момент и във външно министерство. Боян е в неопределеност от дни, някъде по ската на връх Шиша Пангма. Със сигурност е направил опит да се качи на върха, тъй като палатката му е била на лагер 3. Времето внезапно се е влошило и другите момчета са слезли в базовия лагер. Те са се движили един ден след него...спасителна акция сега не е допустима. Най-рано на следващия ден ще тръгнат да го търсят. Държа непрекъсната връзка с тях по сателитния телефон ", написа тогава Радослава.
Малко по-късно просветна вяра - че Боян Петров се е обаждал от телефона си. Оказа се обаче, че това е бил негов сътрудник и той в действителност е оставил устройството в лагера.
Социалните мрежи реагираха бурно на изгубването на алпиниста, новинарските излъчвания се посветиха напълно на драмата с изкачването на Шиша Памгма, която в действителност никой не очакваше - той е най-ниският от всички осемхилядници. Планът на Боян бе да нападна него и Еверест, а до това да постави " Хималайската корона " - метафора за покоряването на 14-те осемхилядници, оставаше напълно малко. Всички мислеха, че след фамозните триумфи на най-трудните - К2, Канджендзьонга и най-фаталния Анапурна (41% от опитите там приключват с драматичен край), Боян ще се оправи с " джуджето " Шиша Пангма, както го назовават алпинистите. В този миг Actualno.com разгласява този текст, който бе всеобщо представен и препечават в обществените мрежи - всички очаквания бяха отправени към оцеляването на Боян, който откакто бе преборил рака на два пъти, бе пропадал в пролука при изкачването на различен връх, бе оживял след злополуката в Кресненското дефиле, още веднъж ще откри метод да изиграе гибелта и да победи над нея. А в книгата " Първите седем " Боян Петров постоянно споделя, че е един от най-внимателните алпинисти, че опитът го е научил в никакъв случай да не рискува. Беше се случвало да стигне на 50 метра от връх и да се върне поради неприятно време. И в алпинистките среди му се носеше славата на извънредно деликатен състезател - той постоянно споделяше, че каквото и да прави, постоянно пази 20% от силата си при положение на непредвидени условия.
На осми май шерпите не откриха Боян Петров в лагер 1. Това че палатката му бе открита празна и това, че стана ясно, че е оставил телефона си, провокира подозрения, че е рискувал прекомерно доста. Опитни алпинисти обаче споделиха, че това е нормална процедура - всеки грам се мери и в действителност е безвредно да си по-бърз и да качиш върха по-лесно, в сравнение с да се претрупаш с багаж, който да затрудни прехода в планината. Големият въпрос по-скоро бе дали Петров се е снабдил с задоволително инсулин. Въпреки всичко разказахме за задоволително случаи, в които алпинисти са оцелявали по знамение и всички се надяваха, че то ще се случи и с Боян.
С всеки идващ ден обаче вярата намаляваше. Алпинистът Марио Виелмо показа, че възможностите в действителност са много дребни. А се оказа, че времето на Шиша Пангма е извънредно и на няколко пъти избавителната интервенция бе отлагана.
Междувременно се стигна до невиждана дипломатическа обстановка, в която Китай се включи към издирването в Непал, макар обичайно обтегнати връзки сред двете страни. Бяха изпратени и хеликоптери.
Случи се и нещо изключително неприятно - първичната мощна поддръжка се раздвои по форумите. Чуха се безконечните български гласове, за които вярно е казвано, че в случай че има български пъкъл, той е подобен, в който всеки натиска другия в казана. Защо бил хукнал Боян по чукарите, заслужавал ориста си, с какво бил съдействал за страната и прочие чобански изявления.
Надеждите угаснаха, когато се оказа, че Боян не е открит и в последния лагер, най-близкия до върха. Бе открита негова екипировка, само че него го нямаше. Операцията бе прекъсната, а за Боян все по-често стартира да се приказва в минало време.
Стотици уважиха паметта на Петров в поход по обичания маршрут на алпиниста за тренировки и разходки - от " Княжево " до Копитото. А Радослава Ненова до последния миг резервира самообладение и някак си най-малко в обществена среда направи усещане на извънредно мощен човек, който намира воля да се оправи с нещастието и да резервира Боян Петров като легенда, а не да изпадне в черен печал. Затова и написахме ето този текст - особено за нея.
Това, което остана на светлия християнски празник Коледа, е да си спомним за огромните хрумвания на Петров, които въодушевяват мнозина, без значение към какви върхове - действителни или персонални - са се отправили. И в никакъв случай да не ги забравяме.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