Ренета Инджова: Широкото глобално присъствие на арменската диаспорà в България следва да се използва като стратегическо предимство
Първата и единствена до в този момент дама министър-председател на България, за арменската общественост в Съединени американски щати пред Калифорнийското издание на списание, позиционирано в Лос Анджелис в чест и памет на изпълнилата се 100-годишнина от рождението на нейната майка Нáзик Инджова.
В сърцето на политическия и икономическия пейзаж на България Ренета Инджова е удивително удостоверение за силата на наследството и устойчивостта. Като пионер, първата дама длъжностен министър-председател на България в интервала през 1994 - 1995 година, нейната кариера е гоблен, изтъкан от български и арменски влакна, отразяващ богата и неповторима комбинация от културни въздействия.
За мнозина Инджова е образец за ентусиазъм, въплъщавайки полезности и правила, надълбоко вкоренени в арменския ѝ генезис. Нейната история обаче остава прикрито богатство за арменския народ, чиито сърца сигурно ще се разтуптят от горделивост, когато открият дълбокото влияние на нейния принос и силата на нейното завещание.
В това извънредно изявление за списание Yerevan Online се насочваме на странствуване, с цел да разкрием живота на тази невероятна жена. Чрез нейните лични размишления изследваме по какъв начин арменските ù корени са оформили пътя ù и по какъв начин достиженията ù са отзив от несломимия дух на арменската резистентност и хуманистичните полезности.
Присъединете се към нас, с цел да отпразнуваме Ренета Инджова (изпълнила с чест своята 70-годишнина) - фар на арменската горделивост, чиято история заслужава да бъде позната и ценена от всички арменци. Този специфичен материал има за цел да осветли нейния незабравим път и да ни подсети за величието, което може да процъфтява оттатък границите, въодушевено от богатия гоблен на нашето общочовешко завещание.
YEREVAN ONLINE MAG.: Майка Ви е арменка. Можете ли да споделите по какъв начин нейното завещание и обичаи са повлияли на Вашето образование?
Ренета Инджова: Аз съм дете от разбъркан брак сред родители арменци и българи. Майка ми, от арменска страна, оказа доста въздействие в живота ми, като способства доста за образуването на характера, добродетелите и правилата ми, които последвам и до през днешния ден. Нейната изтъкната персона по време на младостта ми послужи като образец за подражателство.
Майка ми в никакъв случай не ми е давала директни заповеди или препоръки по какъв начин да се държа, какво да върша, по какъв начин да изучавам уроците си и да поддържам връзка с другите. Вместо това възхищението ми от нея ме караше да имитирам на всичко, което тя правеше. Наблюдението на нейното професионално всекидневие беше очарователно. Тя беше майстор-шивач, моделиер, ръководеше дребен екип от 15 души, а ръчно направените ѝ облекла бяха доста търсени в нашия град и района.
И до през днешния ден репутацията ѝ се резервира. Хората постоянно ме разпознават на улицата и ме питат: " Ти не си ли дъщерята на Нáзик? " Това е името на майка ми и то ме изпълва с горделивост повече от всяко самопризнание за личните ми достижения. Хората помнят повече елегантното ѝ облекло, в което съм се обличала благоговейно, в сравнение с това, което съм споделила в интервютата по времето, когато бях министър-председател.
Мнозина към момента ценят облеклата, направени от майка ми, и се отнасят към тях като към музейни експонати, което приказва за нейния гений и за хубостта на работата ѝ. Моята известност и известност може би се дължат повече на модата, която тя сътвори, в сравнение с политическите ми достижения. Нейната грациозност и желанието, което хората изпитваха към нейните облекла, ми повлияха надълбоко, като ме научиха да оценявам метода, по който нещата се показват и одобряват от другите.
YEREVAN ONLINE MAG.: Можете ли да споделите някакви мемоари или истории от арменския си фамилен генезис, които са оформили това, което сте през днешния ден?
Ренета Инджова: Израснах в смесена културна среда, която беше очарователна комбинация от въздействия. Баща ми е българин, а баба ми и дядо ми по майчина линия са арменци. Въпреки другите им езици и генезис, сред тях съществуваше надълбоко, неизказано съгласие и обич. Те общуваха по-скоро посредством жестове и дейности, в сравнение с посредством думи, което създаваше идилична атмосфера в нашия дом.
Тази среда ме научи да бъда бдителен и сензитивен към нюансите на другите култури човек. Беше значимо да се намерят способи да се съчетае най-хубавото от двата свята, като се обезпечи естетика и взаимно любов, уважение и честване. Семейството ми беше съвършен образец за това по какъв начин хора с друг генезис могат да живеят щастливо дружно, сходно на жителите на Вавилонската кула от преди омешването на езиците, които се научили да съжителстват съзидателно.
