Първата от поредицата дискусии по - с фокус Иновативна България“,

Първата от поредицата полемики по - с фокус „ Иновативна България “, се организира през днешния ден. Участваха  вицепремиерът, министрът на образованието и науката Красимир Вълчев,министърът на стопанската система, както и ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски и проф. Николай Денков, учител в СУ " Св. Климент Охридски ". Включиха се и икономистът Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията, и Пламен Пенчев, шеф на икономическа зона " Тракия ". 
Акцентът на първия дирек, който бе показан през днешния ден, са нововъведенията и науката, разгласи вицепремиерът Томислав Дончев:
„ Единственият път България да бъде по-богата, това е освен да създава повече, а да създава по-скъпи артикули, неповторими артикули, които не просто са създадени в България, само че за какво не и са изобретени тук “.
„ България би трябвало да се откъсне от стопанската система на ишлемето, тъй като тук сме конкурентноспособни единствено с евтината работна ръка и ниските индустриални разноски “, сподели Дончев.
Разходите за нововъведения, обучение и икономическо развиване в никакъв случай не са разкош - в случай че желаеме да се развиваме по-амбициозно стопански и да имаме стопанска система на добавената стойност, това може да се случи единствено акооткриваме, създаваме и произвеждаме по-скъпи неща ”, това сподели Томислав Дончев. Той добави, че фокус би трябвало да се сложи върху скъпи и неповторими неща.Според него този диалог е неосъществим без диалог за промени, по тази причина е редно и да се стартира от образованието. Трябва да се обърне внимание на просветителната среда, стратегии и материали, на мотивацията на учителите. „ Как ще наподобява страната, стопанската система и обществото ни след 15 години, зависи от това, което се случва през днешния ден в клас ”, довърши Дончев. Той напомни, че по Плана за резистентност и развиване са планувани средства за съоръжение на STEM кабинети в 1680 учебни заведения у нас. Има планувани средства и за цифровизация на образователния развой, с което ще се закупуват устройства и съоръжение. Вторият важен акцент още веднъж е обвързван със средата, като е планувано 750 учебни заведения, 450 детски градини и още общежития да бъдат тотално реновирани.
Христо Иванов за дигитализацията в Плана за възобновяване: Предлагат ни салата от клишета
Темата за дигитализацията е показана в плана на Национален проект за възобновяване и резистентност с куп клишета, с към този момент предлагани,...
Нов фонд от 410 млн. лева ще финансира нововъведенията, университетите, научните разработки и компании. „ Това би трябвало да бъде направено по метод, по който българските институции и университетски звена да имат достъп до
съществуващи европейски принадлежности за финансиране, достъп до найводещите разработки, които се случват в другите европейски университети ”, сподели Дончев. Според него би трябвало да се намерения по какъв начин от това финансиране да се притегли и частно финансиране.
Образователният министър Красимир Вълчев счита, че актуалното потомство деца ще е насила да учи доста повече, защото ще му се постанова доста по-често да сменя работната си среда.
„ Дигиталната креативност е основна. Там се изисква по-задълбочено учене на математика и осведомителни технологии, а освен потреблението им “, сподели още Вълчев.
Образователният министър счита, че в идващите години би трябвало да се влага, както в учители и преподаватели, по този начин и във образуването на кампуси в „ Студентски град “, с цел да се задържа по-добре вниманието на студентите.
Деница Сачева: Спекулативно е Планът за възобновяване да се обвързва с изборите
До 29 ноември ще продължи публичното разискване на Националния проект за възобновяване и резистентност. До края на годината проектът би трябвало...
„ Учените в последните години са длъжници на обществото, тъй като нашите проучвания не помогнаха задоволително, с цел да са използвани в стопанската система “, сподели акад. Юлиан Ревалски.
Четири предпочитани сфери са обособени в Националния проект за възобновяване и резистентност на България, който бе показан от вицепремиера Томислав Дончев в края на октомври.
В него са обединени плановете, които страната ни ще пази пред Брюксел по инструмента „ Следващото потомство Европейски съюз “ и които ще бъдат финансирани от еврофондовете до 2027 година.
Иновативна, зелена, обвързвана и обективна България са четирите стълба, сред които ще бъдат разпределени 16,7 милиарда евро от идната многогодишна финансова рамка и 12,2 милиарда евро от инструмента „ Следващото потомство Европейски съюз “.
Поради усложнената епидемиологична конюнктура полемиката се организира онлайн.