Първата ни среща със Светослав Иванов беше преди 11 години.

Първата ни среща със Светослав Иванов беше преди 11 години. Тогава той беше на 23, публицист, утвърждаващ своя гений и съществени позиции в bTV, към момента ерген. Говорихме за специалността, обичания му Синатра и любовта към словото и писането. Докато правех изявлението в едно малко кафене, в същото влезе неговата преподавателка по литература – госпожа Калина Викторова. Една непредвидена прочувствена среща, в която случайността удостовери, че будителите в живота ни са постоянно до нас. Че пристрастеността към книгите и писането, събудено от тази учителка е живо и се е трансформирало в житейски избор за Светльо. На 30 ноември той става на 34, щастливо женен е за своята дългогодишна обич Вяра Деянова, която е правилен сътрудник и в журналистическата специалност. Двамата са родители на 4-годишната Йоанна, която реди пъзели по-добре от татко си. Но той е водещият, чиито „ 120 минути ” събират пред телевизионния екран 1 милион фенове всяка неделя в 17 ч. Предаването на bTV, което към този момент 4 години изисква от своите посетители откровеност и показва на голямата си публика истории за хубав разум, добрина и човещина. От Сесилия Саркози до Ричард Брансън, от непознатите до авторитетните посетители, от чудовищата до будителите, изменящи днешния свят, от дребните елементи до огромния пъзел на живота, Светослав Иванов ни предлага 120 минути за размисъл. Книгите му „ Там, където починаха дърветата ” и „ Чудовища и будители ” са документи на времето, в което живеем, изпълнени с персонални прекарвания и страсти.

За неуместните въпроси, бащинството, Стивън Кинг и Бог, Светослав Иванов в особено изявление за Web Stage.

(Светослав Иванов @ персонален списък, bTV)

Преди време с теб разговаряхме за това, че най-важният въпрос в публицистиката е „ Защо? ”. Все още ли е по този начин и не е ли това в действителност най-важният въпрос в живота?

Знаеш ли, зависи от вътрешната настройка. Дали ти самичък си задаваш въпроса за какво. Защото това допуска повече мислене - не постоянно в вярната посока, не постоянно отговорът може да ти хареса. Но пък за какво е противоположното на пъзела. Ако за какво е основополагащ и в случай че е водещ, тогава се обръща цялата пирамида. И стигаме до обяснителната публицистика, която през днешния ден съгласно мен е по-важна от всеки път. Всеки ти споделя какво се е случило, всеки ти споделя по какъв начин се е случило. Всеки го пречупва през своята лична призма, доста хора гонят интерес, променяйки ъгъла - на едно събитие към този момент се гледа от разнообразни ъгли. Навремето, до преди 10 години, като ходехме на събития, отивахме със самочувствието, че от нашия репортаж хората ще схванат какво се е случило. Докато в този момент не е по този начин. Все повече си мисля, че би трябвало да си задаваме въпроса за какво, с цел да поддържаме интереса към класическата публицистика. Защото по какъв начин и какво – отговори и ъгли доста и не задоволително.

Ти по какъв начин отговаряш на „ за какво ”-тата на твоята щерка?

О-о-о-о, тя е на такава възраст, че всичко е за какво. Имам самообладание да давам отговор на безбройните й въпроси, несъмнено. По-скоро от време на време ми става толкоз занимателно, че едвам се въздържам. Защото тя ме пита с най-сериозния си звук, да вземем за пример: „ Защо си Ти? ”. Когато някой те попита за какво си Ти, тогава в главата ти изплуват едни екзистенциални въпроси и размисли.

Как се дава отговор на подобен въпрос?

Ами, не знам. Аз напряко онемях. Казах й, че ще си помисля малко. Все още не съм й дал отговор.

Какъв е урокът на бащинството за теб?

Покрай Йоанна изживявам детство си отначало. Няма филмче, което тя да гледа и да не се загледам в него. Онзи ден редяхме един пъзел и, знаеш ли, тя го подреди целия сама. Детски пъзел – аз не съумях, да ти кажа почтено.