Тези прекарвания ми вдъхнаха податливост да разбирам другите, изключително тези, които са разнообразни от мен или са отвън близкото ми обграждане. Това умеене е скъпо в работата ми, изключително на Балканите - район, прочут със своята културна мозайка. Умението да балансираш сред другите ползи и да обединяваш хората е от решаващо значение тук.
Смятам, че ръководството на една страна е сходно на ръководството на едно домакинство. Точно както оптимизирате резултатите в фамилията, по този начин би трябвало да се грижите и за ползите на всички хора в страната си. Примерът на моето семейство за съразмерен междукултурен живот надълбоко повлия на моите полезности и метод към ръководството.
Животът в Съединените щати и присъединяване в планове за интеграция в общността в допълнение затвърждават тези полезности. Научих се по какъв начин да провеждам общности, да употребявам оптимално наличните запаси посредством ръководство на процеси и да реализирам най-хубавите вероятни сложени като цел резултати посредством самопомощ и взаимопомощ. Тези уроци бяха от значително значение за образуването на качествата ми да интегрирам разнообразни ползи и да усъвършенствам резултатите във всяка среда, сходно на това, което следих в моето разширено семейство през целия си живот.
YEREVAN ONLINE MAG.: Как поддържате връзка с арменската просвета и обичаи, до момента в който живеете и работите в България?
Ренета Инджова: Връзката ми с арменската просвета и език се разви по много рискован метод, защото дядо ми умря рано, а арменското учебно заведение, което майка ми посещаваше, беше закрито, преди да мога да се запиша в него. Въпреки че не владеех арменски език, бях твърдо решена да проучвам и запазя и арменската си просвета посредством опита на фамилията ми.
Това ме накара да напиша книга, озаглавена " Philadelphia Regalis: Корени и цвят ", която беше оповестена в България през 2017 година и по-късно преведена на арменски език през 2022 година Книгата беше добре призната, само че не като биография, в центъра на която съм аз, а като разказ за моя жанр. Аз изпълнявах единствено ролята на повествовател, който разказваше тяхната (героите от романа на моя род) история и даваше визия за живота на арменците и българите, съжителстващи в България.
Книгата обгръща историята на арменците, заселили се в България, изключително на тези, които са пристигнали след арменския геноцид при започване на XX век. Тя отразява и по-ранните арменски общности в България, датиращи още от VI век. Преживяванията на моите баба и дядо послужиха като основа за показване на процеса на заселване, адаптиране към българската среда и трайната признателност на арменската общественост в България за откритото леговище.
Този роман дава скъпи сведения за провокациите и триумфите на арменската общественост през последното столетие. Той също по този начин припомня за великодушния банкет, който са получили, контрастирайки със актуалните проблеми на миграцията и все по-ксенофобското отношение към бежанците.
Романът е добре признат както в Армения, по този начин и в България, като демонстрира по какъв начин райони, които постоянно се възприемат като непрекъснато конфликтни, могат да бъдат и места на надълбоко съгласие и човещина. Той показва един неповторим и хуманистичен метод за свързване на хората, който е изключително настоящ през днешния ден, освен в вилнеещите райони на Черното море – на изток от него в Кавказ и на запад на Балканите, а изобщо по света.
Смятам, че идиличният интервал на приемане на бежанци с отворени прегръдки е отминал. В днешно време от ден на ден се ускорява наклонността да се затварят границите и да се отхвърлят имигрантите, без да се схваща тежкото състояние на тези, които са изгубили всичко в неговата принудително изпразнена целокупност. Романът ми, въпреки да отразява едно идилично минало, приказва и за неотложните обществени проблеми на нашето време.
YEREVAN ONLINE MAG.: Кои аспекти на арменската просвета смятате за най-вдъхновяващи и по какъв начин сте ги присъединили в живота си?
Ренета Инджова: Според мен най-вдъхновяващата линия на арменския народ е неговата непримиримост. Арменците са народ, който се е сблъсквал с големи премеждия, войни и загуба на близки хора, само че все пак продължава да се бори за оцеляването си с достолепие и човещина. Тази устойчивост е явна във всички специалности, в които арменците се стремят към съвършенство, без значение дали става въпрос за изкуство, диригентство, телевизионно произвеждане, литература, просвета, стопанска система или банково дело.
От моя опит знам, че арменците са педантични и всеотдайни и постоянно се стремят да свършат най-хубавата си работа. Никога не съм срещал арменец, който да търси особено отношение единствено тъй като принадлежи към малцинство. Те са признателни за опциите, предоставени от приемащите ги страни, и не чакат привилегии в подмяна.
