Swiss Re се включва в ислямското застраховане в Кувейт
Партньори в презастраховането на KFH Takafl са и Generali, Emirates Re, Africa Re и други компании
Швейцарската застрахователна група Swiss Re пое ангажимент през цялата 2019 година да дава услуги по презастраховане за застрахователната компания от Кувейт – KFH Takaful. Споразумението планува присъединяване на Swiss Re в програмата за излямско застраховате, което се осъществува в сходство с нормите на шариата и носи названието такафул или още такаффул.
Обемът на наградите по такафул-застраховането бележи стремглав растеж: в случай че през 2015 година индикаторът бе $14,9 милиарда, то през 2017 година надвиши $20 милиарда
От KFH Takaful разясняват, че партньорството с водещия международен презастраховател ще увеличи конкурентоспособността на компанията и ще укрепи позициите й на районния пазар.
Партньори в презастраховането на KFH Takafl са и Generali, Emirates Re, Africa Re и други компании.
Ислямското обезпечаване има забавна история и почива на любопитни постулати. Още през 1972 година Националният Съвет по религиозните решения постановява, че застраховането е нелегално от позиция на мюсюлманското право Според факихите (мюсюлмански правоведи) застраховането има същите учредения, както и хазартните игри. В практиката са се наложили два метода за решение на казуса. В първия случай от връзките сред застрахователите и застрахованите се отстраняват всички противоречащи на мюсюлманското право детайли. Вторият метод е основаването на организация на активността на застрахователните компании на основата на правилата и нормите на Шариата. Главните източници на Шариата – Коранът и Сунната, не дават явен отговор за това дали са позволени или неразрешени застрахователните интервенции от позиция на мюсюлманското право. От своя страна наложителните правила (ал Ахкам ал Кита`ийа), съдържащи се в източниците на мюсюлманското право на никое място не дават отговор на въпроса дали застраховането опонира на Шариата.
Според ислямското законодателство натрупването на лихви е неразрешено. Всъщност ислямът не разрешава доста принадлежности, типични за актуалните финансови пазари. Вноските на мюсюлманите никога не могат да бъдат вложени в компании за произвеждане на алкохол, свинско, в хазарт или порнография.
Според теорията на правния интерес в Шариата, в случай че в ислямската общественост възникне законова нужда от незабранена от Корана активност, тя предстои на угаждане. Това е повода другите правни школи в исляма да поясняват някои коранични правила като допускащи опцията за битие на застрахователни връзки в мюсюлманското общество.
«И Той подчини вам това, което е на небето и това, което е на земята – всичко, произлизащо от Него. Това са - знаменията на тези хора, които разсъждават! " (45:13).
" Между явно позволеното и явно неразрешеното се намира това, което е неочевидно и за мнозина незнайно дали е позволено или неразрешено. Този, който се защищава от неочевидното и го заобикаля, резервира вярата си чиста ". ( " Ас Сахих " на Ал Бухари).
В основата на Шариата лежи правилото за облекчение на компликациите за индивида, с цел да може той да се усеща оптимално свободно на земята. Друг не по-малко значим принцип гласи, че всяка норма е позволена, в случай че не влиза в несъгласие с мюсюлманското право (т. е. не не разрешава това, което е позволено и не позволява това, което е забранено). Затова не е ясно дали същността на застраховането е позволена. Някои улеми вършат извод за опция за битие на застрахователни връзки въз основата на следния хадис (хадис – букв. преживелица. Разкази за живота и решенията на пророка Мухаммад, систематизирани в Сунната.): " Веднъж Пророкът видял изгубил камилата си бедуин и го попитал: " Защо не си вързал камилата си, та ти е избягала? " Бедуинът му дал отговор: " Доверих се на Аллах ". Тогава Пророкът му споделил: " Първо вържи камилата, а по-късно възлагай очаквания на Аллах ".
