Дишам, чувствам, мога да прегръщам, не намирам за какво да недоволствам
ПЪРВА ЛЮБОВ
Ти – мой сателит в юношески години,
на тебе туптящото първо съм дал.
Ти – първа усмивка към моите рими!
Ти – сияен, зареждащ кристал!
Ти – лекост в най – тежки моменти!
Ти – очевидец на моите недостатъци криви!
Ти – момиче за овации!
Ти – безоблачен човек, като 100 златни ниви!
Спомен безконечен оставаш и знай –
за теб ще вървя по тръни, ще плавам във лава!
Недей тъжи за нашия край –
част от твоята същина във мене остава.
Само апелирам те – не режи,
тая копринена шнур дет ни държи.
Нека понякога се смеем,
не допускай да избледнеем…
Ние разделяме половин житие…
Ти – цъфнала роза в света ни необработен!
Ти – жена, сестра и дете!
Ти – моя първа любов…
ТЪРСИ съдебна експертиза!
ТЪРСИ съдебна експертиза ухилен продавач!
Издирва се хуманен полицай…
Да сте виждали работлив копач?
Не сте се засичали май…
Търси се…
Жена с обич към Български обичаи
и мъж, който я схваща.
Дете лишено от наставнически упоритости
и дядо с внук на язовира.
Младеж с увлечение към нашенска история?
Провинциален град без закононарушения?
Търси се студент с научна доктрина
и политик без прегрешения.
Търси се…
Добре разпределен унаследен декар.
Вежлива лелка в бюрюкрация.
Търпелив, разбиращ доктор.
И една обединена нация…
Търси се …
МАТРЬОШКА
Ако звездите горе се окажат хора
дали и ние сме звезди за тях?
и виждат ли ме като съм на двора
и споделят ли си – „ А, човек видях! “
А ние като гаснем те дали,
се радват на новородени
и някоя си има вяра там нали,
че наще кафези в действителност са вселени?
И зениците ни може би
са черни дупки с дни безкрайни,
само че там е персонално, не рови,
дано останат просто тайни…
Любовта когато ни изгаря,
несъмнено вали метеоритен дъжд
и даже да се повтаря
в никакъв случай не е един и същ…
Дали когато бременност настъпи
и под сърцето нов живот засвети
за девет месеца ще стъпи
на всяка от другите планети?
И без да го потвърждавам дори
някак си да се окаже,
че отвън е и е вътре в нас
Този, който молиме за амнистия,
че аз съм космос, той е аз
и живеем в себе си, като в матрьошка….
ИМАМ
Имам на кого да се обадя,
имам и къде да се събудя.
На масата все нещо ще извадя –
т.е. имам и опция да се трудя.
Позволено ми е да рисувам
и признателен съм, че Стария –
дал ми е опция да танцувам –
върху земите на България.
Пред мене още доста обиколки
към Райко, които да въртим
занапред следва да вързвам люлки
и за някого да съм обичан.
Спокойно във леглото се обръщам –
не изпитвам потребност да охолствам.
Дишам, усещам, мога да прегръщам –
не намирам защо да възнегодувам?
създател: Стефан Данчев