Това отношение улеснява цялостната интеграция на българските арменци в обществото. Те са неразличими по външен тип, държание и притежаване на българския език, като постоянно го приказват по-добре от локалните българи. Забележителен е и техният блян да поддържат традициите си. В неделя цели фамилии, облечени публично, посещават църковните служби. Неотдавна издигнатата арменска черква в центъра на столицата със своя съвременен, функционален дизайн и стъклени стени символизира бистрота и неприкритост.
Начинът, по който арменците практикуват своята вяра и обичаи, е модел за другите. Те го вършат постоянно и с отдаденост - нещо, което може да научи българите на доста за поддържането на културните и религиозните практики.
Трудно е да се изброят всички видни арменци в българското общество, само че е впечатляващо, че има значими персони като госпожа Рая Назарян, почитан правист и политически водач, която понастоящем е ръководител на българския парламент. Нейното приемане от българската общност, без да се натъртва на арменското ѝ завещание, отразява взаимното приемане и приемливост сред арменци и българи.
Друга забележителна фигура е госпожа Ани Арутюнян, която е регионален шеф на Видин в северозападния район. Тези образци демонстрират по какъв начин арменците освен са се интегрирали, само че и са постигнали триумфи в българското общество, допринасяйки за неговото развиване и обогатявайки културния му пейзаж.
YEREVAN ONLINE MAG.: Сътрудничили ли сте в миналото с арменски организации или общности в професионалната си активност? Ако е по този начин, можете ли да ни разкажете за този опит?
Ренета Инджова: Арменската общественост в България е неразделна част от балканската мозайка - район, постоянно белязан от спорове и несъгласия сред другите етноси и религии. Въпреки това хармонията сред арменците и българите в България е удостоверение за дългогодишното спокойно общуване и взаимно почитание, което съществува сред тези две групи от популацията. Тези връзки са свободни от актуалните недъзи на ксенофобията, неприемането и националистическите настройки.
През цялата си професионална кариера съм очевидец и участник в тази хармонична интеграция на естествена симфония. Стремежът на арменската общественост към високи достижения в обществения и професионалния живот в никакъв случай не е предизвиквал спорове, а в противен случай – насърчавал е салдото и съдействието. Арменците в България са скромни и не търсят особено самопризнание, макар че постоянно са извънредно надарени и изявени в обществото.
Има една сентенция, съгласно която не всеки втори арменец е фамозен, само че всеки първи сигурно е. Това отразява високото почитание, на което се радва арменската общественост, както поради своя принос, по този начин и поради своя темперамент. Сътрудничеството с арменски организации и общности постоянно е било позитивен опит, който укрепва полезностите на усърдие, почитание и взаимна поддръжка, които споделят както българите, по този начин и арменците.
Тези съдействия показват капацитета на другите култури да се обогатяват взаимно и да работят дружно за реализиране на общи цели. Способността на арменската общественост да се интегрира безпроблемно, като в същото време резервира неповторимата си културна еднаквост, е модел за споделено отзивчиво общуване, от който могат да се поучат и други райони към нас и по целия свят.
YEREVAN ONLINE MAG.: По какъв метод съгласно Вас Армения и България могат да укрепят политическите и икономическите си връзки?
Ренета Инджова: България и Армения имат солидна антична европейска основа за подсилване на политическите и икономическите си връзки. Развиващият се световен финансов и стопански аспект дава перспективна картина на очертаваща се конюнктура от нови благоприятни условия за съдействие и развиване. Двете страни могат да употребяват тези промени, с цел да основат нови профили, структури и сравнителни преимущества в икономическите си връзки.
Неотдавна беше открита нова авиолиния сред Варна и Ереван, която ще усъвършенства туризма, бизнес взаимоотношението и цялостната съгласуваност сред двете страни. Това развиване е значимо, защото обезпечава директна връзка сред България, югоизточната гранична страна на Европейския съюз, и Армения. Такива връзки са жизненоважни за поощряване на по-тесни стопански връзки и културен продан.
Посещението на Върховния представител на Европейски Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в Армения и срещата му с премиера Никол Пашинян, вследствие на която бяха подписани съглашения за улеснение на визовия режим сред Европейски Съюз и Армения, е друга позитивна стъпка. Това съглашение ще направи политическите и икономическите връзки по-лесни и по-ефективни. Опитът на България в навигирането на процесите на и за интеграция в Европейски Съюз може да бъде скъп за Армения, която се стреми да укрепи връзките си с Европейски Съюз.
България може да предложи техническа помощ и поддръжка в разнообразни области, като защита на границите, военно съдействие и мироопазващи начинания. Споделянето на опит в тези области може да помогне на Армения да построи постоянна основа за своите стопански и политически инициативи.
Освен това изместването на фокуса на икономическите действия от Западна Европа към Източна Азия, Китай, Индия и разширения Близък изток основава нови коридори и инфраструктурни начинания. Армения и България са стратегически позиционирани геополитически да се възползват от тези промени, като разработят нови търговски направления и засилят ролята си в районната и международната стопанска система.