Изгубил си част от уменията си вероятно, това да виждаш огромната картина.

Възможно е от вглеждане в огромната картина, от време на време обособените елементи на пъзела да ти липсват. Малко като във живота е. Когато щерка ми подреди пъзела, си споделих - боже, тя може би има нещо, което аз нямам – усета към детайла, усета към подредбата, и най-важното – търпението. Защото става известно, търпението е нещо извънредно скъпо в живота на един човек. Аз в доста случаи съм нямал самообладание.

Според мен, твоята история с желанието да интервюираш Стивън Кинг още не е завършила. Макар, че през 2003 година той общително ти отхвърли, в случай че имаш сходна опция и право единствено на един въпрос към него, мислил ли си какъв ще бъде той?

Много забавен въпрос… Бих го попитал следното нещо: „ Как се излиза от дупката? ” Защото Стивън Кинг е един извънредно надарен публицист, който разгласява първия си разказ „ Кери ” и получава хонорар от 400 000 $. Кариерата му е във напредък, само че в един миг той стартира да пие доста, става подвластен от опиатите. Той самият признава в книгата си „ За писането ”, че е писал романи, за които след това не си е спомнял. Признава, че носът му по този начин е кървял от кокаина, че е слагал по два тампона в ноздрите си, с цел да продължи да написа. Този негов гений го е завел на ръба на пропастта, в случай че употребяваме тази прословута негова метафора от романа му „ Възкресяване ”. Бил е на ръба, поради гения и триумфа си, бил е на ръба на физическото си оцеляване и е тръгнал да пада. Един ден излиза на открито да се разхожда и го опустошава камион. Това приключва всичките му зависимости. Навярно това е някакво Божие божество. Това бих попитал Стивън Кинг – по какъв начин се излиза от дупката. Дали благодарение на Господ или човек самичък е кадърен да излезе от тази дупка. Защото неговият живот е доказателство тъкмо за това - един човек, който излиза от пропастта, в която попада поради гения и славата си.

Ти вярваш ли в Божието божество?

Да, имам вяра в Божието божество и имам вяра, че човек в действителност би трябвало да живее съгласно разпоредбите. Независимо дали става дума за разпоредбите на Библията или Корана, има едни всемирен правила, които би трябвало да се съблюдават. Те са свързани с честността, с помислите ти. Например, в случай че в главата ти се въртят единствено неприятни мисли, тогава тялото ти се разболява – вярвам в това. Вярвам също, че би трябвало да си оказваме помощ един на различен. Вярвам, че когато направиш положително за някого, може би един ден, в случай че си в потребност, ще получиш непредвидена поддръжка – даже от чужд човек. Не знам дали това е Божият промисъл или са естествени закони, само че в случай че изхождаме от това, че Бог е основател на всичко, значи това е Божият промисъл. Винаги има равновесие. Не може постоянно безчестните да съумяват в живота. Не може, когато някой направи нещо неприятно, извърши някакво закононарушение, да не му се върне. Аз освен имам вяра, аз съм очевидец на такава правдивост – тези закони работят.

(Светослав Иванов @ персонален списък, bTV)

Кои са твоите персонални „ будители и чудовища ”?

Най-големият ми будител е щерка ми - всяка заран в 7, с думите: „ Тате, наспахме се! ” И ние с майка й ставаме и тръгваме. Йоанна е най-големият ми будител – и в директния, и в преносния смисъл. Иначе диря ентусиазъм в доста места, черпя от доста хора. Срещал съм и срещам по пътя си хора, които ми дават доста – никога не ги не помня. Гледам да чета, да се осведомявам, само че сортирам какво чета. Защото в днешния свят, има доста огромна заплаха с изключение на да хапнеш ГМО храна, да започнеш да четеш и ГМО неща. Социалните мрежи се оказват нещо извънредно рисково. Гледам да ги лимитирам, да си призная почтено. Защото чувствам интуитивно и имам вяра доста хора схващат защо приказвам сега – те основават една паралелна действителност, която замъглява същинската действителност и живота. Социалните мрежи се оказват едно доста погрешно огледало на живота. И това е едно доста огромно предизвикателство за човешката душа сега. Много е съвременно в Силициевата котловина, някои от пионерите в IT света, иноваторите, да закриват профилите си в обществените мрежи, представяш ли си? Аз ги употребявам, с цел да споделям с хората. Но никога не ги употребявам, с цел да чувствам публичното мнение по един или различен въпрос.

