Партията на президента Румен Радев все повече прилича на президенството

Партията на президента Румен Радев от ден на ден наподобява на президенството на Бойко Борисов – съществува като догадка и участва обществено единствено под формата на въпрос.

Вече повече от десетилетие и половина, в зората на политическата му кариера, още от времето, когато Георги Първанов се засилваше за втори мандат, медиите задаваха на Борисов въпроса дали ще се кандидатира за държавен глава. Понякога той се изнервяше, от време на време отговаряше енигматично, до момента в който не влезе в борба за президентския стол.

Въпросът към партията на Радев е по-пресен, няма толкоз дълъг „ стаж “, само че също е една настоятелна догадка. Същинският й произход е от времето, когато той влезе във война с ГЕРБ, с модела на ГЕРБ, с Борисов и, забележете, с партията, която се била сляла с страната, като под партия-държава президентът визираше ГЕРБ.

Трябва да отбележим незабавно, че една партия-държава може да бъде свалена от власт от мощно придвижване, от коалиция, от обединяване на опозицията, от мощ, която да се разгърне като действителна опция на модела, който би трябвало да бъде демонтиран. Поне по този начин учи историята, а и нашето близко минало, когато против БКП/БСП се изправи синята коалиция Съюз на демократичните сили.

Затова всеки, подплатен с знания за политическите и историческите процеси, очакваше, че Радев може да поведе една такава съпротива – коалиция или нова партия, против ГЕРБ на Борисов. Самият Радев също даде знаци, които уплътниха тези упования, изключително когато в лятото на 2020 година подвигна юмрука пред президентството и въодушеви жителите за митинг против статуквото и „ мутрите “.

Но упованията бяха напразни, прогнозите останаха неосъществени, политическата рецесия се задълбочи и предизвикана от безизходицата хипотезата за (про)президентска партия още веднъж стана настояща.

Хаотични дейности и проба-грешка, грешка-проба...

„ ИТН “, чиито дейности и до през днешния ден имат покритие с политиката на президентската институция, съумяха да завоюват едни парламентарни избори (2021), само че провалиха излъчването на постоянно държавно управление. Това най-сетне разреши на Радев да поеме служебно властта и в първия кабинет на Стефан Янев се появиха две нови за необятната аудитория лица, които доста бързо набраха известност – Кирил Петков и Асен Василев. В държавните управления на Янев като образован министър бе и акад. Николай Денков.

Възходът на Петков и Василев стартира точно тогава - с едно рамо от Радев и от Джо Байдън, който благодари на Кирил Петков за срещата в София по линия на „ Триморието “.

Щрихираме събитията, с цел да напомним ясно: „ Продължаваме промяната “ бе един от плановете, за който Радев доста оказа помощ.
В орбитата на президентството бяха и плановете на Мая Манолова, Бабикян, Минеков, Хаджигенов, само че Политическа партия се оказаха най-жилави, най-пробивни и най-успешни.

След като Има Такъв Народ потегли надолу, Политическа партия стана първа мощ и даже съумя да направи (четворна) коалиция, само че за малко. Правителството „ Петков “ бе свалено с маневри, чийто чертежи, нагледно казано, наподобява се намират на „ Дондуков “ 2.

Политическа партия бързо се еманципира, не се затвърди като (про)президентска партия и трябваше да слезе от власт. Независимо че с поддръжката си обезпечи втория мандат на Радев.

Днес нито Радев, нито Петков/Василев/Денков си спомнят с положително тази дребна част от политическата ни история, към която се насложиха серия от събития – нови служебни ръководства с „ изчегъртване “ на фрагменти на Политическа партия и на Нинова, демонстративни благосклонности към вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия, ослепителен спор с Политическа партия и Демократична България, които назова „ шарлатани “ и „ войнолюбци “, политическа война от „ оня запис “ до ден сегашен.

Началото на спора в Украйна бе линията, оттатък която българският президент се разпростра в ново амплоа и с нови акценти. Ако приемем, че Политическа партия бяха план против мутрите, то оттова нататък се ускори патриотичната и консервативна изразителност, като стартираме от Северна Македония и минем през Рожен и Зеленски, с цел да стигнем до националното придвижване „ Трети март “, което самият Радев анонсира.

Какви са задачите на придвижване „ Трети март “?

Предложението 3 март да не е народен празник беше безогледно и, напряко казано, неуместно скимване. Освен че раздразни един респектиращо висок дял от българските жители, то подвигна високо топката на президента и той я отигра.

От връх Шипка Радев разгласи, че Трети март е „ алената линия на нашето самообладание. Днес споделяме “не ” на подмяната и свадите, посредством които се прокарва план за отвличане на Конституцията. Той планува България да се ръководи от политици, за които българското поданство е детайлност. Народното придвижване няма да допусне 3 март да бъде премахнат, националната ни памет - изтрита, а българската държавност - разградена “.

С това стартът на придвижването бе даден, стартира и събирането на подписи за референдум по въпроса за националния празник.

Но ръководещите се отхвърлиха от концепцията и по този начин затънаха в кавги вътре в сглобката, че публичното мнение напълно не помни за казуса с празника.
Обаче му го подсетиха. 