Чрез съдействие в тези области Армения и България могат да укрепят политическите и икономическите си връзки, като допринесат за стабилността и просперитета на района.
YEREVAN ONLINE MAG.: Как виждате ролята на арменската диаспорà в поддръжка на развиването и световното наличие на Армения?
Ренета Инджова: Съвременната ера съставлява неповторимо предизвикателство за ролята на диаспорùте, освен за арменците, само че и за всички националности. Арменската диаспорà, като световна мрежа от религиозни институции на Армено-григорианската черква, персони и общности, предлага мощен и неповторим невеществен актив. Тази мрежа дава опция за бързи, ефикасни и ефикасни връзки, вложения и трансфер на средства, запаси и информация по целия свят.
Широкото световно наличие на арменската диаспорà следва да се употребява като стратегическо преимущество. Например, икономическите връзки сред България и Армения могат да бъдат улеснени посредством арменската общественост в България. Тази мрежа може да служи като благонадежден медиатор, насърчавайки доверието на вложителите заради общия им генезис и общите им начинания.
В предишното поддръжката на диаспорàта постоянно идваше под формата на дарения и благотворителни вноски от чужбина. Въпреки че тези жестове са скъпи, изключително по време на рецесия, те не са задоволителни за дълготрайно развиване. По-ползотворно и стабилно е диаспорàта (в обичайните за арменците географски ареали, по този начин и новосформиращите се в последното столетие общностни групи) да се включи в взаимни старания за развиване, при които както тя, по този начин и хората в Армения да работят дружно за реализиране на общи цели.
Този взаимен метод е по-ефективен от спорадичните прояви на добротворство. Чрез включването на диаспорàта в планове за развиване Армения може да се възползва от богат опит, запаси и световни връзки, които могат да допринесат доста за нейния напредък и световно наличие.
В резюме, ролята на арменската диаспорà би трябвало да се развие от обичайните благотворителни вноски до интензивно присъединяване в развиването на Армения. Тази смяна ще употребява капацитета на диаспорàта по света като динамична и авторитетна мощ в поддръжка на икономическия, обществения и политическия прогрес на Армения на международната сцена.
YEREVAN ONLINE MAG.: Има ли някакви съответни арменски полезности или правила, които са Ви скъпи и прилагате в работата и всекидневието си?
Ренета Инджова: Питате ме коя арменска полезност или принцип ме води в живота ми. Това е най-трудният въпрос в това изявление, тъй като през целия си живот, а по-късно написах и книга за живота на моя жанр, съм търсила ключа, който разкрива най-ценните страни на арменците. Въпреки напъните ми, не открих характерен генетичен код, нито съумях да откроя една определяща характерност или полезност, която да стои над останалите.
Книгата ми " Philadelphia Regalis: Корени и цвят " отразява това изследователско пътешестване. На нейните страници читателите могат да намерят сведения или отговори на въпроса какво прави арменските полезности специфични и кои от тях могат да резонират най-дълбоко с тях.
По създание, вместо да посоча една-единствена полезност, считам, че благосъстоянието на арменската просвета и правила се крие в тяхната трудност и многообразие. Съчетанието от лоялност към християнската религия, непримиримост, достолепие, придирчивост и хуманизъм е това, което образува арменския дух. Това са полезности, които се стремя да олицетворявам в работата си и в всекидневието си, като черпя ентусиазъм от груповата същина на моето завещание, а не от една определяща линия.
YEREVAN ONLINE MAG.: Какво обръщение бихте желали да изпратите на арменските младежи, които Ви гледат като модел за подражателство?
Ренета Инджова: Посланието ми към младежите е обръщение и към техните родители и по-възрастните генерации, тъй като задачата и основата на младежите през днешния ден би трябвало да се построяват дружно с мъдростта на предходните генерации. В момента има разминаване сред обичайните и актуалните полезности, а от време на време те наподобяват изцяло несъвместими между тях.
Арменците са известни със своята устойчивост и непримиримост да оцеляват и да се оправят с компликациите. Тези качества би трябвало да бъдат предадени на младото потомство посредством доста просвещаване, приспособено обработване и поощрявано вкореняване на обичайни полезности. Това включва традициите на вярата, фамилията, хуманността, самоуважението и поддръжката за другите. Тези добродетели би трябвало да бъдат интегрирани в поредна визия за бъдещето на обществото и функциите, които другите хора играят в него, както и за това по какъв начин другите съсловия са показани в общото цяло, наречено човечество.
Без това провокациите и заканите, пред които е изправено човечеството, могат да станат по-трагични от всеки път. Така че моето обръщение е освен " в никакъв случай не се предавай ", само че и да бъдем упорити в основаването на същинска и поредна човешка персона и да бъдем членове на едно същински хуманистично общество. Този метод ще насърчи и ново потомство водачи и политици с съживен морал и добродетели, които ще бъдат отдадени на хората, а не на своите егоистични ползи.