Какво мислиш за неуместните журналистически въпроси и вярваш ли, че в разногласието се ражда истината?

И да, и не. Да ти кажа почтено, в началото в студиото на „ 120 минути ” идваха доста политици. Но в последните 2-3 години, започнаха да се замислят какво ще завоюват от гостуването си тук. Защото когато предаването стартира с коментара ми, когато кажа какво мисля по един или различен въпрос, съм улавял доста огромно терзание в някои от гостуващите политици. Не съм наставник на никого, не съм в главата на своя събеседник, само че единственото на което държа е, той да бъде почтен. Не е ли почтен, върша по този начин, че това да си проличи. И доста постоянно той не идва повторно. Но има хора, които идват – тъй като това е предизвикателство. Свърши времето на празните приказки. Празните приказки не носят никому нищо. В този океан от думи, празните приказки водят до нелицеприятни размишления. Ако аз съм политик, в никакъв случай не бих си разрешил да бръщолевя. Затова не ми е изключително елементарно да поканвам към този момент политици – тъй като изисквам това от тях – честността. Но политиците не са основните герои в нашето предаване, ядрото на „ 120 минути ” са по-скоро посланията – доста деликатно подбрани тематики, посетители и истории, показани в верния миг. Когато в България се случва нещо, даже на политическата сцена, е доста по-важно да видиш огромната картина и първоизточника на вътрешно-политическите процеси. Затова приказвам с доста хора от чужбина, по тази причина поканвам доста авторитетни посетители. Целта ми е една единствена – да накарам хората да се замислят повече, да придобият малко повече самочувствие и да схванат, че това което се случва в България никога не е изключение и е част от доста по-големи процеси. Чрез гостите си, ние като екип, насочваме посланията, от които хората имат потребност сега.

Дали се тормозя и вълнувам преди всяко предаване? Винаги се вълнувам, само че особено когато следва нещо значимо, моят метод е елементарен - психически се приближавам по-скоро до едно дете – виждам да ми е забавно, да подобавам с любознание и това да ме води. Ако мисля какъв брой известен е гостът ми или какъв брой хора гледат сега, няма да се получи нищо. Питам като дете – това да е моят метод.

Емоциите добър или неприятен консултант са в публицистика?

Зависи. Премерен човек съм, само че не умея да укривам страстите си. Когато изпитваш някаква страст, е хубаво да я покажеш. Но никога не би трябвало да преиграваш. И още нещо – в случай че стоиш против мен, аз нямам право да извършвам кражба от твоите страсти. Аз мога да ги покажа, мога да ги подчертая, мога да ти дам независимост да ги изразиш, само че без да извършвам кражба от тях и без да ги пояснявам. Много имам вяра в това и то е най-интересната част от работата в малкия екран, която е скенер – можеш да видиш освен външния, само че и вътрешния свят на госта, та даже и на водещия – такова възприятие имам от време на време. Така че, не извършвам кражба от страстите на гостите си, само че пък не си икономисвам и личните страсти, когато ги изпитвам.

Ако се наситиш на публицистиката, какъв е сюжетът ти?

Виждам се като пишещ човек. Надявам се и си бленувам скрито за деня, в който ще имам опцията, настройката и смелостта да пиша от ден на ден и повече.

Интервю на Мария Тонева

Повече на:,
Снимки: Светослав Иванов @ персонален списък, bTV