Сред факихите малко на брой са тези, които считат, че застраховането еднопосочно е неразрешено от Шариата. Такива разногласия са водени постоянно. Тези, които считат, че застраховането не е категорично неразрешено, стигат до заключението, че сключването на осигурителен контракт се отнася до региона на неодобряваните дейности (макрух). За разлика от еднопосочно неразрешените дейности (харам), неодобряваните не се преследват от правораздаването. По този метод се получава самобитен абсурд – от една страна застрахователните контракти нямат юридическа мощ (фасид), само че по едно и също време с това не са еднопосочно неразрешени от закона (харам).
Някои школи в ислямското право позволяват (фадил) застраховането – да вземем за пример маликитския мазхаб. Той по принцип е релативно по-либерален, до момента в който шафиитският мазхаб, преобладавящ за Малайзия, е несклоняем към сходна финансова активност. Още през 1972 година Националният Съвет по религиозните решения (фатуа) постанови, че застраховането е нелегално от позиция на мюсюлманското право.
Ислямските адвокати изваждат три " детайла под въпрос " в застрахователните контракти - гарара, мейсира и риба. Същността на гарара се състои в това, че при сключването на осигурителен контракт, следствията могат да бъдат непредсказуеми, а правните последици – нееднозначни. Става дума за това, че предметът на застрахователния контракт от позиция на Шариата е или неустановен, или виртуален. Например застрахователното събитие може да се случи, може и да не се случи. Застрахованият не знае дали ще получи съответната сума в подмяна на наградата. Освен това клиентът не може да е сигурен, че при настъпило застрахователно събитие застрахователят ще му изплати обезщетение - заради разнородни аргументи, да вземем за пример при банкрут. И не на последно място – ислямското право изисква срокът на всеки контракт да е ясно избран. В противоположен случай той се смята за нереален.
Според факихите Мейсир има същите учредения, както и хазартните игри. И при застраховането е налице самобитна игра – при положение на настъпване на застрахователно събитие печели застрахованият, а не настъпи ли – застрахователят.
Що се отнася до Риба – и Коранът, и Сунната не разрешават изрично лихвата (2:275-278, 3:130). Основни критерии за установяване на Риба са времето и количеството на стоката (или сумата). Златото може да се продава единствено за аналогичната маса злато, като това би трябвало да става по едно и също време – " вземи, взимам " (Акхаз – Акхазу). В противоположен случай договорката се прави оценка като Риба. Очевидно е, че в контракт за застраховка има разлики в количеството и периодите, което също дава съображение да се приказва за съществуване на Риба. Всъщност, измежду правоведите има спор и по въпроса дали Риба е наложително лихварски детайл.
Най-радикалните съперници на легализацията на обичайното обезпечаване в границите на мюсюлманското право са последователите на различния модел на обезпечаване, прочут като Такаффул (в превод - взаимно даване на гаранции).
Двете страни на Такаффул изплащат вноските си под формата на подарък, при изискване парите им да се върнат при настъпване на застрахователно събитие. Известна част от платените вноски се заделят за специфичен фонд, откъдето се изплаща регулярен приход при настъпване на застрахователно събитие. Тези връзки като предписание се основават на добре известния на икономистите модел Мудараба. Застрахованият и Такаффул-компанията са равноправни сътрудници. Застрахованият взе участие в взаимното дружество със собствен капитал, а компанията – в ролята на ръководещ, влагайки своя труд, познания и опит.
Ислямските застрахователни компании не могат да се занимават с активност, противоречаща на Шариата – да вземат проценти, да ръководят игрални зали, да търгуват със спиртни питиета и други Съществуването на доверително съдружество обаче не опонира на мюсюлманското право.
Решението на въпроса за успеваемостта на ислямското обезпечаване лежи на плещите освен на икономистите, само че и на правоведите, от които зависи обезпечаването на правова наредба на институте Такаффул в границите на икономическите системи на ислямските страни, в сходство с нормите на Шариата.
Задачата на факихите е сложна, само че не и неизпълнима. Ислямското право към този момент дълги епохи потвърждава жизненоспособността си и се развива паралелно с обществото, в което съществува.