В сърцето на политическия и икономическия пейзаж на България Ренета Инджова е удивително удостоверение за силата на наследството и устойчивостта. Като пионер, първата дама длъжностен министър-председател на България в интервала през 1994 - 1995 година, нейната кариера е гоблен, изтъкан от български и арменски влакна, отразяващ богата и неповторима комбинация от културни въздействия.
За мнозина Инджова е образец за ентусиазъм, въплъщавайки полезности и правила, надълбоко вкоренени в арменския ѝ генезис. Нейната история обаче остава прикрито богатство за арменския народ, чиито сърца сигурно ще се разтуптят от горделивост, когато открият дълбокото влияние на нейния принос и силата на нейното завещание.
В това извънредно изявление за списание Yerevan Online се насочваме на странствуване, с цел да разкрием живота на тази невероятна жена. Чрез нейните лични размишления изследваме по какъв начин арменските ù корени са оформили пътя ù и по какъв начин достиженията ù са отзив от несломимия дух на арменската резистентност и хуманистичните полезности.
Присъединете се към нас, с цел да отпразнуваме Ренета Инджова (изпълнила с чест своята 70-годишнина) - фар на арменската горделивост, чиято история заслужава да бъде позната и ценена от всички арменци. Този специфичен материал има за цел да осветли нейния незабравим път и да ни подсети за величието, което може да процъфтява оттатък границите, въодушевено от богатия гоблен на нашето общочовешко завещание.
YEREVAN ONLINE MAG.: Майка Ви е арменка. Можете ли да споделите по какъв начин нейното завещание и обичаи са повлияли на Вашето образование?
Ренета Инджова: Аз съм дете от разбъркан брак сред родители арменци и българи. Майка ми, от арменска страна, оказа доста въздействие в живота ми, като способства доста за образуването на характера, добродетелите и правилата ми, които последвам и до през днешния ден. Нейната изтъкната персона по време на младостта ми послужи като образец за подражателство.
Майка ми в никакъв случай не ми е давала директни заповеди или препоръки по какъв начин да се държа, какво да върша, по какъв начин да изучавам уроците си и да поддържам връзка с другите. Вместо това възхищението ми от нея ме караше да имитирам на всичко, което тя правеше. Наблюдението на нейното професионално всекидневие беше очарователно. Тя беше майстор-шивач, моделиер, ръководеше дребен екип от 15 души, а ръчно направените ѝ облекла бяха доста търсени в нашия град и района.
И до през днешния ден репутацията ѝ се резервира. Хората постоянно ме разпознават на улицата и ме питат: " Ти не си ли дъщерята на Нáзик? " Това е името на майка ми и то ме изпълва с горделивост повече от всяко самопризнание за личните ми достижения. Хората помнят повече елегантното ѝ облекло, в което съм се обличала благоговейно, в сравнение с това, което съм споделила в интервютата по времето, когато бях министър-председател.
Мнозина към момента ценят облеклата, направени от майка ми, и се отнасят към тях като към музейни експонати, което приказва за нейния гений и за хубостта на работата ѝ. Моята известност и известност може би се дължат повече на модата, която тя сътвори, в сравнение с политическите ми достижения. Нейната грациозност и желанието, което хората изпитваха към нейните облекла, ми повлияха надълбоко, като ме научиха да оценявам метода, по който нещата се показват и одобряват от другите.
YEREVAN ONLINE MAG.: Можете ли да споделите някакви мемоари или истории от арменския си фамилен генезис, които са оформили това, което сте през днешния ден?
Ренета Инджова: Израснах в смесена културна среда, която беше очарователна комбинация от въздействия. Баща ми е българин, а баба ми и дядо ми по майчина линия са арменци. Въпреки другите им езици и генезис, сред тях съществуваше надълбоко, неизказано съгласие и обич. Те общуваха по-скоро посредством жестове и дейности, в сравнение с посредством думи, което създаваше идилична атмосфера в нашия дом.
Тази среда ме научи да бъда бдителен и сензитивен към нюансите на другите култури човек. Беше значимо да се намерят способи да се съчетае най-хубавото от двата свята, като се обезпечи естетика и взаимно любов, уважение и честване. Семейството ми беше съвършен образец за това по какъв начин хора с друг генезис могат да живеят щастливо дружно, сходно на жителите на Вавилонската кула от преди омешването на езиците, които се научили да съжителстват съзидателно.
Тези прекарвания ми вдъхнаха податливост да разбирам другите, изключително тези, които са разнообразни от мен или са отвън близкото ми обграждане. Това умеене е скъпо в работата ми, изключително на Балканите - район, прочут със своята културна мозайка. Умението да балансираш сред другите ползи и да обединяваш хората е от решаващо значение тук.