Бившият ръководител на Стратегическия съвет към президентството проф. Александър Маринов заяви, че участниците в подписката за националното допитване няма да послужат за основаването на нов политически план, а „ най-вероятно те ще изискат. “

И още: „ Ние сега събираме подписи за привикване на референдум, само че ние се организираме, в това число, с цел да сме сигурни, че този референдум няма да бъде сплескан и допускам, че в околните дни ще учредим гражданско съдружие, което по този начин и ще се назовава, което ще си слага към този момент, точно сходни задания. Но значимото е, че има такава сила, а когато има сила, ще се откри кой да я изрази. “

Проф. Маринов сподели също по този начин, че „ честността изисква да признаем, че концепцията за „ Народно придвижване 3 март “, принадлежи на президента. (...) Ние превърнахме тази концепция първо в подписка за референдум, само че по-късно тя еволюира до някаква форма на самоорганизация. Предполагам, че откакто бъдат импортирани документите и стане известно кои са учредителите, и кои са в органите на сдружението, няма да видите там президента. Така че никакви упреци към него, най-малко от официално правна позиция не са оправдани. “
Но „ в случай че би трябвало да намеря най-точната дефиниция, това не е партия на президента, само че това е, в случай че стане партия, това е партия подкрепяща, споделяща, правилата, задачите и метода на правене на политика, които предлага президентът Румен Радев. “

Думите на Маринов не оставят подозрение, че нов политически план „ Мейд на „ Дондуков “ 2 “, към този момент се готви.

Първата му цел е завършване на подписката, внасянето й в Народното събрание, основаване на гражданско съдружие и като партия или като част от коалиция - присъединяване в идните европейски избори.

Дали стъпките ще бъдат в действителност извървени до дъно следва да се види, само че няма подозрение, че Радев е на кръстопът.

След измененията в Конституцията (ако бъдат приети) той може да стане първият президент след Промяната, поради който преправят главния закон - не с цел да му дадат пълномощия, а с цел да му лишават. Дългото служебно ръководство предизвика остри въпроси за разделянето на управляващите при разхлабен парламент.

Впрочем, за известно време в политическия спор доста интензивно се въртеше и тематиката дали не е по-добре да станем президентска република, само че след съставянето на постоянно държавно управление тя заглъхна, с цел да даде още веднъж път на (про)президентската партия.

Списъкът с планове, за които се считаше, че са близки до Радев, би трябвало да бъде запълнен с още обстоятелства:
- когато се раждаше „ Български напредък “ на Стефан Янев имаше съмнения, че зад него стои президентът. Тогава Радев сподели: „ За повторно на президента се преписва политически план - това е неверно схващане, не работя с подставени лица, в случай че поддържаме самодейност или партия - ще го заявя ясно. “

- към локалните избори тематиката бе рестартирана, като погледът се насочи към нов ляв план, конкуренция на БСП/Нинова. Подразбираше се, че импулсът ще пристигна от триумфа на Ваня Григорова в София.

Консервативното придвижване „ Трети март “ обаче явно е с по-голям капацитет от план „ Григорова “, само че има трудности. Далеч не всички участници в подписката за референдум са въодушевени да станат партийни строители.

Историкът проф. Искра Баева (интервю пред Факти) сподели следното: „ Чистият шовинизъм в България, пък и в Европа, няма огромни шансове за нескончаем триумф. Националният въпрос по-скоро се употребява за пускане на някаква социална поддръжка. Когато стартира политиката, към този момент се вижда защо тъкмо става дума. Не е добре да се прави нова партия на тази основа. Общественото неодобрение е против партиите. (...) Вероятно би трябвало да се осмисли по някакъв метод публичната организираност. И да се възвърне понятието „ парламентарна народна власт “ преди да се родят нови и нови партии. “

С други думи, разнобоят към придвижването към този момент е реалност.

Радев самичък демонизира партиите години наред и не трябва да бъде изумен, в случай че жители не желаят да станат квас за нов политически план.

Партия на основата на Трети март също не е брилянтна концепция, защото задълбочава националното разделяне. Вместо да укрепи, тя може да унищожи българската нация.

Най-чистият вид за президент с дълготрайни политически упоритости е да направи своя партия след края на мандата си. Партия, където няма подставени лица, а има влиятелен водач, ще може ясно да съобщи дали е лява, дясна, консервативна, демократична, какви са нейните цели, стратегия, цели, задания и червени линии.
Не е несъмнено обаче дали високият президентски рейтинг ще се трансформира в доверие към партия на някогашния президент.

Вероятно тази неустановеност тласка президента към ролята на „ партиен строител в сянка “.

Преглед на плановете, за които се смята, че бяха или са близки до Радев, сочи, че те постоянно влизат в свободна ниша, употребяват насъбрано неодобрение и гражданска сила, без значение дали са против статуквото и са проамерикански („ Продължаваме промяната “) или се насочват вляво и ухажват патриотичния сегмент.

Европейското издание на „ Политико “ към този момент излезе с разбор, където твърди, че „ Европейски Съюз би трябвало да се готви за втори Виктор Орбан в България “. За разлика от десния Орбан обаче българският му аналог щял да бъде с лява изразителност.

Големият проблем е, че на българското общество от ден на ден му омръзва от паянтово партийно строителство, от незавършени планове и свалени юмруци, от славолюбие и голи упоритости, от мутри, марионетки и масони или казано в резюме - от „ ала-бала “.
Едно „ ала-бала “, което не откриваме единствено при съперниците на президента...