Швейцарската застрахователна група Swiss Re пое ангажимент през цялата 2019 година да дава услуги по презастраховане за застрахователната компания от Кувейт – KFH Takaful. Споразумението планува присъединяване на Swiss Re в програмата за излямско застраховате, което се осъществува в сходство с нормите на шариата и носи названието такафул или още такаффул.
Обемът на наградите по такафул-застраховането бележи стремглав растеж: в случай че през 2015 година индикаторът бе $14,9 милиарда, то през 2017 година надвиши $20 милиарда
От KFH Takaful разясняват, че партньорството с водещия международен презастраховател ще увеличи конкурентоспособността на компанията и ще укрепи позициите й на районния пазар.
Партньори в презастраховането на KFH Takafl са и Generali, Emirates Re, Africa Re и други компании.
Ислямското обезпечаване има забавна история и почива на любопитни постулати. Още през 1972 година Националният Съвет по религиозните решения постановява, че застраховането е нелегално от позиция на мюсюлманското право Според факихите (мюсюлмански правоведи) застраховането има същите учредения, както и хазартните игри. В практиката са се наложили два метода за решение на казуса. В първия случай от връзките сред застрахователите и застрахованите се отстраняват всички противоречащи на мюсюлманското право детайли. Вторият метод е основаването на организация на активността на застрахователните компании на основата на правилата и нормите на Шариата. Главните източници на Шариата – Коранът и Сунната, не дават явен отговор за това дали са позволени или неразрешени застрахователните интервенции от позиция на мюсюлманското право. От своя страна наложителните правила (ал Ахкам ал Кита`ийа), съдържащи се в източниците на мюсюлманското право на никое място не дават отговор на въпроса дали застраховането опонира на Шариата.
Според ислямското законодателство натрупването на лихви е неразрешено. Всъщност ислямът не разрешава доста принадлежности, типични за актуалните финансови пазари. Вноските на мюсюлманите никога не могат да бъдат вложени в компании за произвеждане на алкохол, свинско, в хазарт или порнография.
Според теорията на правния интерес в Шариата, в случай че в ислямската общественост възникне законова нужда от незабранена от Корана активност, тя предстои на угаждане. Това е повода другите правни школи в исляма да поясняват някои коранични правила като допускащи опцията за битие на застрахователни връзки в мюсюлманското общество.
«И Той подчини вам това, което е на небето и това, което е на земята – всичко, произлизащо от Него. Това са - знаменията на тези хора, които разсъждават! " (45:13).
" Между явно позволеното и явно неразрешеното се намира това, което е неочевидно и за мнозина незнайно дали е позволено или неразрешено. Този, който се защищава от неочевидното и го заобикаля, резервира вярата си чиста ". ( " Ас Сахих " на Ал Бухари).
В основата на Шариата лежи правилото за облекчение на компликациите за индивида, с цел да може той да се усеща оптимално свободно на земята. Друг не по-малко значим принцип гласи, че всяка норма е позволена, в случай че не влиза в несъгласие с мюсюлманското право (т. е. не не разрешава това, което е позволено и не позволява това, което е забранено). Затова не е ясно дали същността на застраховането е позволена. Някои улеми вършат извод за опция за битие на застрахователни връзки въз основата на следния хадис (хадис – букв. преживелица. Разкази за живота и решенията на пророка Мухаммад, систематизирани в Сунната.): " Веднъж Пророкът видял изгубил камилата си бедуин и го попитал: " Защо не си вързал камилата си, та ти е избягала? " Бедуинът му дал отговор: " Доверих се на Аллах ". Тогава Пророкът му споделил: " Първо вържи камилата, а по-късно възлагай очаквания на Аллах ".