Смятам, че ръководството на една страна е сходно на ръководството на едно домакинство. Точно както оптимизирате резултатите в фамилията, по този начин би трябвало да се грижите и за ползите на всички хора в страната си. Примерът на моето семейство за съразмерен междукултурен живот надълбоко повлия на моите полезности и метод към ръководството.
Животът в Съединените щати и присъединяване в планове за интеграция в общността в допълнение затвърждават тези полезности. Научих се по какъв начин да провеждам общности, да употребявам оптимално наличните запаси посредством ръководство на процеси и да реализирам най-хубавите вероятни сложени като цел резултати посредством самопомощ и взаимопомощ. Тези уроци бяха от значително значение за образуването на качествата ми да интегрирам разнообразни ползи и да усъвършенствам резултатите във всяка среда, сходно на това, което следих в моето разширено семейство през целия си живот.
YEREVAN ONLINE MAG.: Как поддържате връзка с арменската просвета и обичаи, до момента в който живеете и работите в България?
Ренета Инджова: Връзката ми с арменската просвета и език се разви по много рискован метод, защото дядо ми умря рано, а арменското учебно заведение, което майка ми посещаваше, беше закрито, преди да мога да се запиша в него. Въпреки че не владеех арменски език, бях твърдо решена да проучвам и запазя и арменската си просвета посредством опита на фамилията ми.
Това ме накара да напиша книга, озаглавена " Philadelphia Regalis: Корени и цвят ", която беше оповестена в България през 2017 година и по-късно преведена на арменски език през 2022 година Книгата беше добре призната, само че не като биография, в центъра на която съм аз, а като разказ за моя жанр. Аз изпълнявах единствено ролята на повествовател, който разказваше тяхната (героите от романа на моя род) история и даваше визия за живота на арменците и българите, съжителстващи в България.
Книгата обгръща историята на арменците, заселили се в България, изключително на тези, които са пристигнали след арменския геноцид при започване на XX век. Тя отразява и по-ранните арменски общности в България, датиращи още от VI век. Преживяванията на моите баба и дядо послужиха като основа за показване на процеса на заселване, адаптиране към българската среда и трайната признателност на арменската общественост в България за откритото леговище.
Този роман дава скъпи сведения за провокациите и триумфите на арменската общественост през последното столетие. Той също по този начин припомня за великодушния банкет, който са получили, контрастирайки със актуалните проблеми на миграцията и все по-ксенофобското отношение към бежанците.
Романът е добре признат както в Армения, по този начин и в България, като демонстрира по какъв начин райони, които постоянно се възприемат като непрекъснато конфликтни, могат да бъдат и места на надълбоко съгласие и човещина. Той показва един неповторим и хуманистичен метод за свързване на хората, който е изключително настоящ през днешния ден, освен в вилнеещите райони на Черното море – на изток от него в Кавказ и на запад на Балканите, а изобщо по света.
Смятам, че идиличният интервал на приемане на бежанци с отворени прегръдки е отминал. В днешно време от ден на ден се ускорява наклонността да се затварят границите и да се отхвърлят имигрантите, без да се схваща тежкото състояние на тези, които са изгубили всичко в неговата принудително изпразнена целокупност. Романът ми, въпреки да отразява едно идилично минало, приказва и за неотложните обществени проблеми на нашето време.
YEREVAN ONLINE MAG.: Кои аспекти на арменската просвета смятате за най-вдъхновяващи и по какъв начин сте ги присъединили в живота си?
Ренета Инджова: Според мен най-вдъхновяващата линия на арменския народ е неговата непримиримост. Арменците са народ, който се е сблъсквал с големи премеждия, войни и загуба на близки хора, само че все пак продължава да се бори за оцеляването си с достолепие и човещина. Тази устойчивост е явна във всички специалности, в които арменците се стремят към съвършенство, без значение дали става въпрос за изкуство, диригентство, телевизионно произвеждане, литература, просвета, стопанска система или банково дело.
От моя опит знам, че арменците са педантични и всеотдайни и постоянно се стремят да свършат най-хубавата си работа. Никога не съм срещал арменец, който да търси особено отношение единствено тъй като принадлежи към малцинство. Те са признателни за опциите, предоставени от приемащите ги страни, и не чакат привилегии в подмяна.
Това отношение улеснява цялостната интеграция на българските арменци в обществото. Те са неразличими по външен тип, държание и притежаване на българския език, като постоянно го приказват по-добре от локалните българи. Забележителен е и техният блян да поддържат традициите си. В неделя цели фамилии, облечени публично, посещават църковните служби. Неотдавна издигнатата арменска черква в центъра на столицата със своя съвременен, функционален дизайн и стъклени стени символизира бистрота и неприкритост.
