Първата българска поетеса-монахиня и учителка в Средните Родопи, е родена

Първата българска поетеса-монахиня и учителка в Средните Родопи, е родена е на 8 юли 1821 година в с. Райково (дн. квартал на Смолян). Рада Казалийска става учителка в откритото през 1842 година новобългарско учебно заведение и преподава в продължение на 10 години. Подготвя редица генерации свои почтени заместници, през 1852 година се отдръпва от учителската специалност и заживява в Асеновград. От брака си с гръцкия даскал Бялко Арнаудов, който приема духовнически ранг под името Пантелеймон, Рада Казалийска има шест деца. Тя е първата българска възрожденска поетеса-монахиня. Написала е две стихотворения „ На татко ми ” (1852 г.) и „ На майката и нейната тирада ”(1853 г.). На 80 години Рада Казалийска дружно със сина си Христо (който също е преподавател в Асеновград, приключил Българската семинария в Цариград и висша педагогика в Белград, по-късно назначен за шеф на Софийската мъжка гимназия), взе участие в подготовката на Илинденското въстание. Арестувана е посредством изменничество и е откарана в Одринския затвор. Синът й съумява да избяга от пандиза. Свещеник Пантелеймон умира през 1902 година, а Рада Казалийска приема монашество под името Евдокия в храм „ Св. Въведение Богородично ” в Калоферския девически манастир, където на млади години е учила. Макар и на напреднала възраст, реализира своята фантазия - да бъде монахиня. Когато вижда, че силите й към този момент я напущат, се прибира при околните си в Асеновград, където умира на 86 години на 14 декември 1907 г. 

Споделяме мъдрите думи на родолюбивата и непозната на мнозина българска просветителка, събрани в книгата на Мария Антонова „ Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса ”.

(Портрет на Рада Казалийска (1821 ~ 1907 ), Анастас Згуров, 1905 г.)

„ На майката и нейната тирада “ (1853)
(Откъс)

На майката и нейната тирада
Мили майки, родени в ера робска,
когато нашата земя свята
бе покрита с черен воал –
каква възвишена цел пренесохте за нас?
Вашите гърди бяха изпълнени с беззаветна
обич
и пътя ни сочехте с вашето величие.
Мир в вашите гърди нямаше.
Непрогледен бе българският небосвод.
В паника се свиват нашите сърца,
сънят ни бяга, нощта за нас е неспокойна,
че майки, ний, вашите деца, подарък огромен да ви
дадем не можем,
с изключение на бездънен синовен реверанс
и с снизхождение да целунем напуканите ви
ръце.
За признателност за всичко положително, що сте
сторили за нас
от век на век и до през днешния ден.

...

Мъдри фрази

За Рада Казалийска главният излаз от робството е духовното просвещение на локалното население. През целият си живот тя носи в сърцето си просвещенския претекст от Пасиевата „ Славянобългарска история “: „ Чети, с цел да знаеш “, в който вплита любовта си към България, предавайки я както на своите съселяни, по този начин и на децата си.

В фамилията главната мисъл, която я занимава, е възпитанието на децата. На лист хартия написва мъдри фрази, извлечени от живота и Библията, след което ги залепва на дъсчица с направено лепило от вода и брашно, които слага на очевидно за очите място. По този метод тя им внушава християнски полезности, които би трябвало да носи всеки българин. Това за нея и като учителка и като майка е било извънредно значимо. И по тази причина е търсила разнообразни способи на влияние върху съзнанието им.

...

Човек се познава какъв е по хората, с които дружи, а ученикът по книгите, които чете.

Жената и мъжа са тези две ноти, без които струните на човешката душа не дават верни и цялостни акомпанименти.

Всяка вечер даваш ли си отговор какъв брой добрини си направил денем.

Мъжът е силата, а жената-красотата.

Добрите маниери са плод на благородна натура и гиздава одеждa на ярък разум.

Музиката е език на ангелите, а цветята са техни деца.

Добрата книга е най-хубавият другар.

Който не може да победи гнева си, той е надвит от него.

Най-голямо злощастие е, когато човек захване да се бои от истината.

Най-голямото зло за индивида е незнанието, против което би трябвало да се борим, тъй като в мрака се раждат всички робства.

Който може да види и познае своите дефекти, той стъпва на стъпалото на възхода и на съвършенството.

На света няма два морала: единият за себе си, а другият за хората. Една мярка за мене, а друга за хората.

Моралните правила на Иисуса са изхвърлени от днешната юноша, обаче без тях няма да има морално общество.

Не се надявайте нито на синове, нито на дъщери, а на самите себе си и на самаго Бога.

Пази езика си от ругателства.

Задавай си въпроса: огорчаваш ли татко и майка с неприятни думи и каузи.

Позволено е 100 души дневно да разсмееш, а нито един човек да не наскърбиш.

Мързелът е майка на всички пороци.

Не си казвай тайните на приятеля си, тъй като и приятелят ти има другари.

За да станеш стопанин на себе си, би трябвало да знаеш да търпиш.

Както е потребно слънцето за цветята, по този начин е нужен смехът за индивида.

Държава, която не строи учебни заведения и библиотеки, строи затвори.

В живота се преуспява най-много с темперамент.

Честолюбието е вманиачен кон, който скача дотогава, до момента в който събори господаря си на земята.

Който доста харесва себе си, той доста дотяга на другите.

Под черупката на труда се намира ядката на щастието.

Най-учен е оня, който се е научил да живее рационално.

Нищо не е така елементарно, както да станеш неприятен.

Хиляди пътища водят към заблуждения. Към истината единствено един.

Търпеливият коства повече от храбрия.

Не е свободен оня, който не може да заповяда на себе си.

Човешко нещо е да се разсърдиш, само че непоносимо е да не можеш да се успокоиш и да простиш.

Жената е безшумно пристанище, а постоянно и бурно море.

Добрата дума отива надалеч, а неприятната още по-далече.

Невежите хора не могат да бъдат скромни.

От книгата: Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса), Мария Антонова, изд. Зеа-Принт 
Изоображения: LiterNet