Сред факихите малко на брой са тези, които считат, че застраховането еднопосочно е неразрешено от Шариата. Такива разногласия са водени постоянно. Тези, които считат, че застраховането не е категорично неразрешено, стигат до заключението, че сключването на осигурителен контракт се отнася до региона на неодобряваните дейности (макрух). За разлика от еднопосочно неразрешените дейности (харам), неодобряваните не се преследват от правораздаването. По този метод се получава самобитен абсурд – от една страна застрахователните контракти нямат юридическа мощ (фасид), само че по едно и също време с това не са еднопосочно неразрешени от закона (харам).
Някои школи в ислямското право позволяват (фадил) застраховането – да вземем за пример маликитския мазхаб. Той по принцип е релативно по-либерален, до момента в който шафиитският мазхаб, преобладавящ за Малайзия, е несклоняем към сходна финансова активност. Още през 1972 година Националният Съвет по религиозните решения (фатуа) постанови, че застраховането е нелегално от позиция на мюсюлманското право.
Ислямските адвокати изваждат три " детайла под въпрос " в застрахователните контракти - гарара, мейсира и риба. Същността на гарара се състои в това, че при сключването на осигурителен контракт, следствията могат да бъдат непредсказуеми, а правните последици – нееднозначни. Става дума за това, че предметът на застрахователния контракт от позиция на Шариата е или неустановен, или виртуален. Например застрахователното събитие може да се случи, може и да не се случи. Застрахованият не знае дали ще получи съответната сума в подмяна на наградата. Освен това клиентът не може да е сигурен, че при настъпило застрахователно събитие застрахователят ще му изплати обезщетение - заради разнородни аргументи, да вземем за пример при банкрут. И не на последно място – ислямското право изисква срокът на всеки контракт да е ясно избран. В противоположен случай той се смята за нереален.
Според факихите Мейсир има същите учредения, както и хазартните игри. И при застраховането е налице самобитна игра – при положение на настъпване на застрахователно събитие печели застрахованият, а не настъпи ли – застрахователят.
Що се отнася до Риба – и Коранът, и Сунната не разрешават изрично лихвата (2:275-278, 3:130). Основни критерии за установяване на Риба са времето и количеството на стоката (или сумата). Златото може да се продава единствено за аналогичната маса злато, като това би трябвало да става по едно и също време – " вземи, взимам " (Акхаз – Акхазу). В противоположен случай договорката се прави оценка като Риба. Очевидно е, че в контракт за застраховка има разлики в количеството и периодите, което също дава съображение да се приказва за съществуване на Риба. Всъщност, измежду правоведите има спор и по въпроса дали Риба е наложително лихварски детайл.
Най-радикалните съперници на легализацията на обичайното обезпечаване в границите на мюсюлманското право са последователите на различния модел на обезпечаване, прочут като Такаффул (в превод - взаимно даване на гаранции).
Двете страни на Такаффул изплащат вноските си под формата на подарък, при изискване парите им да се върнат при настъпване на застрахователно събитие. Известна част от платените вноски се заделят за специфичен фонд, откъдето се изплаща регулярен приход при настъпване на застрахователно събитие. Тези връзки като предписание се основават на добре известния на икономистите модел Мудараба. Застрахованият и Такаффул-компанията са равноправни сътрудници. Застрахованият взе участие в взаимното дружество със собствен капитал, а компанията – в ролята на ръководещ, влагайки своя труд, познания и опит.
Ислямските застрахователни компании не могат да се занимават с активност, противоречаща на Шариата – да вземат проценти, да ръководят игрални зали, да търгуват със спиртни питиета и други Съществуването на доверително съдружество обаче не опонира на мюсюлманското право.
Решението на въпроса за успеваемостта на ислямското обезпечаване лежи на плещите освен на икономистите, само че и на правоведите, от които зависи обезпечаването на правова наредба на институте Такаффул в границите на икономическите системи на ислямските страни, в сходство с нормите на Шариата.
Задачата на факихите е сложна, само че не и неизпълнима. Ислямското право към този момент дълги епохи потвърждава жизненоспособността си и се развива паралелно с обществото, в което съществува.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