Начинът, по който арменците практикуват своята вяра и обичаи, е модел за другите. Те го вършат постоянно и с отдаденост - нещо, което може да научи българите на доста за поддържането на културните и религиозните практики.
Трудно е да се изброят всички видни арменци в българското общество, само че е впечатляващо, че има значими персони като госпожа Рая Назарян, почитан правист и политически водач, която понастоящем е ръководител на българския парламент. Нейното приемане от българската общност, без да се натъртва на арменското ѝ завещание, отразява взаимното приемане и приемливост сред арменци и българи.
Друга забележителна фигура е госпожа Ани Арутюнян, която е регионален шеф на Видин в северозападния район. Тези образци демонстрират по какъв начин арменците освен са се интегрирали, само че и са постигнали триумфи в българското общество, допринасяйки за неговото развиване и обогатявайки културния му пейзаж.
YEREVAN ONLINE MAG.: Сътрудничили ли сте в миналото с арменски организации или общности в професионалната си активност? Ако е по този начин, можете ли да ни разкажете за този опит?
Ренета Инджова: Арменската общественост в България е неразделна част от балканската мозайка - район, постоянно белязан от спорове и несъгласия сред другите етноси и религии. Въпреки това хармонията сред арменците и българите в България е удостоверение за дългогодишното спокойно общуване и взаимно почитание, което съществува сред тези две групи от популацията. Тези връзки са свободни от актуалните недъзи на ксенофобията, неприемането и националистическите настройки.
През цялата си професионална кариера съм очевидец и участник в тази хармонична интеграция на естествена симфония. Стремежът на арменската общественост към високи достижения в обществения и професионалния живот в никакъв случай не е предизвиквал спорове, а в противен случай – насърчавал е салдото и съдействието. Арменците в България са скромни и не търсят особено самопризнание, макар че постоянно са извънредно надарени и изявени в обществото.
Има една сентенция, съгласно която не всеки втори арменец е фамозен, само че всеки първи сигурно е. Това отразява високото почитание, на което се радва арменската общественост, както поради своя принос, по този начин и поради своя темперамент. Сътрудничеството с арменски организации и общности постоянно е било позитивен опит, който укрепва полезностите на усърдие, почитание и взаимна поддръжка, които споделят както българите, по този начин и арменците.
Тези съдействия показват капацитета на другите култури да се обогатяват взаимно и да работят дружно за реализиране на общи цели. Способността на арменската общественост да се интегрира безпроблемно, като в същото време резервира неповторимата си културна еднаквост, е модел за споделено отзивчиво общуване, от който могат да се поучат и други райони към нас и по целия свят.
YEREVAN ONLINE MAG.: По какъв метод съгласно Вас Армения и България могат да укрепят политическите и икономическите си връзки?
Ренета Инджова: България и Армения имат солидна антична европейска основа за подсилване на политическите и икономическите си връзки. Развиващият се световен финансов и стопански аспект дава перспективна картина на очертаваща се конюнктура от нови благоприятни условия за съдействие и развиване. Двете страни могат да употребяват тези промени, с цел да основат нови профили, структури и сравнителни преимущества в икономическите си връзки.
Неотдавна беше открита нова авиолиния сред Варна и Ереван, която ще усъвършенства туризма, бизнес взаимоотношението и цялостната съгласуваност сред двете страни. Това развиване е значимо, защото обезпечава директна връзка сред България, югоизточната гранична страна на Европейския съюз, и Армения. Такива връзки са жизненоважни за поощряване на по-тесни стопански връзки и културен продан.
Посещението на Върховния представител на Европейски Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в Армения и срещата му с премиера Никол Пашинян, вследствие на която бяха подписани съглашения за улеснение на визовия режим сред Европейски Съюз и Армения, е друга позитивна стъпка. Това съглашение ще направи политическите и икономическите връзки по-лесни и по-ефективни. Опитът на България в навигирането на процесите на и за интеграция в Европейски Съюз може да бъде скъп за Армения, която се стреми да укрепи връзките си с Европейски Съюз.
България може да предложи техническа помощ и поддръжка в разнообразни области, като защита на границите, военно съдействие и мироопазващи начинания. Споделянето на опит в тези области може да помогне на Армения да построи постоянна основа за своите стопански и политически инициативи.
Освен това изместването на фокуса на икономическите действия от Западна Европа към Източна Азия, Китай, Индия и разширения Близък изток основава нови коридори и инфраструктурни начинания. Армения и България са стратегически позиционирани геополитически да се възползват от тези промени, като разработят нови търговски направления и засилят ролята си в районната и международната стопанска система.
Чрез съдействие в тези области Армения и България могат да укрепят политическите и икономическите си връзки, като допринесат за стабилността и просперитета на района.
YEREVAN ONLINE MAG.: Как виждате ролята на арменската диаспорà в поддръжка на развиването и световното наличие на Армения?
Ренета Инджова: Съвременната ера съставлява неповторимо предизвикателство за ролята на диаспорùте, освен за арменците, само че и за всички националности. Арменската диаспорà, като световна мрежа от религиозни институции на Армено-григорианската черква, персони и общности, предлага мощен и неповторим невеществен актив. Тази мрежа дава опция за бързи, ефикасни и ефикасни връзки, вложения и трансфер на средства, запаси и информация по целия свят.
Широкото световно наличие на арменската диаспорà следва да се употребява като стратегическо преимущество. Например, икономическите връзки сред България и Армения могат да бъдат улеснени посредством арменската общественост в България. Тази мрежа може да служи като благонадежден медиатор, насърчавайки доверието на вложителите заради общия им генезис и общите им начинания.
В предишното поддръжката на диаспорàта постоянно идваше под формата на дарения и благотворителни вноски от чужбина. Въпреки че тези жестове са скъпи, изключително по време на рецесия, те не са задоволителни за дълготрайно развиване. По-ползотворно и стабилно е диаспорàта (в обичайните за арменците географски ареали, по този начин и новосформиращите се в последното столетие общностни групи) да се включи в взаимни старания за развиване, при които както тя, по този начин и хората в Армения да работят дружно за реализиране на общи цели.
Този взаимен метод е по-ефективен от спорадичните прояви на добротворство. Чрез включването на диаспорàта в планове за развиване Армения може да се възползва от богат опит, запаси и световни връзки, които могат да допринесат доста за нейния напредък и световно наличие.
В резюме, ролята на арменската диаспорà би трябвало да се развие от обичайните благотворителни вноски до интензивно присъединяване в развиването на Армения. Тази смяна ще употребява капацитета на диаспорàта по света като динамична и авторитетна мощ в поддръжка на икономическия, обществения и политическия прогрес на Армения на международната сцена.
YEREVAN ONLINE MAG.: Има ли някакви съответни арменски полезности или правила, които са Ви скъпи и прилагате в работата и всекидневието си?
Ренета Инджова: Питате ме коя арменска полезност или принцип ме води в живота ми. Това е най-трудният въпрос в това изявление, тъй като през целия си живот, а по-късно написах и книга за живота на моя жанр, съм търсила ключа, който разкрива най-ценните страни на арменците. Въпреки напъните ми, не открих характерен генетичен код, нито съумях да откроя една определяща характерност или полезност, която да стои над останалите.
Книгата ми " Philadelphia Regalis: Корени и цвят " отразява това изследователско пътешестване. На нейните страници читателите могат да намерят сведения или отговори на въпроса какво прави арменските полезности специфични и кои от тях могат да резонират най-дълбоко с тях.
По създание, вместо да посоча една-единствена полезност, считам, че благосъстоянието на арменската просвета и правила се крие в тяхната трудност и многообразие. Съчетанието от лоялност към християнската религия, непримиримост, достолепие, придирчивост и хуманизъм е това, което образува арменския дух. Това са полезности, които се стремя да олицетворявам в работата си и в всекидневието си, като черпя ентусиазъм от груповата същина на моето завещание, а не от една определяща линия.
YEREVAN ONLINE MAG.: Какво обръщение бихте желали да изпратите на арменските младежи, които Ви гледат като модел за подражателство?
Ренета Инджова: Посланието ми към младежите е обръщение и към техните родители и по-възрастните генерации, тъй като задачата и основата на младежите през днешния ден би трябвало да се построяват дружно с мъдростта на предходните генерации. В момента има разминаване сред обичайните и актуалните полезности, а от време на време те наподобяват изцяло несъвместими между тях.
Арменците са известни със своята устойчивост и непримиримост да оцеляват и да се оправят с компликациите. Тези качества би трябвало да бъдат предадени на младото потомство посредством доста просвещаване, приспособено обработване и поощрявано вкореняване на обичайни полезности. Това включва традициите на вярата, фамилията, хуманността, самоуважението и поддръжката за другите. Тези добродетели би трябвало да бъдат интегрирани в поредна визия за бъдещето на обществото и функциите, които другите хора играят в него, както и за това по какъв начин другите съсловия са показани в общото цяло, наречено човечество.
Без това провокациите и заканите, пред които е изправено човечеството, могат да станат по-трагични от всеки път. Така че моето обръщение е освен " в никакъв случай не се предавай ", само че и да бъдем упорити в основаването на същинска и поредна човешка персона и да бъдем членове на едно същински хуманистично общество. Този метод ще насърчи и ново потомство водачи и политици с съживен морал и добродетели, които ще бъдат отдадени на хората, а не на своите егоистични ползи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